Искам да кажа ... (131)_17.07-23.07

"Фирмата" на Гришам точно оня ден си я препрочитах. Имам няколко книги от неговите, които са ми супер любими и редовно си ги минавам пак.

За паркирането и аз ще чакам графиките на Даун, че ми стана интересно. Аз там проблеми никакви нямам, даже съм  много добра. Помня, че като карах курса инструкторката ми ме учеше, че трябва да мина възможно най-близо до съседната кола и така се намествам идеално от раз. Вярно се оказа, но си трябва практика. Сега като паркирам / успоредно или перпендикулярно/ буквално на два пръста минавам от съседните коли. По повод паркирането вчера имах супер гадна случка с една учебна кола и инструктор простак, който нареди по мен гадни епитети, при все че вината беше изцяло негова /не визирам момичето, което се учеше, защото тя е учаща се все още/. Ама се ядосвам като се сетя и ще пиша като ми поминат малко нервите, че още ме държи от вчера.

Това звучи страхотно! Много, много се радвам, че имате толкова силна връзка.
Като деца близки ли бяхте?

как ме разсмя,на ранина   . Пристигна,ам'чИ как,ама аз храноденът си го превишавам...на храно-дено-нощ...все се намира кой да ме нерви...нервенна булка,ще се окажа, под прикритието на леДЖЕрНа  .
да ви питам:"Посредничите ли в комуникацията между вашия мъж и майка му?"
Котката врещи пред вратата,иска да я разхождам .Нахално добиче,ей.Вади един жален гърлен глас...ще я ошляпам,ей сегинка  .
Хич нямам мерак за смяна на местожителство-ни град,ни държава,ни континент  .Ама,кой знае-току виж "ме огрее".
С племенницата ми сме голяма партия  .Има моя характер и повтаря моя опит  , т.е съм с един ход пред нея  .

И аз така, винаги съм искала да си живея само у дома, единствено за учене много исках София, но то нямаше и къде другаде , само там беше моята специалност.

Скоро ми предстои да се местя на около 15 км в едно село, уж с радост чакам момента, жилището в града ще остане, но пак ми е някак свито.Макар че като отидем там не ми се тръгва.

Хората са различни, едни са по-уседнали, други - търсещи .
Хубаво е, че има и от едните и от другите.

Някои хора тикат децата си към чужбина целенасочено, аз дълбоко в себе си очаквам да остане детето ми в България, да е добре в България.Но няма да се меся, разбира се.

Добро утро! Съни да си признае кое от трите момичета е било гласено за момче!
Сега ме объркахме с тия сендовчета. Винаги съм ги свързвала с поне десетина години по- големи от мен деца, а се оказа, че и около моя набор са били по тази програма. Визирам Контесата и Белинда.
Лиляна, радвам се за свекървата. Поне радостите от студентството да са по- сладки.
Имам един роден брат, за момента без деца. ММ има сестра с 2 деца. Винаги, винаги купувам подаръци за тях, когато сме на почивка, правя и такива без поводи. Може да е нещо символично, но децата се радват. Дори се обаждат по телефона, за да не забравим да им вземем по нещо. Моите деца като влязат в магазин първо за братовчедите си взимат подаръчета. Уви, това е едностранно. Боли ме.
Имам и доведена по- голяма сестра с две големи деца. Когато бяха по- малки се сдушваха с моите. Вече разликата в годините си казва думата.
От известно време нямам комуникация със свекърите. Здравей, здрасти и до там. С ММ взехме кардинално решение да не се затормозявам повече. Както и той. Дори им е съобщил, че заради лошото им отношение към мен аз повече в тяхната къща няма да стъпя. Те са почнали да се оправдават, но ММ ги е спрял. Казал им е, че не иска да прилича на тях, както те са се карали с баба му и дядо му.

Моята сестра от няколко години вече постоянно живее в чужбина и се виждаме веднъж в годината. За сметка на това често се чуваме и си останахме близки.

По въпроса на Джена - аз не посреднича в комуникацията между мъжа ми и свеки. Моята свекърва е златна жена, разбираме се от две думи и си общуваме много добре.

Мари, втората е била гласена за момче, поне от баща ми. За третата на баща ми вече му е било все тая, а майка ми след първата дъщеря е искала само момичета. Просто е искала да има еднополови деца. Та явно молитвите на майка ми са били по-силни. Като малки не бяхме толкова близки, те все бяха срещу мен Ама аз в най-ранна възраст си казвах всичко и те ми казваха порта. Ама аз на 3-4 какво ми разбира главата. След това те минаха в по-интересна възраст и не им се занимаваше да си играят с мен. За майка ми обаче аз съм била дете мечта - играя си кротко и тихо, никого не занимавам, не плача. Станахме близки, когато станах и аз на 14-15. Тогава вече бяхме на подобни вълни. Разликата със средната ми е 4 години, а с голямата - 7.

И аз така с брат ми, мислех, че те с приятелката му са единствените, дето ще си останат без деца, ей така, щото не искат. Братовчедка ми има деца и тях си броя за племенници, ние с нея много се сближихме покрай децата, а и нейният брат май ще остане без деца както вървят нещата.
Хубаво е човек да си има близки.

Аз имам приятелка, която е петото дете в семейството. Родителите й встъпват във втория си брак всеки с по две деца и моята приятелка е общото дете. Братята й имат - единият 3 деца (с цел момиче, ама не се получило, та 3 момчета), а другият - 4 от три жени, защото с първата имал две, развел се, а всяка следваща също искала да роди дете от него (той има изумително красиви сини очи, които влудяват жените, а иначе е келеме и половина - нехранимайко, пройдоха и комарджия, оказва се, че жените си падат по такива, не може да се отърве от мераклийки). Сестрите имат съответно 3 и две деца, само моята приятелка се изложи само с едно. Та тази прекрасна огромна фамилия (много се обичат, помагат си и се търсят) може да се събере единствено през лятото, когато на една голяма поляна пред дядовата им къща нареждат всичко възможни маси. Бройката е непостоянна - зависи колко от бившите на малкия брат ще дойдат и дали с новите си мъже и деца.
Обожавам голямо семейство. Някак подсъзнателно се обграждам с такива - повечето ми приятелки са от семейства с по 3, даже две са с по 4 деца, а имах друга, която роди пет в стремежа за момиче. Сигурно защото съм израснала в семейство от двама - майка ми и аз.

Свекърва аз нямах, починала е рано, но със сестрата на мъжа ми аз поддържах връзката, на него му бше по-лесно така и не му се занимаваше. И аз си мислех, че тя ще ми е като сестра, но началото не беше такова, тя някак трудно прие, че аз съм от "прованса" (така наричаше моята Варна, явно не беше чела Хемингуей ) и непрекъснато ми обясняваше, че тука е столица, да се съобразявам. (Примерно за това, че лятото ходех с боси крака, без чорапогащи. И разни други тъпотии, не искам да си ги помням сега.) Но после свикна с мен, аз имам мек характер и се заобичахме, а и животът й посмачка малко "столичното" самочувствие, та ме прие за равна. И сега сме близки, а откакто него го няма, всеки ден ми се обажда. И наистина сме като сестри, след всичките тези години.

Лято, дали децата ти ще се обичат и ще имат връзка, зависи в много голяма степен от теб и от мъжа ти. Моята рецепта за това е да не се сравняват никога децата - ти си "по" от другия, независимо в по-лоша или по-добра посока, да не се сочи за пример едното дете на другото - виж брат ти как се справя, а ти... Да се оставят децата сами да решават проблемите помежду си, с изключение на някои по-значими случаи, когато трябва да се намеси родител. На детето, което се справя по-зле да се изтъкват добрите му качества, за да израсне и то с добра самооценка и без комплекси. И при всяка възможност да се казва на децата, че те са най-добрите, умни и хубави деца и че сте късметлии да ги имате.
Забелязала съм, че в повечето случаи така става - каквото казваш на едно дете, точно такова става след време. Ако повтаряш ти си лош, ти си мързелив и т.н. - точно така става. А ако казваш ти си добър, трудолюбив и т.н., наистина такива стават. При много малко деца работи обратното стимулиране - да му кажеш ти си лош и той да иска да ти докаже, че е добър.
Другото много важно нещо, което съм научила, е че повече работи отрицателният пример. Децата внимават да не правят нещата, които не са харесвали у родителите си, по-рядко подражават на добрите им страни. По себе си съдя най-вече, но и други са го споделяли с мен - когато станах майка, много внимавах да не повторя грешките на моята майка. И не ги повторих. Но направих свои, разбира се.

Съгласна съм за стимулирането на децата с добро,а не със забележки и критика 👍.На синковеца като му кажа какво добро дете е,веднага надува перките...класически мъж.😁
Сдобих се с фенове на корта 😃.Много сладки...рязко сменят поведението като забележат публика.😊
Смятам да отърча на тренировка и аз като прибера младежа,пък макар и закъсняла.По-добре от нищо 😊.

И аз много исках да не повтарям грешките на майка ми, но, уви, съм същата като нея в някои отношения. За някои неща започнах да я разбирам едва когато станах майка, за други много ме е яд, че постъпвам точно като нея, колкото и да се опитвам да се предпазя.
Със сестра ми сме като две противоположни вселени във всяко отношение, толкова различен светоглед и начин на живот имаме. от разстояние много се обичаме и търсим, но съберем ли се, до половин час сме се изпокарали. Направо избягвам да се събираме вече...  :s
Децата ни са с 5 месеца разлика и са точно като нас. Тя има дъщеря.

Няма големи семейства покрай мен...изморително  ще ми е такава врява,си мисля 🙄.Ние сме по-темерутести и саможиви.Не обичаме да си разваляме рахатлъка с голяма навалица,хеле пък ММ.

Бих го приемала като врява, ако не са най-близките ми. Сега не го усещам така, обичам да се събираме. Ако се събираме с компания приятели, колкото и да ги обичам, няма да ми ок тази шумотевица често, но със сестрите ми ми е добре.

Винаги съм искала да живея в някое село близо до София. Но сега с децата ми се струва невъзможно. Едното ще е 4 клас, а другия първокласник. Цялото това пътуване ми се струва убиийствено. Познавам хора, които живеят в Железница и не се оплакват, но пътуват доста. Иначе за уикенда и идеално, ако има къде да отидеш на тишина и въздух.

Привет и от мен!
Няма да дудна много, но да си кажа, че експериментът ми с този тип почивка се сгромоляса. Никога повече няма да си помисля за бунгало и тем подобни простотии. Това не е моята чаша бира. Другото лято, живот и здраве, ще съм си на хотел първа линия и ОИ. Плъжът е хубав, самото бунгало също си е окей, но има много други неща, които не мога да преглътна и тотално ме скапват. Нямам търпение в неделя да тръгнем към Родопите. Добре, че в началото на септември ще ходим и във Велинград, че да туширам малко това море, което ми излезе през носа. От сега гледам хотелите в Албена, както и няколко други. За Турция също ще се ослушам, но за момента ме е страх, че и там не се знае какво ще е положението. Януари ще си резервирам както обикновено правя и си свиркам.

Джени, и аз съм така. Най добре ми е като сме си само ние и не се съобразявам с никого. Веднъж само ходихме на море със свекърите и голям кеф да ни се прави забележка как се храним и какво си слагаме в чиниите. През цялото време ни се брояха залците, пък аз ако им броях питиетата сигурно щях да ги изкарам алкохолици. 😂 Като ми седнат огромни фамилии и се заформи един хаос направо ми прилошава.

Ще се върна да ви поизчета, че изобщо не съм в час какво дискутирате.