Down, ясно ми е, затова и дори не дадох израз на недоумението ми. Налага ми се да се прехранвам няколко дни в този курорт (не съм на почивка) и търся заведения с добри отзиви. Масово обслужването е под всякаква критика, затова и нямам особени очаквания. Но вчера тази направо ми скри шапката. Не предполагах, че някой не може да различи свинска от пилешка паржола, дори и без да е минал обучение.
- Публикувана: 7 юли 2017, 23:57 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2017, 12:53 ч.
Как предпочитате да ви обслужват в заведенията и магазините?
.
Живея в Италия и просто така е прието като влезеш в магазин да те попитат:"Търсите ли си нещо конкретно или да помогна с нещо?"
В началото ме дразнеше. Вече свикнах и отговарям,че разглеждам и ако имам нужда от помощ ще се обърна към тях.
И в ресторантите е така,но много дискретно го правят.
В Хепи са ужасни. Като се почне с правенето на важни да изчакаш пред входа 5-10 мин., а вътре бол свободни места. И се продължи сагата с хилядите тъпи въпроси
.
В началото ме дразнеше. Вече свикнах и отговарям,че разглеждам и ако имам нужда от помощ ще се обърна към тях.
И в ресторантите е така,но много дискретно го правят.
В Хепи са ужасни. Като се почне с правенето на важни да изчакаш пред входа 5-10 мин., а вътре бол свободни места. И се продължи сагата с хилядите тъпи въпроси
. 
Изобщо не ме дразни вниманието на персонала - просто отказвам любезно и толкова. Предпочитам хиляди пъти пред кисели девойки и лелки, които се държат все едно си им отишъл вкъщи без покана. Мисля, че твърде много се фокусирате върху подобни елементарни неща или просто сте си криви по природа и всичко ви дразни 
Колкото до Хепи и аз да си кажа мнението, въпреки че никой не ме е питал. Колкото и да се опитват няма да станат изискан гурме ресторант.
Ти сериозно ли мислиш, че на Хепи това им е целта
Те са верига за хранене, масов вкус, менюто им е такова, интериорът, персоналът, всичко.
Не ми харесват двете крайности прекалено досаден изкуствено любезен персонал или отегчен и муден.Да не ти пожелят приятен ден или подобно,когато не си купиш нещо от тях е класика в Б-я.За грешна поръчка в заведение се дразня ако започнат да спорят.За щатите всички (дори и най-заклетите им врагове)са категорични,че няма по-безупречен сървиз.
Не обичам да ме подпитват и да ходят след мен. Поздравявам на влизане и от там нататък искам да съм сама 
В заведения също-за менюто, за поръчката и за сметката. Много мразя да ми доливат напитката в чашата, в Хепи го правеха преди, не знам дали сега е така.
Трудно пазаруяам от малки магазини, точно защото продавачът седи и ме гледа, аз се опитвам бързо да избера. Предпочитам голвмите магазини, където се обслужвам сама.
Последно с мъжа ми имахме приключения. Той харесва дрехите на Андрюс, но сам не влиза там
3 дни в различни магазини ходихме из цяла София, докато успее да избере, защото там те хващат веднага и непрекъснато предлагат, задават въпроси. Естествено, консултантите не са виновни, просто при някои хора(като нас) това е затрудняващо и гони от магазина.
В заведения също-за менюто, за поръчката и за сметката. Много мразя да ми доливат напитката в чашата, в Хепи го правеха преди, не знам дали сега е така. Трудно пазаруяам от малки магазини, точно защото продавачът седи и ме гледа, аз се опитвам бързо да избера. Предпочитам голвмите магазини, където се обслужвам сама.
Последно с мъжа ми имахме приключения. Той харесва дрехите на Андрюс, но сам не влиза там
3 дни в различни магазини ходихме из цяла София, докато успее да избере, защото там те хващат веднага и непрекъснато предлагат, задават въпроси. Естествено, консултантите не са виновни, просто при някои хора(като нас) това е затрудняващо и гони от магазина.
Доливат, за да те изнудят отново да поръчаш - оставаш само с една чаша, вероятно наполовина пълна, и малко виновна да се почувстваш, че седиш на празна маса. Баси, толкова са им прозрачни номерата, затова толкова много ме дразнят. Не, по-точно ме дразнят, защото дори не си правят труда да се прикриват малко, карат я през просото.
Доливат, за да те изнудят отново да поръчаш - оставаш само с една чаша, вероятно наполовина пълна, и малко виновна да се почувстваш, че седиш на празна маса. Баси, толкова са им прозрачни номерата, затова толкова много ме дразнят. Не, по-точно ме дразнят, защото дори не си правят труда да се прикриват малко, карат я през просото.
Е, Андариел, за тебе няма тайни, всичко е прозрачно
Ми, не ходи там, кой те кара или пак някой те изнудва нахално 
А аз и не ходя по заведения, освен ако няма как да го избегна - примерно, поканили са ме и не съм могла да откажа или пък някой близък настоява МНОГО. Иначе - предпочитам да се храня в къщи - независимо дали храната е поръчана или домашна(не обичам сервитьорите да ми досаждат, да бъда заобиколена от прекалено шумни компании, да ползвам тамошната тоалетна и всичко друго, което се сетите). Но, когато се налага - ходя. С неудоволствие - не мога да се сетя един път да ми е харесало.
Мерси, или не ходя изобщо, или рядко ходя, и то заради други хора. Но неприятното усещане остава. Ти сега от какъв зор го написа това за тайните, нещо се почувства кофти за някакви търговци ли?
И защо така пренебрежително за търговците
Хората правят бизнес, отварят работни места, плащат данъци... или това е задължително нещо лошо. Естествено, че се стараят да реализират повече от продукта/услугата, която предлагат - това е най-нормалното нещо.
ама, чакай малко, какво ме интересува мен като клиент всичко това, което си изброила? Аз нито съм НАП, нито съм трудова борса, нито някакъв друг фактор, който да се вълнува как отваряли работни места, правели бизнес и т.н. Търговците съществуват заради клиентите, а не клиентите заради търговците. Клиентът държи парите, той иска да бъде обслужен добре, да получи качествена стока или услуга, а не да прави добро на търговеца. Неслучайно написах преди няколко поста - крайно време е всеки да си влезе в ролята - клиентът да бъде клиент и да изисква качество, а не да влиза в положението на търговеца и още малко да му даде даром парите си, защото търговецът правел бизнес и отварял работни места. Ние тук още сме с някакво соц мислене, когато продавачката в кварталния магазин е бог и никой не смее да гъкне пред нея, защото утре ще иска да му задели една бутилка олио. Вече сме пазар на клиенти, а не пазар на продавача.