Бременност - всичко се променя, как да се справим

Подкрепям с 2 ръце написаното.

И на мен много ми тежаха килограмите,на аз бях качила 30  А съм дребничка и толкова килограми едва носех.Хубавото е,че за две години напълно ги свалих,без особени усулия.Ако имах време за счорт,вероятно и по-бързо да съм влязла във форма.
Много ми хареса едно изказване,на току-що родила жена-"Колко е хубаво да си пак сам в тялото си!"   

те това синтезира нещата идеално. 

Мерси за отговорите дами, мисля, че се чувствам по-добре сега. 

Животът неминуемо се променя, но всичко зависи как ние си го направим и подредим. През бременността има трудни моменти и всяка жена трябва да си намери занимания, които да я разсейват и отпускат. Аз гледах филми, ходехме на кино, ходех на шопинг, спях следобяд и такива подобни занимания. Тежко ми стана чак в 9ти месец и ми се стори цяла вечност. Всеки ден четях за симптоми на предстоящо раждане  През бременността най-големият ми страх беше как ще се гледам бебе, ще се наспивам ли, как ще се промени ежедневието ми и т.н. Като родих, бях много изненадана колко лесно се гледа бебе Свикнах невероятно бързо, но при мен най-важна беше предварителната нагласа, че ще напасвам ежедневието си с това на бебето и че животът ми ще бъде различен. В момента с бебка сме се нагодили една към друга и ежедневието ни е изпълнено с приятни занимания. 8 месеца минаха неусетно и вече започнахме да я водим навсякъде, където ни се ходи(почивка, магазини, ресторант),съобразавайки се с нейния режим. Притесненията, които имах през бременността се оказаха безпочвени. Сега не мога да си представя да отида някъде да се забавлявам без нея. Обичам да е с мен и да я гледам как гука и как се усмихва.

Искам само да кажа, че съм млад човек и преди обичах забавления и всички неща, които обичат младите хора. Моите приятелки още нямат деца и нямат намерение да имат скоро. Аз обаче, вместо да ги гледам и да мисля какво изпускам, си мисля те какво изпускат. Нямат си никаква идея колко е хубаво да си майка. Проблемите им с мъжете са повърхностни и всъщност не са изобщо проблеми. Гледам ги и се радвам, че вече имам семейство и стабилен мъж до себе си, гледаме в една посока и детето е основният ни приоритет. Двама души разбират какво е зряла любов, чак когато имат дете и споделят радостите и тревогите по него. Гледайки моите връстнички, се успокоявам, че съм свършила една много важна работа и съм стъпила здраво на земята. Надявам се моята малко философска гледна точка да помогне на всички бременни жени да се справят със своите притеснения.

Относно цигарите, и аз съм твърдо против. Бях пушач и ги отказах още, когато планирахме да имаме дете. Беше ясно, че ако чакам да забременея и тогава да ги откажа, щеше да ми е трудно и щях да рискувам да не успея да се справя. Много лесно ги отказах и разбрах, че с правилната мотивация това изобщо не е трудна задача.

Не се стресирай. Истината според мен, както с всичко остано в живота, е както си го направиш. Имам 1, 2 приятелки с деца (вече на по-4,5 години) , които виждах как се оправдаваха с бебета си, може би защото не намираха сила в себе  си да променят нещата. Ама не мога, сега ще кърмя, трябва да пусна 2 перални и т.н. хиляди неща. Давам си сметка, че бебето ограничава доста, но с подходяща нагласа и без нон-стоп вглеждане в отрицателното и мисли за него, всичко ще е наред. Щом обичаш да спортуваш значи ще си в супер форма след като родиш и спреш да кърмиш. Щом обичаш да излизаш, значи след този период ще си прекарваш винаги страхотно, защото излизнето няма да е ежедневие и всяка среща ще е наистина желана и т.н. Наистина мисля, че зависи от теб и от човека до теб.

Не е оправдание, а самата истина. Когато кърмиш, не можеш да оставиш детето си за дълго време или изобщо не можеш да го оставиш. Имаш отговорности към семейството и не можеш постоянно да си на разположение за излизане. Тези жени, които смятат, че ще си правят каквото си искат и че ще е като моминския живот, просто не са готови да бъдат майки.

Говоря за периода след това, а не докато бебето има 24/7 нужда от майката. Мисля, че поста ми е пределно ясен. Не си мисля, че ще си вея калпака като млада майка. Просто съм сигурна, че живота не приключва и с правилна организация и помощ от човека до теб, може да водиш нормален социален живот.

Не съм съгласна. Кърмех над година, първите 6 месеца бебето беше само на кърма. Излизала съм. Има си помпи за тази цел. Какво значи не можеш да излезеш изобщо?! Също съм вземала помпата с мен и съм се цедяла в приятелка преди да отидем на вечеря. В отчетната ми тема имаше майка, която ходеше на лекции и се цедеше в тоалетните на университета. Начини има много, стига да има желание, но не е вярно, че кърмеща майка не може да излиза никъде.

jenijeni1234567890,

Промянта около това да станеш майка за първи път не може да се сравни с нищо! Не е като да си смениш работата, да започнеш нова връзка, да си купиш собствено жилище или нещо подобно. Тя променя живота ти, променя и теб самия.
Сега ти се струва, че целият ти свят се руши, че не можеш да правиш много от предишните неща, с които си свикнала, които обичаш. Но да станеш родител си е голяма отговорност. Трудно е, никой няма да каже обратното, но след като се роди бебето, ще разбереш по-добре, че си е струвало да се лишиш от някои любими неща.
После обаче постепенно, ако ти самата имаш желание, можеш да си върнеш много любими неща и занимания. Дано да има кой да помага и половинката ти да е отговорен човек на когото да можеш да разчиташ винаги и за всичко! 
А и помни, тези, които сега се забавляват и имат нощен живот, и не се съобразяват с нищо, един ден, който може да е по-скоро, ще са на твоето място. А тогава ти ще си възвърнала твоя обичаен начин на живот и ритъм и те ще завиждат на теб. 

[
Не съм казала, че не можеш да излизаш, а че ще е трудно. Наясно съм, че има помпи за кърма, но освен да се изцедиш, нали трябва да има кой да гледа бебето. Ядосвам се, когато някой каже, че майките с бебета се оправдават с бебетата си за да не излязат на среща и от това беше продиктуван комементарът ми. Животът се променя, отговорностите се променят и не е толкова лесно да кажеш ще се цедя и ще си излизам. Но ако искате бабите да ви гледат децата, родете си 2-3, така хем ще имате много деца, хем няма да ви пречат да си живеете.

Ама ти можеш и да вземеш бебето, защо трябва да е оставено някъде. А баща то няма ли си? И за твое сведение живея в чужбина и баби нямам, както и каквато и да е помощ от лели, чичовци и т.н, и пак съм излизала. Намекът ти за бабите да гледали децата, които сме народили е изключително долен 

Факт е, че голяма част от жените оставят бебетата да бъдат гледани от бабите, така че нищо долно не виждам. Много от тези жени изпитват носталгия по стария си живот и не могат да приемат промяната.

За излизането, говорех конкретно за излизане без бебето. С бебето, естествено че може да се излиза на много места, както бях написала в един по-преден мой пост. Аз, като излизам с бебето, не се цедя, а директно я кърмя и затова предположих, че като говориш за цедене, говориш за излизане без бебето и оставяне на кърма на някого. Излишно е да спорим при положение, че ти изобщо не разбра какво имам предвид, отговаряйки на другата потребителка.

Аз те разбрах прекрасно, но отново питам - детето баща няма ли си? Не може да се остави на бащата за няколко часа за едно кафе или една вечеря ли? Защо трябва да има баби винаги намесени или детегледачки? Всичко е до желание и до характерите на родителите.

Твоята реплика беше точно "Когато кърмиш, не можеш да оставиш детето си за дълго време или изобщо не можеш да го оставиш", а това е пълна глупост. Ти ако си така хубаво, но това не е общовалидно. И коментарите ти са крайни и грозни като съдене дали бабата ще гледа бебето, за да излезе майката (а ако има баба на разположение защо пък не и какво ти влиза в работата), или че проблемите на приятелките ти с половинките им били повърхностни и не знам си какво. Навлизаш в територии, които не са твои и коментарите ти са просто грозни. Толкова от мен по темата, пък ти си давай криворазбраните съвети.

Имаш предвид лишения от цигари и пиянски нощи ли специално? 
Всеки с виждането си.
Не искаш клиширани отговори, но това е реалността - на едни им е висша кауза детето, уюта и семейството, а на други да вирят цигари по барове. На теб ако ти се иска второто, защо тръгна в другата посока?!
Лека бременност!