На какво трябва задължително да научим децата си до седмата година?

Да казва "благодаря" на всичко, за което се благодари, да цени труда на другите и да не приема нещата за даденост, защото много малко хора са се родили крале и кралици, та не им се налага да благодарят !

Това с уважението толкова куца и на големи хора че чак е плашещо особедно към по възрастни хора .

Да добавя, че никога не съм участвала в " състезания" кога ще махне памперс, кога ще се облича сам, кога ще си връзва обувките.Неща, които така или иначе се случват, не са ми толкова важни.
Сутрин, преди градина го обличах, ако се налага да побързаме, До  скоро избирах обувки с лепки, впрочем и за себе си като намеря, защото ги предпочитам.А памперс махнахме точно за една седмица, но когато сам пожела, преди това съм пробвала и като не се получаваше, оставях детето.

За маловажни неща, за които няма ненаучен човек не съм си хабила нервите.

Бира.

Ето и от мен - син на почти 11 г. и дъщеря на 4 г.

1. Хигиенните навици - зъби сутрин и вечер /вечер понякога пропускаме, ако много й се спи на малката, защото изобщо не мога да я накарам да застане мирно, но баткото си го спазва стриктно/, къпане всяка вечер /понякога сутрин, ако вечер са пропуснали/ и т.н.

2. Начин на хранене - не говоря за храната. Да се хранят чисто, да внимават да не си омазват лицето или дрехите, да ползват правилно приборите, да не си натъпкват храната в устата

3. Отношение към останалите - да се усмихват, да бъдат приветливи, да казват "моля", "благодаря", "ако обичаш", да взимат само по едно нещо, когато влезем в магазина /в началото директно пълнеха кошницата и на касата бях ето така  /, да не се тръшкат и лигавят.

4. Да обичат животните - да знаят, че животните не са играчки, не трябва да се мъчат, мачкат и тормозят. Че кучето има нужда не само от прегръдки и игра, но и от разходка, храна и вода

5. Да ми помагат в домашните задължения - да подреждат играчките, да отсервират мръсните чинии от масата до мивката, да ми помогат с прането, да подредят обувките, да изхвърлят боклука

6. Да бъдат самостоятелни - да знаят, че ако им се играе, гледа детско, рисува, редят купчинки и т.н. трябва да го правят сами или двамата - мама си има свои задължения и не участва в детските забавления.

7. Едно от най-важните неща според мен - да имат самочувствие. Да знаят, че могат да постигнат всичко, което поискат, да знаят, че са умни и красиви, да знаят, че трябва да положат усилие, за да постигнат мечтите си. Това го повтарям постоянно

Според мен е много важно да се обръща уважително към хората.
Много ми е грозно как масово учат децата си да наричат непознати хора "леличката, чичкото, бабата, дядото". Напр. "Ей сега лелята ще ти даде сладоледа" 
Мен са ме възпитавали да се обръщам към непознати с "господине, госпожо"
Това спада към графата с обноските, много са важни за първите 7 години. Много хубаво впечатление ми правят деца с добри обноски. 
Друго: хигиена, да се учи да помага, да се държи добре с другите деца.
Но наистина, обноски, обноски и пак обноски. Много е неприятно някакво невъзпитано дете да ти досажда безкрайно един вид с нещо, майката нищо да не казва, а ти да търпиш, защото детето не е твое, и не знаеш какво да кажеш.

Най-важното е едно дете да усеща, че е много обичано и да знае, че има подкрепата на родителите си.
Всичко останало е след това....
Добра хигиена, добри обноски, знания и умения се придобиват най- вече с личен пример в семейството!

Светкавица съгласна съм с всичко написано от теб до сега . Това са и моите желания и основни принципи за едно дете, включително и храненето и водата. Също защото не съм се състезавала с никого за нищо, точно махнахме памперса за една седмица като беше на 1,5г от ряз. Така стана и с четенето - първи клас знаеше да чете, защото той пожела....Как да е.

Бих добавила ще ми се да го науча на повече търпение и да разбере, че живота не е Copy-Paste. За сега не ми се отдава (на 13 сме вече). Учим се за трошенето, късането и т.н на вещите, че всичко се пази, че има освен материална и морална стойност. На приятелка дете - имаха цяла библиотека томове на Иван Вазов. Красиви луксозни книги. Детето ги накъса като салфетка. Майката - въобще и забележка не направи.

Да е благодарен за всичко също ми е приоритет.

ТОва с многото любов е ясно, но пак трябва всичко да е примерено кое как показваме (то е ясно, че всеки си обича децата). Понеже в един момент почват да манипулират нас с тая любов. Дете на друга приятелка - вече голямо, но лъже, маже и краде, набеждава други деца за разни ситуации. Казва ми "аз знам, че каквото и да направя, мама ме обича и ще правя така, че да се карат на другите деца". И то и така прави. Но вече големи, ги викат при директора и там всичко се разплита. Но майка му кукувицата и на директор не вярва. Тя си знае, че нейното гардже най-хубаво. Та пак трябва да сме обективни и откровени към себе си и да не позволяваме прекалено много любов да върви срещу децата ни.

Да не си помислихте, че искам да кажа че моето дете е идеално. Напротив. Постоянно се учим на какво ли не. Къде успешно, къде неуспешно. Но там където няма успех, повтаряме с години и не толерираме.

Според мен като не си играеш с тях няма да ги направиш самостоятелни или обратното ! Аз като бях малка най- много обичах да си играя с татко, борехме се, подреждахме конструктори, не се сърди човече... И това са едни от най- хубавите ми спомени с него ! Играта изгражда незаменима връзка на обич и е начин да обърнеш внимание на детето !

А това да знаят, че са умни и красиви ми идва в много. Ами ако не са умни и красиви пак ли се напомпват, че са такива ?!  

Познавам хора, които имат твърде високо самочувствие и самоувереност и в доста ситуации в живота това по скоро им пречи !

Аз играя с тях, но си има определи моменти за това. Примерно - всяка петък вечер с баткото играем шах или тримата /аз, баткото и ММ/ играем Монопол, Скрабъл, Хотел, Не се сърди човече и т.н. С малката пък си имаме определени часове, в които рисуваме, оцветяваме, играем на принцеси и т.н. Но това са точно определени часове, в които се прави само това. За мен не е правилно майката да е постоянно залепена за детето/децата си и да се занимава само с техните детски игри, защото все пак има и домашни задължения, които няма кога иначе да свърши

А относно самочувствието - аз пък познавам млади, красиви и умни момичета, и момчета с ужасно ниско самочувствие, и не искам децата ми да са такива. Все пак всяко дете е красиво и умно за своите родители, а някои дори са такива и за останалите хора. В крайна сметка красотата и интелекта са доста субективни в днешно време, така че предпочитам да имат самочувствие, отколкото да нямат такова
Всеки с разбиранията си 

При теб явно се спазва стриктно определен график за всичко...е добре, че си включила съвместните игри, защото от първия пост прозвуча, че не играеш с децата !

А за самочувствието - описваш крайности... Твърде високо самочувствие е вредно точно толкова, колкото и липсата му !

Ако цял ден сте с децата, разбирам да има определен график, но ако ги виждам за по няколко часа не бих била толкова крайна. Ако толкова имам друга работа ще ги приобщя и тях към нея, въпросът е да има някакво общуване.

График не - правила. Вкъщи имаме правила и тези правила се спазват /разбира се понякога се правят и изключения/. И аз не разбирам жени, които са готови по цял ден да стоят и да играят с детето си, но смятам, че всяка майка си преценява сама за децата си. Много пъти ми се е случвало да ми казват, че децата ми са доста самостоятелни за възрастта си, което за мен си е сериозен плюс. А и аз самата го виждам, че е така


Това, което ти казваш е крайност според мен. Това, че едно дете има самочувствие не значи, че задължително самочувствието трябва да е твърде високо. Ако едно дете е отличник в училище, то не е ли редно да има самочувствие, че е умно, след като е положило усилия да учи? Или, ако непрекъснато му казват, че е красиво, то не е ли нормално да има самочувствие, че е такова?


Точно така - в моя случай аз съм по цял ден с децата си 

Моя син е отличник в училище. И има доста голямо самочувствите, което мен лично ме дразни. За него всички са глупави, само той най-умния. Работя по това да му спихна ентусиазма...високомерничи при всеки удобен случай и не разбира какво му е чак пък толкова лошото. Но работим за отстраняване на проблема. Не толерирам.

Уча го да обича животните , да се грижи за тях , да има съчувствие към по-слабите.
Да има добри хигиенни навици.
Да различава видимо лошото от добро (което за всеки е различно естествено).
Искам да събудя в него любов към учен(и)ето.