В очакване да ти се обади Елчин, а всъщност звъни Гюпсе
- Публикувана: 30 май 2017, 23:18 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2017, 23:25 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 56
В очакване да ти се обади Елчин, а всъщност звъни Гюпсе
направо цигане от маалето 
и аслан партнерката зад кадър:
Добро утро 
В очакване да ти се обади Елчин, а всъщност звъни Гюпсе
направо цигане от маалето и аслан партнерката зад кадър:
, покажи и Борко или пък кака по скоро да се стресне 
Мен ме нямало, а вие къде сте 
Аз съм в отдел "Образование и култура", днеска само с глупости ни занимават покрай тия деца, а вие с какво ще се оправдаете 
Глава 13
Дефне опитваше да успокои разтуптяното си сърце, докато влизаше в кабинета си. Близостта на Йомер щеше да е изпитание, с което не бе сигурна, че ще се справи толкова лесно, колкото си мислеше. Искаше ѝ се да силна, да може да се преструва на безразлична и студена като него, но само един негов поглед, едно докосване, и тя бе готова да се предаде. Любовта ѝ не бе намаляла и грам, напротив. С времето мъката и загрижеността, които изпитваше по Йомер, я бяха направили по- силна и устойчива. Сега Дефне трябваше да има само търпението Йомер да осъзнае какво точно изпитва, за да се върне при нея.
Йомер се обърна преднамерено с гръб към нейния кабинет, демонстрирайки ѝ студенина. Истината беше, че нямаше да издържи да срещне още веднъж тъжния ѝ поглед. Опитваше се да изглежда силна, но той знаеше какво става в нея. Познаваше я, въпреки че ѝ бе заявил противното. Тялото и душата му бяха настроени към нейните, усещайки всяка промяна в нея. С един поглед узнаваше кога е щастлива, кога е тъжна, кога се шегува или пък се е замислила толкова сериозно в нещо, че дори не го чува. Помнеше всеки неин жест, всеки навик, всяко любимо или омразно ѝ нещо. Против волята си я носеше вътре в себе си, като белег, който никога нямаше да изчезне. А той и не искаше.
Дефне прегледа програмата, която Дериа бе оставила на бюрото ѝ. Обикновено сама организираше нещата си, но по време на отпуската ѝ явно Дериа бе решила да се заеме с някои от нещата. Бяха я търсили от производствения отдел и тя трябваше да ги посети днес следобед. Имаше обаждане и от фотографа, който заместваше Корай- проблем с манекенките, който искал да обсъди с нея. Дефне си отбелязваше, че ще трябва да прехвърли питането му към г-н Йомер, нали сега той бе главния дизайнер и той щеше да взима решенията, когато погледа ѝ попадна на срещата ѝ в 11. Среща с Йомер. Дериа бе написала, че е по негово настояване, с цел запознаването му с новата колекция. Бясна, Дефне тръгна към вратата, за да потърси Дериа и да я попита защо първо не е поискала мнението ѝ, но се спря, сетила се сама. Това беше Йомер- всички правеха, каквото нареди. Дериа нямаше вина, че шефа ѝ е такъв нахалник.
Посвети сутринта, за да се подготви за срещата. За да не се разсейва, спусна щорите към неговия кабинет. Искаше да са обикновени служители- така да е! Не искаше да вижда лицето ѝ сутрин?! Добре. И тя не искаше да вижда неговото! Извади всички скици, които вече бе подготвила, преглеждайки ги още веднъж. Постара се да не мисли за това какво ще каже Йомер за тях. Беше се справила сама през времето, в което го нямаше, значи скиците ѝ бяха добри. Може би не перфектни като неговите, но добри.
В 11 почука на вратата му и след като получи позволение, влезе. Носеше голяма папка, в която държеше готовите модели, както и по- малка с няколко недовършени модела. Това се бе превърнало в неин начин на работа- нахвърляше идеите си на листи, а след това постепенно ги довършваше. Така никога не се страхуваше, че не е обърнала достатъчно внимание на някой детайл.
- Здравейте, г-н Йомер!- Постара се гласът ѝ да е спокоен, изразяващ уважение.- Нося скиците, които сте поискали.
- Г-жо Дефне, значи най- после ще ме запознаете с новата колекция на моята фирма?!- Опитваше се да не издава раздразнението си, но не му се получаваше. Когато се върна от кабинета на Синан и видя спуснатите щори направо побесня.- Каква чест!
- Знаехте, че нямахме по- ранна възможност за това, г-н Йомер. Извинявам се, защото вината бе моя!
- Няма проблем, няма проблем! Важното е, че вече сте тук. Заповядайте, седнете!- Покани я с жест към креслата, сякаш бе някоя непозната. Добре, щом искаше да играят, ще играят, реши Дефне.
- Нека ви покажа „Вдъхновение”, г-н Йомер!- Заобикаляйки бюрото и заставайки права до него, Дефне отвори голямата папката пред тях.
- „Вдъхновение”?!- Учудено я погледна той.
- Така съм нарекла колекцията. Не ви ли харесва?!- Очите ѝ бяха на сантиметри от неговите, докато се привеждаше над скиците, обърната към него. Усещаше аромата ѝ, почти можеше да почувства допира на кожата ѝ. Въздухът не му достигаше, докато потъваше в бездната на очите ѝ.- Г-н Йомер?!
- Харесва ми! Много ми харесва!- Опита се да се върне към реалността той, отмествайки с усилие поглед към скиците.- Колко модела си нарисувала?!
- Осем, а ни трябват още поне двадесет. Имам няколко идеи, в другата папка са, но не са довършени.- Пресегна се през бюрото, за да вземе въпросната папка, допирайки леко ханш до ръката му. Ток удари и двамата, затова тя побърза да се дръпне назад.- Ето, ако желаете, може да ги погледнете.
- Защо не си ги довършила?!- Не бе усетил кога е минал на „ти”, но бе толкова естествено.- Винаги си довеждала всичко до края!
- Изградих си нов метод на работа. Когато ми хрумне идея я…
Дефне говореше ли, говореше, а той потъваше все по- дълбоко. Потъваше в мечтите си, където затваряше тази бъбрива уста с целувка, от която да ѝ се подкосят краката. Представяше си как я целува, как я прегръща и обяснявайки ѝ колко я обича и колко му е липсвала, най- после запълва празнината, останала в сърцето му след тяхната раздяла. Толкова много искаше да е отново с нея, колкото се и страхуваше, че отново ще бъде наранен. Опитвайки се да се отдръпне от забранените фантазии, той поклати глава. Мъчеше се да чуе какво му обяснява, но не разбираше и дума от бързата ѝ реч.
- Добре, както и да е!- Прекъсна я грубо, забивайки поглед в готовите модели.- На какво си заложила?!
- Високи токчета и стабилни платформи!- Посочи и му обясни каква точно беше идеята ѝ.- Така дори на двайсетсантиметров ток жената може да се чувства удобно, без да усещаше умора и несигурност.
- Удобство и елегантност.- Йомер изрече думите, които ѝ се въртяха в главата.
- Точно така. За да може ТЯ да разчита сама на себе си. Да не зависи от мъжа, който би трябвало да ѝ осигури това удобство!- Напомняйки му собствените му думи, Дефне ясно му заявяваше, че вече няма нужда от него.
- Нека помисля върху всичко това.- Почесваше се по врата, чудейки се как да приеме държанието ѝ. Играеше ли отново или този път бе искрена. Наистина ли се бяха наранили дотолкова, че да се откажат един от друг.- Нека се съберем утре пак, ще повикаме и Зейнеп и Къванч, нека и те изкажат мнението си. Може ли да ми оставиш всичко?!
- Разбира се. Имам още няколко идеи, ще поработя върху тях, а утре ще ви ги покажа!- Отдалечи се бавно от него, виждайки как я проследява с поглед.- Ако това е всичко съм свободна, нали г-н Йомер?!
- Какво?!- Беше се захласнал по движението на дългите ѝ крака, изложени напълно на показ пред него. Макар навън да бе не повече от 10 градуса, Дефне бе с къса пола и боти на ужасно високи токчета.
- Свършихме ли, попитах. Свободна ли съм?!
- Да, да, може да вървиш.- Кимна отсечено, опитвайки да събере мислите си. Не му беше лесно.- До утре.
Дефне излезе без да каже нищо повече. Позволи си да се усмихне едва след като вратата се затвори след нея и Йомер не можеше да види самодоволството ѝ. „Значи така, Йомер, не си толкова безразличен, на колкото се правиш?! Нека видим до кога ще издържиш!”. Решена да направи всичко, за да пречупи студенината на любимия си, Дефне влезе в кабинета си сериозна и съсредоточена, опитвайки се да не показва колко е щастлива. Сега беше неин ред да го подлуди.
Погледа ѝ попадна на листа с бележката за фотографа. Въздишайки дълбоко, Дефне се отправи отново към кабинета на Йомер. Тъкмо щеше да почука, когато той отвори. Залитайки от изненада, тя щеше да падне по трита стъпала и да се пребие, ако не бяха силните му ръце. Обхващайки я през талията за миг, той я прилепи към гърдите си, почти допирайки лице до нейното. Замръзнаха, страхуващи се от всяко движение. Устните им бяха на милиметри едни от други, стремейки се към така желаната целувка. Йомер наклони леко глава. Искаше тази целувка и бе съгласен на всичко, за да я получи. Усещаше колко е напрегната Дефне, но не го интересуваше. Нито това, че погледите на половината работници бяха вперени в тях. Докосна устните ѝ със своите миг, преди…
Аз съм в отдел "Образование и култура", днеска само с глупости ни занимават покрай тия деца, а вие с какво ще се оправдаете НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 13
Дефне опитваше да успокои разтуптяното си сърце, докато влизаше в кабинета си. Близостта на Йомер щеше да е изпитание, с което не бе сигурна, че ще се справи толкова лесно, колкото си мислеше. Искаше ѝ се да силна, да може да се преструва на безразлична и студена като него, но само един негов поглед, едно докосване, и тя бе готова да се предаде. Любовта ѝ не бе намаляла и грам, напротив. С времето мъката и загрижеността, които изпитваше по Йомер, я бяха направили по- силна и устойчива. Сега Дефне трябваше да има само търпението Йомер да осъзнае какво точно изпитва, за да се върне при нея.
Йомер се обърна преднамерено с гръб към нейния кабинет, демонстрирайки ѝ студенина. Истината беше, че нямаше да издържи да срещне още веднъж тъжния ѝ поглед. Опитваше се да изглежда силна, но той знаеше какво става в нея. Познаваше я, въпреки че ѝ бе заявил противното. Тялото и душата му бяха настроени към нейните, усещайки всяка промяна в нея. С един поглед узнаваше кога е щастлива, кога е тъжна, кога се шегува или пък се е замислила толкова сериозно в нещо, че дори не го чува. Помнеше всеки неин жест, всеки навик, всяко любимо или омразно ѝ нещо. Против волята си я носеше вътре в себе си, като белег, който никога нямаше да изчезне. А той и не искаше.
Дефне прегледа програмата, която Дериа бе оставила на бюрото ѝ. Обикновено сама организираше нещата си, но по време на отпуската ѝ явно Дериа бе решила да се заеме с някои от нещата. Бяха я търсили от производствения отдел и тя трябваше да ги посети днес следобед. Имаше обаждане и от фотографа, който заместваше Корай- проблем с манекенките, който искал да обсъди с нея. Дефне си отбелязваше, че ще трябва да прехвърли питането му към г-н Йомер, нали сега той бе главния дизайнер и той щеше да взима решенията, когато погледа ѝ попадна на срещата ѝ в 11. Среща с Йомер. Дериа бе написала, че е по негово настояване, с цел запознаването му с новата колекция. Бясна, Дефне тръгна към вратата, за да потърси Дериа и да я попита защо първо не е поискала мнението ѝ, но се спря, сетила се сама. Това беше Йомер- всички правеха, каквото нареди. Дериа нямаше вина, че шефа ѝ е такъв нахалник.
Посвети сутринта, за да се подготви за срещата. За да не се разсейва, спусна щорите към неговия кабинет. Искаше да са обикновени служители- така да е! Не искаше да вижда лицето ѝ сутрин?! Добре. И тя не искаше да вижда неговото! Извади всички скици, които вече бе подготвила, преглеждайки ги още веднъж. Постара се да не мисли за това какво ще каже Йомер за тях. Беше се справила сама през времето, в което го нямаше, значи скиците ѝ бяха добри. Може би не перфектни като неговите, но добри.
В 11 почука на вратата му и след като получи позволение, влезе. Носеше голяма папка, в която държеше готовите модели, както и по- малка с няколко недовършени модела. Това се бе превърнало в неин начин на работа- нахвърляше идеите си на листи, а след това постепенно ги довършваше. Така никога не се страхуваше, че не е обърнала достатъчно внимание на някой детайл.
- Здравейте, г-н Йомер!- Постара се гласът ѝ да е спокоен, изразяващ уважение.- Нося скиците, които сте поискали.
- Г-жо Дефне, значи най- после ще ме запознаете с новата колекция на моята фирма?!- Опитваше се да не издава раздразнението си, но не му се получаваше. Когато се върна от кабинета на Синан и видя спуснатите щори направо побесня.- Каква чест!
- Знаехте, че нямахме по- ранна възможност за това, г-н Йомер. Извинявам се, защото вината бе моя!
- Няма проблем, няма проблем! Важното е, че вече сте тук. Заповядайте, седнете!- Покани я с жест към креслата, сякаш бе някоя непозната. Добре, щом искаше да играят, ще играят, реши Дефне.
- Нека ви покажа „Вдъхновение”, г-н Йомер!- Заобикаляйки бюрото и заставайки права до него, Дефне отвори голямата папката пред тях.
- „Вдъхновение”?!- Учудено я погледна той.
- Така съм нарекла колекцията. Не ви ли харесва?!- Очите ѝ бяха на сантиметри от неговите, докато се привеждаше над скиците, обърната към него. Усещаше аромата ѝ, почти можеше да почувства допира на кожата ѝ. Въздухът не му достигаше, докато потъваше в бездната на очите ѝ.- Г-н Йомер?!
- Харесва ми! Много ми харесва!- Опита се да се върне към реалността той, отмествайки с усилие поглед към скиците.- Колко модела си нарисувала?!
- Осем, а ни трябват още поне двадесет. Имам няколко идеи, в другата папка са, но не са довършени.- Пресегна се през бюрото, за да вземе въпросната папка, допирайки леко ханш до ръката му. Ток удари и двамата, затова тя побърза да се дръпне назад.- Ето, ако желаете, може да ги погледнете.
- Защо не си ги довършила?!- Не бе усетил кога е минал на „ти”, но бе толкова естествено.- Винаги си довеждала всичко до края!
- Изградих си нов метод на работа. Когато ми хрумне идея я…
Дефне говореше ли, говореше, а той потъваше все по- дълбоко. Потъваше в мечтите си, където затваряше тази бъбрива уста с целувка, от която да ѝ се подкосят краката. Представяше си как я целува, как я прегръща и обяснявайки ѝ колко я обича и колко му е липсвала, най- после запълва празнината, останала в сърцето му след тяхната раздяла. Толкова много искаше да е отново с нея, колкото се и страхуваше, че отново ще бъде наранен. Опитвайки се да се отдръпне от забранените фантазии, той поклати глава. Мъчеше се да чуе какво му обяснява, но не разбираше и дума от бързата ѝ реч.
- Добре, както и да е!- Прекъсна я грубо, забивайки поглед в готовите модели.- На какво си заложила?!
- Високи токчета и стабилни платформи!- Посочи и му обясни каква точно беше идеята ѝ.- Така дори на двайсетсантиметров ток жената може да се чувства удобно, без да усещаше умора и несигурност.
- Удобство и елегантност.- Йомер изрече думите, които ѝ се въртяха в главата.
- Точно така. За да може ТЯ да разчита сама на себе си. Да не зависи от мъжа, който би трябвало да ѝ осигури това удобство!- Напомняйки му собствените му думи, Дефне ясно му заявяваше, че вече няма нужда от него.
- Нека помисля върху всичко това.- Почесваше се по врата, чудейки се как да приеме държанието ѝ. Играеше ли отново или този път бе искрена. Наистина ли се бяха наранили дотолкова, че да се откажат един от друг.- Нека се съберем утре пак, ще повикаме и Зейнеп и Къванч, нека и те изкажат мнението си. Може ли да ми оставиш всичко?!
- Разбира се. Имам още няколко идеи, ще поработя върху тях, а утре ще ви ги покажа!- Отдалечи се бавно от него, виждайки как я проследява с поглед.- Ако това е всичко съм свободна, нали г-н Йомер?!
- Какво?!- Беше се захласнал по движението на дългите ѝ крака, изложени напълно на показ пред него. Макар навън да бе не повече от 10 градуса, Дефне бе с къса пола и боти на ужасно високи токчета.
- Свършихме ли, попитах. Свободна ли съм?!
- Да, да, може да вървиш.- Кимна отсечено, опитвайки да събере мислите си. Не му беше лесно.- До утре.
Дефне излезе без да каже нищо повече. Позволи си да се усмихне едва след като вратата се затвори след нея и Йомер не можеше да види самодоволството ѝ. „Значи така, Йомер, не си толкова безразличен, на колкото се правиш?! Нека видим до кога ще издържиш!”. Решена да направи всичко, за да пречупи студенината на любимия си, Дефне влезе в кабинета си сериозна и съсредоточена, опитвайки се да не показва колко е щастлива. Сега беше неин ред да го подлуди.
Погледа ѝ попадна на листа с бележката за фотографа. Въздишайки дълбоко, Дефне се отправи отново към кабинета на Йомер. Тъкмо щеше да почука, когато той отвори. Залитайки от изненада, тя щеше да падне по трита стъпала и да се пребие, ако не бяха силните му ръце. Обхващайки я през талията за миг, той я прилепи към гърдите си, почти допирайки лице до нейното. Замръзнаха, страхуващи се от всяко движение. Устните им бяха на милиметри едни от други, стремейки се към така желаната целувка. Йомер наклони леко глава. Искаше тази целувка и бе съгласен на всичко, за да я получи. Усещаше колко е напрегната Дефне, но не го интересуваше. Нито това, че погледите на половината работници бяха вперени в тях. Докосна устните ѝ със своите миг, преди…
Мераба
Боре щедър на селфите
, Елка с предпазна жилетка 
да не би и тя да е в някой огнестрелен тренинг център 
да си упражнява мерника 
. Интересно чие лице е закачено на мишената 
Кито Круела ... или пък Борко . Брех каква целувка с г-н Началника да не му е бил на свиждане днес по случай деня на детето
Боре щедър на селфите
, Елка с предпазна жилетка да не би и тя да е в някой огнестрелен тренинг център да си упражнява мерника . Интересно чие лице е закачено на мишената Кито Круела ... или пък Борко . Брех каква целувка с г-н Началника да не му е бил на свиждане днес по случай деня на детето
Аааа Темпиджим по-лоша и от Мера си станала . Сега как ще изтрая до утре, а .... миг преди какво ще се пръсна от любопитство значи
по-лоша и от Мера си станала . Сега как ще изтрая до утре, а .... миг преди какво ще се пръсна от любопитство значи Почвай да гадаеш
Знаеш ме колко съм , да видим ще се сетиш ли
Аааа Темпиджим по-лоша и от Мера си станала . Сега как ще изтрая до утре, а .... миг преди какво ще се пръсна от любопитство значи
по-лоша и от Мера си станала . Сега как ще изтрая до утре, а .... миг преди какво ще се пръсна от любопитство значи Почвай да гадаеш
Знаеш ме колко съм , да видим ще се сетиш ли или пък Йомер се е усетил, че всички в тях зяпат дай жокер де 