Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

Забременях като малкия беше на 6 месеца, в момента съм в 6 месец, горе долу добре върви засега.

Изпитвали ли сте чувство на вина, че не обръщате достатъчно внимание на децата? Особено за големия усещам, че не съм адекватна в игрите и вниманието към него. Гледам да покрия минимума - хранене, къпане, т.н. и след това гледам да си спася мозъка от децата... не знам дали го обяснявам правилно. Как се справяте в такива моменти?

Да на моменти изпитвах докато бяха по малки . Сега не го мисля много заиграват се двете на 2 и 4 години.

Здравейте! Включвам се и аз в очакване на второто ни детенце, като малките (живот и здраве) ще имат под 2г разлика.
Преди малко четох един пост в Инстаграм за породените деца и от коментарите стана ясно, че 99% от майките се справят чрез помощ - баби, детегледачки, чистачки, ясла, таткото работи от вкъщи или комбинации от тези неща.

Започнах маааалко да се притеснявам, тъй като ние не сме планирали подобна помощ и идеята ни засега е през деня аз да си ги гледам и двете деца вкъщи, а таткото да си ходи на работа. Той естествено сутрин и вечер се включва активно. Въпросът ми е има ли други майки в подобна ситуация и как оцелявате? Постижимо ли е? Като се има и предвид, че голямото дете въобще не е от кротките.

Трудно ще ви е, но не е невъзможно. Само да са здрави децата

Постижимо е, помислете и за ясла все пак. Породените имат бонус точка и може да ви плиемат.

Ние си ги гледахме сами, с малко по-голяма разлика (2г5м). Големият ходеше на ясла първата година, но боледуваше често и доста време бях сама с двамата. Отделно тогава мъжът ми се прибираше много късно от работа, понякога и съботите работеше. Не беше лесно, но се справих.

Отдавна не бях чела темата. Имам 2 деца с разлика 2 години. Малко след като се роди второто дете,кака му тръгна на ясла. Не се е рязболявал той първата година. После обаче влязох ме в еднасерия от болести и последните 8 месеца си се гледаме тримата. Нямаме помощ, влизаш в ритъм. Не е нещо фрапантно трудно.  На нас много ни помага фактът,че имаме режим, който следваме. Следобед гледам са спя с тях, за да мога и вечер да съм мила и добра. Не е страшно )

Аз признавам, че без помощ не мога да се справя. Зле се отразява на психичното ми здраве. Слава богу имаме помощ от баби и дядовци. Да са ни живи и здрави.
Ако нямахме помощ, колкото и гадно да е, щях да направя аборт.

Има, да, при това не 1 и 2
Всичко ще е наред! Само положително мислене

Моите големи деца са с 1г и 7м разлика, баби не са ни помагали грам (въпреки че едната живее също в София, но тогава още работеше, а и си имат те други занимания), голямото не пуснах на ясла, за да не носи вируси, а и защото нямаше как да се класира тогава и реших, че като съм в майчинство, ще си я гледам и нея. Таткото не работеше тогава от вкъщи и всеки ден бях сама с двамата от сутринта, докато се прибере той от работа. Голямото никак не беше от кротките също, изнервящото беше и това, че постоянно мрънкаше за нещо и искаше да се занимавам постоянно с нея . Малкото обаче излезе спящо и кротко и така успявах да й обръщам внимание и за нея почти нищо не се промени.
Изпадах често в безпомощни състояния - ревях за какво ли не, например, че няма как да сляза да си изквърля боклука в контейнерите долу, защото нито мога да оставя децата, нито да ги нося, заедно с боклука. Не че беше невъзможно, но усилието щеше да е огромно за един боклук, понеже голямото не можеше още да слиза по стълби, а дори със слинг за малкия, пак трябваше почти да я нося и нея  (живеехме на квартира в блок, в който асансьорът спираше между етажите, дори на партера  - спираше под него и трябваше да се качвам половин етаж нагоре, за да изляза, а на първия етаж изобщо нямаше врата, затова ако изберях да слизам, трябваше да е слизане етаж и половина). Ежедневието ми беше постоянно тичане за нещо, всяко действие беше продължение на предишното, всичко се сливаше, като едно голямо бързане и постоянна смяна на памперси, хранене на две бебета на различна възраст с различни режими, приспивания, разходки. Приготвянето за разходките ми отнемаше поне час, все се налагаше да сменя някой памперс в последния момент или да кърмя малкото пак, докато излезем. Но също се и разхождахме с часове в парка, което беше истински облекчение след цялото бързане ( имах двойна количка и като ги вържа и двамата и потегля към парка, някак се успокоявах).
Не знам обаче защо си бях втълпила, че трябва да ги разхождам всеки ден, дори зимата. Понякога в целта си да правим уж нещо хубаво за децата, си причиняваме голямо изтощение, което се отразява и на тях след това.
С храната - ползвах детска кухня за каката и малкия като го захраних, повече ядеше готови пюрета. Не смогвах да приготвям храната за децата всеки ден, особено когато бяхме на дълги разходки. Но и смятам, че храната, която ядяха беше хубава и си я хапваха с кеф, без проблеми.
С всеки изминал месец става все по-лесно. В един момент, когато малкия стана на около 2, много вече играеха заедно. Тогава и ги пуснах на ясла и градина - едновременно.
Сега вече с тях е съвсем лесно - каката е 1 клас, а той ще бъде 1 клас наесен. Играят заедно, учат се един от друг и са съвсем самостоятелни, както и почти не боледуват. За сметка на това си имаме едно момченце на 2 г и половина, което ми разказва играта в момента и което въпреки че уж ходи на ясла, до началото на март нямаше една пълна присъствена седмица там.
Според мен ако са здрави, всичко минава по-леко, децата растат и нещата се нормализират.

И мен ме обземат такива мисли. Май се очертават 1г и 7-8м разлика. Когато разбрах, че съм бременна се разплаках, въпреки че исках, притеснявах се да не би да не обръщам внимание на баткото. Когато родихте вторите си деца случили се да ,,забравите” за по-големите?

Аз не, на първото пак обръщах същото внимание, просто защото го изискваше, докато второто се оказа по-кротко, спеше добре и се заиграваше и сам още от съвсем малък, за разлика от нея. Когато обаче родих третото, другите двама останаха малко пренебрегнати, въпреки че третото не е породено с тях, а с второто имат точно 4 години разлика. Сега нещата малко се нормализираха, имам време да се отделя от него, да поиграя с тях настолни игри, да поговоря с тях и да правим неща само с тях, но докато беше бебе, голяма част от времето беше за него или с него, дори да играех с тях. Много зависи какъв характер е бебето за това дали вниманието ще бъде концентрирано повече върху него.

Здравейте,мами! Живот и здраве след около месец ми предстои да се роди 2рото ми детенце. Ще имат 1,9 г разлика с каката. На дълги разходки тя заспива в количката. Чудя се дали няма някакви универсални допълнителни седалки, които да се прикрепват към количката и да стават и за сън? Количката е Kikkaboo Madrid ако има значение.

Аз си гледах трите породени сама, мъжът ми по три месеца беше на път. Да уточня, че живея над нашите, обаче, аз си готвех, всеки ден сама си излизах с тях, никога не са спали при родителите ми, въпреки че вече са на 6, 4 и 2 г, единствено имаше един период когато баткото ги къпеше ( тогава да е бил на ок. 12 г.), докато бяха две и аз бях бременна. Не ми е било трудно, но, хм как да се изразя. Винаги съм гледала на мен да ми е лесно и добре. Т.е. може би съм ощетявала децата, за сметка на това да ми е лесно гледането им. Пример: зимата не съм ги изкарвала с дни когато е студено. Живеем на село, имаме голяма тераса и там само съм ги пускала да излизат. Не съм кърмила, тъй като при мен винаги се налага да се цедя и трябваше да избера или времето ми да минава в цедене или сухо мляко. Така че са кърмени по ок. месец само. В началото трудности е нямало, защото бебето основно спи и имам време за другото дете. Но признавам си, че децата ми са били много кротки бебета: няма колики, болезнено никнене на зъби, от 2-3 месечни започват да спят по 5-6 часа. Сега вече си е лудница, карат се за всичко, като играят, не може да си чуем приказката, защото много викат. Но....самият факт, че искам още едно...., така че, кураж, няма нищо страшно , ще се справите!

Аз си гледам децата сама (с 2 год и малко разлика) Бебето е на 6м, успокоявам се,че ще става по-лесно.
След ревността, коликите - сега някак си една идея по-добре. Бебето спи навън, каката играе и засега е ок.

Таткото работи от вкъщи на този етап и в почивката помага, както и след работа разбира се.
Баба има 1 на 15км, но я викам само ако трябва да ходя с двете на лекар или аз на преглед.
Ще се справите, спокойно!
Няма недостижими цели за една майка!
Трудно не значи невъзможно! Не го забравяйте 😉