Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

 

Айде честота нова тема и да я изпишем бързо 

Честита тема. Момичета, ние сме на една малка "почивка". В един прекрасен комплекс сме до Карлово. Невероятно спокойно и свежо местенце. Това ни е първото пътуване,  откакто се роди бебо. И баткото направо ни съсипва. То не е тръшкане, врещене , врякане, мрънкане, рев... Само на неговото да е. Направо съм ужасена. Не знам как ще се спи тая нощ. Стискайте ни палци.

Това ми напомня на една наша почивка в Банско. Имаше и други бебета, но само нашето пискаше постоянно.

Много е трудно!
Влюбена съм в дечицата си, но понякога просто силите ми се изчерпват. Незнам другите мами как се справят с простичките задължения от ежедневието.

Аз преди време също исках 3 деца. След като вече имам 2 не ми се занимава. По-скоро психически се изчерпвам. Понякога много им се карам и се ядосвам. После като се замислям без основнителна причина. Отделно не ми се занимава с бременност, раждане, кърмене...Дано не ми дойде друг акъл.

Аз бих родила още едно,ама само и единствено ако ни поникне още една стая в къщата.Инак-не.

Имали сме подобна почивка, при това бях "само" бременна с второто си дете, първото на годинка и 8-9 месеца. Побърка ни тогава.
Преди ден се върнахме от няколко планински дни и ние, вече с двете момчета, големия - на 2.9, а малкия - на 9 месеца. Този път реших, че няма да настоявам да си спазват режима, докато са там - държа на ранното лягане по принцип, тъй като вечерта си е "нашето време", на възрастните за някаква отмора. Две вечери обаче, след хапване в 18-19 търчеше по прекрасната, пълна с играчки и безопасна поляна до след 21. След това влизахме в стаята за къпане (бебето ни заспиваше с помирисването на леглото - но той е лесен още ) и, за да предотвратя вечерната лудост, лягахме всички на леглото да погледаме анимация. Последното също е някакво огрооомно изключение, тъй като филми пускам максимум по половин час дневно и пак ми се струва много. Мисълта ми е, че реших аз на първо място да се опитам да се успокоя и да не очаквам да изкараме перфектно и също да "отпусна синджира" на хлапето - нали и той е на почивка. Този път се получи, за следващия - ще видим Чак се учудвам как 2 дни не съм крещяла (това не е никак за хвалене, искрено желая да се възпитам да съм по-дзен )

Иска ми се и трето. Голямата е на 3г5м, а малката на 1г6м... Представям си го след 3 години и дано се получи.

Аз си мисля за трето, нищо че номер две още е в корема ми. Някак ми се струва, че бързо ще пораснат едновременно (моите ще имат 1,5 м разлика) и най ме е страх, че няма да се поуча от възможни родителски грешки. Третото си го представям повече, когато тези тръгнат на училище.
Аз имам практически въпрос - подготвяме ново легло за първото ни дете, а бебето ще спи в бебешките легло. Някакви успешни ритуали и практики за избягване на стреса от промяна на леглото? Защото реално бебешкото легло си ще си стои празно още два месеца и не знам как ще свикнем да не го ползва него. Новото ще е при нас другата седмица.

Просто му застлахме новото легло и вече спеше там.Виж,с бебешките атракциони имаше огромен проблем след като се роди бебето.Постоянно искаше в бебешката люлка,проходилката,бъ джито,легълцето,искаше да го храня от шише,върна памперсите ...стопи ми нервите в този период.

И аз съм в нещо като почивка. Оставихме двете по-големи на село в бабин дом. Сега съм с едно и изобщо не го усещам. Дано все така да си изкарам "почивката". Иначе едва ли ще мръднем някъде извън града и селата ни. Това зависи изцяло от заетостта на таткото, пък той си е доста ангажиран през лятото.

Изолирала съм се от всякакви съвети от майки, баби, лели, съседки и т.н. Карам на усет и нещата стават. Като бях бременна ми обясняваха няколко пъти за някакви книжки да чета на малкия за бебето, един вид да няма ревност. Да ви кажа хич не ги и слушах тия хора. Постепенно обяснявахме,че чакаме бебе, като се роди баткото много го гушкаше, радваше. Първите сблъсъци се появиха като малката започна да проявява интерес към играчките на брат си. Тя играе с всичко - кукли, коли, може дори с една салфетка да я оставиш и пак ще се забавлява. Та очаквам включване сега, но не го приемам като ревност, а просто недаване на своите играчки,с които играе. Иначе целува я, гуши я, търсят се. Нямаме някакви драми.

За леглото - След изписването всички спахме заедно 4мата в спалнята. Бяхме обособили детското легло (тип кошара дървена) за бебето, а баткото още на 1 г.7 м,  решихме,че ще спри при нас поне в началото. Е нямаше такъв ад. Бебето искаше да се храни нормално през 2-3 часа, а баткото взе,че се разбуди и цяла нощ никой не спа освен бебето. Още на другата сутрин таткото и баткото се преместиха в детската, а ние с бебето в спалнята. От тогава спя и аз що годе, макар,че ставам Н на брой пъти още за кърмене. Баткото още е малък - на 3 г. и като реши вечер идва и спи при мен и бебето, вече не е много бебе на 1 г.6 м,но  с радост е приет.
Отскоро забелязвам друга тенденция. Баткото я хваща за ръката и си я води да спят в детската заедно на обяд, а снощи дори вечерта. Просто спокойствие и водене по детето. Поне на мен ми идваха излишни всякакви мнения, съвети. Не че съм търсила, но явно хората решават да си го кажат.
Карам по свой усет и досега винаги се усещам спокойна във взетите решения.

Благодаря за споделеното. На мен по-скоро притеснението ми бе в това, че ще "взема" леглото на баткото, за да спи в него бебето, а той ще трябва да свиква с новото си легло. Малко напреднах - вече съм в седми месец, а още го няма новото легло, та не ме свърта от притеснение дали ще има време да свикне с него преди да дойде бебето.