Преживях спонтанен аборт, да поговорим

Megita,напълно те разбирам.Преживях го миналата седмица  Бях 8+ г.с.
Каквото  и да напиша,няма да намали болката ти.Трябва да се иэживее,колкото и да ни е трудно.
Поплачи,страдай....но намери сили да вдигнеш глава и знай,че винаги има "утре".
Жлая ти бързо възстановяване.

ЗДРАВЕЙТЕ!

За пръв път пиша във форума и много се вълнувам. Аз също преживях аборт.Никога преди това не съм си и помислила, че ще ми се случи.Бях бременна за първи път.Аз съм на 25 години и от една година правим опити.През месец май 2006г. забременях.Преди това пих 2 месеца Дуфастон, защото имам киста на десния яйчник.Още от началото на бремеността си не чувдсвах сутрешно гадене или пък някакво прилошаване.ходих на ехограф и ми казаха, че севижда плоден сак.Изчакахме и пак на преглед , но уви намаше сърдечна дейност и ме приеха в АГО за аборот.Тежко го преживях , а мисля , че още го превъзмогвам.Много искаме бебче.Сега чакаме 6 месеца и продължаваме с опитите.А мисля пак да почнада пия и фолиева киселина.Лекарката каза и съпруга ми да пие.Успех на всички в опитите!

Здрвейте!
Аз също направих аборт в 10 г.с.Бях бременна за първи път и не чувствах никакво гадене или прилошаване.На 25 години съм , а съпруга ми на 34.Преди една година започнахме с опитите.забременях през месец май 2006 г, но имаше само плоден сак без сърдечна дейност.Сега изчакваме 6 месеца и отново продължаваме.Пропуснах да кажа , че пих 2 месеца Дуфастон преди да забременея.
Успех на всички  и не се отчайвайте!

Здравейте на всички новодошли,

Пожелавам Ви да не се задържате дълго тук!
Съжалявам за преживяното

Вече и аз съм в тази групичка На 20.8.2006 преживях спонтанен аборт в 13 г.с. Сега почиваме 6 месеца.

Jeny_M, що се отнася до фолиевата киселина, спокойно можеш да започнеш да я пиеш. Тя и без това е добре да се приема, поне 3 месеца преди планирана бременност.

Успех и късмет следващият път на всички!

Не се отчайвай! Ще дойде време и да се радваш на едно малко слънчице.

Ето и моята история ..... макар вече да съм я разказал, нека и тук я има.
Забремeнях, точно както се казва в най-неочаквнаия и изненадващ момент, който мога да си представя. Всичко вървеше по план. Почти всяка седмиця бях на преглед, плода се развиваше добре ....... Гадене имаше леко, успях да повърна един единствен път, гърдите ме боляха доста и бяха надути.
Е да ама в 12 г.с. и няколко дни вдигнах температура - мед и лимони, краката в топла вода и други подобни изобщо не помогнаха. Наложи се да пия парацетамолче за сваляне на температурата защото отиваше към 38. Няколко дена подред, посещавах всевъзможни доктори и гинеколози - диагнозата „настинка” - да лежа и да пия топли напитки и при необходимост парацетамол.
На следващата седмица отивам за нови болнични, че все още съм с температура Изпратиха ме на изследвания и резултата беше - „съмнения за хепатит”. Веднага в инфекциозна ... приеха ме на другия ден, защото нямаше свободни легла, а аз като бременна трябваше да съм в отделна стая. Вероятността да се увреди плода беше нищожна, всички ми казваха че няма проблем. За съжаление температурата достигна до 39 градуса. От вторник до петък завишените нива на билирубини в урината намаляха до нормалните стойности - най-вероятно съм се излекувала. Но в скапаната ни държава нещата стават бавно. Резултатите за наличие на хепатит и кой точно вид е ще са готови едва след една седмица. Междувременно ме лекуват от хепатит. Получих кафяво зацапване, консултация с гинеколог веднага - няма проблем нормално било, да лежа и да не ставам. Това в петък, в събота вечерта получих леко кървене.
В неделя 20.08 на преглед. Оказа че бебе вече няма. И аз видях нямаше го в матката .... По съвет на лекарката, решихме да изчакаме и в понеделник да видим как стоят нещата с вагинален ехограф. Вече бях на ясно, че бебе няма, седмица преди това го гледахме на коремен ехограф дори и чух сърцето му. Не се наложи да чакаме понеделник, след обяд прокървих страшно много, със съсиреци и болки. Кюртираха ме по спешност И пак ме върнаха в инфекциозна ...... Чакахме резултатите .... отрицателни - не е имало хепатит ........... Лежах още няколко дни, вливаха ми антибиотик венозно, заради кюретажа.

Изписаха ме. Кървенето продължи повече откоклото ми бяха казали, че трябва. Пих метергин, по лекарско предписание, за по-добро контрахиране на матката. След 3-4 дена кървенето спря и се появиха гъбички. Замених метергина с полижинакс. След 12 дневно лечение с глобулите ми дойде и редовната менструация. Първия цикъл след аборта, беше като по учебник - 28 дена.

Аз  преживях спонтанен аборт на 1-ви януари 2004 г. - точно на  Нова година . Беше страшно и ужасно ! Но точно след една година- на 1-ви януари 2005г.- отново на Нова година се роди моето слънчице Любчо!!!
 Момичета, не спирайте да вярвате в Господ! Не губете надежда!
Не веднъж съм виждала доказателства за съществуването Му. Аз съм едно от тях.  

Здравейте отново!
  Чета във форума, че някои жени след аборт приемат Герикапс.Защо се пие той  и как въздейства върху  матката.Аз пия само фолиева киселина.
  П.С.Абортирах преди 3 месеца.

ЗДравейте и от мен.
Аз също преживях  загуба- на бебчето ни спря пулса в 9 седмица и се наложи аборт.Беше ужасно,знаете как е, но кървенето продължи 5 дни на 6 спря и после пак прокървих, отидох на лекар и той ми каза че има остатъчета, които трябва да се махнат и така се наложи втори път да се подложа на този кошмар за мен.След повторната процедура, за която ми каза, че била много по лека, просто повърхностно, установи, че не имало нищо в матката, била се е изчистила.после чух някои неприятни неща за този доктор и нямах търпение да минат 10 дни и да ми спре кървенето та да отидна на кнтролен при избран от мен лекар, зада ме види и да каже какво е състоянието ми.за моя радост каза че съм добре, че съм се ъвзстановила и че след 3-4 месеца можем да пробваме пак.Сега обаче трябва да лекуваме гъбички, които получих от антибиотика.
пожелавам на всички много скоро да сбъднем мечтата си да бъдем майки на живи и здрави бебчета.
Късмет момичета 

Момичета,
Само като Ви чета и ми се доплаква...
Мога да си представя през колко много болка сте преминали...
Но искам да Ви кажа,не се отчайвайте...и на вашата улица ще изгрее слънце
Вярвам в това.....
Целувам Ви

Съчувствам ви, момичета. Иска ми се да успокоя поне някои от вас, на които им се е случило за първи път....Имам две вече големи дъщери. А историята беше следната: нормална бременност.....спонтанен аборт (4 г след първото раждане).....нормална бременност и раждане (около година след аборта).......спонтанен аборт (7-8 г след второто раждане). Повече не сме и пробвали. Никакво разумно обяснение за абортите не получих - случвало се сравнително често при увреден зародиш, то природата си знаела работата. Важното в случая - две съвсем безпроблемни бременности и здрави деца (без лечение след кюртажите)!!! Така че, консултирайте се където трябва, но ВЯРВАЙТЕ, че сте добре и че следващия път всичко ще е О.К. Успех и ....спокойствие (знам, че е трудно) 

Здравейте и от мен. От известно време чета статии и мнения във форума и реших най-после и аз да разкажа своята история тук. Ние сме семейство отскоро и имахме щастието бързо да сполучим с правенето на бебче. За съжаление във втория месец, на 15 юни тази година, преживях спонтанен аборт, след което ми правиха и обичайната процедура- кюртаж. Както и други момичета пишат в темата, конкретна причина за аборта никой не посочи и  с обичайното обяснение че природата си знае работата се приключи със случая. Аз доста време се терзаех дали не съм "допринесла" за това, тъй като забременях веднага след спиране на противозачатъчните, а и много емоции преживяхме покрай щастливото събитие на нашата сватба...Сега сме в очакване да минат 6 месеца или иначе казано да опитаме отново да си направим бебче през декември. След няколко прегледа докторите казаха че нямам никакъв физически проблем да имам бебче, което е чудесно. Но ми се струва че малко психясвам да не би да ми се случи отново...
Искам да попитам, тъй като видях че и други са изчаквали с бебеправенето, дали можем да опитаме и по-рано? Според докторите е добре да изчакаме, но не е фатално и да е по-рано. Ако някоя от вас може от личен опит да ми каже как е било при нея при сходни обстоятелства ще се радвам да чуя мненията ви.
На всички бъдещи мами пожелавам много скорошен успех с   и никога да не губят надежда
Поздрави,
Ели

Аз забременях в третия месец след аборта. Просто не внимавахме и... хоп! Много ме беше страх, но докторът ми каза, че няма проблем след третата редовна менструация. Изкарах доста тежка бременност, но не знам дали това има нещо общо. Родих едно прекрасно момченце. Успех и на вас!!!

Жабче, аз също си мислех за това, възможно ли е след време, което е по-малко от  "определеното" от докторите да се случи, при все че носи "риска" от да кажем тежка бременност или други усложнения?

Грешка- не Жабче а  Nadka Sladka