ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Не го вярвам това за деветте години. Много е вероятно да има скок във времето, но максимум няколко месеца. Даже ще се радвам. Така бебето ще се роди по-бързо. 

                                               Привет!

                                      Нося още две нови снимки от вчера  

                               

За ВС няколко реда...
Според мен, сценаристите не са гениални, да не кажа, че определено имаше линии лишени от логика, фантасмагории в определени моменти/например писмото от Ешреф и вземането му от Тефик/, линии, които оставиха без развитие, а други, като разкриването на това, кои са родителите на Али Кемал за два епизода....
Така, че не съм съвсем съгласна, че всеки епизод е бил нещо изключително, поне за мен....Да не говорим колко протакаха разкриването на Джевдет от Азизе, като беше тегаво и безумно да я изкарват толкова глупава и Джевдет такъв грубиян, добре, че поне моментът  на узнаването на истината беше вълнуващ с разстрела на Ставро.
Всъщност, ако в този сериал не участваха Халит и Берг, едва ли щях да го загледам. Това е истината. Но...пък свикнах с героите, наслаждавам се на любимците си, младите и те са интересни в старанието си да направят ролите, да предадат емоцията. Вярвам много на актрисата, която играе Вероника. Музиката е много хубава.
Затова се оставям в ръцете на екипа, който отговаря за този проект, за да видя как ще представят своята история по-нататък, как актьори, оператори и режисьори  ще го реализират....Гледам на ВС просто като на турски сериал, и като подарък на това общо участие на Халит и Берг. След месец и половина ще започнат да се появяват първите афиши и снимки за втория сезон. Винаги пускат нещо преди старта....
Благодаря за всичко споделено!

Да си допълня поста, защото тръгнах да пиша за едно, а започнах съвсем друго...
Допълнението е във връзка с финалната сцена и с коментара на  Варна, как Джевдет надупчен с толкова куршуми и така нат.
Така и не ме впечатли този момент, в смисъл каква тръпка да имам от факта, че Джевдет е загинал, изпълнявайки плана си, като няма как супер главният герой да загине....Ясно е, че ще е жив! По-скоро чакам да видя как са го измислили, че да ме изненадат убедително ..... Да не го заточат само , ще бъде супер повторението...

Благодаря за всички нови снимки с Халит! Много са хубави!!!

Добро утро и хубав ден на всички!  


Днес реших да заменя клюкарската рубрика с едно интервю.
И без това няма някоя новинарска бомба.

На 15 юли миналата година беше извършен опит за преврат срещу Ердоган. Дали е бил инсцениран или истински, по това може да се спори. Онова, което не подлежи на съмнение е, че турският президент използва случилото сe, за да укрепи авторитарния режим в страната и да проведе невиждана по размерите си чистка във всички обществени сфери.

Семих е учител, а Нурие университетски преподавател.
Двамата са уволнени и обвинени в съпричастност към терористична дейност.
В знак на протест двамата започнаха гладна стачка. Днес е нейният 129-ти  ден.

Известната журналистка Айше Арман разговаря със съпругата на Семих Есра.

Обединила съм отговорите й в общ текст, за да си спестя превода на въпросите.



Притеснявам се за здравето на Семих и Нурие. Страх ме е. После се ядосвам на себе си, казвам си, че не бива да мисля за лоши неща. Но сърцето ми е стегнато. Не знаеш какво може да се случи, когато толкова дълго време организмът  им е лишен от храна. И аз бях арестувана, пуснаха ме онзи ден. Сега тичам при Семих всеки път, когато имам право на посещение. Отслабна 25 килограма, мускулният му апарат е разстроен. Тъжно ми е , когато го видя, но Семих не ми позволява да плача. Даже се шегува, за да ме разсмее. По време на срещите между нас има стъклена преграда. Охраната ми каза, че идвал до вратата в инвалидна количка, защото не може да се държи на крака от немощ,  но преди да влезе в стаята  ставал, за да не го видя. Едва върви вече. След 129 дена глад човешкият организм се уврежда. Физически рухва. Но Семих има много висок дух.


Мен ме арестуваха, заради пост в туитър в подкрепа на Семих. Казах им „Той ми е съпруг. В добри дни, в лоши дни, винаги ще бъда до него, винаги ще го подкрепям. Разбира се, че ще пиша в социалните мрежи”. После ме изправиха пред съда, а онзи ден ме пуснаха. Семих беше вкаран в затвора на 75-я ден от гладната му стачка. Досието му беше празно, нямаше никакви документи, никакви доказателства.  В деня, в който го арестуваха и аз обявих гладна стачка. Отслабнах 16 килограма, а Семих 25. Въпреки че съм на свобода и аз се топя заедно с него. Все едно съм в затвора. Където е той, там съм и аз в душата си. Семих не яде, не пие. И аз не мога да сложа залък в устата си. Но уважавам неговото решение. Нито веднъж не съм си позволила да го упрекна. Всички други го увещават. Майка му, моята майка, роднините ни, всички...Молят го да се откаже. Защото на карта е поставен животът му. Но той е прав. Затова аз изпитвам уважение към решението му. Не мога да му кажа „Откажи се, върни се при мен, ще продължим да живеем”. Това е неуважение към принципите му, към неговия светоглед. Семих не би могъл да живее без нещата, в които вярва, за които се бори. Освен това, той е прав, един милион процента е прав. Казва „Несправедливо ни уволнихте, върнете ни работа”. Прави го не само за себе си, за всички, които са несправедливо репресирани. Той е достоен човек.


Запознахме се в университета, учихме заедно. Любовта ни е огромна, не мога да я опиша с думи. По-време на защитата в съда казах „Винаги ще стоя зад съпруга си. Това изобщо не подлежи на обсъждане. Дори да легне в гроба, ще продължа да го подкрепям.”
Влюбих се в неговата нежност и състрадателност. Семих има добро сърце, милостив е, справедлив, вярва в равенството между хората. Семих е истински човек. Има най-прекрасната усмивка на света. Поглеждаш го и слънцето грейва пред теб. Търпелив, спокоен, уравновесен.  Невероятно добре се допълваме. С него сме едно цяло. Имаме толкова много общи черти. Той е моят приятел,моят съпруг, моят любим, всичко мое. В основата на връзката ни стои това, че сме много добри приятели. Много опасности сме преодолели заедно, много трудности сме изживели. И двамата сме учители. Когато завършихме, не ни назначиха веднага. Върнахме се по родните си места. Бяхме разделени. Аз работех като нередовен учител в Айдън, а той в Ескишехир започна друга работа. После влезе в казармата. Мен ме назначиха на пълен работен ден, после и него. Но пак бяхме разделени, защото него го разпределиха в друг град. Три години живяхме далеч един от друг, но любовта ни продължи, никога не сме преставали да се обичаме. Пишехме си писма. Ние имаме слабост към някогашните, отминали вече времена. Носим в себе си носталгично чувство. И сега си пишем писма. Но в последно време мускулите на ръката му отслабнаха и не може да пише. И двамата сме от бедни семейства. Всичко сме постигнали с много усилия. Наистина със зъби и нокти сме се борили. Семих няма баща, дядо му го е отгледал. Много добър учител е. Ерудиран. Обича безкрайно децата. Оженихме се преди три години. Бяхме на 25, сега сме на 28. И след сватбата ни бяхме разделени 6 месеца. Имахме право по закон като съпрузи да бъдем назначени в един и същи град, но все не се получаваше. Накрая тъкмо се събрахме и започнаха да  променят законите в частта им за правата на държавните служители. Изведнъж тръгнаха нововъведения и в образователната система. Ние сме млади хора, идеалисти, опитваме се да бъдем добри учители, но непрекъснато се сблъсквахме с трудности. Накрая Семих беше назначен в Мардин, аз в едно близко село. Но бяхме заедно само една година. След това се случи всичко това.



Всеки понеделник ходя в затвора да видя Семих. Непрекъснато изпращат молби да назначат  лекари, които да следят състоянието им. Всеки път ги отхвърлят. Адвокатите имат право на среща  всеки ден и те ни дават информация в какво състояние са. На този етап за лекарски контрол върху тях изобщо не може да става дума. Мускулите им са сериозно увредени. Оплакват се от болки в бъбреците. И двамата не могат да вървят вече без чужда помощ. Но точно колко сериозни са пораженията върху организма им не знаем, защото нямаме становището на специалисти. Гледам старите ни снимки, Семих е толкова различен на тях. Бяхме двойка, изпълнена с живот, обичахме да си готвим, да подреждаме масата заедно. Онзи ден, когато се видяхме, си говорихме за ваканцията ни в Мармарис миналата година. Бяхме на къмпинг, много хубаво беше, припомнихме си тези моменти. Те не гладуват, защото искат да умрат. Правят го, защото искат справедливост, търсят правата си. Толкова ли е трудно да се поправи една несправедливост? Двама учители искат само да бъдат върнати на работа. Има ли по-просто, по-нормално нещо от това? Не могат да ни обявяват за терористи без доказателства. Мен ме арестуваха само, защото съм подкрепила съпруга си в туитър. И тях ги обвиняват, че дали интервю на някакъв журналист. Няма нито едно конкретно доказателство.  Но в Турция положението е такова. Хиляди хора са вкарани в затвора без никакви доказателства. Както си вървите по улицата могат да ви обвинят, че сте член на терористична мрежа. С новите укази, които приеха, всеки е потенциален терорист. Ние сме тотално изхвърлени от обществото. Не можем да практикуваме не само професията, за която сме учили. Нищо не можем да работим. Когато отидеш да потърсиш работа, каквато и да е, ти искат трудовата книжка. А в нея имаш печат- уволнен по обвинение в тероризъм. Ти си социален мъртвец. Шепа работодатели се осмеляват да назначат такива хора,  огромната част отказват. Много хора се самоубиват, защото с това клеймо, практически животът ти приключва.


Семих и съпругата му Есра

Привет!
Варна, благодаря за това интервю! Много, много ме натъжи. Възхищавам се на това, че има толкова честни хора в ТР, които застават зад някаква справедлива кауза с цената на живота си, както и на журналистката, за смелостта да направи интервюто, но от него лъха адска безнадеждност за истинското положение....Лошото е, че всички усилия на властта са насочени към онази светла част от населението, която има точно тези принципи, носи точно тези добродетели...Навсякъде има несправедливост, но там е придобила  уродливи мащаби!
На фона на жълтините, които чоплят медиите, свързани с живота на звездите, това интервю все едно е взето от друга планета...

Хубав ден на всички!

Добро и свежо съботно утро, момичета!




Денят, казват се познава от сутринта,
затова нека го започнем с чаша кафе и една голяма усмивка!







--------------------------------------

Най-после     и Али



              

              На всички - прохладни, весели и щастливи  почивни дни!

Добро утро! 

Лени,   страхотна изненада!

Най-после да видим и Алишко !

И аз ви желая хубав ден с много настроение!

Хелън, благодаря!


Аз веднъж ще отменя клюкарската рубрика и нашите ги хванаха.


Щракнали са ги в Хилсайд. Халит прекарал цял ден с Али в морето, а Берг предпочела да се пече на шезлонга. Халит и Али първо плували заедно, после сложили шнорхелите и вадели камъчета и мидички от водата.

Хел, благодаря за новите снимки!
Явно папараците са налазили комплекса....Доста известни личности бяха забелязани там - журналисти, хора от артистичните среди.
Докато имаше суша, в първите дни от ваканцията, сега не можем да се оплачем...  

Мярнах снощи, че ББГ е бил с финален епизод, а по друга тв започват да излъчват КД.

Също така забелязах, че феновете на Азизе и Джевдет/Халит и Берг/ си бяха спретнали забавна конушма, в която разчетох само думите хамам и халвет, както и някакви мераци   Може и да не съм разбрала правилно!

Отново не мога да публикувам снимки от вчера. Някой ще ми разкаже ли как го прави, аз използвам най-долното поле, където се поставя линк към адреса, успях само един-два пъти преди два дни и това беше. От горната опция - качване от компютър ми изписва , че още не работи и дава грешка. Само текст и емотикони от мен, засега  

Майдрийм, аз все още съм на старата версия

-------------------------

Още една нова снимка от Фетхие.

Току що и аз се върнах на старата. На мен ми харесва новата, в смисъл -  различно е, по-съвременно, но като пускаш нещо за толкова хора, поне оправи опциите докрай. Експериментите да си останат в кухнята. Свикнах с останалите инструменти, но снимки - йок.

 

Варна благодаря за статията! Поплаках си...колко мъка има Боже на този свят. Голям е греха на Ердоган, голям. Когато тръгне да умира, нищо няма да е достатъчно, за да изкупи греха му към тези хиляди човешки същества.

Клипчета в ИГ с Халит и Али

1 https://www.instagram.com/p/BWkCCi-AsWH/?taken-by=en_guzel_cift_berguzarhalit

2 https://www.instagram.com/p/BWkCt1igslk/?taken-by=en_guzel_cift_berguzarhalit

3 https://www.instagram.com/p/BWkDl7xAYGq/?taken-by=en_guzel_cift_berguzarhalit

4 https://www.instagram.com/p/BWkEKG6gVUG/?taken-by=en_guzel_cift_berguzarhalit