Публикувана: 21 юни 2017, 12:17 ч.
Последно мнение: 8 юни 2025, 07:49 ч.

Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! 33

88 461
509
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се справят майките с ежедневните задължения?
Какви са ефективни ритуали и практики за избягване на стреса от смяна на леглото?
Какви са ефективни стратегии за подготовка на артикули за второто бебе?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се справят майките с ежедневните задължения?
  
  Много майки се сблъскват с изтощение, но е важно да намерят баланс и да отделят време за почивка. Някои споделят, че изпитват умствена умора и конфликти с децата си, но е от съществено значение да усвоят стратегии за управление на стреса и да отделят време за себе си.
- Какви са ефективни ритуали и практики за избягване на стреса от смяна на леглото?
  
  Майка споделя, че тя разглобява старото легло в продължение на два месеца преди пристигането на новото бебе, за да избегне ревността на голямото дете. Тя също така предлага използването на стикери или други маркери за персонализиране и разграничаване на новото легло за бебето.
- Какви са ефективни стратегии за подготовка на артикули за второто бебе?
  
  Майките често запазват и използват повторно част от дрехите и облеклата на първото си дете за второто. Освен това те препоръчват да се прегледат списъци с неща за второ бебе, като се вземат предвид различни нужди, като различни чаршафи, обувки и други.
- Кога обикновено събирате децата в една стая?
- Какви са ефективни техники за управление на стреса при децата?

# 495 14 ноем. 2024, 14:44 ч.

Мнения: 1 152

Здравейте! Включвам се и аз в темата, моите породени са момичета с 1г9м разлика. Бебето е на 5м, каката на 2г2м. Ревност си имаше доста и при нас като се роди бебето. Внимавала съм много да не се оправдавам с него като не мога да и обърна внимание. Да я гушкам наравно с бебето, да си имаме време двете и т.н. Да не и правя забележки когато иска да го гушне, пипне, да му даде играчка. Когато и двете реват винаги първо обръщам на холямата внимание. Когато и двете са гладни, първо храня голямата и така. Не знам кое даде резултат пт всичко, но епизодите на ревност доста намаляха. Имахме и ние такъв момент, “Тати не, искам мама” 😂, но с повече твърдост и много говорене ще премине и той. Вече има и друг момент, че 2-годишните започват да тестват граници и усети ли че може да ви манипулира с нещо започва постоянно да го прави 😁 Вече обаче и разбират и може да им се обясни защо не може нещо и кога трябва да изчакат.
Ще се радвам да си споделяме неволите, около мен все са с по едно дете или с по-голяма разлика.

# 496 29 ноем. 2024, 10:55 ч.

Мнения: 5

Цитат на: Фрезия в чт, 14 ное 2024, 14:44

Привет, включвам се и аз!
дъщеря ми е на 1 год. и 5. и очаквам второто си бебче - 5-ми месец съм , бременна .
И при мен всички са с едно или 2 , но вече приключват с майчинството. Чувствам се доста изолирана, защото буквално като че ли като повечето хроа разбраха , че съм бременна и се отдръпнаха .
Тревожа се как ще спим всички- каката спи залепена за мен.. Сама съм по месеци - без таткото и това ме притеснява..
усещам , че ще се пукна от притеснение

# 497 29 ноем. 2024, 11:39 ч.

Мнения: 1 152

Нашата кака спи в друга стая. Аз през цялата бременност ставах да пикая на всеки час, да пия вода, да се въртя… Щях да я будя много иначе. Горе долу по това време и взехме голямо детско легло и разглобихме кошарата да чака за бебето. Беше много горда с голямото си легло. Използвах преди да родя да махна биберона и памперса доколкото позволи, за да си помогна за след това лато са вече две. Имаше си протести да, но оценявам че ако не го бях направила сега щеше да ми е на главата.
Мъжа ми много развали реда у нас, ходи да спи с “на тати принцесата” и тя се научи да го привиква, иначе преди това заспиваше сама и си спеше…. Докато не изпуснах юздите 😁
Бебето е при мен в спалнята. Все още и двете деца се будят, но определено се бях настроила да е по-зле. Бива 😁

# 498 1 дек. 2024, 21:51 ч.

Мнения: 495

И аз бях доскоро така, мъжът на кораб аз сама с двете деца, които са с 1г2м разлика. Спим всички в 1 стая. В началото бебето залепено до мен, баткото в неговото легло, но често посред нощ идваше в нашето легло. После и това мина. Сега са на 4г7м и 3г5м. Пак понякога се случва някой да дойде при нас. Мъжът ми спря с корабите... ами не стана по -леко. И тук работи и пак основно аз съм с децата (въпреки че и аз работя )

Цитат на: mymotherhoodjourney в пт, 29 ное 2024, 10:55

Цитат на: Фрезия в чт, 14 ное 2024, 14:44

# 499 27 дек. 2024, 17:27 ч.

Мнения: 1

Здравейте, мили дами! На 23 години съм и имам бебче на 5 месеца. За съжаление, когато малкия беше на 42 дни, го оперираха. Всичко е наред, вече няма помен от това. Но аз и бащата много се уплашихме, беше травмиращо за всички. За капак, ни се падна и доста темпераментно бебче, плачливо и изискващо внимание. Независимо от това аз много искам второ бебче, породено. Бащата обаче много се притеснява. Само казва, "Ами ако пак ни се случи нещо лошо или ако и двете бебета плачат по цял ден и т.н.". Аз съм оптимист и мисля че има винаги шанс и за по-спокойно бебче, ако ли пак е същото, човек намира начин да се оправи. Дайте кураж и съвети, бързам ли? Прекалено ли ще е трудно? Аз самата съм доста чувствителна, но изключително много обичам децата! 🩷

# 500 31 дек. 2024, 13:48 ч.

София
Мнения: 6 732

Аз исках деца с малка разлика, мъжа ми пък го беше страх, защото имах много тежко първо раждане, пуснаха го да ме види, а аз бях супер бледа, изтощена, едвам говорех, после ми преливаха кръв. Та, се опъваше за второ. Най-големият беше на годинка може би, когато съвсем искрено си поговорихме (мъжа ми и брат му са с 1г разлика и като деца са били супер близки!) и му казах, ти как би си представил живота, ако беше само (единствено) дете. Тогава каза, че това било много силен аргумент за него. След година и нещо вече имахме второ, макар и да не бяхме правили целенасочени опити. Simple Smile

Поговорете, бъдете искрени. Но, имай предвид, че с такава малка разлика наистина е трудно, ще имаш нужда от помощ и подкрепа, така че и таткото трябва да го иска, не просто да склони заради теб.

При нас бебешкия период беше от най-кротко към най-ревящо, но пък при вас може да е наобратното. Simple Smile

№1 беше суууупер кротко бебе, спеше по цяла нощ, по цял ден навън бях с него с количката (пролетно бебе), като го захраних ядеше всичко. №2, обаче, друга бира - като тръгнаха зъбите един рев, отказваше доста храни в началото, докато не мина на обща храна. №3 - първата година изобщо не бях спала нормално през нощта! Не веднъж с мъжа ми сме си говорили, че ако 3тият беше 1ви, можеше и да не стигнем до 3 деца. Grinning

Така че, всяко дете си е различно.

# 501 14 фев. 2025, 15:16 ч.

Мнения: 95

В моят случай забременях втория път без да го планираме и често си мислех как ще се справя с две породени (таткото е добре и много се радваше, но все пак основният психически товар се пада на майката) . Като бях бременна ме притесняваше мисълта, че може големият син да се чувства пренебрегнат, но сега съм толкова щастлива че стана така, защото исках 2 деца, но се познавам и знам, че щях да отлагам толкова, че можеше да не се реша никога за второ детенце. Баткото обича много бебето, постоянно го целува и мачка, то стана вече на почти 5 месеца и е по-спокойно бебе от големия.

За спането - аз с бебето, баща му с големия, понеже така и не го научихме да спи сам, мислим скоро да пробваме обаче четиримата заедно, защото спалнята е голяма, а бебето ще е долепено до нас в кошарата.

Как сте иначе, споделете малко за себе си, с какво се разтоварвате в малкото свободно време, което имате?
Ние сме вечно затрупани с грижите по децата, домакинството, че времето за нас е оскъдно, интересно ми е как се съхранявате психически?
За себе си ще споделя, че обичам да гледам филми, сериали и тенис от скоро. Четене също, но рядко, защото от умората бързо ми се доспива.

# 502 15 март 2025, 20:13 ч.

Мнения: 495

Да разбутам темата, а и да отговоря как разтоварвам...с фитнес, гледам 2 или 3 пъти да стигам до залата. Това ми е по-евтиния вариант на психолог. Иначе сега моите са на 5 и 4г10м. Събота и неделя са ми вече най-омразните дни , по цял ден крещене, нерви, истерии, викове, вече се чудя дали проблемът не е в мен

# 503 16 март 2025, 09:16 ч.

Поморие
Мнения: 599

Цитат на: Lorsy в сб, 15 мар 2025, 20:13

И при мен е така, синът е на 2г.4м., а дъщерята на 11м. и половина. Истински цирк е, единия пищи, другия се чуди каква лудория да направи и често изпада в истерии и тръшкания. Разпускам само с разходки и то дълги, навън се държат по-добре и имам малко време да се почувствам нормален човек и да си почина от нервите.

# 504 3 юни 2025, 13:19 ч.

София
Мнения: 14

Имам 3 момчета (две от тях породени) пълни с енергия, а аз съм интроверт .... Разпускам с работа на тишина и разходки сама - това си е чист лукс!

# 505 4 юни 2025, 10:25 ч.

София
Мнения: 6 732

Колко познато! Simple Smile

И четене на книга - това за мен си е истинска почивка! Simple Smile

Не се определям като интроверт (поне за мен друг е с по-друг смисъл), но определено обичам да чета, да работя на тишина и т.н. Та, като започнах работа, на сегашната ми, след 6г комбиниране на майчинство, следване, фрилансър... та тук съм съвсем сама в офиса. И на първата среща на клоновете, ме питат колегите от другите държави, е, как е, как се справяш, тежко ли е съвсем сама в офиса. А аз, о, супер ми е, с тази "италианска" фамилия в къщи. Grinning

3 момчета + домашни любимци (в даден момент ги бяхме докарали до 3 вида и домашните животни).

# 506 4 юни 2025, 21:03 ч.

Мнения: 95

О, съгласна съм, по време на майчинството истински се оценя тишината и времето сам.
Преди децата постоянно ръчках мъжа ми да ходим някъде, да правим разнообразни неща, все да излизаме, а сега се радвам, ако изкара децата и остана вкъщи сама да мия чинии и оправям Grinning

. Голям кеф е да останеш сам със себе си без някой да мамосва и да мрънка.
Разходките и за мен са спасение - намерихме се с приятни майчета покрай кухнята на децата и с едната даже ни се появиха породените с 3 месеца разлика, та продължаваме да разцъкваме из квартала.
Откакто голямото тръгна на ясла направо се родих, то да гледаш 1 дете все едно да нямаш дете Grinning

И вече тези с едно като ми се оплакват се подсмихвам ехидно, но все пак помня колко трудно ми беше тогава и на мен. В началото майката е в пълен шок от свободата, която губи, а с второто вече си знае, че е на заден план и просто си действа, оползотворява си свободното време максимално ефективно и става свръх човек!
Това важи с още по-голяма сила за родителите с повече от 2 деца.

# 507 7 юни 2025, 17:38 ч.

Поморие
Мнения: 599

Цитат на: dar.anibas в ср, 04 юни 2025, 21:03

Яслата предполагам наистина облекчава родителите, стига децата да не се разболяват постоянно. Аз чакам наесен да приемат сина (за малката казаха, че няма места) и действително ще ми е по-лесно ежедневието с едно дете в остатъка от отпуска ми по майчинство.
Улеснява се излизането, пътуването, пазаруването, храненето. Иначе навсякъде съм в комплект и с двамата като тройка сиамски близнаци и благодарение на сина (който е още в ужасните две), навсякъде сме пълен цирк.
Освен това не се учи на навици на самостоятелност и все едно имам още едно бебе, но двойно по-голямо. Храня всеки по половин-един час няколко пъти на ден и вече нямям нерви, през останалото време къпя ×2 и сменям памперси ×2, вечер приспивам ×2.
Ако оставя сина да яде сам, ще гребе с лъжица в нищото и ще лапа празната лъжица, а половината ядене ще е по пода. Не се научава да казва ако и пиш и да търси гърнето при нужда, а направо все едно има страх от него.
Сестричката му е още малка, но дано като дойде време за тези неща да е по-лесно, казват, че момичетата се учат и развиват по-бързо, а повечето момченца чак около и след три стават по-самостоятелни и най-вече в яслата или градината.
Общо взето и на мен ми дотегна от еднообразие, ревове и петна и копнея и за спокойствие, но и за социален живот. Изключително стресирана съм понякога, нямам време даже да ям, причернява ми пред очите само като се изправя от клекнало положение и ме притесняват жегите. Задълженията не намаляват, за сметка на силите.

# 508 8 юни 2025, 07:08 ч.

Мнения: 95

О, да, цяла зима бях с двамата и ми беше много трудно. Успяхме с гърнето, но го правеше само с мен и десетки пъти му се прихождаше до тоалетна точно докато приспивам бебето, докато кърмя и подобни. Бяло петно ми е вече целия период. На 2,6 г. го записах на частна ясла, защото нямаше места на държавна, а вече не издържах. Освен това на частната са по-малко групите и имат много повече занимания децата, много му хареса, лесно се адаптира и на мен ми беше спокойно. Постоянно му тръгват сополи, но не се оплаквам, защото ги кара леко и той и бебето засега, дано така да си остане. Обаче аз и мъжът ми ги караме също, постоянно и аз съм хремава, отпаднала, градим и ние имунитет, ужасно е, не си спомням да съм боледувала толкова, явно от недоспиване и стрес сме се охлабили много.
Не съжалявам, че не го пуснах есента като беше на 2, струваше ми се малък тогава, на 2 и половина вече е по-голямо детето, пък и много боледуване сме си спестили зимно време, особено предвид новороденото.
На яслата много дръпна детето, за отрицателно време проговори с изречения, започна да използва "може ли, моля те", понякога сам си събира играчките, за което не можех да повярвам Grinning

На много хубави неща ги учат там, доволна съм.

# 509 8 юни 2025, 07:49 ч.

Мнения: 1 152

И аз съм много доволна от яслата. Пуснах каката на 2.3г и бях много притеснена дали няма да е тъжна, че малката остава вкъщи с мен. Адаптира се, ходи с желание, наистина е голяма помощ. Учат песни, танци, вижда други деца на нейната възраст и гледайки от тях става по-самостоятелна. Яде сама, ходи на гърне сама. Като се задържи повече дни вкъщи и пак почва да се глези и да иска да я храня с бебето. Изкарахме известно количество сополи, но нищо сериозно слава Богу.
Малката сега става на 1г, кака и е на 2г8м и вече започвам да виждам бял ден. Заиграват се понякога за малко, спят на обяд, понякога спят и нощем 😂 Има надежда.

Препоръчани теми

Общи условия за ползване

Интервално хранене/периодично гладауване/ фастинг - тема 12

Снимки, направени със смартфон - 5 тема

739
Фотография

Рисуване за начинаещи и не само - 11

Причина:

Причина: