Не се измъчвам.
- Публикувана: 23 юни 2017, 10:42 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2017, 16:54 ч.
Как се справяте при допусната грешка
Цитат
Единствените фатални грешки в работата може би са на лекарите.
Всичко друго е поправимо.
Когато аз греша винаги понасям отговорността.
Всичко друго е поправимо.
Когато аз греша винаги понасям отговорността.
Аз лично изобщо не съм от негрешащите, нито пък от максималистите и перфекционистите, но поне нямам навик да се правя, че грешката не е моя или че не е грешка - щото и такива хора има.
Колкото до "как се справяте" - то си зависи от вида на грешката (има грешки по небрежност, по неопитност, по глупост, некадърност или неподготвеност и пр.), както и до известна степен - от броя грешки за единица време.
Много зависи каква е грешката, но като цяло и аз доста се притеснявам.
Перфекционист съм и доста се терзая ако допусна някаква грешка, особено ако е била по невнимание.
Но разбира се, всички сме хора, не роботи, така че никой не е застрахован.
Съгласна съм с това, че при лекарите е най-отговорно, защото там вече ако сгрешат, може да бъде и фатално.
Също, понякога може положението много да загрубее ако са набъркани големи суми пари. Тогава напрежението е огромно.
Но и аз мисля, че е по-добре да опиташ да го коригираш ако можеш, ако не - искаш помощ.
Перфекционист съм и доста се терзая ако допусна някаква грешка, особено ако е била по невнимание.
Но разбира се, всички сме хора, не роботи, така че никой не е застрахован.
Съгласна съм с това, че при лекарите е най-отговорно, защото там вече ако сгрешат, може да бъде и фатално.
Също, понякога може положението много да загрубее ако са набъркани големи суми пари. Тогава напрежението е огромно.
Но и аз мисля, че е по-добре да опиташ да го коригираш ако можеш, ако не - искаш помощ.
Зависи от грешката. Аз ставам нападателна, което разбира се не е хубаво, но си признавам... 
.Имам колежка, която практикува този метод и никой не я понася
. Всъщност това е адски дразнещо и лично аз отбягвам да си имам работа с такива хора.
На предната ми работа допуснах две фатални грешки - според колегите не беше нищо особено, но аз и двете ги изживявах по месец. Още ги премислям понякога ситуациите. Знам къде сгреших, но ми костваше много, особено след едната - минах и през топката в стомаха, буденето посред нощите, даже пропуших пак за седмица. Нищо не помогна, просто мина време и или трябваше някак пак да живея с тази грешка и последствията от нея или да напусна работа.
На сегашната ми работа отговорността е от друг тип, ако сгреша извинявам се и давам смело напред.
На сегашната ми работа отговорността е от друг тип, ако сгреша извинявам се и давам смело напред.
Зависи от грешката. Аз ставам нападателна, което разбира се не е хубаво, но си признавам...
.Имам колежка, която практикува този метод и никой не я понася
. Всъщност това е адски дразнещо и лично аз отбягвам да си имам работа с такива хора.Това е от несигурност. Действат си механизмите при заплаха, но е неприятно. Както казах, когато нищо фатално не се е случило, а под фатално разбирам загуба на живот, нараняване, големи материални щети и подобни, няма кой знае какъв проблем.
Най-лесно е да се признае грешката и да се търси начин за поправяне, защото ако се скрие, нещата могат да ескалират и да стане много по-зле.
Важно е и какви са хората насреща, защото е малко като при децата. Ако на едно дете непрекъснато му се кара т му намират кусури, то е по-склонно да лъже и да замазва, защото иска да си го спести. Ако с него се говори разумно и при някаква грешка му се обясни, защо не е редно, как е можело да се избегне и как да поправи нещата, то ще е по-уверено и искрено.
Който не работи той не допуска грешки. Много зависи дали грешката е вследствие на незнание, мързел, недоглеждане или просто от глупост.
И аз съм от притеснителните, ако допусна грешка в работата я мисля и премислям по нощите. Топката в стомаха също не ме подминава. Естествено признавам си, че съм допуснала грешка и се опитвам или да я поправя, ако е възможно, или поне да намаля щетите. Но такива фатални или драматични грешки не са ми се случвали и дано не ми се случват
А как ще я преживееш много зависи и от колектива, в който работиш. Ако колегите ти те подкрепят е много по-лесно да се оправят нещата. Но ако са някакви злобари и само те дебнат да сбъркаш ... ами тогава не си заслужава дори да се терзаеш за такава работа.
И аз съм от притеснителните, ако допусна грешка в работата я мисля и премислям по нощите. Топката в стомаха също не ме подминава. Естествено признавам си, че съм допуснала грешка и се опитвам или да я поправя, ако е възможно, или поне да намаля щетите. Но такива фатални или драматични грешки не са ми се случвали и дано не ми се случват
А как ще я преживееш много зависи и от колектива, в който работиш. Ако колегите ти те подкрепят е много по-лесно да се оправят нещата. Но ако са някакви злобари и само те дебнат да сбъркаш ... ами тогава не си заслужава дори да се терзаеш за такава работа.
Страхотна тема. М петък видях една грешка, която е допусната от колега, който ме заместваше. Решила съм повече да не си поверявам делата на никой. Но това пък означава да не излизам в отпуск. Като цяло искам да сменям работата, но ми става все по-трудно да балансирам с децата. За да съм перфектна просто трябва да се отдам на работата си, а това не е възможно. Напоследък се чувствам много стресирана. Нито мога да не работя и само да гледам децата, нито мога и да съм толкова отдадена колкото работодателят ми иска. В дилема съм какво да правя с работата и с живота. Дано малко се успокоят нещата.
Кристина, погледни така на нещата - ако работата ти ще отнема постоянно цялото ти време, ще закъсняваш вечер, ще ходиш по-рано и ще я мислиш вкъщи - вярвай ми, не си струва изобщо. Ще настъпят трудно обратими процеси у дома.
Виж, ако е перидод, може да се изтърпи, семейството се мобилизира, но не може да го прави вечно.
За грешките,
всеки има слаби моменти,
давам всичко, на което съм способна да поправя щетите и напред.
Омотах един процес здраво, тревожих се дни наред, но колега ми помогна така, че нещата ще се възстановят, минаха няколко месеца вече, след още един-два всичко ще си дойде на мястото. Винаги има начин
.
Виж, ако е перидод, може да се изтърпи, семейството се мобилизира, но не може да го прави вечно.
За грешките,
всеки има слаби моменти,
давам всичко, на което съм способна да поправя щетите и напред.
Омотах един процес здраво, тревожих се дни наред, но колега ми помогна така, че нещата ще се възстановят, минаха няколко месеца вече, след още един-два всичко ще си дойде на мястото. Винаги има начин
.
Работя в екип и всички гледаме да не допускаме грешки. Ако аз допусна грешка, колегите ми веднага се намесват и гледат да помогнат, без разните му упреци и извинения. Всички си пазим хляба, така че никой от тийма не е заинтересуван да правим грешки, а и никой не е застрахован че няма да сгреши, за това и имаме силно чувство за взаимопомощ.
Преди работата ми беше много спокойна. От нова година въведоха нови правила, които ми разказаха играта. Дори сама се отказах от повишение само и само да не ме тормозят. На този етап децата са ми най-важни. Те ще пораснат, аз стига да съм с акъла си мога и до 100 г. Да работя.
Искам да сменя работата, но ме е страх там да не е по-лошо. С една дума не знам какво да правя. Да не работя въобще не е възможно. Аз съм по-големия източник на доходи за семейството.
Искам да сменя работата, но ме е страх там да не е по-лошо. С една дума не знам какво да правя. Да не работя въобще не е възможно. Аз съм по-големия източник на доходи за семейството.