Пускате ли децата си сами навън?

Голямата ( почти на 7)  за първи път я пуснах пред блока да кара колело миналата година. Беше за 5 минути и я наблюдавах през прозореца. През цялото време детето ми говореше все едно съм до нея. Движението пред блока ни е много слабо, винаги има майки с деца или поне няколко баби.
Понякога ѝ позволявам да излезе преди нас пред блока, когато тя вече се е облякла  и обула, а ние все още не сме. Понякога взима и сестра си ( 5г.). Винаги ги намирам на стълбите на входа.
По път за/от градина ѝ позволявам да не е хваната за мен, дори и когато пресичаме улица. Но знае, че ако преценя, че е в опасност ще я хвана. До сега  не ми се е налагало, защото винаги спира и се оглежда преди да пресече бавно по пътеката.
Има огромно желание да пазарува, но съм ѝ позволявала само с точни пари.
Лично според мен децата имат нужна повече от самостоятелност, отколкото от родителска тревожност.

Спомням си първия път, когато пратих дъщеря ми сама до магазина. Бях бременна с второто дете и карах някакъв  ужасен вирус, заради който се наложи и в болница да ходя. Имах 40 градуса темпертура от 3 денонощия, навън беше лют февруарски студ и при всяко ставане от леглото имах чувството, че ще припадна. Всичко ме болеше. Пратих детето да си купи нещо за ядене, защото не бях в състояние да се погрижа за това.
Е, въпреки състоянието си, когато тя излезе, аз не издържах и излязох след нея да я проследя. Все още не ѝ бяхме купили телефон, беше на 7г. Минах по друг път и я изчаках да се покаже на мястото, където се пресича, за да видя как ще го направи. Тя не се осмели да пресече и изчака една майка с количка, която минаваше по тротоара и я помоли да пресекат заедно. На връщане вече се осмели, но първо изчака колите да спрат (има голяма пешеходна пътека върху бабуна) и тогава тръгна.
Дването на отговорност ѝ се отрази много добре на самочувствието и стана още по-отговорна. Тя е най-голямата сред групата ни приятелски деца и сред братовчедите си и предполагам това е оказало влияние също.

Нямам познати българи, а и повечето неща, които разказах, се случиха още докато бяхме в България. Например това с концерта, както и горното с магазина.

Моето мнение съвпада с повечето от вашите. Мен също не са ме пускали като дете да бродя сама навън - само пред блока и то по светло.
Иначе пространството около нас е сравнително спокойно. Няма голяма улица, по която да преминават коли. Колите, които идват са тези от блоковете и паркират пред дома си. Няма и голям поток от хора, само преминаващи от време на време. Но въпреки тези неща мен ме смущава малки деца да бъдат сами в 23:30 и като се замисля не бих пускала моето.
Та затова беше и въпросът ми, за да разбера дали няма да действам много консервативно в бъдеще спрямо моето дете (което е много малко все още)   

Юна, разбрах те, балгодаря!

Мен много ме е страх. Аз от малка съм параноичка. Само някой от родителите ми да се забави някъде посред бял ден и умирах от страх. Примерно майка ми казва, че отива до магазина, но се бави повече от час. Гледам часовника и се чудя дали не я е блъснала кола или кой знае какво и колкото повече време минав, толкова повече се паникьосвам 
А веднъж бяхме на почивка и баща ми изчезна някъде. Никой друг не се притесняваше, но аз откачих и взех да обикалям целия комплекс и да го търся. Да съм била на 8-9 години. Не можех да мисля за нищо друго, нито да си играя, защото ужасно се притеснявах. Посредата на деня се случва това, нищо притеснително принципно. Намерих го на едно място да играе тенис на маса с някакви хора, успокоих се, че не са го отвлекли извънземни и аз отидох да си играя 

Та като се знам, че съм такава, към детето си изпитвам още по-силна паника. През първите две години от живота ѝ ми прилошаваше, като си помислех, че един ден ще излиза сама, ще кара колело по улицата, ще ходи на дискотека.
С времето съм осъзнала, че децата се научават на отговорно поведение с практиката. Освен опяване, което малко им минава покрай ушите, трябва да имат и реални ситуации, в които да прилагат теорията, за да я научат. Защото децата в един момент неизбежно ще излязат от нашия контрол и е много важно тогава колко точно са подготвени за каквото има да става. Няма как да са напълно поготвени, разбира се, но ако най-основните неща са им рутина, това до голяма степен помага.
Докато бяхме в България, пресичането на улици ми беше болна тема, защото там се кара много диво, а децата обикновено са залисани и не пресичат с кой знае какво внимание. Много ми беше важно дъщеря ми да натрупа практика, за да съм спокойна, че внимава. До преди да започна да я пускам сама, тя изобщо не гледаше къде върви и какво се случва около нея. Просто ме държеше за ръка и знаеше, че всичко останало е моя грижа - аз ще кажа кога да тръгнем и от къде да минем, а тя си мисли за нещо, играе си, приказва и просто ме следва.
Докато не осъзнае, че всъщност е нейна грижа и да започне да разчита и да действа според своята преценка, няма да се научи на безопасно поведение на улицата.
Това го изприказвах по повод консервативното отношение към детето. Възрастта не е гаранция, че детето ще постъпва зряло. Само опитът може да помогне.

Не ме разбирайте погрешно. Пускам децата си сами, но ми е притеснено. Въпреки това смятам, че начинът да се научат да се оправят навън е сами. Естествено преди това сме уточнили какво може и не може, как да се държат, за непознатите, за пресичането на улици и подобни.

Не си го и помислям. Ако стане нещо никога няма да си го простя.

Моят син е на 4 год. Не съм го оставяла досега сам пред блока. Макар че винаги има деца и възрастни аз не смея, а и не мисля, че му е дошло времето.

Живеем в сравнително малък град в къща с двор. Детето е на 6 години и долу горе от миналато лято го оставяме да играе сам в двора понякога, като от време на време надзъртам през прозореца или излизам да го проверя какво прави. През няколко къщи от нас на улицата има много деца, които играят и той понякога иска да ходи до там сам, но аз не смея да го пусна и затова винаги го придружавам. Понякога, като имам някаква неотложна работа в къщи (примерно нещо на котлона) съм го оставяла при тях сам при положение, че винаги там има поне 2-3 родители около децата, но все ми е неудобно, че все едно съм си оставила други да ми гледат детето и гледам колкото се може по-бързо да се върна при тях. Макар че майките и баби, които са там са ми казвали, че няма проблем и ще го наглеждат и него. Ако живеех в София или друг голям град сигурно щях да се притеснявам повече и не бих си оставила детето да играе само дори пред блока.

Дъщеря ми е почти на 8г., живеем във Варна, на доста оживено място, т.е. има две улици/ едното е булевард/, които са много натоварени, вкл. минават автобуси по тези улици.Все още не я пускам да излиза сама и почти никой тук около мен не пуска децата си сами поне преди да станат на 9-10 години.В близост има хубава и голяма площадка, по-скоро като мини парк между няколко блока и там се събират всички деца, около нея има паркинги, но често някой профучава без да гледа и трябва като се минава човек добре да се оглежда.Слизам с детето на въпросното място, сядам на някоя пейка с 2-3 познати майки.Децата обикалят паркчето, позволяваме им да сменят площадките / те да две + игрища и алеи между тях, но няма коли/.Вече не са ни все пред очите, но си стоят в района, карат ролери, колела, бягат.В близост има магазин за хр. стоки, през една уличка, от площадката имам видимост към входа и пускам щерката ако иска да си купи нещо, или да иде да хляб напр..Пускам я в магазина сама от 6г., но съвсем сама навън още не съм.И вкъщи не остава сама.Живеем на високо първо и второ Всичко може да се случи.Миналата година в блока на ниските етажи стана голям пожар, ние горе не бяхме разбрали докато димът не започна да се усеща.Не мога още да гласувам доверие, че в екстремна ситуация тя ще се справи адекватно - визирам земетресение, пожар...такива неща, които просто все някога се случват.До училище не ходи сама още, но училището е на 20 мин. от вкъщи.Вероятно към 3-4 клас ще я пусна сама да ходи.
Вероятно звуча като параноичка, но аз съм израснала в същото това жилище и същия район и съм наясно с рисковите места.Когато напр. гостуваме в родния край на ММ е по-различно, а на селото, където има рода и един куп братовчеди пък я пускам, но там е много по-спокойно и безопасно.

Аз пък деца на такава възраст да си играят сами пред блока до такъв час не съм виждала от времето на моето детство! Конкретно на въпроса, не, не ги пускам сами навън. И явно в квартала, в който живея не съм само аз, която не ги пускам. Коли минават по всички улички около нас. На 4 години е дъщеря ми (голямата) и няма да е скоро да се разхожда самичка, колкото и да е важно да е самостоятелна.... В късен час понякога пред блока ни има момчета (по-рядко и някои и друго момиче) на 16-17 години, изключено е да видиш по-малки..... Има 2-3 заградени детски къта, но и там всички дечица са с придружител по всяко време. Не знам, може да сме "консерви" някакви, но наистина се учудвам, че някъде малки деца щъкат сам-самички по нощите, като едно време...

Не разбрах има ли възрастен, дори да не е техния родител, близо до децата?
3-4 годишно не бих пуснала само. За часа няма проблем, стояхме и ние до полунощ, но само дете - не.
Дъщеря ми е на 13 г., позволяваме й да стои до около 21 ч. в двора на училището или в района.