Мама стачкува! Стигнахте ли вече дотам?

Малкият е излезал с приятели, големият си е в стаята на компа, МП- на втората си работа. Всичкото време е само за мен. Решавам да седна,да си отворя бира и да си  блея в пространството. Блеейки, забелязвам, че котката пак си е играла с покривката на масата и тя   виси в повече от едната страна. Ставам, оправям и междувремено забелязвам, че на етажерката до масата, във фруктиерата бананите са се разпилели като  недъгава  ръка над  ябълките. Дразни ме този вид и  го оправям и него. Сядам си отново и преглъщам първата си глътка любима бира. Дори примижавам от кеф, обаче после отварям очи и виждам на  стъклото на прозореца  нови поражения от нахалното семейство лястовици, които упорито  си дърдолякат на нашия балкон. / Казвам упорито и нахално, щото, след като ги отказах да си правят гнездо, те  продължават да използват  балкона за беседка и дори като излеза и им кажа - "къш, вече де", просто ме поглеждат и пренебрежително неотразявайки ме, си продължават  важните разговори, хвърляйки екскременти при всяко произвеждане  на мъдра мисъл / Та, бърша мъдри мисли. .. Пак си сядам и тъкмо да отпия втора глътка - гледам едната възглавница на дивана - издула се като  току да произведе  поне  още три броя малки възглавнички. Заемам се и с нейните упражнения да я  вталя. Много дълго стана...та на кратко - още сто неща ми се вряха като  трън в очите и  се налагаше да ги дооправям и... бирата ми се разгазира и стопли и  я изхвърлих. Дали имам ОКР или просто не  умея да си почивам...или  Вселената ми  подсказва, че не е добре да пия бира.