Клиники в Истанбул - тема №2

На нас в Бахчеджи ни го забраниха, но не знам дали наистина е така, защото ни го каза Фатме. Тя и при започването на подготовката за зет пак ми каза, че не е желателно, но после разбрах от Хюсние(която е мед. сестра), че преди трансфера може,, а след трансфера до теста - не.

В Мемориал преди трансфер забранявят,а след трансфер позволяват.

Не съм писала отдавна, но сега искам да Ви разкажа как мина вторият ни опит в Мемориал. След първия опит лекарите прецениха, че трябва да ме стимулират с по-малки дози, за да се запази качеството на яйцеклетките. Междувременно ми направиха и офис хистероскопия и първият цикъл след нея трябваше да стартираме. Така и направихме. Заминахме на 16.10.2016. Дозата ми беше 225 единици гонал и се запази такава до края. Аспирираха 8 зрели яйцеклетки, пет се оплодиха, на трети ден три ембриона се развиваха добре и се подготвяхме за ПИД. На четвърти ден нещо се обърка, ембриончетата забавиха развитие, привечер ембриолозите казаха, че няма да издържат ПИД, но ако не спрат развитие може да направим свеж трансфер. Бяхме съсипани - беше една от най-дългите и тежки нощи, сутринта не ни свърташе в хотела и отидохме в болницата. Искахме да разберем дали ще има трансфер. Сърцата ни бяха свити, знаехме че във всеки момент можеха да ни кажат, че развитието на ембриончетата е спряло. Трансферираха два ембриона, не бяха лоши, всъщност единият беше доста добър, ембриологът каза, че ако не бяха многото ми неуспешни опити би дал 60% успеваемост, но предвид историята до сега дава около 30%. Трансферът ми го направи д-р Тургут, през цялото време Севда ми държеше ръката. Не знам дали тя някога ще разбере, колко много имах нужда да ме държат за ръката, за да не изгубя себе си. Бяхме отчаяни, въпреки трансфера, сякаш предния ден някой ни беше откраднал надеждата. После зачакахме - направихме един тест, после втори, трети, четвърти - нямаше усмивки, нямаше радост, беше ни страх да не се обърка нещо. Всъщност през следващите месеци не се усмихвахме, пазехме нашата тайна, в края на петия месец казахме на семейството какъв е пола на детето, но не разрешавахме да се говори за него, нито да ни разпитват. Прекарвах дните вкъщи, работих до края на шестия месец, но почти не излизах. Първите месеци ми беше зле, после пък скъсена шийка, ниска плацента, късно открита тромбофилия, всеки месец по веднъж ходехме до спешния кабинет. Не ми стигаха всички тревоги, ами и Сигридов като разбра, че съм била пациент на Надежда ме наплаши с ужасни диагнози заради прием на магнезий. Цяла седмица имах контракции заради стреса, но не спрях магнезия и постепенно се успокоиха. Започнах дори да излизам по малко на разходка. Събрахме смелост да напазаруваме основните неща, даже малко се успокоихме и тогава на един преглед регистрираха силни контракции, които аз не усещах. Веднага ме приеха за задържане, но за щастие лекарствата подействаха и след четири дни отново си бях вкъщи на дивана. В последните дни преди термин установиха, че бебето е малко и изостава с наддаването (до сега вървеше добре), назначиха доплер и ме предопредиха, че може да се наложи и секцио. Но не се наложи. На 17. 07 трябваше да отида на доплер, но сутринта ми изтекоха водите. В следващите няколно часа всичко се случи бързо, но помня че най-накрая се усмихвахме, след повече от девет месеца с мъжът ми се гледахме и се усмихвахме на едно малко слънчице и в следващите дни продължавах да се усмихвам, обикновено през сълзи . Това е финалът на нашия 15 опит! Пожелавам Ви от сърце да гушнете и Вие рожбите си! Съжалявам че не споделих по-рано с Вас.

Разплакахте ме!Желая ви само усмивки и щастие!Заслужавате го!

Честито Stasss! Да ви е живо и здраво бебчето. Да има прекрасно детство. Много да ви радва.

Stasss,
историята ти е надежда за всяка от нас, която все още се бори да сбъдне това щастие, за което говориш ... Съжалявам за перипетиите през, които е трябвало да минеш, не ти е било лесно, но съм сигурна, че в мига, в който си зърнала личицето на детенцето ти си разбрала, че всичко си е струвало. 😊
Бъдете много щастливи, да е живо и здраво бебчето и само радост да ви носи, мила !

Браво , Стас. Живи, здрави и много щастливи!Благодарим ти, че сподели с нас.

Честито живи здрави и много щастливи след хубавата новина която прочетох дано е на късмет на всички който сме тук в момента на симулация в истанбул

Браво Стас ти си една геройня майка .Заслужила си този дар с много упоритос за.което ти се прекланям.От сега нататък отпусни се и се наслаждавай та този ангел.които имате.

Честито Стас
Отпусни душичката вече , най-хубавото предстои /и още тревоги де, но те са нищо пред усмивката и протегнатите ръчичики на малкото човече/.

Stasss, със свито сърце прочетох историята ти. Едно голямо БРАВО и адмирации за твоето търпение и вяра. Да ви е живо и здраво малкото съкровище, бъдете щастливи. Дано всички, които сме "наредени" тук се усмихваме по същи повод!

Искрено стискам палци всяка от Вас да гушне своето слънчице. Всички сте изстрадали достатъчно.

Честито и от мен, Stasss! Пожелавам ви много щастливи, усмихнати и слънчеви дни оттук нататък. След тази борба го заслужавате

Честито и от мен? Да е живо и здраво детенцето.

Какви са тези ужасни болести поради прием на магнезий? !!

Писах миналата седмица първо до Елис - тя много бързо ми отговори, че е в болнични. Препратих в четвъртък питането си, а не получавам отговор до сегаи доста се обезпокоявам това нормална практика ли е станало в Мемориал.