Студенти в UK - 8

  • 94 980
  • 759
  •   1
Отговори
# 330
  • София
  • Мнения: 5 794
Мимито, ЧРД на девойката и от мен! Да е жива и здрава, и много щастлива! Късмет на плейсмънта и занапред! Flowers HibiscusFlowers HibiscusFlowers Hibiscus

# 331
  • Русе
  • Мнения: 4 779
Мимито, да ти е жива и здрава и все така успешно да се справя по своя път Simple Smile Успех и на placement-a Simple Smile

# 332
  • Мнения: 15 321
Мимито,честит Ви Празник!Успехи и късмет да са навред!

# 333
  • Мнения: 681
Благодаря ви от сърце! Здраве и късмет на всички деца!

# 334
  • София
  • Мнения: 2 361
Мимито, честит рожден ден на дъщеря ти! Да е жива и здрава! Много успехи!

# 335
  • В най - голямото село
  • Мнения: 1 814
Mimito_75 newsm59 на момичето ти. Здраве , щастие и много късмет в живота!

# 336
  • Мнения: 1 454
Моето момиче излетя днес Cry За трета година ще е , ама пак ми е тъжно, свикнах с нея, влиза , излиза, мирише на парфюм и младост вкъщи! Завършва бакалавър, пък после ще мисли, вече е опитна не се бъркам.

# 337
  • В най - голямото село
  • Мнения: 1 814
Момичета "health certificate" означава ли превод на ваксините....

Steambg Ох натъжаваш ме и мен, въпреки , че ей сега ме ядоса. Казва ми че трябвало да носи "health certificate" , каквото и да значи това, а ние летим на 15.09.

# 338
  • Мнения: 681
Моето момиче излетя днес Cry За трета година ще е , ама пак ми е тъжно, свикнах с нея, влиза , излиза, мирише на парфюм и младост вкъщи! Завършва бакалавър, пък после ще мисли, вече е опитна не се бъркам.
Всеки път е тъжно.....

# 339
  • Попово
  • Мнения: 329
Моето момиче излетя днес Cry За трета година ще е , ама пак ми е тъжно, свикнах с нея, влиза , излиза, мирише на парфюм и младост вкъщи! Завършва бакалавър, пък после ще мисли, вече е опитна не се бъркам.
Всеки път е тъжно.....
И моята девойка излетя и кацна днес. Самолета закъсня да излети с два часа, но след това всичко си е ОК. В момента пътува с посрещачите и още няколко новобранец като нея от Манчестър към Шефийлд. Дано всичко й е на късмет както до сега. Дай Боже всекиму такова лесно кандидатстване, приемане и всички други подробности. Успех на всички умни български дечица.

# 340
  • гр.София
  • Мнения: 476
Днес малко си поплаках...Аз съм много лоша майка- това моето птиче цял живот го бутам само да се справя и то си се справя, аз си го гледам как се справя и се намесвам само, когато е жизнено необходимо.
Та...днес си се прибирам след работа и на вратата на асансьора ме заклещва съседка, явно с много добри намерения и пълна със съвети."Как е младежа, защо не си идва, вие защо не ходите,ама как не ви е мъчно, ама верно ли не ви липсва, ама сигурно не му е добре, ама по- добре да не се връща, ама защо чак в Америка,то сина в Телерик, те тези от чужбина като си дойдат, веднага ги"шкартират", тук изискванията са много по- големи"....
И така дълго време...
Просто споделих...
ПП. Най- сантиментален ми е момента, когато се качва с ескалатора и бавно изчезва в нищото. Все още го изживявам. То детето затова така рядко, да не ми е гадно да го изживявам пак, и пак, и пак...

# 341
  • Варна
  • Мнения: 3 429
Mimito_75, как мина първият работен ден  Hug Голямо съвпадение едновременно с РД bouquet

Успех на новозаминалите деца  Peace

Ирина Б. , стана ми тъжно. С моят, откакто се премести в Лондон, се виждаме по-често . Обаче уж ,вече работи , гледа се сам и прочие и пак последните 10 дни от лекомислие, щеше да ме докара до инфаркт. Слава богу не е здравословно , ама все нещо се случва, дето да ни държи на нокти  и като си и далеч и не можеш да помогнеш е гадно.


# 342
  • Русе
  • Мнения: 123
Аз съм много лоша майка

Ирина Б., не си го и помисляй! В такъв случай значи всички тук сме мнооооого лоши майки Hug
А любопитни съседки и "доброжелатели" разни, дето  все по много знаят - има ги също навсякъде.
Не тъгувай - нали си знаеш, че усилията си струват. Hug

# 343
  • Мнения: 1 153
Децата ни поемат по своя път...Така, както някога сме поели и ние.
Страховете и притесненията  ни за тях никога няма да ни напуснат- такава е майчината ни орисия.
Знаем, че няма нищо по-важно от това децата ни да са щастливи. И всичките ни усилия от мига, в който сме ги поели в ръцете си, са насочени към това да им дадем корени и криле. Корените винаги ще ги връщат при нас- в мислите, в чаканите скайп разговори, във ваканциите, които все ни се струва, че свършват толкова бързо, в кратичкото "Мамо, добре съм..."  А крилете ще ги носят към щастието, към мечтите и силно вярваме- към по-доброто. Децата ни поемат по своя път, а майчините ни молитви и любовта ни ще ги пазят винаги!

Прегръщам ви, момичета Heart

# 344
  • София
  • Мнения: 5 794
Децата ни поемат по своя път...Така, както някога сме поели и ние.
Страховете и притесненията  ни за тях никога няма да ни напуснат- такава е майчината ни орисия.
Знаем, че няма нищо по-важно от това децата ни да са щастливи. И всичките ни усилия от мига, в който сме ги поели в ръцете си, са насочени към това да им дадем корени и криле. Корените винаги ще ги връщат при нас- в мислите, в чаканите скайп разговори, във ваканциите, които все ни се струва, че свършват толкова бързо, в кратичкото "Мамо, добре съм..."  А крилете ще ги носят към щастието, към мечтите и силно вярваме- към по-доброто. Децата ни поемат по своя път, а майчините ни молитви и любовта ни ще ги пазят винаги!

Прегръщам ви, момичета Heart

Толкова хубаво си го казала!

Ирина Б, лично според мен една от задачите ни като майки е в един момент да откъснем децата от полите си и да ги направим достойни млади хора, които могат да се справят и самостоятелно. Също лично според мен, ако децата са щастливи и удовлетворени, и успяват да се реализират там, където са, значи всичко е наред! Егоистично е да искаме да са около нас - трябва да бъдат там, където ТЕ се чувстват най-добре. (Имам колежка, която точно като твоята съседка, не спираше да говори неща от рода на "Сигурно не сте толкова близки с детето", "Не мога да си представя, че не ти се реве непрекъснато, че не си е у дома" и други подобни... Но на мен чувство за вина от нечия чужда перспектива трудено е да ми влезе... Не се давай и ти!

Между другото колежката се премести по-близо до сина си, в града, в който той живее в Германия. Учи няколко години, докато той следваше, немски. Отиде там заедно с мъжа си и след около година трудности вече и двамата имат работа. Тя е на 55 и това си направо героизъм за мен. Но не всеки може да го направи. Та, опции най-различни има. Всеки както го чувства и за каквото има сили!)

Общи условия

Активация на акаунт