Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 8

  • 107 452
  • 767
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 5 125
Точно Мама Ру. Днес донася контролно по бел. Имали да съставят сложни изречения с дадени свързващи думи. В случая когато, защото, ама. Измислила и написала. Дали прости изречения, които да свържат с подходящи свързващи думи в сложни. Направила вярно. В случая за да ги направиш се иска да помислиш, пък после вярно напишеш. И ако имаш нещо в главата ще напишеш. А на госпожата( и на мен)ни е много трудно да я научим що е то подлог и сказуемо. Където трябва механично да запомни и приложи. Научава, разбира и като дойде да приложи, греда. И на моето дете всички механични неща му бягат. Тя няма време за тях.

# 676
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Научава, разбира и като дойде да приложи, греда. И на моето дете всички механични неща му бягат. Тя няма време за тях.

На мен това ми звучи като липса на техники за учене, а не на проблем с концентрацията.
Аз отдавна съм излязла от училището и незнам как обучават сега, но едно време беше абстрактно и сухо.
Пробвай визуално да й представиш информацията. Тук на детето му обясняват, че подлогът е нещо, което е живо или можеш да пипнеш, а сказуемото е нещо, което се прави.
Буквално можеш да свържеш обяснението с движение: "Детето скача" - караш я да скача и т.н.
Трябва да търсиш други начини за обяснение, защото мозъкът й функционира по друг начин.
Всъщност не е твоя работа, а на учителката, ноо...

Моята приятелка с детето аутист работи тя с детето допълнително училищните неща и определено добре се справя, но тя самата е била в частно училище и има висока летва, както към себе си, така и към детето.

# 677
  • Мнения: 5 125
Сигурно си права. На четене с разбиране се справя без проблеми, а с лесните неща не може. Както пише и Мама Ру липсват техники за преподаване. Обаче може и да има, но времето е постоянно заето с изпитване. Поне нашето училище в 4 клас на детето се е превърнало в изпитвалище. Преди не беше така.

# 678
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Да, затова казвам, че нямам идея как се преподава сега. Много жалко, че е така. Едно време при мен беше зубрене, но имаше още учители, които си обичаха професията и насърчаваха мисленето.

Погледнах страницата на психолога, за няколко проблема дава кратки съвети, но повечето са за съвместно прилагане в семейството и в училище или директно към преподавателите.
Един от съветите е да се акцентира и да се споменават силните страни на детето, а не да се гледа къде има дефицити. Да се създадат условия детето да преживее успех и така самО да се мотивира да работи добре.
Също да стои на преден чин, там където е и силната страна на учителя (ляво, дясно), така се намалява разсейването, защото има чест зрителен контакт с учителя.
Другото е да се хвали по определен начин. Ако те интересува, ще ти пиша, че сега пиша от тел и ми е неудобно.

# 679
  • Мнения: 5 125
Благодаря! Напиши!

# 680
  • Мнения: 104
Здравейте! Чета ви от 6 месеца насам и стигнах до момента да се включа в темата. Синът ми е на 9 год и в началото на 3ти клас започнаха сериозните притеснения, който всъщност винаги са ме глождили някъде там, вътре в мен. С навлизането на разказвателните предмети и след псевдо втория срок на втори клас, положението беше неконтролируемо - липса на концентрация, липса на търпение, лиспа на логическа мисъл и последователност, лоша работна памет и с това започнаха и гневните изблици. За да съкратя поста (всички знаете, че всяка една от нас може да допринесе с тонове писания, базирани на опита ни), след като няколко пъти ми беше отказано (заради пандемията) обследване в Св. Никола, посетихме доктор от тяхната клиника, по тяхна препоръка, преди 5 месеца (разбирайте в частен кабинет). Детето беше видимо притеснено от нея и общо взето си взе една книжка и се отдели настрани. И така след около 40 мин разговор, имахме препоръки от нея за среща с логопед (конкретно жената, с която тя работи) заради съмнение за СДВХ и обучителни затруднения, и нейното уверение, че в подобни случай, лекарствата правят чудеса. Та, с мъжа ми не останахме удовлетворение от липсата на разговор с детето в съчетание със скока към лекарствата (не го отричаме, но без диагноза, е прибързано решение) и поехме по пътя към клиничния психолог и психотерапевт (това е един човек), който проведе съответните тестове (Конър - с детето, класната му, и с нас родителите, и Векслер). При Конърса нямаше съществени отклонения, но като изключим някои айтъми към частта за слуховото внимание, дефицит, който се потвърди и от съответната част на Векслера.
Имайки предвид, че детето е с конкретен дефицит в слуховото възприятие, ми се иска да се насочим към някои от утвърдените методи, като "The listening programme", neurofeedback, fastforword. Моля, ако някоя от Вас има подобен опит (с изявен дефицит при слуховата обработка и впечатления от изброените програми), ще съм много благодарна, ако може да ми дадете повече инфромация.
И още един въпрос - ще правим изследване за хистаминова непоносимост, имате ли впечатления от добър имонолог, към който можем да се обърнем след това? 
П.С. В петък ходи до Св.Никола. Поисках да запиша детето за обследване (пак!), като им обясних, че вече съм последвала всички техни препоръки. Реакцията беше, че вече не работят със ЗК. Попитах тогава как се случва платено обследване, като държа да присъства мултидисциплинарен екип; казаха, че няма такава услуга; можело, ако искам, да се запише час при проф. Полнарева и то на частно. И, както каза, "тя и психиатърката, при която сте ходили може да ви издаде епикриза, оттам вече дъъълги години работа с логопед и клиничен психолог. Това е." Така че, истина или не, жената каза, че НЗК не покрива такава услуга. И да, не съм го проверила, но това крайно ме съмнява. Всичко, което ми показа разговорът беше поредната липса на подкрепа и асистенция.
Ние в момента правим Конърс тест при клиничен психолог. Чакам учителките да попълнят своите бланки и да обработим данните.
Относно въпроса Ви за звукостимулациите, правили сме - the listening program в продължение на 2 години, когато детето беше малко - особен резултат не видях. Впоследствие сме пробвали и Soundsorry - пак е звукостимулация, но съчетано с упражнения за двигателна активност. Първото слушане имаше отчетливо добър резултат, който обаче се загуби във времето.
От детските психиатри съм доволна от д-р Трендафилова ("Детско психично здраве"), там има групова практика от детски психиатри, които са работили в " Св. Никола".

# 681
  • Мнения: 2 905
Звуковите програми явно имат отличен резултат при аутисти. Но явно при нас не действат със същия успех.

Залагам огромни надежди на биофийдбег. И се моля поне при него да има ефект. Ако и това не помогне, то не остава друг нелекарствен метод, който да не сме пробвали. Следващата и единствена стъпка напред ще са медикаментите.

# 682
  • Мнения: 104
Звуковите програми явно имат отличен резултат при аутисти. Но явно при нас не действат със същия успех.

Залагам огромни надежди на биофийдбег. И се моля поне при него да има ефект. Ако и това не помогне, то не остава друг нелекарствен метод, който да не сме пробвали. Следващата и единствена стъпка напред ще са медикаментите.

Синът ми не е с аутизъм, но дори и при децата с аутизъм звукостимулациите дават много спорни резултати и в повечето случай не им понасят.

# 683
  • Мнения: 2 905
Аз купих тази програма именно по съвет от моя братовчедка с дете аутист, която е много доволна и горещо ми го препоръча. Те правиха Томатис в Швеция, и още няколко, на други фирми. Каза, че резултатът при тях е смайващ. И от тази гледна точка съдя така. Преди време тези програми се предлагаха само за аутисти. Сега и към здрави деца и възрастни за подобряване на продуктивността на учене/работа. При нас не подейства, но аз го съдя на това, че нямаме слухова липса на концентрация. Когато детето върши нещо и му говоря, той чува. И винаги го е правил. Не е като да няма обратна връзка с детето.
Но пък знам, че децата на някои от пишещите тук в темата не отразяват слухова реакция, ако примерно майка им им говори нещо докато те си играят, детето не дава признак, че ги чува. Възможно е при такива случаи този Томатис да помогне. При нас не успя

# 684
  • Мнения: 104
Звукостимулациите са различни видове и се използват при деца с проблеми в развитието като допълваща терапия. Основно наистина би следвало да подобряват слуховата преработка, но не само нея - вестибуларните функции също (равновесието), както и проприоцепцията (усета за собственото тяло).
Добре е да се изготви индивидуална програма на детето - конкретно при Томатис има тази опция, но не сме ползвали тази програма.
При нас звукостимулациите нямаха нужния ефект. Проблемите със слуховата преработка, детето само ги израсна, някои други проблеми обаче си стоят.

# 685
  • Мнения: 2 905
Всичките са с индивидуална разработка според нуждите. Затова са и толкова скъпи. При тава не ми позволиха да я изслушаме още веднъж, въпреки, че съм я платила. Нищо не помогна и за проприоцепцията. Пак изпитва нужда да се катери и провисва от разни места. Може да се изкатери на тръбата на пътен знак до горе за секунди като катерица. И да се задължи там колкото си иска. Ерготерапевтката ни дори се обади на своите професори от университета специално да пита. Твърдяха, че методите Томатис не заместват ерготерапията при проблеми със СИД.
Но пък и аз не съм попадала на подобно четиво. Ще ми е интересно ако споделите от къде почерпихте информацията

Програмите слуховите са горе долу на един и същи принцип. Само фирмите са различни

# 686
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Almira, пробвала ли си с кинезиология и по- специално за упражненията, които споменах в предни постове - за интеграция на ранни детски рефлекси? Това за проприоцепцията.

Колкото до липсата на реакция при говорене: аз, ако работя концентрирано, също не реагирам. Мъжът ми влиза, казва ми нещо, чувам, но мозъкът ми не обработва информацията и на него му е ясно по неразбиращия ми поглед. Само децата успяват да пробият бариерата: включва се майчиния инстинкт 😆
Та, ако детето е съсредоточено и е във Flow, просто трудно ще бъде мотивирано да прави нещо банално. Ако е вече опасно за него, трябва да се тренира как да излиза от Flow.

Лаурентин, не съм те забравила, не стигам до компютъра 😔

# 687
  • Мнения: 2 905
Водих го една година на ерготерапевт. Финната му моторика е отработена много добре и се справя по-добре от връстниците си по отношение моторика. Работено е с него точно за проприоцепция и вестибуларен апарат. Но аз не съм специалист и не разбирам какво е кинезиология и как точно се прави. Ако споменеш по-конкретно ще ти кажа дали му е правено.
Имаше кръгла люлка закачена на тавана и въртяха детето в кръг в люлката. После голо го караха да скача в басейн с топки. Купихме специална четка за тяло, с която да го масажираме. Правихме и натиск върху стави. Сутрин, обет вечер по 10 натиска върху всяка става, насрещно. Други упражнения с препятствия. Удряне на топка с отсрещната ръка, тоест, ако топката идва от ляво, да се удари с дясна ръка и обратно. Държим го за краката нагоре, той да ходи с ръце напред и назад. Скачане с пилатес топка. Лежане с лице и гръб върху пилатес топката. Тогава беше наяве само СИД. Едва преди година научих за ХАДВ.

При СИД проблемите отработихме много неща. При правилна терапия, дисфундцията се поправя до живот. Единственото, което не успя да се повлияе е изпитването на нужда да се катери и провисва, което май си е пропиоцепция. Терапевтката смята, че има нужда от още сеанси. Много ми е далеч и едва ли ще ги възстановя. Дори от финансова гледна точка вече изнемогвам. Частно училище (защото в държавно ще се срине) , неврофийдбег, гимнастика 2 пъти в седмицата. Дори да го запиша на поведенческа терапия или ерготерапия и самото дете ще се отегчи от толкова много занимания. Просто трябва да избирам макс. 2 от терапиите. За всички на веднъж и аз изнемогвам.

Кои сеанси от всички, които споменаваме са на преден план според вас? На колко "извънкласни занимания" водите децата си в седмицата?

# 688
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Упражненията можеш да ги правиш сама с него вкъщи. Подобни са на това с топката ( идва от ляво, удря се с дясна ръка).
Едното е lizard: https://youtu.be/npbnTzU0bGI
Потърси си и други.

Според мен сте направили доста и смятам, че детето има нужда от движение.
Вместо на терапии, не е ли по-добре на спорт, който да покрива нуждите му: скално катерене, маунтийн байк... поне да се научи как да се подсигурява, за да не се претрепе.

Теб какво те притеснява това, че иска да се провисва? Защо искаш да терапираш подобно нещо? В други времена такива хора са били двигателите на промяната: понеже са били “луди глави”, то са били откриватели, рискували са и са постигали повече от другите. В днешно време децата трябва да са кротки и послушни, няма как твоето да стане такова, мозъкът му работи по друг начин и за да работи добре му трябва движение. Осигури му го.

Последна редакция: пн, 08 мар 2021, 10:54 от asyalein

# 689
  • Мнения: 5 125
Almirra,  и моето като твоето. Катери се, провисва. Ние на терапии не ходим.  Преди ковид ходеше на спорт, лека атлетика и плуване. Няма голям избор при нас. Много, много добре и се отразяваше. Сега много иска баскетбол, но пък е ниска и едва уцелва коша. Водим я в един училищен двор. Като се изнерви, че не вкарва кош, за отрицателно време се покатерва по съоръжението с коша. Така си тушира нервите. А също решила, че като виси ще порасне. Пак е по- добре от смарт устройства.

Общи условия

Активация на акаунт