Новородено бебе и голямо куче

Малко информация по темата, но като цяло не мога да съм полезна, аз нямам животно и не бих приела животно докато съм бременна, особено последните месеци, какво говорим пък с бебе, докато е малко според мен ще ти е "по-лесно", защото не обикаля и не пипа нищо, но след като започне да лази Братовчедка ми сега чака бебче, и лятото след като влезне в 6 месец ще "командирова" котката при майка й
Нека и мами с опит се включат

http://semeistvo.rozali.com/dnevnikut-na-edna-majka/p6115.html

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=401375;topicrefid=20

http://ladyzone.bg/article/domashni-liubimci/bebe-i-zhivotno-u-d … ata-vzmozhna.html

Аз имах две кучета като родих - голямо и малко. Не са ми пречели никога. Но и не се качваха по леглата. Самото куче не е проблем стига да спазва някои правила. Космите по леглата определено не са много подходяща среда за бебе. И какво значи отказва да го научи?  Той не се ли интересува от здравето на детето си? Не искам да те плаша, но според мен ще береш ядове с този мъж. Щом отказва нещо толкова елементарно като да научи кучето си да не се качва по леглата и то заради здравето на детето си... Представи си, когато се наложи да прави по-големи жертви. 

И според мен няма проблем в съжителството на бебе и куче но...хигиена. При това с главна буква. Първо да се възпита мъжът, после кучето. Категорично, твърдо и без протакане! 

Благодаря ви момичета. Опитвам но ми е много трудно да се разбера с него на тази тема за съжаление. Има нещо като мания към това куче колкото и странно да звучи. Незнам какво ще правя ще опитвам до последно да променя нещата. Ще се радвам да споделите още опит темата за мен е жизненоважна.

Кучето щом е толкова разглезено и е научено, че всичко му е позволено, а и си е кофти породата му, няма какво да се лъжем, не те ли притеснява, че след раждането може да изпитва ревност към детето ви?

Намираш някой киноложки клуб/организация/училище и записваш кучето при дресьор. Връчваш постфактум каишката на мъжа си и му казваш - от еди си колко часа до еди си колко часа ще водиш кучето на дресировка, или ... (попълваш празното място сама)

Дете и куче е добре да бъдат на едно място от малки. Никога не съм разбирала тези прекалено чистите родители - тук да няма косъм, там да няма прашинка, или пък някоя животинска лига. Ако животното е здраво, ваксинирано и не се търкаля в изпражненията си, преди да се качи на леглото - проблем няма. Така детето ще развие имунитет.
Приятелят ми е отгледан от подобен тип майка - косъмче да няма, никакви животни в радиус от 50 метра, миене на ръце по 35 пъти на час, основно чистене всеки ден по два пъти. Сега е голям мъж и е алергичен към козина, лиги, пърхот, прах, гъби, цветен прашец, фъстъци, мухъл, маслини...

Абсолютно много ме притеснява и това. Затова се замислям на моменти дали направо да не се разделя. Филма е голям. Но изчаквам все пак.

Не мога да проумея съжителство между бебе и животно с какво е полезно за детето,но карай.Апартамента е твой,ти решаваш кой ще обитава жилището ти.

Преди да се събера с бащатс на второто ми дете опитах да живея с един пинчер (имам 9 годишен син от предишен брак). Пинчера изкара няколко месеца. И аз съм против. Гледам да мълча заради мъжа ми но наистина търпението ми е на изчерпване. И аз съм против. При по-голямо дете да,но при бебе. И то новородено. Опитвах да говоря много пъти, нямало да го остави никога, кучето щяло да реве за него, да умре без него и какво ли още не. Накрая се стигна до там че щял и той да си тръгне с кучето. Казах му да го научи да спре да ср катери по мебелите, засега си право оглушка. Просто мисля роди ли се беба живи и здрави след 3-4 седмици да му кажа че изпишат ли ме от болницата не искам кучето да е вкъщи независимо ще остане ли той или не. Жалко е. Много. Но децата и тяхното здраве и безопасност са най-важни.

Именно детето е на първо място.Защо твоя човек говори,че ще си тръгне с кучето??Кучето ли е по-важно от теб и детето?

Прекрасно е да живеят заедно бебе и куче! Три деца имам и трите винаги са живели с кучета от раждането си. Какво значи "да го махне"? Кучето е част от семейството.
Да, хигиената е важна, но аз не разбрах какво значи "нулева хигиена". Да се качва по леглата за едни стопани е приемливо, за други не, но в никой случай не е "нулева хигиена". Навън ли си върши нуждите или вкъщи? Разбира се, че ако ти опикава пода през ден, това е неприемливо и кучето трябва да се обучи да го прави навън. Ако не, нормално е наистина да постигнете споразумение какво е приемливо за теб и какво - за мъжа ти, т.е. да се качва ли кучето на леглата или не, и толкова. И да, ако не можете за такова нещо да се разберете, проблемът въобще не е в кучето.
Моля те, от сърце те моля, прочети повече за съжителството между бебета и животни - пълно е с медицински  статии и разкази на хора и на български, и на всякакви други езици, виж мненията на съвременните лекари - на никого през ум няма да му мине да те посъветва да "махнеш" кучето (въпреки че в БГ още се срещат подобни примитиви). А ако те притесняват конкретни неща, освен качването на кучето по леглата, от което може да се отучи за два дни, кажи какви са, за да ги обсъдим. Тук има много майки с богат опит в гледането на деца и кучета А има и доста теми по въпроса; ако ги проследиш през годините, ще видиш как постепенно суеверният страх от съжителството на бебе и животно отстъпва пред разума и липсата на дори едно научно сведение, че би могло да има нещо лошо в това
П.П. Подмятането за породата в един от постовете е абсурдно. По принцип винаги по-важно е конкретното животно, а не породата, но ако ще си говорим за породи, питбулите са страхотни кучета, а една от породните им характеристики е именно силна привързаност към семейството и особено децата.

А има ли на кого да го остави изобщо?

I will survive, явно е по-важно да, колкото и да е абсурдно. Иначе под нулева хигиена имам предвид рядко му мие лапите след разходка и рядко се къпе. А при всяка разходка играе с една автомобилна гумя и се търкаля по земята. Нуждите ги върши навън Слава Богу. До сега 3 пъти се е случвало да се изходи на терасата. Дилемата ми е такава трябва ли аз да отстъпя в името на семейството след като той явно няма да го направи или трябва да се разделя в името на здравето на бебенцето. За протокола да кажа че съм помолила просто да отведе кучето в неговия апартамент за няколко месеца, не завинаги.

Има варянт да го остави на брат си но отказва категорично. Другия е да го остави в неговото жилище което е на 10 мин пеша от нашето и то с уговорката да го извежда всеки ден по 2 пъти. Отначало така се бяхме разбрали.