Психолози, психотерапевти, психиатри

Не е крайно мнение. Тъпият и самовлюбен  Орлин Баев действително не работи с хора, които пият, или са пили антидепресанти. Отделно е сектант и се опитва да въвлича хората да влизат в Бялото му братство и да са смирени. Направо се държи като откачен.

'''действително не работи с хора, които пият, или са пили антидепресанти. '''
Не правете изкуствени драми-това за колегата просто не е вярно!!!(особено '''пили''"). Прекалено много хора говорят в тази тема наизуст.

Да, но това е важна новина. Значи, Баев може да поеме някого, който спре антидепресантите.

Добра новина е, според мен.

А за Бялото братство не съм чувала никога. Само знам, че Баев е вярващ.

Здравейте! Лина Кръстева е психолог във Варна и до колкото знам е и спортен психолог. Прави също тренинги за спортна мотивация, както и индивидуални консултации със спортисти.

За Варна препоръчвам Лина Кръстева-психолог, психотерапевт. От няколко места чувах добри отзиви, но сама се убедих, когато тръгнах на терапия при нея. Първо уж за детето се консултирах, но после ми се прииска да ходя сама, за да се оправя със своите тревоги. Ако някой иска, тел. и е 0887 407475

Здравейте отново, може ли някой да даде мнение или лични впечатления за психиатъра доц. д-р Лъчезар Хранов в болница "Св. Наум"?  Става въпрос за проблем с ОКР. Добър ли е като специалист, като отношение към пациента?
Благодаря предварително.

Аз съм осиновена.
Разбрах го случайно когато бях на 27 години. Някой би казал " да ти имам проблемите!" , за мен обаче беше шокираща новина, която не преработих - държавата сменяше идеология, аз - професия, следваше кофти  брак, дете и борба за оцеляване, а нататък - за развитие. Към този въпрос се върнах преди година и половина, от толкова работя с психолог по личностните си проблеми.  Понякога, не често,  се случва да споря с него: той смята факта, че съм била нежелано дете,  за основна  причина на голяма част от  убежденията ми, аз пък мисля (образно казано) че това е само подложката от кадифе, в/у която лежи накитът на живота ми. Dоволна съм  от работата с него, успях да постигна доверително отношение, вероятно за това, вчерашното му изречение ми подейства като ритник в зъбите, макар нищо в диалога да не предвещаваше такъв рязък завой - нищех си кротко темата за лъжата, след кратко експозе, влязох направо в извода: Хората умират да бъдат лъгани - казах, после поясних: поне тези, които аз познавам. Не че го мислех с мисионерска убеденост, по скоро беше малко горчива  шега, от ония, които съдържат в себе си и  част истина. Това - отвърна психологът - че ти си излъгана изначално, изоставена, изритана,  взeта, обругавана,  използвана..как да не ситуира в тебе такова убеждение! И докато детското ми Аз се сгърчваше и пищеше от болка, възрастният в мен тутакси направи една бърза ревизия на изречението: най малкото забелязах  синонимното изобилие. И зададох два въпроса: 1. Защо трябваше да ме заболи 2. Каква беше целта да ме заболи многократно. На първия въпрос, след известна пауза, получих странен за мен отговор: Ако има значение - ролята на родителя.  Вторият отговор беше след още по дълга пауза, но по изчерпателен:Хубаво е. ... Хубаво ако са стигнали думите до оная мембрана, която трябва да затрепти...ти винаги имаш щит - циничен, саркастичен, ироничен...трябва да приемеш тая болка и тя да те направи по силна...идеята е човек да не живее  в лъжа към себе си. Възразих, че едва ли няколкото подредени една до друга препратки към "боклук, отпадък" ще ме направят по силна и изобщо нещата ми прозвучаха като онова клише от цитата на Ницше, дето единствено многократното му използване създава илюзията за универсалност. (за клишето - признавам - премълчах, само си го помислих) След известна пауза, психологът рече: Да де...ама това защо толкова те заболя? .. в края на краищата..за първи път го правя де, но начинът по който подходих  е напълно в твоя стил... ироничен самокритичен, по някакъв начин аз съм се вписал в тоя стил. Горе-долу тук сесията изтече, платих и си тръгнах.

Аз съм осиновител.
Търсила съм и съм намерила  правилния начин и вярното време, за да съобщя  това на детето си с минимални щети за него. И ако утре чуя някой да казва (даже с терапевтична цел) на обичната ми дъщеря, че е  излъгана изначално, изоставена, изритана,  взeта, обругавана и  използвана, тутакси ще му прегриза сънната артерия със зъби.
Спокойно, психологът ми е жив.
Dа е жив и здрав...

M.D. и, вероятно, няма да ходиш вече при този психолог?

Това е човекът и специалистът, който помогна да спра да се гневя на биологичните си родители. Помогна ми да разбера доста за себе си и малко по малко да се променям. Не винаги сесиите с него са били лесни или приятни, но  това не ми е пречило да изпитвам уважение  и благодарност. Вероятно защото е бил авторитет за мен, сега  не мога да приема за читави, разумни, професионални отговорите на двата ми въпроса, както и последвалото кратко обяснение, че подходил така - влизайки в моя стил. Колкото до болката... и без неговите опити да установява къде ми са границите, болките ми стигат за два живота (от тази информация също не съм го лишавала)
Не съм против провокативните прийоми, но  в такъв вид работа се изисква да си наясно с евентуалните последствия. За мен, работата с психолог не са празни спорове, не е и воюване. И ако продължа сесиите с него, това  би било равносилно да "спя с дрехите и оръжието", т.е. да очаквам рана и да съм в готовност да отвърна подобаващо. Защото, без доверие, това вече няма да бъде обща работа, а прекарване на време в чудесна интелектуална компания.

```Не съм против провокативните прийоми, но  в такъв вид работа се изисква да си наясно с евентуалните последствия. За мен, работата с психолог не са празни спорове, не е и воюване. И ако продължа сесиите с него, това  би било равносилно да "спя с дрехите и оръжието", т.е. да очаквам рана и да съм в готовност да отвърна подобаващо. Защото, без доверие, това вече няма да бъде обща работа, а прекарване на време в чудесна интелектуална компания. ```

Психоогът ви е навлязъл грубо в област,за която не биха могли да се използват каквито и дае провокативни приоми.Не трябва!Няма такава школа.Коментарите,оценките и отсъжданията може би са плод на безсилието му

Академик, малко съм чела за Фарели, толкова, колкото да задоволя непрофесионалното си любопитство. Не мога да твърдя със сигурност, че е било провокативен прийом - едно, че не познавам тези начини в нужните  подробности, второ че се намирам вътре в ситуацията и емоцията (още) ме влачи за косата от един ъгъл на гледане в друг. Струва ми се логично да предположа, че ползването на провокативен прийом, изисква някакво планиране, а не е плод на спонтанно хрумване, затова не успявам да си обясня защо изречението се случи буквално в последните минути на сесията, когато време за евентуална корекция на грешка няма. Обяснението на психолога  "..в края на краищата...за първи път го правя", ме препратиха към мисълта за провокация, но съм склонна да преразгледам виждането си и да се съглася с Вас, особено на фона на отговорите на двата въпроса, които му зададох, показващи ясно едно: читаво, стройно, логично обяснение за постъпката си той не предоставя.

Може ли мнения за психолог Юлия Бояджиева от Варна?

Само като му чета заглавието се смразявам ... Пази Боже , да не попадам измежду изкусните майстори на Психодрамата .. Не се заяждам , просто споделям мнение ..

Позитивна психотерапия ... пълен булшит.

Стана ми интересно на какво  се дължи негативното Ви мнение?
Какво знаете за позитивната психотерапия?