В момента чета...53

Мю? 

И още има, Микаел е Мике, Риксморд е Риксмурд...

И на мен ми е една от любимите, както и филма! 

Да, Юрт и Русенфелт вече се превеждат от шведски, така че и преводачката е друга (това можете да го проверите и в самите книги - имената са написани ). Аз съм чела само първата и в момента малко съм позабравила женските имена (освен Ваня), но по принцип Мю е женско име, напълно нормално, макар и не толкова често употребявано. Може да бъде умалително от Мария, а вероятно може да се използва и самостоятелно. (Сигурно не сте ли чували за малката Мю, която е героиня на Туве Янсон.) Мая е друго възможно умалително от Мария, поне в Швеция, макар че може да се срещне и като самостоятелно име, естествено. Ако английската преводачка е превела Мю като Мая (защо?!), може да се получи объркване, но не ми се вярва.

И да, Мике е умалително от Микаел. Възможно е в английския превод, от който е правен българският, докато книгите се превеждаха от английски, Мике да е бил даден като Микаел, за да не се объркват английските читатели. Разбира се, явно и българските могат да се объркат. Но например и в трилогията на Стиг Ларшон на Микаел често му викаха Мике. Не знам как е било дадено името в превода.

А "Риксмурд" определено се чете така, а не "Риксморд", макар че според мен точно тук трябва превод, а не транслитерация.

Естествено, когато има смяна на преводачи (и на езика, от който се превежда), по принцип практиката е следващият да се съобрази с избора на предишния по отношение на имената - това е изцяло в интерес на читателите. Но разбирам и желанието на преводачката да "поправи" допуснатите грешки или неточности, които обаче, както казах, може да се дължат просто на направени промени в английския превод, които са се отразили в българския и не са по вина на преводачката, която е превеждала от английски. (А отделно издателството е за бой, че не е положило достатъчно усилия да намери шведски преводач за първите книги.)

Аз чета един хубав шведски психологически трилър, много се надявам да излезе у нас в някой момент. Чета и новата книга на Роб Улф, но нещо за нея не ми остава много време, а и май се преситих от тази тематика напоследък, макар че виждам, че книгата е хубава и има какво да се научи от нея.

Аз съм на Тайната история. Много добре ми върви, спокойно и в същото време увличащо.

Благодаря за темата 

Продължавам с The handmaid's tale. Много е добра и ще е гледа и сериала вероятно.
Започнах и The Gene: An Intimate History на Siddhartha Mukherjee.

Мъча Колибата.

Не е за мен тази книга. Преди години бях гледала Землянинът (The Man From Earth) и нямах проблем със сюжета. Но сега е мъка. Не ме развълнува изчезването на момиченцето, не повярвах на нито един диалог. Наистина не знам как това чудо е станало бестселър, че и филм да му направят.

Благодаря за темата 

Чета Тайният дневник на Мерилин от Джеймс Бейкър, но нещо май няма да се харесаме

записвам се в новата тема  Аз много бавно напредва с 11/22/63 на Кинг, а толкова да ми се чете  Иначе, за след него, бях си запланувала други, но покрай вас май ще дам предимство на Моъм, Атууд, и Дикер   

Jinxey, аз давам глас да изтеглиш Атууд напред със сигурност 

Ориндж са се заели с превода на Атууд 

Добре, момичета, най-вероятно така и ще стане  Иначе я дръпнах на английски.

Здравейте! Не съм се включвала много отдавна, но имах дълъг, повече от година, период, в който нямах физическа възможност да чета с предишното темпо. Разбира се, винаги бутах по някоя книга, но не с такава наслада и отдаденост, каквато бих искала, затова и избирах леки четива. Надявам се, че вече ще мога да чета повечко и с радост ще ви следя отново!   Приятно ми стана и че 1 стр. с обясненията си е останала така.

В момента чета на хартия книгата за Илън Мъск, а електронно започнах "Зад затворените врати", Б. А. Парис.

И аз благодаря за темата, Миж.

Започнах аз "Последната територия" на Момчил Николов и много бързичко изчетох 100-тина страници. Малко ми е странна, най-вероятно защото по принцип не чета такътв тип книги (мистерии, трилъри, екшъни или каквото там) и нещо не я възприемам съвсем все още, а пък може и да е защото тези първи 100 страници са като сцени от "Туин Пийкс", знам ли.

Скарамуши, ще ми е интересно какво ще бъде окончателното ти мнение за "Последната територия".

Относно Питър Уотс - от двата прочетени разказа до тук мога да кажа, че има кофти стил на писане. Или по-скоро няма никакъв стил. И това за мен е огромния му минус. Иначе с футуристиката нямам никакъв проблем