И аз пътувам с дете. Само в Азия не бих водила малки деца, но пак без да обобщавам. На децата е интересно и като пътуват от малки навикват да се държат прилично по самолети, в ресторанти, музеи и прочее. Е, стига да не очаква някой, че три годишно би стояло 10 часа в Лувъра или изобщо би стояло в Лувъра. За щастие всеки от нас възрастните в семейството е пътувал достатъчно и преди да имаме дете, та като пътуваме с него избираме активности, които няма да го отегчават. Сега само чака да заминем някъде и му е все по-интересно. Предполагам, че като тийн няма да се радва толкова да е с нас, но сега и на мен ми е много интересно да видя разни места и през неговите очи, а и непознати части от вече познати градове, в които не съм имала повод да търся зоопаркове и детски площадки. Готино е.
- Публикувана: 9 юни 2017, 14:00 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2017, 13:13 ч.
Глиган или кифла - Summer edition 2017
Хареса ми поста на Сбъдваща. Наясно съм, че те отглеждат децата си по един различен от обичайния тук начин.
Българчетата (включително и моето) са много по-несамостоятели, разглезни и им липсва социална емпатия.
Въобще целият ни народ е един овълчен. И не е заради бедност, убедила съм се, просто лошотия някаква има в нас като народ.
Един от немските колеги на мъжа ми беше ми казал веднъж " Ако ние възпитавахме децата си като вас, Германия още щеше да се възстановява от Втората световна война."
Не съм го оставила без отговор, но не ми стана и приятно.
Българчетата (включително и моето) са много по-несамостоятели, разглезни и им липсва социална емпатия.
Въобще целият ни народ е един овълчен. И не е заради бедност, убедила съм се, просто лошотия някаква има в нас като народ.
Един от немските колеги на мъжа ми беше ми казал веднъж " Ако ние възпитавахме децата си като вас, Германия още щеше да се възстановява от Втората световна война."
Не съм го оставила без отговор, но не ми стана и приятно.
Аз пък изобщо не съм съгласна с обобщението за българчетата, защото моите наблюдения изобщо не са такива, а точно обратните - чудесни и умни младежи са, напълно самостоятелни, на които можеш да се довериш и не е нужно да им висиш плътно до главите, готов да реагираш. Пускайте ги тези деца да дишат и няма да са несамостоятелни и разглезени 
Аз винаги съм пътувала с детето си, да вярно, едно. Но толкова малко са годините, в които те се радват да са с родителите си, че никога не ми е било проблем. Сега е на почти 17 и не очаквам да иска да ходи на почивка с мен, в следващите поне 5, така че си използвах времето, доколкото мога. От тук нататък, той ще си почива с приятели и се надявам след като създаде свое семейство, да можем да се събираме от време на време.
Аз пък изобщо не съм съгласна с обобщението за българчетата, защото моите наблюдения изобщо не са такива, а точно обратните - чудесни и умни младежи са, напълно самостоятелни, на които можеш да се довериш и не е нужно да им висиш плътно до главите, готов да реагираш. Пускайте ги тези деца да дишат и няма да са несамостоятелни и разглезени
У нас просто при една част от хората все още стои традицията, че децата са бреме, което трябва да бъде прехвърлено на друг или просто изтърпяно. Пък като преминат бебешката възраст те са доста по-интересни от повечето възрастни, освен ако не са гледани като малки сладки животинки и след това логично да са станали средно големи ръмжащи и смърдящи животни.
Примерно дете отсъства от градината защото е болно. Като се върне има изненада в шкафчето от групата, нарисували му нещо, децата му сложили малко подаръче за добре дошъл.
Дребен, но показателен жест.
Тук това кога да се случи, всеки е сам за себе си.
Не искам да продължавам със съпоставяне, не сме диваци, не сме трети свят страна, в ЕU сме, но има какво да се желае при нас като социум, това е сигурно.
Вярно е, че има много свежи родители като Акаша и други, които тук съм чела, но масата по мои наблюдения е шамар зад врата и "лайно такова, то ще ми каже "
Но, да се върнем на лятото, по - забавно ми е в русата част.
Дребен, но показателен жест.
Тук това кога да се случи, всеки е сам за себе си.
Не искам да продължавам със съпоставяне, не сме диваци, не сме трети свят страна, в ЕU сме, но има какво да се желае при нас като социум, това е сигурно.
Вярно е, че има много свежи родители като Акаша и други, които тук съм чела, но масата по мои наблюдения е шамар зад врата и "лайно такова, то ще ми каже "
Но, да се върнем на лятото, по - забавно ми е в русата част.
Примерно дете отсъства от градината защото е болно. Като се върне има изненада в шкафчето от групата, нарисували му нещо, децата му сложили малко подаръче за добре дошъл.
Дребен, но показателен жест.
Дребен, но показателен жест.
Децата са ок, възрастните не толкова, но пак зависи.
Точно децата, които диктуват на родителите си правилата, а не обратното, са разглезените и несамостоятелните 
Не е нужно да биеш и обиждаш, за да наложиш правилата, задължително е да го направиш дори, защото иначе не си родител, а лукова глава и няма да отгледаш деца, а издънки. Може да е много сладко някаква малка пикла да върти татко си на пръста, да капризничи, да отговораря нахално и да строява всички вкъщи, ама след няколко години спира да е забавно и всички се хващат за главите. И това не е свързано с пътуванията.
Колкото до малките жестове в групата, това зависи от начина, по който възпитателите организират взаимодействието между децата, т.е. пак от възрастните зависи.
Не е нужно да биеш и обиждаш, за да наложиш правилата, задължително е да го направиш дори, защото иначе не си родител, а лукова глава и няма да отгледаш деца, а издънки. Може да е много сладко някаква малка пикла да върти татко си на пръста, да капризничи, да отговораря нахално и да строява всички вкъщи, ама след няколко години спира да е забавно и всички се хващат за главите. И това не е свързано с пътуванията. Колкото до малките жестове в групата, това зависи от начина, по който възпитателите организират взаимодействието между децата, т.е. пак от възрастните зависи.
Ох беее разсополивихте ме 
Иди да шмъркаш морска вода и ще ти мине
И това не е свързано с пътуванията.
Ох беее разсополивихте ме
Иди да шмъркаш морска вода и ще ти мине
Утре
И това не е свързано с пътуванията.
. Преди няколко месеца пътувах 15 часа, а до нас имаше двойка чужденци с две малки деца, като едното беше под 1 година! Още като ги видях и изтръпнах и си казах къде ли са тръгнали с тези деца! През целият полет не чух нито едно от децата да заплаче, или да крещи! Родителите се редуваха да занимават малкото дете и на края ми станаха толкова симпатични с усилията си да не пречат на другите, че чак почнах да си играя с детето им!