Виждам, че с теб сме набори. Моят първи съпруг също почина, но аз бях на 35, а от 4 години насам имам втори брак. И децата ни са на сходна възраст. Та, ще си позволя да ти дам един съвет съвсем накратко-обади се по телефона на мъжа си и използвай още този уикенд да си събереш багажа и да се върнеш при него, без да губиш повече време. Сигурна съм, че знаеш защо. Успех!
Вече стана трудно за местене.
Сина ми учи в хубаво училище което не иска да напуска/8 клас е/ Баща ми също не дава да дойде синът ми с мен.
Освен това всичко се чака наготово.. да измия чиниите, да наготвя да изчистя. Никой не пипва нищо. Една виличка не се измива през деня
Баща ми пие по цяла нощ, а на другия ден цял ден спи..А не е болен на легло.
Мъжа ми е от малък град, а аз живея в голям и взимам 900 лв. заплата. Баща ми казва да заминавам където си искам, но да им пращам пари.
Имам и кредит/ не е много -1000 лв.и малко трудно ще ми е по този начин. Като напусна работа какво ще правя.?? Мъжа ми и той има кредит. И неговата заплата е малка ама няма къде да ходи.При мен категорично отказва да дойде заради баща ми. И така..Това са ми колебанията
Знаех си аз, че нямаш основателна причина да зарязваш мъж, работа и дете.
Зарязваш ги за да се грижиш за пропаднал алкохолик.
Да се грижиш за болен родител от инвалидизиране, счупване, инсулт е хубаво.
В твоята ситуация това е смешно и тъжно.
Решението е елементарно. Събираш си багажа и се прибираш при мъжа ти и си живееш живота, който заслужаваш.
Оставайки при баща си, след години ще си трошиш главата как си пропиляла години живеейки чужд живот и слугувайки на алкохолих.
Послушай баща си. Замини. Но не му пращай пари. За какво са му. Да ги изпие?
Проблема не е баща ти, ти си проблемната.
