♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 56

и на 1 април е подписан договора 

Тривиално, не е в стила на автора

 

На пръстена Дефне няма защо да се ядоса  


 

Чудеше се какво го притеснява, но не можеше да се сети. Снощи я бе разбрал, когато отказа да е с него. Сигурна беше, че не това е проблемът. Какво се бе случило през нощта, че той се бе променил толкова?

Всички възмутени от финала на Севдата... интересно какво са очаквали  Още след втората серия Нери предрече, че Кемал ще си умре  Не очаквах само Емир да е до него 

Добро утро 


вай бе  то това най-вного се коментираше още от началото, както казваш шекерим  ама баш Емирчик да е до него  ей т`ва май не са очаквали 
ще се разходя да видя к`ви са ги сътворили екипа на Севдата 

Честно казано очаквах да са Кемал и Нихан умрелите, а Дениз да я гледат баби, лели и така нататък  Ама точно двойката Емир Кемал, застанала пред смъртта, не очаквах 

 

Добро утро




Ето ви и кафето.......да ви е сладко


За черната любов няма нищо да кажа, че едва изтърпях първите 20 серии и ме загубиха като зрител....и то с мишката ги преглеждах.

А верно видните турски сценаристи можеха да дадат на феновете хубав финал , ама те са гадини, обичат да трепят главните герои

 
За нов сезон не знам , обаче призовават Деврим да си отвори архива и да покаже малко непубликувани снимки от 40 серия / дето Йош получи калп криза и легна болен /.

Еми   те комшиите са си по драмите  

Добро утро момичета!
Да ви сложа и аз едно кафе за по късно минаващите!



Ха трети сезон  това не знам дали ще се случи, но дано новите им дизита да са успешни.
За Карата се очакваше такъв финал, иначе нямаше да си отговаря на името. А Емирчо беше добавка, но много лесен край му отредиха.

Еми, Коте 

Хубав ден!

Данче  благодаря за кафето 

Да ясно ми е вече, ама без мен , то в живота драми колкото искаш - --само романтични комедии и стари класики - това е което гледам ...........
Е гледам и трети сезон на АШКА , днес май се очертава да почивам, ще ви заредя с де що клюки и фантазии са написали рускините

Глава 34

Дефне се събуди сама в леглото. Усети липсата на Йомер още преди да отвори очи. Протегна се на широкото легло, след което седна и се огледа. Видя го на терасата, все още с дрехите, с които бе спал. Слънцето вече огряваше хоризонта, започвайки отново пътя си. Също като тях.
Усети я едва когато обви ръце около него. Бе притиснала лице към гърба му, дишайки дълбоко студения въздух.
-   Добро утро!- Поздрави го, все още зад него.
-   Добро утро!- Обърна се и я прегърна, целувайки я по челото.- Наспа ли се?
-   Да. Спала съм непробудно, което не ми се е случвало отдавна.- Усмихна се, но имаше тревога в очите ѝ.- Защо си станал толкова рано и стоиш тук?!
-   Свикнал съм да се будя рано!- Гушна я, водейки я навътре.- Не исках да те будя, затова станах.
-   Беше замислен, какво има?
-   Няма проблем, не се тревожи. Отиди да се изкъпеш, докато приготвя нещо за закуска. Кога трябва да се прибираш?
-   Казах на баба, че ще се прибера по обяд. Но закуската днес е от мен, трябва да ти благодаря за чудесното гостоприемство. Нямаше как по- хубаво да прекарам първите часове от новата година!- Целуна го леко, след което тръгна надолу.
-   Само приятели, как пък не!- Измърмори си под нос Йомер, отиващ към банята.
Когато слезе долу я откри да прави сандвичи. Кафето му тъкмо бе готово, а нейния чай вече се запарваше. Имаше и кана с портокалов сок, който бе изстискала.
-   Кога успя с всичко?- Засмя се, заставайки от другата страна на плота, разделящ кухнята на две и на който тя бе наредила всичко.
-   Мислех да хапнем тук, по- удобно е. Няма смисъл да носим всичко до трапезарията и обратно.- Тя му подаде кафето, както и чинията със сандвича. Нареди своята до него, след което се обърна, за да си налее чай.
-   И аз се храня тук, когато съм сам, но…
-   Заради мен реши, че е по- правилно, да сме оттатък. Сякаш не ме познаваш.
-   Просто те използвах като повод, за да я използвам. Кога иначе ще ми се отдаде случай?
-   Още ли не си се сдобрил с чичо си?- Каза го, преди да помисли. Знаеше, че със Синан нещата все още са зле. Държаха се като непознати, чиято обща тема бе единствено фирмата. Но Неджми…
-   Не! Не искам да говорим за това.
-   Добре. Извинявай.- Седна до него и започна да се храни мълчаливо. Забеляза, че той не докосна сандвича си.- Не ти ли харесва? Ако искаш ще ти приготвя нещо друго?!
-   Не, не е това. Не съм гладен!- Настроението му бе изчезнало. Тя не настоя.
Разчисти, докато той се премести в хола. Чудеше се какво го притеснява, но не можеше да се сети. Снощи я бе разбрал, когато отказа да е с него. Сигурна беше, че не това е проблемът. Какво се бе случило през нощта, че той се бе променил толкова?
-   Ще ми разкажеш ли какъв е проблема?- Седна до него на дивана и го погледна очаквателно.
-   Какъв проблем?
-   Случило се е нещо. Без настроение си, а сутринта се бе умислил за нещо. Притеснен си, явно има някакъв проблем.
-   Не е нещо важно, не го мисли. Ела тук!- Прегърна я, молейки се тя да остави темата. Не искаше да ѝ казва, не и сега.- Всичко е наред, няма за какво да се тревожиш. Просто бъди до мен, става ли?!
-   Винаги ще съм до теб!- Притихна на гърдите му, опитваща да се успокои.
Излязоха и се разходиха покрай Босфора, хванати за ръце. Тук нямаше нужда да се притесняват, че някой може да ги види. А и вече нямаше какво да крият.
Ядоха халва, нахраниха птиците. Говориха, смяха се, правиха планове. Прибраха се малко преди обяд, за да получи Дефне подаръка си. Йомер щеше да я откара след това.
Дефне чакаше нетърпеливо, докато той се качи до спалнята, за да вземе подаръка. Изненада я, когато се върна с някаква папка. Дефне го гледаше въпросително, докато Йомер ѝ я подаваше.
-   Не бях сигурен какво да ти подаря, затова реших да ти дам това. Надявам се да го приемеш, без да показваш отново гордостта си.
-   Какво е това, Йомер?- Попита, макар вече да се досещаше.
-   Документите на домът ти. На домът на баба ти. Поговорих с Исо и той се съгласи. Къщата вече е на твое име.
Дефне отвори документите, взираща се невярващо в тях.
-   За да е готово всичко, трябва и ти да подпишеш. Надявам се да го направиш. Знам колко те нараних, правейки всичко зад гърба ти тогава. Но и аз бях наранен, узнавайки какво криеш от мен. Така и не разбрах защо го направи.
-   Защото не исках да завися от теб. Не исках никой да си мисли, че със с теб заради парите ти. Така, както решиха всичко, когато узнаха, че си купил къщата. И тогава се опитах да ти обясня- свикнала съм сама да решавам проблемите си. Не можех да се отпусна, допускайки ти да решаваш нещо, с което трябваше аз да се справя. Те са моето семейство и аз нося отговорност за тях.- Беше навела глава, говорейки с равен глас.
-   Но ти беше моето семейство, Дефне!- Хвана я за раменете, искаше му се да я разтърси, за да я събуди.- Ти си моето семейство. И аз съм напълно в правото и задължението си да се грижа за теб! Искам да го правя! Не знаеш колко се измъчвах, знаейки, че имаш сериозен проблем, а дори не го споделяш с мен! Болеше ме да мисля, че ми нямаш доверие.
-   Не е така! Не е, защото не ти вярвам!- Погледна го настоятелно в очите.- Просто знаех какво ще направиш, а не исках. Затова и се ядосах толкова, когато Исо ми показа документите. Бях се превърнала в това, което не исках- използвачка, извличаща ползва от любовта ти.
-   Не си такава! Никога не си била и няма да бъдеш! Дефне, ние се обичаме. Ако ситуацията бе обратна, ти би ли се поколебала да ми помогнеш. Ако аз бях в нужда, а ти имаше средствата?
-   Не, разбира се, че не. Но…
-   Няма но, Дефне. Ние щяхме да се женим, трябваше да посрещаме всяка трудност заедно. Това, че ти се отдръпваше и пазеше тайни от мен, забиваше нож в сърцето ми. Болеше ме да се опитвам всеки път да разкривам нещата, които криеш от мен. Сякаш бях непознат, нахлуващ в живота ти.
-   Съжалявам! Толкова съжалявам!- Разплака се и той я прегърна.- Никога не съм мислела, че виждаш нещата по този начин. Не е така!
-   Моля те, не спори и сега. Приеми подаръка ми поне този път, без да възразяваш. Така ще е по- добре за всички!
-   Но това е прекалено голям подарък! Йомер, не мога.
-   Не започвай! Стига вече гордост, Дефне. Къщата е ваша! Другата седмица ще отидем, за да подпишеш при нотариус, след което ще забравим за случилото се.- Тя все още бе в ръцете му и не виждаше пламъците в очите му, но решителния му глас я убеди, че няма как да спори повече.
-   Добре. Благодаря!- Бе примирена и това го ядоса.
-   Не искам да го приемаш като че ли съм те принудил, Дефне. Така трябва да е!
-   Ще ми е нужно време да свикна.
-   Нищо няма да се промени от досегашния ви живот! Просто вече няма да се притесняваш, че някой някога може да ви изгони от там. Къщата ще е твоя и толкова.
-   За теб е нещо обикновено, но за мен не е така. Ще се опитам да го приема.
-   Радвам се!- Наведе се и я целуна.- Искаш ли да хапнем, преди да те закарам.
-   Не, не съм гладна. А и баба така или иначе ще ме накара да ям, като се прибера. Станала е маниачка на тема храна, когато стане дума за мен.
-   Права е, Кльощавелке!- Засмя се, когато тя го перна по ръката.- Добре тогава, да тръгваме. Чака ни дълъг път.

 

Темпи, Йомер ще го поканят ли на обяд ....и без това не яд на Дафа сандвича, нито получи нея за закуска

Изобщо не ми дойде на акъла какъв е подаръка на Йомер 
Татлъм  много добро попадение