Не можах да дочета "Харем" Колин Фалконър. Изобщо не ми беше интересна, с нищо не ме докосна. Главните ме дразнеха ужасно. А толкова положителни мнения бях чела за нея... 
- Публикувана: 26 май 2017, 11:13 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2018, 15:32 ч.
Книгата, която не можах да дочета - 3
Аз прочетох "Цар Плъх" с голямо удоволствие, определено бях силно впечатлена от тази книга. Но" Шогун" от същия автор, хвалена и прехвалена от познати, оставих. Изключително трудна и неразбираема за мен.
Аз прочетох "Цар Плъх" с голямо удоволствие, определено бях силно впечатлена от тази книга. Но" Шогун" от същия автор, хвалена и прехвалена от познати, оставих. Изключително трудна и неразбираема за мен.
"Шогун" и "Цар Плъх" ги четох с удоволствие. Обаче с една друга на Клавел ударих на камък "Търговска къща" или нещо подобно. Беше ми интересна до средата и после изведнъж ѝ се пренаситих и я зарязах. Две обемисти тухли бяха, в един момент сякаш ми омръзна и ми стана безразлично какво ще стане.
Сетих се за още една недочетена- "Джевдет бей и неговите синове". Изобщо Орхан Памук не е моят автор. Чела съм още две негови книги, трудно беше.
И аз така съм чувала за него, и то от човек доста четящ и начетен, че и широко скроен...
Аз с Шогун проблеми нямах (освен претупания край де, ама все пак стигнах до него. 
). Въпреки че май Тай Пан прочетох по-леко.
След втория шанс на Цар Плъх, предстоящ този уикенд, мисля да си взема от библиотеката Търговска къща, тъкмо лятото ще имам повече свободно време за обема й. Да видим дали ще ги дочета.
). Въпреки че май Тай Пан прочетох по-леко.След втория шанс на Цар Плъх, предстоящ този уикенд, мисля да си взема от библиотеката Търговска къща, тъкмо лятото ще имам повече свободно време за обема й. Да видим дали ще ги дочета.
Здравейте,
Включвам се и аз в темата. По принцип, винаги се старая да дочитам книгите, които започвам. Затова и рядко чета повече от една книга едновременно. Но една от книгите, които така и не дочеитох е "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин. Може би някой ден ще се върна към нея.
А "Цар Плъх" и "Шогун" са трудни, ако се четат бавно и по малко. Те са подходящи за период, когато може да им се отдели много време - дори да е по половин час по десет пъти на ден, иначе се губи нишката. Така мисля. Прочетох и двете, когато бях в майчинство и много ми харесаха.
Включвам се и аз в темата. По принцип, винаги се старая да дочитам книгите, които започвам. Затова и рядко чета повече от една книга едновременно. Но една от книгите, които така и не дочеитох е "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин. Може би някой ден ще се върна към нея.
А "Цар Плъх" и "Шогун" са трудни, ако се четат бавно и по малко. Те са подходящи за период, когато може да им се отдели много време - дори да е по половин час по десет пъти на ден, иначе се губи нишката. Така мисля. Прочетох и двете, когато бях в майчинство и много ми харесаха.
Аз съм на обратният принцип -"Шогун" ми дойде много добре, а "Цар плъх" едвам я смлях. Въпросът е с какав нагласа тръгваш. Шогун е типична средновековна книга - интриги, заговори, предателства, мащабни сражения, невъзможн любов между двама души...."цар плъх" ъ ърбън - книга- не ми допадат такива книги.
"тай-пан" е още по-зле и от цар плъх.
"тай-пан" е още по-зле и от цар плъх.
Сетих се за още една недочетена- "Джевдет бей и неговите синове". Изобщо Орхан Памук не е моят автор. Чела съм още две негови книги, трудно беше.
И аз така съм чувала за него, и то от човек доста четящ и начетен, че и широко скроен...
Орхан Памук се чете нелесно, но затова пък е много стойностен автор. На мен ми е много любим. Мога да говоря много за него. Наскоро прочетох "Името ми е Червен", която отлагах много години. Отне ми доста време, най-вече заради различните препратки, които забавят четенето, но толкова ми хареса, че след като достигнах края, чак ми беше мъчно, че съм я прочела вече.
Иначе аз в момента се боря с "Кладенецът" на Веселина Седларска. Отдавна не ми се е случвало да се запъна толкова на такова малко книжле. Отчаяно се опитвам да харесам книгата, познавам авторката и я харесвам, но просто имам безкрайно много забележки към сюжета, стила, изказа, повествованието и др., та не ми върви четенето, чак като се сетя коя книга чета в момента и спира да ми се чете.
Относно Азиатската сага, аз съм чела само Шогун. Първата половина ми вървеше изключително тегаво и си мислех, че никога няма да я довърша тази книга. После от средата нататък нещата потръгнаха, даже ми и хареса, а по едно време ме и натъжи.
В последната една година толкова книги зарязвах в следствие на книжната яма, в която изпаднах, че ме е срам да ги изброявам
В последната една година толкова книги зарязвах в следствие на книжната яма, в която изпаднах, че ме е срам да ги изброявам
Препоръчани теми