Мама стачкува! Стигнахте ли вече дотам?

Точно пък за ски детето трябва да има развита добре координация, ръст и ... КИЛОГРАМИ. Съжалявам, но екипировката тежи. Аз моите ги качвам на ски на към 3г - горе-долу когато махам и памперса, НО ефект има след 6, за по-дребнички деца 7 години, когато могат да понесат тежестта на екипировката и да могат да я управляват. Едната обувка за ски 30 номер в 800гр, отделно тежестта на ската, тежат много. Докато не се развият мускулите екипировката ги влачи насам-натам.
https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/16265277_141588793 … 7&oe=59D9375C

При нас така се получава, че щом повечето членове на семейството карат и малкото го качваме щом проходи. Така и така сме там. Но от моя опит това не е каране на ски, влачим се по пистите. След 6 просто се случватнещата. Хайде ако е добре развито физически, координирано и активно дете може би на 5, ама трудно, много трудно.

Сноубордът НИ е общ за двамата големи, само обувки имат собствени - https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/17103607_145623042 … 5&oe=59C9A56E


Упс, изказала съм се неподготвена. Намерих снимки на които памперса ясно личи. Моите се качват на ски с памперс
Новогодишното разопаковане на подаръци, памперса се вижда - https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1488225_1020274949 … 8&oe=59C48F0F
Ски, снимката е от същия месец - https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1888691_1020308702 … e&oe=59DA078F

Освен това има разлика дали детето е в скиорско семейство. Когато родителите не са скиори, изискването за едва ли не задължителни ски е доста по-трудно за изпълнение. Да не говорим, че в другата тема се говори за 4-годишно, оставено цял ден на инструктор...как става това, не знам, може и такъв вид деца да има.

О, има, виждам ги. Горките инструктори. Има ски училища от детските градини.

"Жените без деца на моите години са отвратителни. "

Кое им е отвратително? На кои години? Питам съвсем сериозно.

Предполагам визира 80ти набор.

При нас идват доста млади колеги от университета. Те са нахъсани, вярват, че ще постигнат чудеса и на 40 г. ще са милионери. Аз много им се кефя на ентусиазма. Те обаче, постъпват малко не коректно. Питат ме нещо. Аз отговарям. След това отиват при друг колега и го питат същото, той им отговаря нещо различно и те почват, ама еди кой си ми каза еди какво си. Та стават интриги.
По -възрастните колеги моя набор 80 и следващите, които имаме деца, сме минали през школовката на всякакви капризи, приели сме, че няма да станем милионери, нито че сме нещо уникално, защото години наред се поставяме на втори и трети план. Това да не се приема за оплакване, а като факт от обективната действителност. И общо взето ни е все едно, кой какво мисли за нас, защото ни е ясно.
Колегите без деца, моят и предходните набори, никога не са поставяли себе си на втори план. Считат, че всеки ще ги уважава, дават си сметка, на подсъзнателно ниво, че богаташи няма да станат, но пък и по-съществен проблем в живота нямат и се почват едни взаимоотношение не е работа да разказвам.
Та общо взет това имам предвид.
Наскоро на едни нови колеги момичета, казах, че задължително трябва да си родят деца и да не се мотаят. Това по повод факта, че в нашата стая което и момиче да разпределят, все забременява. И една от колежките, която ми е приятелка, но е на друго място, не сме всеки ден заедно, като ме почна вечерта по вайбъра, аз какво съм искала да кажа, че жените без деца са втора категория, настъпила съм я била по мазола, имала ме за приятелка. Извинявах и се сто пъти. Честно казано исках да и кажа, че ми е все едно има ли няма ли, щото аз няма да и ги гледам, ама в името на добрите отношения се въздържах. ТА така. Имането на деца, означава широка скроеност и рядко ти пука кой какво казал, пък какво имал предвид. Просто вечер лягаш труп.

Не забавлението, а етапите на развитие. Природата ги е създала първо да могат да ходят (съответно да тичат, скачат, плуват, спортуват), и след това е другото, за което говориш.
Все едно да кажеш защо едно дете ходи на плуване, а още не може да говори. Ми що да не ходи?

Кристина, това което описваш касае възпитанието и  манталитета на хората. Младите хора завършили скоро, естествено са нахъсани за кариера и високо заплащане. Но няколко месеца рутинна работа бързо ги отрезвява и сваля на земята. Естествено, че жени, които нямат деца гледат на живота по различен начин, нямат и малка представа от това, какво е  да си майка, но това е естествено. Но все пак не мисля, че може да се каже, че са отвратителни, както и не всички жени-майки са прекрасни.

Права си. Жените без деца имат твърде високи очаквания към околните. Жените с деца в повечето случаи искат да бъдат оставени на спокойствие и не се вълнуват от околните.

Моят номер 3 прокара ски на 5, обаче следващите 2-3 години горко съжалявах, че не мога да му сложа памперс - отказваше да пикае "по поръчка", а когато музата дойде на пистата, го отнасяше клина. Имаме и случка със ски-учителка, която го беше вдигнала на ръце хоризонтално за д се изпикае (т.е. неговото тяло успоредно на земята, ските перпендикупярно, защото няма време за спиране, сваляне на ски и отбиване от пистата).

Точно така, Сирен, правилно си ме разбрала. Аз съм личност и извън детето ми. Това е моята гледна точка, а ти можеш да си кърмиш и в креслото от 15ти век и никъде другаде. Това е право на избор.

Според теб защо? 

Сирена, и аз подобно на Кристина /нали не бъркам?/ те чета с огромно удоволствие! Цветна си, различна си, и това наистина ми харесва 

По темата: изключително съм доволна, че синът ми е на почти 13 години     Не се налага да стачкувам отдавна. Просто и моят мъж, и моето дете участват в домакинските дейности. И аз отдавна не допускам нито да се изтощавам, нито да се затривам като човек, само защото съм жена, домакиня, майка. Аз съм предимно Човек. Обаче съм съгласна със Сирена, че първите 2-3 години от живота на детето може да са изключително товарещи този, който го гледа. Подобно на нея казвам - НЕ на розовите очила, касаещи майчинството!

ОК, обаче се обади, като откърмиш поне едно. Ще чакам.

Аз преди децата бях още по-огромна примадона:) та ще видим каква личност ще си, всичко останало е сметки без кръчмар.

Аз си признавам, че понякога децата ми пречат. Естествено не разбирам семейства при които основните семейни пътувания са без децата им, но също така разбирам по-кратки почивки ОТ децата. Ходенето на море с деца не е почивка.

Епитети е хубаво, че даваш на себе си, защото аз примадона никога не съм била. Като всестранно развита личност би трябвало да се гордееш и на други фронтове, не само като майка. Между впрочем с теб не бих споделила нищо.