Бюджет във връзката/семейството

Виждам салдото по сметката веднъж месечно.

Всеки ден от двете седмици знаеш какво ще вечеряте? Пиша за най-лекият вариант само вечеря? И имаш план? Колкото и да бързам и да съм заета, повече от 10 мин. на опашка не съм чакала. Не е чак толкова изгубено време.

Според мен е най-важно да знаете къде отиват парите, т.е. да описвате всеки разход поне месец-два. Тогава може да седнете и да видите откъде капе и къде тече. Такова спестяване "Няма да си взема карта за ГТ /примерно, ходенето има не само финансови плюсове/, но поръчваме храна през вечер", на мен ми е хаотично и не мисля, че би могло да доведе до дългосрочен резултат.

Даааааа!
По темата мога да кажа, че отскоро съм омъжена и преди това доходите ни бяха отделно. Сега са ни общи, но това няма никакво значение относно пестенето. Защото мъжът ми е спестовникът в нашето семейство. А аз съм се научила да живея с един минимум. Но с годините заплата ми е нараствала и продължава да нараства. А моят минимум не се увеличава значително и фактически пестя, защото не успявам да си изхарча заплатата. Случва се обаче да съм на 0 често, защото с минимума мечтаех да пътувам и сега мога. За вещи не желая да спестявам и никога няма да ми бъде за цел се надявам (съдбата обича да си прави шеги).

Направихме някои груби сметки. Интересни неща сте предложили, определено ще задвижим въпроса с обща банкова сметка за месечните разходи, двамата мислим, че е време за това. Решихме да пазаруваме по-често и по малко, отколкото на 10 дни веднъж. Често ми се е случвало да купя месо/кайма/пилешко и след 2 дни да се вмирише, нищо че пише годно до 1 седмица. Проблемът с храната не е само в готвенето, на мен ми е хоби и удоволствие, но едно и също меню въртим - пържоли, паста,яхния, салата и супа, баница, пица, бургери и омръзва, за това поръчваме. Заети сме и гледаме да е нещо набързо, т.е. не мога да меся и да чакам да втасва, да се маринова и някакви по-засукани рецепти. От 30ти този месец почваме сериозно с бюджета, изтеглих си моб. приложение за приходи/разходи и ще видим какво ще излезе.  

Месото до втория ден трябва да се готви, пилешкото още на следващия ден. Ако не успеете - във фризера, иначе няма да издържи.

Можеш да разнообразиш менюто, има доста бързи рецепти онлайн за всеки вкус. Не знам в България колко излиза поръчаната храна, тук, където живея 1 поръчка ми е равна на 2 до 3 готвения като цена. Определено удря по джоба.

Изключителна ирония е точно аз да давам съвети за готвене, защото всеки престой в кухнята за повече от 30-40 минути ме влудява, но какво ли не му се случва на човек в този форум

Повечето работещи хора нямат време за засукани манджи, а търсят бързи и лесни рецепти с хитринки. Пържоли - мариноваш от предишната вечер за следващата. Като се приберете - само мяташ в тавата/тигана. Маринатите са толкова много и различни, че едни и същи пържола можеш да ги сервираш с поне 3-4 различни вкуса. С пастата е същото - веднъж взимаш обикновена, следващия път - пълнозърнеста, редуваш с оризови или от елда, като комбинираш и с различни сосове и различни начини на приготвяне - ето ти и тук едно двайсетина възможности. Яхния не готвя, нищо не мога да кажа. Салати и супи - тук възможностите са безкрайни, а приготвянето - кратко. Повечето зеленчукови супи (а и някой с месо, ако имаш подготовка от предишната вечер) стават точно за 30 минути. Баници - ако не точиш, а използваш готови кори, също стават доста бързо, а комбинациите са  много. Пици правя рядко, а бургери никога, така че и за тях не мога нищо да кажа. Но ще добавя: запеканки с картофи или тиквички, зеленчуци в плик, зеленчуци на грил-тиган, суфлета. Щом хапвате повечко въглехидрати - солени кексове, солени пайове, различните видове омлети, кишове... Забъркват се за минути.
Възможностите за БЪРЗО ПРИГОТВЯНЕ на вкусна домашна храна са наистина безкрайни, и е въпрос единствено на желание човек да се храни у дома, не толкова на време и възможности. Помисли в тази посока, даже в Готварския има огромна тема с идеи за бързи манджи.
Ако спрете да поръчвате и да се храните навън, разликата ще е осезаема. Опитайте.

И пак зависи къде навън се хранят. Понякога вечерята за двама излиза по-евтино навън. От това, за което не ни споделя, от него да пести

И аз съм от партията на Birds Flu  в кухнята . Мога да допълня идеите й за бързи манджи с пълнени чушки и тиквички (с предварително сварена кайма), грах (вкл. с месо, с яйца), зелен фасул, всякакви варианти на ориз и картофи с нещо. Месото задължително се замразява, ако няма да го готвиш до 2 дни или го сваряваш за две манджи напред. От това, което споделяш , изглежда, че сте млади хора в началото на кариерата, все още със скромни доходи. Аз във възрастта 20-30 не бих се лишила от харчене за неща, които ми доставят удоволствие или бих спестявала за краткосрочни цели, като почивка например. Кога, ако не сега, докато сте без деца, можете да пиете бира в парка с приятели или да пътувате насам-натам. С мъжа ми се загаджихме точно преди Виденовата зима, няколко години подред имахме много ниски доходи, но не сме пропуснали година без море и минимум веднъж месечно бяхме извън София - пътуване с нощния влак със студентски карти или на стоп, палатки в по-забутани селца и градчета, хижи, "гала вечеря "от хляб и лютеница, но не сме чувствали да се лишаваме от нищо важно за нас. Честно казано, на мястото на половинката ти доста бих се издразнила на коментар за хард диска. Както и по-горе ти казаха, говорете и вижте кой на какво държи и е важно да постигнете съгласие. А дългосрочно работете върху себе си и целенасочено се опитвайте да се развивате професионално, това е единственият начин да имате повече възможности за спестявания. Ако целта е собствен апартамент, но можете с доста лишения да отделяте не повече от 100 лв. на месец и то без деца, стискането няма да е ефективно, само ще ви изнервя и ще започне да пречи на отношенията.

От ходене насам-натам не сме ощетени, тъй като се събираме по приятелски на разходка, риба, барбекю, което ни харесва, не сме много по барове и дискотеки, по скучни сме  . Не искам да сме от семействата, които разчитат изцяло на родителите да им купят я кола, я апартамент. И двамата сме съгласни да се лишим от нещо по-малко, но да не сме длъжни нито на неговите, нито на моите родители. Това за хард диска беше пример, пред него никога не съм го коментирала и ми е ясно, че и той е човек и иска да се поглези.

Болен въпрос е при нас това със спестяването ...

Идеята за отделни сметки ми е... странна.
За пестене... как да кажа - и дума не може да стане, като се включат парите за всички курсове и др. подобни на детенце.

Готвя в неделя за 3-4 дни. Слагам в кутии и прибирам в хладилника. Трима сме и всеки си носи обяд за работа/училище, а и вечер има готова вечеря. След работа не ми се занимава с готвене. Като за момента нямате други доходи - режете излишните разходи. Пушене, поръчване на храна, ядене по ресторанти, боклуци от втора употреба... Няма смисъл.
Друго, което ме улеснява е, че си правя заготовки от нарязани зеленчуци. Основни неща, като лук, моркови, пипер - пускам ги в кухненския робот и после прибирам в торбички в камерата. Тесто за пица не месим от години - хлебопекарната го прави вместо нас. Правим си панини на сандвич пресата вкъщи. Може да се готви супер лесно и бързо, стига да си организирана и да си го поставиш за цел.

Това не виждам как е възможно, освен ако вечерята не се състои от една баничка.

Истината е, че човек трябва да харчи и води стандарт на живот според доходите си.
Внимавай като ви се увеличат доходите, хората имат навика като почнат да взимат повече, не да са си взели поука, ами точно обратното- харчат повече.
Много трябва да се внимава, да не се влезне в безкрайния кръг на кредити, лизинги и не знам си какво.
Ако дохода ти не позволява грамадна плазма, нова кухня, нов айфон, това според мен не значи да се купи на лизинг. Значи, че първо трябва да увеличиш дохода и тогава да мислиш за тези неща.
Най- накрая да не стане- общ доход 3К, ама не можем да си позволим кръчма....
Поставете си ясна цел за какво пестите в момента, нека има хубава мотивация. След като я постигнете- поставяте друга и т.н. 
Пожелавам късмет на всички, включително и на нас като една нова двойка в пестенето и граденето на съвместно бъдеще.