♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 56

 

Темпи 

И на тези двамата им се иска,ама не става 

" продължават да се преструват на просто приятели. Но напрежението между тях, предизвикано от прехвърчащите искри на желанието, не можеше да се разсее толкова лесно. Искаше им се, но не ставаше."

 

добър ден

закуска по Тайландски  






Ето ви и кафенце - днес черпя....просто ей така.....

Здравейте!

Темпи, за глава поредна ще изчакам подаръка и евентуално празненството

Еми, и какъв е повода за просто ей така

Ми от моето мрън   а техниката с която разполагам на работа, вчера съпружеското тяло ме изненада приято , и сега съм въоръжена с нова такава, мога да ви чета и отговарям, и да следя клюкарника при рускините , да си чета Приказката и историите на Каро .....




страхотно ФШ - красота

Мераба 
Темпи  глава поредна  ....направо и аз участвах в украсата за нова година  . Какъв ли дар й е приготвил Йомер на Дафина  и туй страстно напрежение дето ги тресе  кога ли ще ги разлюлее 

Глава 30

Тържеството с екипа на Пасионис мина по план. Всички се забавляваха страхотно, дори шефовете. Йомер бе единственият, запазил почти през цялото време сериозно лицето си. Но той все пак бе Ледения крал и трябваше да пази името си.
Корай беше във вихъра си. Хвалейки и/или ругаейки подред всеки, който се изправеше пред него, отново бе в центъра на вниманието. Беше нахлупил червена шапка на главата си, обявявайки се за днешния Дядо Коледа. А въпроса защо тогава не им носи подаръци отприщваше единствено нова порция обиди, коя от коя по- неприятна, оправдаваща Корай защо питащия не заслужава подарък.
Както обеща Ясемин, имаше музика на живо. В началото просто слушаха, след това няколко двойки се престрашиха да излязат и да потанцуват. Полека лека всички се отпуснаха, докато алкохола и настроението не казаха думата си и първите смелчаци не взеха микрофона. Опитите им бяха трагични, предизвиквайки кризи от смях в слушащите. Изненадата бе Дефне, придумана от Ясемин да излезе и да изпее нещо. Всички ѝ подсвиркваха весело, докато несмело тя излизаше на сцената. Личеше ѝ, че е притеснена, но и решена да направи всичко както трябва. Поклони се на публиката, след което даде знак на групата, че е готова.
Всички замлъкнаха, когато тя запя. Мекият ѝ, топъл глас се понесе над тълпата, карайки я да се заслуша внимателно. Дефне пееше за любов, тъга, раздяла и събиране. Пееше от сърце и това стана ясно на всички, когато прожекторите я осветиха и всички видяха сълзите в очите ѝ.
Йомер я наблюдаваше от бара, запленен от случващото се. Беше чувал Дефне и преди да си подпява, но дори той не подозираше колко голям е и този ѝ талант. Запленила всички с гласа си, тя бе принудена да изпее още две песни, докато публиката се раздели на двойки и затанцува. Бяха като омагьосани от принцесата, гледаща право в него и изплакваща мъката си, разказвайки историята си чрез песента.
Когато Дефне най- после успя да се измъкне от сцената, избяга в тоалетната. Искаше да се успокои, преди да се види с него. Знаеше, че ще иска да поговорят, но първо тя трябваше да дойде на себе си. Наплиска се с хладка вода, поемайки си дълбоко дъх. Бе благодарна, че никой не я последва, за да я поздрави. Трябваше да остане сама, за да събере парчетата от сърцето си, разпиляно по сцената.
Излезе и се сблъска с него. Йомер я чакаше отпред и я прегърна, когато залитна. Допирът на телата им обърка мислите ѝ, изтривайки всичко, което бе намислила да му каже. Единственото, за което можеше да мисли сега, бяха устните му. Толкова близо до нейните, че трябваше единствено да се повдигне леко, за да…
-   Йоооомееерр!- Както винаги, Корай се появи в най- неподходящия момент.- Какво става тук?
-   Какво искаш, Корай?!- Без да изпуска Дефне от ръцете си, Йомер погледна гневно към натрапника. Тя се опита да се дръпне, но той не ѝ позволи.
-   Йомуш, скъпи, защо няма нищо сладко? Толкова много храна, а нито един сладкиш? И торта няма? Какво парти е, ако няма нищо свястно за ядене?!
-   Отиди и попитай Ясемин, тя отговаряше за това.
-   Но нали ти си шефът, фирмата е твоя?!- Озадачен се огледа Корай.- Защо си поверил такава важна задача на онази некадърница?! Отивам да я открия и да оскубя онова, което тя нарича коса! А ти стига стиска тая Кльощавата, ще вземеш да ѝ счупиш някоя кост! И без това нищо не става от нея, хептен ще я осакатиш!- Кикотейки се, той ги подмина.
-   Някой ден ще го убия! Наистина ще го убия!- Промърмори си Йомер, отпускайки хватката си. Но Дефне остана, скрила лице на рамото му и скръстила ръце на гърба му. Погали косите ѝ, опитвайки се да остане спокоен.- Беше невероятна там горе.
-   Отдавна не бях пяла, радвам се, че се получи.- Звучеше притеснено.
-   Дори не подозирах, че имаш толкова прекрасен глас. Още едно нещо, заради което да те обичам.
Останаха така прегърнати известно време, след което тя сама се отдръпна. В погледа ѝ имаше толкова много емоции.
-   Хайде да потанцуваме. Не искам да те пускам толкова скоро!- Привлече я отново към себе си, повеждайки я към залата.
-   Какво ще кажат всички? Все пак…
-   Спри да се тревожиш. Няма никакво значение какво мислят или казват другите. Важно сме ние!
Сплете пръсти  ниско на кръста ѝ, придържайки я колкото бе възможно близко до себе си. Понесоха се бавно в нежната мелодия, обвиваща ги като невидим облак и отделяща ги от всички останали. Нямаше минало и бъдеще, имаше само тук и сега. И тя бяха заедно, така, както трябваше да бъде винаги.
Леките изкуствени снежинки, понесли се над тях по- късно, направиха празника истински. Всички ахнаха, докато наблюдаваха как изкуственият сняг покрива целия дансинг с лека бяла покривка. Бе като магия. Чудеса ставаха наистина. Особено ако те щяха да зарадват Дефне.

Йомер настоя с Шукрю да откарат Дефне след това. Тя бе толкова щастлива и развълнувана, че нямаше как да му откаже. Искаше ѝ се да останат в този миг завинаги.
Сгушена в Йомер, Дефне си позволи да забрави всичко. Блажено отпусната в ръцете му, можеше да си помечтае за вероятността те отново да бъдат заедно. Тук и сега това ѝ се струваше толкова възможно. Сякаш никога не се бяха разделяли. Йомер отново бе принца от приказките, за когото бедното момиче от квартала мечтаеше. И когото бе получила. За малко.
Усети, че колата спира пред дома ѝ, но не ѝ се искаше да слиза. За нея идеалният дом бяха прегръдките на Йомер. Държеше очите си затворени, сякаш така щеше да спре илюзията да си отиде.
-   Миличка, пристигнахме!- Колкото и да не му се искаше, Йомер повдигна лицето ѝ.- Заспа ли?
-   Дори сънувам!- Усмихна се без да отваря очи.- Най- прекрасния сън.
-   Всичко ще стане реалност!- Целуна я по бузата, след което се насили да се отдръпне от нея.- Време е да се прибираш вкъщи. Утре вечер ще се видим.
-   Не ме лъжи. Утре съм си вкъщи. Няма да те видя цяла седмица.- Гледаше го толкова тъжно, че му се искаше да я отведе оттук, скривайки я от всички. Да бъде негова и само негова. Но не беше възможно.
-   Не бъди толкова уверена. Хайде, отиди и си легни. Понякога сънищата се сбъдват.- Целуна носа ѝ, след което слезе, за да ѝ отвори вратата. Помогна ѝ да слезе и я прегърна.- Ще се видим тази нощ, утре вечер, както и всяка следваща, в която пожелаеш.
Целуна я по врата, след което я заведе до входната врата. Изчака я да отключи и влезе, преди да се върне в колата. Сигурен, че тя е добре, той се прибра вкъщи. Легна си, опитвайки се да не мисли за утре. Телефонът му изпиука за получен смс.
Лека нощ. Ще те чакам в съня си.
Усмихна се, докато пишеше отговора.
Чакай ме, идвам!

И нови от Елка 

Глава поредна  истинска приказка с щастлив финал ,........ на вечерта 
Само да попитам  принц Ипликчи само Дефне ли ще посещава в съня й 

Вай бе, Темпи, глава поредна се оказа магична, много ми хареса, браво на теб!
Много хубави снимки на Елчин, явно активно почива и се наслаждава на тези моменти.
Интересно Боре дали ще почива.

И ти ли искаш 

Аха 

Ще му направя график тогава, чакам ако има и други желаещи за записване 

Ами пиши и мен....

 

Нашата вече определи и как го иска  Ама джанъм, ние говорехме за другия брат, за Йомерджим, не за Борко  С него какво ще правите си е ваша работа, ако успееш да се уредиш кака да ти го праща нощем, идеално  Ама Дафа Йомко трудно ще го изтърва, затова и график ще му правим  да знае кога да бяга от нея  Така че чакам да чуя с него какво ще сънуваш 

 

Тотално омазах нещата