♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 57

Мале отишли сме в девета глуха. 
И приказка няма! 

Глава 37

На вратата се позвъни и изненадан, той погледна часовника. Не бе толкова късно, но не очакваше никого. Побърза да отвори, поглеждайки учудено госта си.
-   Синан?!- Съдружникът му явно бе попрекалил с алкохола, защото едва се държеше на крака. Залитайки, той понечи да влезе, но се наложи Йомер да го хване, преди да е паднал.
-   Йомер, аз...- Запелтечи, опитвайки да събере мислите си.- Искам да кажа... не знам... съжалявам...
-   Добре, добре. Какво е станало с теб?!- Йомер го заведе до най- близкия диван.
-   Нищо ми няма. Добре съм!- Отсече Синан, макар много добре да се виждаше, че не е.- Трябва да говорим!
-   Първо ще изпиеш едно кафе!- Йомер се отправи към кухнята, връщайки се след минути с горещата напитка.- Това би трябвало да ободри мозъка ти.
-   Добре съм!- Категоричен бе отново той, но взе кафето. Отпи, но бързо го остави на масата.- Горещо е!
-   Такова трябва да е! Как се докара до това състояние?!
-   Ти ме докара до тук! Ти си виновен!- Синан го посочи с пръст, но се олюля и отново се облегна на дивана.- Ти и твоето презрение!
-   Синан, не мисля, че сега е най- подходящото време за този разговор. Ще позвъня на Ясемин.
-   Не. Тя няма нищо общо. Тя не знаеше нищо!- Синан явно започваше да се унася и бълнуваше.
Притеснен, Йомер извади телефона си. Обясни набързо проблема на Ясемин, молейки я да дойде да прибере Синан. Тя обаче бе навън с приятелки и попита дали ще е проблем Йомер да го заведе до у тях, а тя ще се прибере и ще се погрижи за него. Невиждайки друг изход, Йомер се съгласи. С мъка натовари вече полузаспалия Синан в колата. Приятелят му не носеше на алкохол, но той никога не го бе виждал да се докарва до това състояние. Притеснен и ядосан едновременно, подкара към дома на Синан. Пияният бълнуваше до него, но така и не се събуди.
Ясемин ги чакаше, изплашена какво е станало с годеника ѝ. Йомер внесе Синан в къщата, завеждайки го до спалнята. Поръча на Ясемин да го остави да се наспи, а на сутринта да му даде някакви хапчета. Сигурно щеше да умира от главоболие.
Тръгна си, но не му се прибираше. Не го свърташе на едно място, затова отиде да се потича в парка, който бе до дома му. Сака със спортните принадлежности бе винаги в колата, затова нямаше нужда дори да се отбива до вкъщи.
Когато най- после реши, че е изтощил достатъчно и тялото, и ума си, се отправи към къщата. Беше забравил лампите светнати, докато се опитваше да довлече Синан до колата. Паркира и се заизкачва по стъпалата, когато усети, че не е сам.
-   Къде беше?!- Дефне се бе свила в ъгъла на най- горното стъпало, обвила краката си с ръце в опит да се стопли. Все още стоеше така, когато втренчи обвинителен поглед в него.
-   Какво правиш тук?- Изненадан, той се зачуди дали не халюцинира.
-   Попитах къде беше, Йомер! Вече е късна нощ, а аз те чакам почти от два часа! Не отговаряш и на телефона си! Да ме побъркаш ли искаш?!- Личеше си, че е ядосана.
-   Ела, нека влезем. Всичко ще ти обясня!- Все още неотърсил се от шока на случката със Синан, сега трябваше да успокоява и Дефне. Подаде ѝ ръка, когато забеляза чантата до нея.- Сигурно си замръзнала. Защо не ме предупреди, че ще идваш?
-   Може би, защото исках да те изненадам!- Саркастично попита тя, докато той отключваше.- Очаквах да те заваря вкъщи, но явно си имал някакви планове!
-   Не е каквото си мислиш!- Защити се той, протривайки уморено врата си.
-   Колко позната реплика!- Изсмя се тя, отправяйки се към кухнята.- Аз се старая цяла вечер за теб, бягам от вкъщи, за да те видя, а ти ходиш незнайно къде след вечеря и се прибираш едва преди полунощ! Браво!
-   Успокой се!- Дръпна я рязко и я прегърна, заглушавайки протеста ѝ с целувка. Отдръпна се, поглеждайки я в очите.- Бях със Синан.
-   По това време?!- Погледна демонстративно часовника, питайки се какво е станало. Двамата все още бяха в лоши отношения, така че...
-   Ще ти разкажа, но след като се стоплиш. Ледена си!- Обви я с ръце, притискайки замръзналото ѝ тяло до своето.- Нека те стопля!
-   Когато видях, че свети, реших че си си вкъщи. А и нямаше защо да очаквам друго. Затова изпратих Исо да се прибере.- Обясни тя, докато поемеше топлината му.
-   Всичко стана толкова бързо. Съжалявам, че се е наложило да ме чакаш. Явно съм забравил и телефона си, след като говорих с Ясемин.
-   Синан, Ясемин. Какво е станало?- Притеснението бе по- добре от гнева ѝ.
-   Ще направя чай и ще ти обясня всичко!- Пусна я и се обърна към котлона, когато забеляза чантата ѝ.- Какво си донесла?
-   Подаръкът ти! Исках да ти благодаря за Нова година, както и за букета днес. Наистина е прекрасен!- Усмихна се тя.
-   И какво е това?- Посегна към чантата, но тя го перна през ръцете.
-   Сърмички! Но ще ги прибера, за да ги хапнеш утре вечер. Сега вече е късно за тях!- Извади тенджерата и се отправи към хладилника.- Минава десет и не е полезно да се яде толкова тежка храна.
-   Нека поне ги опитам. Знаеш, че ги обожавам.- Протегна се към нея, но тя се дръпна. Прибра ги бързо в хладилника, гледаща го подозрително.
-   Обеща ми чай и обяснение. Чакам!
Въздишайки дълбоко, Йомер се зае със задачата. Когато чая ѝ и неговото кафе бяха готови, двамата седнаха на дивана и той ѝ разказа какво се бе случило. Тя се притесни за Синан, но нямаше какво да направи. Утре щеше да се разбере какво бе причинило станалото. Но Йомер се бе стреснал и реши, че наистина ще трябва да си поговорят сериозно със Синан. Прекалено много недоизказани неща имаше помежду им.
-   Това се случи с мен. Ти как се озова тук?- Попита Йомер, когато приключи с разказа си. Дефне бе седнала на разумно разстояние от него и това го дразнеше. Искаше да я прегърне.
-   Както вече казах, исках да ти благодаря. Затова приготвих храната и дойдох да ти я донеса. Мислех да вечеряме заедно, след което да изгледаме някой филм.- Допи чая си, оставяйки празната чаша на масичката.- Но вече е прекалено късно за което и да е от двете.
-   Ще си тръгваш ли?- Изненадан, той я погледна невярващо.
-   Да остана ли?- Присви очи Дефне.- Ние сме само приятели. Все още. Не мисля, че ще е добре да прибързваме.
-   Обещах ти, че всичко ще е, както ти искаш. Няма да те притиска, не се тревожи. Но не мога да спя спокойно, ако не си до мен. Остани тази нощ!
Дефне се приближи, сгушвайки се в ръцете му. Такъв беше и нейния план, но искаше да е сигурна в Йомер. Защото не бе сигурна в самата себе си.

 

Благодаря  Изчезна от екрана и много ни притесни 

Добро утро 
Темпи 
за глава поредна  откога чакам развръзката между кардашимите 


много силна сцена беше 

Така, ако Йомер и Дафа карат още на " приятелска" вълна и възлюбената йомерова се умилква около него , просто по приятелски и си ляга до него в ролята на по малката сестра, в най скоро време синьор Ипликчи ще започне да сънува с отворено очи Дафина по жартиери

 
Славе 

 Славена , малката сестра така гледа Йомер:

Коте,

Темпи, защо не ги пратиш на екзотична почивка посред зима, така само като приятели, в един апартамент и Дафа да се размотава пред Йо по бански и  парео да кажем, пък и той със стегнато тяло и замътен поглед ...
тази жега ми размекна тотално мозъка

  много палаво ти действа жегата 

Грее, грее Борко  и на него не му понася жегата 

Чар и бедствие