Имахме двойна. Мъжа ми беше против в началото, но след като ги качихме и направихме една нормална разходка си промени мнението.
- Публикувана: 21 юни 2017, 12:17 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2024, 14:34 ч.
Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **
Моето дете падаше от борда. Директно го продадох.
С такава малка разлика двойна количка препоръчвам.
С такава малка разлика двойна количка препоръчвам.
) са с 2г5м - в началото бях с двойна количка, като баткото имаше само седалка отзад, а за малкия кош за новородено, после се слага седалка. Борд ползвах вече малкия като беше около годинката.Много отдавна май не съм писала тук, леле как лети времето! От тази тема всъщност купихме въпросната двойна количка
, сега породените са абитуриент и почти 17 годишен. Да ви кажа, мами, да имате породени е едно от правилните решения в живота! 
Израстнаха си заедно, сега още си имат общи компании, интереси, лагери и пътувания. Докато най-малкият, ами на моменти му е доста самотно в игрите (мъжа ми така и не се нави на 4то дете).
Здравейте, искам да попитам майките с породени и повече от 2 дечица, близки ли са и трите? Чакаме трето след породените, което ще е с 2г. 8м. по-малко от сегашния малък И тримата са момчета, първите двама много се карат,но и много си играят вече и се търсят,затова се замислих дали няма да изолират третото...
Иначе при нас пък бордът беше добро решение. С 1г 7м са малчуганите. При нас и двамата са много подвижни и баткото искаше повече да ходи и тича, качваше се на борда само като се измори (нашият е със седалка). Не го използвахме много,като цяло, понеже в един момент просто искаше сам да се движи и го махнах,така че си преценете според децата. Може би с разлика около годинка,количката е действително по-добро решение.
И тримата са момчета, първите двама много се карат,но и много си играят вече и се търсят,затова се замислих дали няма да изолират третото...Иначе при нас пък бордът беше добро решение. С 1г 7м са малчуганите. При нас и двамата са много подвижни и баткото искаше повече да ходи и тича, качваше се на борда само като се измори (нашият е със седалка). Не го използвахме много,като цяло, понеже в един момент просто искаше сам да се движи и го махнах,така че си преценете според децата. Може би с разлика около годинка,количката е действително по-добро решение.
Здравейте! Колко се радвам, че пак се събуди темата хихи!
Откакто последно съм писала тук, вече сме с цяло трето породено човече напред 😃 Породените батковци са на 3,5 год и 2,2 год, малката е на 6 месеца 🥰
Момчетата са много близки помежду си, за бебето е рано да кажа. Много й се радват, но тепърва става по-контактна и се надявам да я приобщят в игрите, въпреки, че е момиче. Пък кой знае, някой ден може да й родим сестричка хаха 🤣
Относно количките, момчетата са с разлика 1.3 год и взех количка за близнаци (пробвах с такава с кошове един зад друг, но големия не понасяше да се вози отзад, затова взех за близнаци, и така всички бяха доволни 😃). Имахме и борд, ползвахме го активно след като баткото стана на 1.8 някъде, тогава вече не му се возеше в количката, искаше да върви повече пеша, но когато се изморяваше, се качваше на борда. Та, бих препоръчала и двете, просто в различен етап 😃
Сега с втория батко не съм ползвала нищо като се роди малката (разлика 1.8 год). Той просто обича да върви пеша, още от преди тя да се роди. Носим единична количка, и понеже нея често я бебенося, когато е свободна количката и той е много изморен, го качваме да се повози.
Откакто последно съм писала тук, вече сме с цяло трето породено човече напред 😃 Породените батковци са на 3,5 год и 2,2 год, малката е на 6 месеца 🥰
Момчетата са много близки помежду си, за бебето е рано да кажа. Много й се радват, но тепърва става по-контактна и се надявам да я приобщят в игрите, въпреки, че е момиче. Пък кой знае, някой ден може да й родим сестричка хаха 🤣
Относно количките, момчетата са с разлика 1.3 год и взех количка за близнаци (пробвах с такава с кошове един зад друг, но големия не понасяше да се вози отзад, затова взех за близнаци, и така всички бяха доволни 😃). Имахме и борд, ползвахме го активно след като баткото стана на 1.8 някъде, тогава вече не му се возеше в количката, искаше да върви повече пеша, но когато се изморяваше, се качваше на борда. Та, бих препоръчала и двете, просто в различен етап 😃
Сега с втория батко не съм ползвала нищо като се роди малката (разлика 1.8 год). Той просто обича да върви пеша, още от преди тя да се роди. Носим единична количка, и понеже нея често я бебенося, когато е свободна количката и той е много изморен, го качваме да се повози.
Радвам се, че темата се съживи, защото определено имам нужда от успокоение, че евентуално става по-добре 😅
Каката е на 2.2 г, а малкото на 3 месеца и е пълен ужас. Доскоро бебето живееше в слинга, за да успее да спи и да обръщам внимание на каката, но вече е твърде горещо и само като го приближа с раницата започва рев.
Каката и преди бебето беше адски емоционална, може над час да лежи и крещи, да се тръшка, рита, удря, докато не заспи от изтощение. Нищо не помага. Колко семинара гледахме, какво ли ве опитмахме .. говорим, позитивни сме, валидираме емоции е т.н., но не и не. Сега нещата още повече ескалираха, защото при всеки опит да храня бебето или да го приспя (извън раница) идва и почва да крещи, ляга на земята и крещи, докато не й подам ръка. Няма бял шум, който да я заглуши и бебето с часове не спи , а на мен целият ми ден минава в опити да го приспя.. каката отказва да излиза навън, отказва да се облича, въобще всичко е драма. Аз съм отвъд ръба вече и все по-често викам, после се извинямам и самообвинявам .. порочен кръг.
Моля ви, дайте съвет, как се справяте с толкова емоционалните деца?
Каката е на 2.2 г, а малкото на 3 месеца и е пълен ужас. Доскоро бебето живееше в слинга, за да успее да спи и да обръщам внимание на каката, но вече е твърде горещо и само като го приближа с раницата започва рев.
Каката и преди бебето беше адски емоционална, може над час да лежи и крещи, да се тръшка, рита, удря, докато не заспи от изтощение. Нищо не помага. Колко семинара гледахме, какво ли ве опитмахме .. говорим, позитивни сме, валидираме емоции е т.н., но не и не. Сега нещата още повече ескалираха, защото при всеки опит да храня бебето или да го приспя (извън раница) идва и почва да крещи, ляга на земята и крещи, докато не й подам ръка. Няма бял шум, който да я заглуши и бебето с часове не спи , а на мен целият ми ден минава в опити да го приспя.. каката отказва да излиза навън, отказва да се облича, въобще всичко е драма. Аз съм отвъд ръба вече и все по-често викам, после се извинямам и самообвинявам .. порочен кръг.
Моля ви, дайте съвет, как се справяте с толкова емоционалните деца?
Децата са малки, то реално са си 2 бебета. Трудно си е. Чакате да пораснат малко повече и да се очовечат.
Е, все пак има и късметлии с послушни и кротки деца, но са рядкост, поне според мен.
Само се опитайте да си съхраните нервите и здравето, защото това е най-важното. Децата няма и да помнят тези периоди.
Е, все пак има и късметлии с послушни и кротки деца, но са рядкост, поне според мен.
Само се опитайте да си съхраните нервите и здравето, защото това е най-важното. Децата няма и да помнят тези периоди.
Някой друг да обръща внимание на каката, дори и за час на ден. Очевидно ревнува.
Пробвали ли сте игнориране? При нашия средния вършеше работа - ще говорим, когато се успокоиш (и той доста плачеше за момче), само е бил малко по-голям може би около 3 и нагоре. Също го пращах в стаята им, да се успокои и после сам идваше при мен в кухнята да говорим.
Или, слагах "специалните" уши (това в периода на мрънкането и на двамата големи) - не чувам, не разбирам, като обясните нормално, ще говорим.
Пробвали ли сте игнориране? При нашия средния вършеше работа - ще говорим, когато се успокоиш (и той доста плачеше за момче), само е бил малко по-голям може би около 3 и нагоре. Също го пращах в стаята им, да се успокои и после сам идваше при мен в кухнята да говорим.
Или, слагах "специалните" уши (това в периода на мрънкането и на двамата големи) - не чувам, не разбирам, като обясните нормално, ще говорим.
Ще се включа и аз в темата. Отдавна не съм писала.
Наистина става по-добре. Много по-добре. Моите породени са на 10 и почти 9 и от няколко години нещата са много по-спокойни. Те започнаха доста да се занимават едно с друго още когато по-малкото стана на около 3. Но сега е съвсем различно, защото са и напълно самостоятелни, а все още не са навлязли в пубертета
Беше ужас и при мен, когато бяха бебета, ревала съм понякога от изтощение и безпомощност. Но нещата наистина се променят. И според мен физически става много по-лесно. Имаме и трето дете, което е на почти 5 и вече и той е доста самостоятелен. Той има 4 години разлика с второто и честно казано си личи - големите са доста по-задружни, а той все иска да бъде около тях, но често възрастта му пречи да играе наравно с тях и те го изолират. След няколко години няма да е така и той няма да е толкова далеч от техните занимания. Затова според мен малката разлика е прекрасна и изобщо не съжалявам, че взехме това решение за първите 2. А ако и трите бяха породени, сега щяха да са заедно във всичко, но тогава просто нямах сили за по-малка разлика между второто и третото.
Палавите и показващите характер деца според мен порастват силни и самостоятелни личности. Много е трудно да се отглежда такова дете, особено като съвсем малко, но постепенно порастват и наистина после с тях е много по-лесно, отстояват себе си, не се водят по акъла на останалите, упорити са и амбициозни. С добър пример около себе си стават прекрасни хора
И нещо друго - понякога нещата изглеждат безнадеждно, но всичко отминава. Аз си казвах - всичко е период, който има край, през който трябва да преминем и да се съхраним, като дадем най-доброто, на което сме способни. Понякога това означава да обърнем внимание на себе си, ако случайно се намери някой, да ни отмени за 2 часа. Понякога се налага да повтарям едни и същи неща стотици пъти, месеци наред и изглежда така, сакаш никой не ме чува и не възприема и няма никакъв смисъл. Но смисъл има и в малките главички малко по-малко влиза нещо, което много им помага в живота извън дома. А колкото повече растат, толкова повече време изкарват извън дома. Затова дори когато изглежда, че нищо не постигаме и само се хабим, не е точно така и ефект има, просто не се появява веднага, а с течение на времето.
Наистина става по-добре. Много по-добре. Моите породени са на 10 и почти 9 и от няколко години нещата са много по-спокойни. Те започнаха доста да се занимават едно с друго още когато по-малкото стана на около 3. Но сега е съвсем различно, защото са и напълно самостоятелни, а все още не са навлязли в пубертета
Беше ужас и при мен, когато бяха бебета, ревала съм понякога от изтощение и безпомощност. Но нещата наистина се променят. И според мен физически става много по-лесно. Имаме и трето дете, което е на почти 5 и вече и той е доста самостоятелен. Той има 4 години разлика с второто и честно казано си личи - големите са доста по-задружни, а той все иска да бъде около тях, но често възрастта му пречи да играе наравно с тях и те го изолират. След няколко години няма да е така и той няма да е толкова далеч от техните занимания. Затова според мен малката разлика е прекрасна и изобщо не съжалявам, че взехме това решение за първите 2. А ако и трите бяха породени, сега щяха да са заедно във всичко, но тогава просто нямах сили за по-малка разлика между второто и третото.
Палавите и показващите характер деца според мен порастват силни и самостоятелни личности. Много е трудно да се отглежда такова дете, особено като съвсем малко, но постепенно порастват и наистина после с тях е много по-лесно, отстояват себе си, не се водят по акъла на останалите, упорити са и амбициозни. С добър пример около себе си стават прекрасни хора
И нещо друго - понякога нещата изглеждат безнадеждно, но всичко отминава. Аз си казвах - всичко е период, който има край, през който трябва да преминем и да се съхраним, като дадем най-доброто, на което сме способни. Понякога това означава да обърнем внимание на себе си, ако случайно се намери някой, да ни отмени за 2 часа. Понякога се налага да повтарям едни и същи неща стотици пъти, месеци наред и изглежда така, сакаш никой не ме чува и не възприема и няма никакъв смисъл. Но смисъл има и в малките главички малко по-малко влиза нещо, което много им помага в живота извън дома. А колкото повече растат, толкова повече време изкарват извън дома. Затова дори когато изглежда, че нищо не постигаме и само се хабим, не е точно така и ефект има, просто не се появява веднага, а с течение на времето.
Благодаря на всички 🩷 Понякога наистина помага просто да знаеш, че и друг е бил там, и друг така се е чувствал.
При нас каката получава доста лично внимание, определено бебето е на заден план - то е доста по-кротко, занимава се с гимнастиката и т.н., та не мисля, че това е основен проблем. По-скоро наистипа е характер. Тя е изключително самостоятелна и своенравна. Много се гордея с нея и по-скоро страхът ми е да не отрази на връзката ни това, че сега съм много нервна и често я овиквам. Единици са пътите, в които е оставала повече от няколко часа с друг, от бебе правим всичко заедно е връзката ни е силна. С моята майка не съм особено близка и много ми се искаше да постигна друго с моята дъщеря. Та основно това ме мъчи - ще преживеем ли и двете моето истерясване 😅 нейното е ясно, че ще мине и замине 🩷
При нас каката получава доста лично внимание, определено бебето е на заден план - то е доста по-кротко, занимава се с гимнастиката и т.н., та не мисля, че това е основен проблем. По-скоро наистипа е характер. Тя е изключително самостоятелна и своенравна. Много се гордея с нея и по-скоро страхът ми е да не отрази на връзката ни това, че сега съм много нервна и често я овиквам. Единици са пътите, в които е оставала повече от няколко часа с друг, от бебе правим всичко заедно е връзката ни е силна. С моята майка не съм особено близка и много ми се искаше да постигна друго с моята дъщеря. Та основно това ме мъчи - ще преживеем ли и двете моето истерясване 😅 нейното е ясно, че ще мине и замине 🩷