След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -225ღღ

Ох, ох 

Още ли се меля за Елбар  А каква нужда имат Гупините фенове да ни набиват на очи колажи със снимки от преди 3 години  ТОЛКОВА са интересни просто 

Явно си има стратегия жената - да е по всички СМИ - и пак да каже ......" ми феновете искат виждате ли"

Диде  Диме 
Малко се затрих,ама то работата ме замота,малко си дадох почивка от турските сериали и зачетох  любовни романи    от Куки и сие ми омръзна и се дръпнах малко,но вече съм си тук 

Те явно още вярват,защото тя се е подпряла на Борко,но това си е съвсем нормална реакция на колеги,така че ...

Нагледах се на колеги вече по сериалите.   Явно хората наистина си имат освободено поведение, а ние търсим под вола теле    Щом обвързани жени се усукват около колегите си 
Най-добре да спрем да се интересуваме от личния живот на актьорите  Да си гледаме сериалите и да не ни пука  Едно време като гледах Росалинда, да не ми е пукало  Кой с какво и защо  То и не съм живяла в такова време дето цялата информация е достъпна с един клик  Или поне аз  съм била малка и не съм имала компютър  Имаше само списания за сериали, ма и тях не съм чела 

Друго щях да пиша, ма се отплеснах 

Ааааа, Ханде и Елка... По-добре не 
Ханде в който сериал стъпи се сгромолясва 

И аз не искам Ханде и Елка в един проект  

Верко, аз романите не съм спирала да си ги чета и все гледам да се сдобия с нов  вече място нямам къде да ги събирам  . То ако не е Кукуто да си я поплювам  сигурно дълго нямаше да съм се вясвала в темата 

Здравейте, момичета 


Ох, и аз се чудя какво толкова ѝ има на тази снимка, че рускините очакват нещо лошо да последва заради "изтеклата конфиденциална и строго секретна информация" - едно от големите и основни  доказателства, на които се крепи теорията, че Елбар са заедно Имало и клипче, на него сигурно Елка си говори с работници от екипа, а Боре дреме на стола и дава отчет на Кюса по тела

А иначе докато в мечтите Елбар са заедно, Елка е с Китака в Барселона, а роднините на Боре гледат кучетата у тях, и те може на почивка да са отпрашили, нали май утре започва празника

Глава 36

-   Благодаря!- Усмихна се тя и в следващия момент замръзна. Йомер наблюдаваше разиграващата се сцена с онзи поглед. Тръпки побиха Дефне, но бързо реши, че може да се пошегува с него. Г-н Йомер обичаше да се забавлява.- Е, Бурак, как вървят нещата при вас?!
-   Добре, с г-н Корай се разбираме някак си.- Усмихна се младежа, неподозиращ какво става. Стоеше близко до Дефне, като и двамата все още бяха изправени.- Трудно ще свикна с кризите и честите смени на настроенията му, но съм благодарен да работя с него. Има доста неща, които мога да науча.
-   Той си пада малко особен като характер, не му обръщай внимание. С времето ще свикнеш, просто не трябва да му противоречиш за нищо. Тогава става непоносим.- Усмихвайки се кокетно, Дефне посочи на госта си креслото пред бюрото ѝ.- Седни, да видим какво си ми донесъл!
Седна нарочно срещу него, като между тях остана единствено масичката за кафе, върху която разпиляха снимките на моделите. Навели се над тях, те почти допряха глави. Подсмихвайки се, тя погледна с ъгълчето на окото си Йомер. Бурята се разрастваше неимоверно и с бързи темпове. Жал ѝ бе за Бурак, но се надяваше, че ще успее да се справи със ситуацията.
-   Това са моделите, които мога да ви предложа. Каталога за обувките, които представяме на специалния щанд в търговския център, ще излезе месец преди новата ни колекция. Тоест имаме около от две седмици до тогава. Чрез него хората ще имат възможност да се подготвят за това, което ги очаква напролет.- Доволната му усмивка предизвика нейната.
-   Нека тогава да изберем най- доброто!- Посегна към една снимка и ръката ѝ докосна леко тази на Бурак.
-   Какво става тук?- Йомер влезе, без да почука. Присвил очи, оглеждаше подозрително и двамата.
-   Г-н Йомер?! Какво има?- Направи се на изненадана от появата му Дефне. Всъщност изненадана бе, но от това колко време му отне да реагира.
-   Здравейте!- Изправи се младежа, подавайки му ръка.- Радвам се да се запозная с вас, г-н Йомер. Аз съм Бурак, фотографът на Пасионис.
-   Здравейте!- Здрависа се с него Йомер, оглеждайки го.- Какво правите тук?
-   С г-жа Дефне обсъждаме моделите, които ще представят обувките от специалния каталог. Много ще се радвам да чуя и вашето мнение.- Притеснен от напрежението, което натежа в стаята, той започна да ръкомаха.
-   Г-н Йомер има пълно доверие в мен.- Наблегна на „доверие” Дефне, показвайки на Йомер, че всичко е само игра.- Самият той изтъкна, че аз съм рисувала обувките и затова ще имам по- добра представа какви момичета ще искам да ги представят!
-   Така е, но ако искате, мога да ви помогна.- Приближи се той до нея, присядайки на облегалката на креслото ѝ. Близостта ѝ го замая, но се постара да се съсредоточи.- Колко модела смятате, че ще са ви необходими?
-   Сигурна съм, че имате и по- важни задачи от това, г-н Йомер.- Опита да се измъкне Дефне, вече изчервена от палавите му пръсти, лазещи невидимо за събеседника им по гърба ѝ.- С Бурак ще се справим сами!
-   Щом сте толкова уверена в себе си!- Ръката му вече бе ниско на кръста ѝ и тя тъкмо щеше да посегна към нея, когато той се отдръпна.- Между другото, страхотен букет. Явно си имате ухажор!- Намигна ѝ, след което излезе.
-   Охх!- Помаха пред лицето си Дефне.
-   Всичко наред ли е?- Погледна я неразбиращо Бурак. Явно имаше да учи още много за отношенията между двойките.
-   Да, да, да се захващаме за работа. И без това отдавна вече трябваше да сме приключили с това!

Дефне избягваше Йомер цял следобед. Не искаше да се среща отново с него, страхувайки се от последствията от малката им игра. Знаеше, че той ще я накара да съжалява веднага, щом доближи до нея, и се опитваше всячески да отлага този момент. Освен това трябваше да помисли и за вечерта. Беше уговорила с Исо плана, разчитайки както винаги на него. Нямаше да каже нищо на Нихан, за да не се изпусне тя вкъщи.
Когато се прибра, у дома си бяха само Есра и малкия Исо. Съдбата наистина бе на нейна страна. Захвана се по най- бързия начин, използвайки за съучастник сестра си, да приготвя прословутите си лозови сърмички. От малката научи, че техните няма скоро да се приберат, всеки зает със своите задачи, но все пак предпочиташе да не рискува. Едновременно наглеждайки яденето, хранейки Исо и следейки Есра, пишеща си домашните, тя не усети кога навън се стъмни. Приготвяйки всичко необходимо в една чанта, Дефне обясни на Есра какво да каже пред другите /ех тези нейни колежки, ако знаеха колко проблеми имаха/. Исо я чакаше с колата, за да я откара, когато Тюркян си дойде. Обяснявайки набързо сътворената версия, Дефне се измъкна, молейки баба ѝ да не се притеснява. Есра щеше да свърши останалото.

Йомер подозираше, че става нещо, но не знаеше какво. Дефне играеше някакви игрички, които започваха да го дразнят. Например закачките ѝ днес с фотографа- Йомер бе готов да разбие лицето на младия мъж, просто защото се намираше толкова близо до Дефне, а нейното държание направо го хвърли в ярост. Макар да знаеше, че всичко е с цел, не успя да се сдържи. Още виждаше присмеха в очите ѝ, когато нахълта в кабинета. Тя се забавляваше, докато той изгаряше от ревност.
Следобед бе прекалено зает, за да има време да я потърси. Следеше я с поглед, докато е в кабинета си, но тя бе започнала да помага на Ясемин в избора на място за представяне на колекцията и не се спираше. Тичаше насам натам с папки в ръце, напомняйки му колко много се забавляваше да я наблюдава в началото. Никога до сега не бе срещал толкова енергичен човек.
Прибра се вкъщи изморен и недоволен. Имаше нужда от Дефне, а тя го избягваше. Предложението му да са само приятели се обръщаше срещу него- явно тя бе взела прекалено на сериозно определението „приятели” и въпреки новогодишните им преживявания, бе решила да пази дистанция от него. Това го дразнеше и забавляваше едновременно. Те не успяха да бъдат нормална двойка, прескачайки ухажването и преминавайки директно на етапа „ние”, преминавайки през толкова трудности. Разбираше, че тя има нужда нещата да вървят бавно и плавно, преминавайки всеки етап, отделяйки му внимание. Искаше този път да не бързат, а да изживеят любовта си така, както трябва да е. Но, дяволите да го вземат, той нямаше това търпение.
Беше пуснал поредната опера, опитвайки да заглуши мислите си. И сърцето си. Застанал с последната за деня чаша кафе пред прозореца, гледаше бушуващия Босфор. Той бе точно отражение на неговите чувства, раздвоени между това да изпълни желанието на Дефне и веднага да иде при нея, настоявайки да прекратят тази игра. Не знаеше още колко ще издържи да я вижда, чува и усеща, но без да може да я докосне. Невинните ѝ целувки само подпалваха кръвта му, карайки го да се побърква от желание по нея. Подозираше, че тя много добре разбира този факт.
На вратата се позвъни и изненадан, той погледна часовника. Не бе толкова късно, но не очакваше никого. Побърза да отвори, поглеждайки учудено госта си.

Виви  , кога прочетох за първи път, че имало снимки, доказващи ЕлБар, си викам, тия пък толкова са потайни, а са допуснали да ги изловят   Щото очаквах да ги видя я прегърнати, я целуващи се   Пък то какво било   Играят си мамашите на всемирни заговори и масонски тайни  

Ми като не искаш да плюваме Мера     

Не разбрах Кита какво е снимал Някой ще ме светне ли, че не мога му хвана дълбокия замисъл  Виждам само някакъв, де се клатушка като пиян морков 

https://vk.com/video18828501_456240666?list=6c2354022203203978

Уличен музикант/певец 

Диди  направо са детската градина рускините. Сега админката плаче, че имало опасност след изтичането на тая снимка Кюса да им навреди и те да се разделят, направо се уморих от смях с тях но ме хваща и яд, защото такива напълно невинни снимки се крият от нас, само щото те са болни мозъци, които си измислиха не филм ми направо цяла поредица от филми с участието на К, Е, Б и К  . То не бяха информатори и източници, то не беше, че имало шпиони -хора на Кюса, които следят руските групи

А Кита от цялата красота на Барселона това ли най-много му направи впечатление  опитва се и той да е артистичен и да покаже, че има усет към изкуството, както Елка

Ааа Диде аз Мера все съм си я плюла  не помня да съм й била защитничка 

Аз я защитавах Мерич