Как да помога да се интегрира сред децата по - особеното ми дете?

  • 1 454
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
Благодаря toni79 за съветите! Ще пробвам!
Обикновено детето получава внимание у дома. Когато го взема от градина обикновено у дома са свършени обикновените домакински задължения, за да имам време за детето. Когато ходех на работа вършех това след като детето заспи.
Таткото работи повечко и се прибира след 19.00 у дома. Тогава започват игри с него. Това са най - приятните мигове за сина ми. Тогава играят по - мъжки и се разбират чудесно. Почти всяка вечер тати е купил нещо за него - бонбони, дъвка,шоколадово мече...
Ние нямаме разногласия, но като във всяка къща има разногласия , но детето не става свидетел на тези ни разговори. Не си крещим, не се обиждаме...Дори има вечери в които телевиязия не гледама, защото сме играли  Mr. Green

Не знам къде сме сгрешили. Говорим, говорим много дори. Обеснявт се всички неща за които е питал. Поради тази причина детето има висока обща култура(за възрастта си де). Но когато дойде време за възпитание няма кой да ни чуе! Не слуша изобщо какво му се говори. Или те изчаква да кажеш каквото имаш за казване и се врътва на някъде и си продължава своите занимавки.
Не сме го били. Накзаван е, но и от това не му пука. Само пита кога ще ми мине наказанието? Има една плюшена мечка(с нея спи откакто се върнахме от болницата) -  тя му е най голямия приятел Мъчно му е само ако му я отнемем в знак на наказание. Но има и друго - при вида на тая мечка веднага си засмуква палеца. Което от само себе си е сигнал че нещо не е наред.
Ще пробвам с играта и ще махна етикетите. Ще кажа дали е имало полза и какъв е резултата!

# 16
  • София
  • Мнения: 7 242
и до скоро нещата бяха ОК. Ходеше с голямо желание. Но от скоро....

Не прибързваш ли с генералните изводи? Защо непременно смяташ, че има проблем? Защо мислиш, че някъде "сте сгрешили"? Всяко дете изживява своите добри и лоши моменти. Почти няма дете, което в даден момент не се е изкушило да опита "какво е да си лош".  tony74  ти е дала много добри съвети и ако към тх прибавиш и увереността, че си добър родител, всичко ще е ОК.

# 17
  • Мнения: 19
Описанието на семейната среда звучи доста хармонично, с изключение на това, че не споменаваш как е приел новодошлото бебе. Твърде възможно е всичко това да е нищо друго освен ревност към по-малкото и съперничество за твоята любов.
Не разбрах историята с мечката. Откакто той ли се е родил ли я има? Или е имал престой в болницата? Това мече може да ти е помощ при разговорите. Може би тя "знае" много от нещата, които се въртят в главицата му. Опитай да говориш чрез нея - нека мечо го пита разни неща. Не ти трябват особено актяорски умения - просто промени леко гласа си и влез в тая роля с мечо в ръка.
Само предположение - ако таткото спре всекидневните подаръци, какво ще се случи?

# 18
  • Мнения: 19
И още нещо - да си родител е най-трудното и отговорно занимание, защото от нас зависи накъде ще "тръгнат" децата ни. И като всяко трудно занимание е съвсем нормално да правим грешки. Важното обаче при децата ни е да не спираме да търсим малките сигнали, които те издават, когато нещата не са наред при тях. Дали ще се бие с другите или ще си гризе ноктите, или ще тормози животните, дали ще блъска дълго време главичката си някъде - всичко това идва от някаква несигурност, страх, чувство на самотност, недостатъчно внимание и най-важното децата нямат думите да изразят тревогите си и затова ползват други начини на изразяване.

# 19
Тони, мерси за съветите   bouquet
Ако тати спре подаръците ще е леко нещастен. Има и вечери без нищо но е леко нещастен, че тати е нямал време за него.
Не мога точно да определя чувствата му когато се появи бебето. Имаше ревност, но малка според мен. Идваше всеки ден при нас в болницата. Сега утешава бебето гогато реве. Пее песни. Беба е единствената удостоена с песни от градината. За нас не пее. А и тя доста му се радва Wink Дори си е давал доброволно някои играчки.Помага в къпането почти всяка вечр. Като идем заедно да го вземем от градина е горд с появата на бебето и не позволява на другте да я пипат, щото им били мръсни ръцете.
Преди мако играхме играта! Доста се позабавлявахме. Въпросите бяха обаче двустранни.
Не каза че се ядосва когато го наказваме,когато му вземаме мечо тогава бил тъжен. Не се ядосвал на бебето, обичал го! Ядосвало го само когато аз съм имала работа и не му обръщам внимание.
Явно трябва да обърна внимание кога се случва всичко това.
А мечето го има от като се е родил. Отначало седеше до него в кошарката, после започна да го разнася почти навсякъде.В началото даже и в яслата го носеше но после се отказа и го оставяше тук да го чака.

# 20
  • Мнения: 19
Имай предвид, че въпросите ти трябва да са такива, че да ти отговаря само с да или не. Всъщност това е част от "правилата" - не може друго да казва освен да или не.
От това което пишеш - просто на малчо му е тъжно когато мама няма време за него. От опита си знам, че 10 минутки повече на ден гушкане и мачкане вършат работа. Но все пак е хубаво да му казваш, че и ти имаш нужда от почивка или, че ще се случва понякога да нямаш време за него, но това не означава, че го обичаш по-малко.
А щом мечо е до него откакто се е родил - той ти е най-големия помощник - каквото не каже на мама, ще каже на мечо! Фактът, че си лапва пръстчето като го види, означава че се връща в бебешкия си период, когато ТИ си била цялата му вселена.
Подаръците на тати са страхотни от гледна точка на детенце, но в един момент ще започне да иска повече и по-големи и да свързва неговото присъствие с необходимия подарък. Освен това ако носи на баткото, е хубаво да носи и на беба.

# 21
  • Мнения: 7 263
Цитат
Описанието на семейната среда звучи доста хармонично, с изключение на това, че не споменаваш как е приел новодошлото бебе. Твърде възможно е всичко това да е нищо друго освен ревност към по-малкото и съперничество за твоята любов.
Сега се сетих че големия ми син съвсем в началото прие малкия без резерви и с голям ентусиазъм. "Помагаше ми" Laughing Laughing носеше шишенца, памперси, дрънкаше с дрънкалки и си играеше с него, но след около 4-5 месеца изведнъж започна да избухва, да плаче без причина, да става агресивен в детската градина. Добре че госпожите там бяха свестни и успяхме да овладеем нещата.
Наистина не е невъзможно да е ревност.
Има една много хубава приказка от поредицата "Вълшебната гора" - "Рожден ден в гората" - четяхме я през ден. След месец някъде нещата се успокоиха и се върна към нормалното си състояние.

# 22
  • София
  • Мнения: 98
Не слагайте "етикет" на детето. Няма нищо чак толкова особено. Вероятно изживява криза от раждането на бебчето, въпреки, че се отнася добре с него. Според мен наказанията не вършат особена работа, те само му доказват, че е изместен от лидерската си позиция в семейството. Та нали преди това той е бил в центъра, цялото внимание е било към него. А сега бебчето е по цял ден с мама, а той трябва да се отдели. подсъзнателно не може да не преживява този проблем. И от там и агресивността в детската градина. Дайте му цялата си любов. Не му отнемайте мечето като наказание. Може би с него то споделя всичките си проблеми. Все пак всеки човек, макар мъничък има нужда от защита и сигурност, а детенцито вероятно ги намира в своя приятел мечо. Бъдете търпелива и много, много добра. Занимавайте се повече с него, четете книжки, играйте и не изоставяйте забавлението с баткото, щом бебка нещо приплаче. Аз съм майка на три деца. Вярно с разлика от по десетина години. Но все пак съм наблюдавала подобни проблеми. По-голямото дете се радва на бебенцето, помага много, но в един момент сякаш му става тъжно, че вече то не е центъра на семейството и го приживява по различен начин. Само помнете вашето момченце не е особено или лошо. То е вашето дете, бъдете нежна и любяща и му помогнете да преодолее този период.

Общи условия

Активация на акаунт