Американски колеж - девета тема

ЧС Самостоятелни деца има навсякъде.
В случая ставаше дума за академичните съветници и тяхната роля. Типично в духа на АК се очаква инициативата за контакт с тези съветници да идва предимно от учениците в колежа и много по-рядко от родителите. Въпрос на приет принципен подход.
Подобно и за избора. Никъде не ограничават​ насила избора. Просто в колежа го подпомагат, като осигуряват много по-разнообразни възможности и предизвикателства, за да може всеки да се изпробва в различни роли и области. И успехите във всяка област се възприемат​ като равноценни. Това е разликата например със СМГ, където разбираемо математиката е приоритет.

В АК преди няколко години учениците бяха дори още по-самостоятелни. Ние родителите виждахме оценките и какви са ги творили чак на родителската среща след края на срока, т.е. при свършен факт. Така децата свикват сами да си отговарят за всичко. Нещо като плавен преход към университета.
С адвайзърите се срещат самите ученици и си обсъждат с тях, каквото имат да си изясняват. Вярно е, че пишеше на поканите за родителски срещи, че ни съветват да се срещнем и с тях, но не е голяма загуба, ако човек не го направи.

Не мога да повярвам, че в тема за гимназисти се обсъжда колко са самостоятелни, сякаш става въпрос за деца от детската градина. Самостоятелността трябва да започне още към пети - шести клас, да не говорим, че и тогава е вече късно. Тези адвайзъри ролята на класен ръководител ли играят?

И аз не мога да повярвам, че още има хора, и то вероятно родители, които да се тръшкат и удивляват, като генерализират какво може и не може по отношение на деца (и да не знаят, че на когото не му се е убило в главата, той не знае), ама ей на, има.
Advisor-ите са персонален съветник за всичко, свързано с живота на ученика в Колежа (учебен процес, успех, отношения с преподаватели, съученици, развитие на лични интереси и т.н.).

...да добавим процедури по кандидатстване, програми за обмен и т.н.
По-скоро в режим на менторство, отколкото в режим директни указания.

Определено има неразбиране за ролята на академичните съветници, което не е чудно, защото такива в българските  училища няма, съответно няма и как да знаем какво точно правят.

Бях оставила двете си големи деца (non-ACS alumni) сами да си избират университет, сами да си подават документи и т.н., сега обаче, след презентацията на академичните съветници в понеделник, си мисля, че съм била крайно неправа да ги оставя точно тогава да са самостоятелни. Както се казва, всеки си плаща за невежеството, рано или късно.

Преди време някаква мама се оплакваше, че адвайзърите направо казали на детето и да не кандидатства някъде си, защото нямало смисъл, понеже там не приемали нашенци и изобщо нямало да го вземат. Е, детето пробвало и го приели... Не помня подробностите, но го имайте предвид. За разните посредници като Интеграл също непрекъснато се чуват подобни истории. Абе хубаво е някой да ти даде друга гледна точка, особено някой с опит, но имайте предвид и приказаката защо на вълка му е дебел вратът

Странно ми е такова уповаване на насоки на съветник, при положение че като основно преимущество от обучението в колежа се винаги се изтъква точно самостоятелността, ясната визия за бъдещето и индивидуалността на колежаните. Чудя се как оцеляват обикновените гимназисти, абсолютно неориентирани, незнаещи за какво за учили, какво искат и как да се оправят в живота след като завършат гимназия.

DjOfRa, по твоята логика, дайте всички да растат без майки, защото аз съм загубила моята на 15, а пък после съм се справила.

Sharky*, доста Ви е извратена логиката, не ми я приписвайте на мен, защото прозвуча много грозно. Мисля че ме разбрахте какво имам предвид.

Доживях да се съсглася с Джофра Няма по-добре свършена работа в процеса на кандидатстване от тази, която бъдещият студент си свърши сам. И това по ред причини.
1. Конкретно за АК мисля, че самият СтефанБ беше разказвал за неадекватна работа на адвайзър в такъв етап, а оттам и негов  беше съветът хората сами да си движат нещата. Ако не е бил той, моля да ме извини.
2.  Хубаво е да имаш съвет/насока от някого, но не следва (поне според мен) да се облягаш изцяло на него.  И това хич не важи само за адвайзърите на Колежа. Било за това кой университет е по-добър в това или онова, било за срокове за кандидатстване, било за налични ограничения за кандидати от БГ и т.н информация, за нужна документация, за необходимост или не от заверки и преводи - най- добре човек се ориентира като чете, пита минали по този път,  пише мейли до съответната висша образователна институция (ако може де, понеже според Ежко в едно конкретно училище децата не го могат това), събира мнения, разглежда статистики.... Така се избягва шансът за грешка от съветващия/помагащия, рискът от налагане на субективното му мнение за даден университет като по-добър или по-лош също. Понеже  нека не се лъжем,  разните фирми като Едланта и Интеграл, които от години се занимават с такива неща, врят и кипят в тях, пак допускат сериозни пропуски... И човек хем плаща, хем просто се надява този, който ще бъде прецакан, да не е детето му. Защо адвайзърът да не може да направи същия пропуск? Имунизиран ли е за грешки?
3.  Опитът, който придобива едно дете в кандидат-студентския процес, правейки доста голяма час от нещата само, е супер тренинг за после.

Аз не дадох определение на Вашата логика, нали? Само илюстрирах до какви изводи може да се стигне, ако се следва.

Имаше нещо когато голямата ми щерка кандидатстваше в 12-ти клас, да с нейни съученици, бяха им забавили документите от офиса на адвайзора. Но не бих отрекъл така генерално ролята им. Разликите с агенциите са огромни - най-малкото защото адвайзорите са екстра, която се полага на всеки в Колежа, напълно безплатно (в рамките на таксата за обучение, която и без това всеки плаща) и работата я вършат те , а не безхаберни джувки, от които, поне аз, като пациент на Интеграл преди няколко години за малката за един обикновен езиков курс в Германия, бях принуден да изтърпя да ми обясняват как се ходи на летището и каква форма има самолета , е едва ли може да ме объркаш с чичка от Калипетрово, дето само в ТКЗС-то е работил и сега е тръгнал да записва унуката на гурбет. Освен шарен маникюр, един гол език и компетентност за работа с компютър и начин на превод на пари на служителка от ДСК пред пенсия, оставям настрана наглото поведение, когато им обяснявах, че така, както са ми дали инструкции превода няма да стане, аз друго от въпросната служителка от централния им офис не видях и на следващата година направих това, което всеки нормален човек, знаещ езици и стоящ всеки ден на компа трябва да направи - влязох в нета и си направих резервации за каквото ми трябваше.
С адвайзърите нещата не са така, хората си гледат работата, не че няма възможност за грешки, те са няколко на поне 100 зрелостника и трудно огряват за всеки, но се стараят, не може да им се отрече.  Пък и не всички се обръщат към тях. Тяхна е грижата за документи, резултати от САТ, служебни справки и т.н. Естествено е децата да ги гонят, за да са сигурни, че ще се направи, някои правят и сами процеса...
Така че, иринията ми се струва неуместна, да има ги, да, гледат си работата, да, могат да са много в помощ и да, ЧС е както винаги на място за вълка и врата.... Факт.  

Стефане, къде в поста ми видя ирония? Споделих свой спомен, свързан с написано от теб, изброх бонусите от това да си действа ученикът самостоятелно, направих някакъв парелел (според теб неуместен, ок, в правото си си да го определиш като такъв), допуснах, че и адвайзърите като всеки човек може да направят грешка. Къде видя ирония? И между другото, не беше само това твое  включване, сега се сетих. Майка на колежанин/колежанка  беше споделила, че са подвели детето й в насоките за превод и легализация на документи и тогава в ответ се включи ти..

Така, в момента сме на тема кандидатстване и имам наблюдения. Адвайзърите (академичните съветници за кандидатстването не са адвайзърите в ролята им в по-ранните класове) дават насоки къде има подходяща програма, съгласно интересите, обясняват разликите между различните кандидатсвания/ценообразувания... дават информация за специфики при кандидатсване. АК има портал за достъп на учениците до статистики за университетите, прием и т.н. Дотук сина ми сам решава на какви изпити да се яви, на кои допълнителни дейности ще акцентира като полезни за кандидатсване. Офиса на акад.съветници ще изпрати препоръките му от учители (той знае кои учители, но препоръката няма да я прочете...), ще изпеати академичните справки по предмети с хорариум... и така. Той сам знае кои са "мечтаните" и "реалистичните" университети, а в тях се съветва за "застаховката". И тъй като той е изключително самокритичен, те са хората, които го успокояват, че резултатите му са чудесни и смело да ги ползва. Т.е. действа си сам с планиране и организиране на изпити, събиране и обмисляне на информация, сравневане и т.н. но има спокойствието, че има кого да попита и има поглед отстрани. Като приключи с одисеята, ще пиша.
ПП: много ми е странно, как се пишат категорични и крайни мнения кой какво прави, без изобщо да сте имали достъп с тази структура, длъжноси, конкретни личности! И как едва ли не някой друг кандидатсва вместо децата