Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?-18

  • 78 630
  • 730
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 1 483
И аз така - какво ме топли, че родителите ми имат апартамент на 400км от мене, като там няма работа и пари. Бутали сме се 18 години в гарсониера, айде няма нужда пак. Затова - кредита и на всички ни е спокойно.

# 421
  • Мнения: 1 354
По-точно въпросът беше - защо е тази борба за закупуване на жилище, като най-вероятно ще наследиш нещо. Та, от тук тръгна дискусията.
Друг минус, който не споменахме, е за дарение срещу гледане. Това също е причина младите да искат да си имат свой имот.

Представи си, че дори някакъв имот да е наследствен може да е в Търговище или Лом - как да разчиташ на такова нещо? Я го продадеш за 20-30 000 лв, я си седи така! С тези пари освен една първоначална вноска или 1/2 читав ремонт, за друго не стигат в големия град.
Тази логика да чакаш да ти падне нещо ми е много далечна.

# 422
  • Мнения: X
Скрит текст:
Natali, разбрах какво имаш предвид  и не е да не си права  Peace  Да, пазарът е джунгла и е трудно да се ориентира човек в него, особено за първо жилище - трябва много време и много опит, който се събира с ходене по обяви, питане, ходене по адвокати и т.н. Не е лесно, така е.  Peace  

Момичета и момчета. bouquet
Аз нещо не разбирам. newsm78 Всеки има пра и пра родители, живели някъде, после идват баби, дядовци, майки, бащи. Извинявам се за изброяването. Embarassed
За 1-ви дом може и под наем, докато получиш наследство от споменатите по-горе хора. Или да живеете заедно.
Но за 1-ви дом да взимаш заеми, дори на на днешните "малки" лихви, е някак странно.
Както писа Lucky, колко пари месечно трябва да получаваш, за да се изплаща и кредит? Принципно. На сегашните цени на строителство?

Имах предвид в София в случая, но с отнася за всеки голям град. А и в някои семейства не е прието рдонините да се стискат на едната пенсия, за да оставят наследство, ами си продават имота, вземат си нещо мънично и с парите си обикалят света (примерно). От друга страна, за мен не е приемливо да се свирам с възрастните в едно жилище, независимо къде е, и да чакам тях един ден да ги няма, за да живея както ми харесва на мен, но всеки си решава за себе си.  Но от опит - заради такива съжителства е пълно с теми за злите свекърви и тъщи Simple Smile

Коментарът беше към мен, но виждам, че много момичета са писали същото.  Peace  

...
Другото е, че едната ми пра баба е живяла в Сф + прадядо ми естествено, то тогава с. не е било май привлекателен град, после баба+ дядо, е, те и те починаха... Cry ...

Не знам кога е било това, но питай родителите си що е то "софийско жителство" и ще разбереш, че София е била много привлекателен град по соц.-а Simple Smile Всъщност, привлекателен е откакто е станала столица на България. От нашите интелектуалци и писатели от старо време  не се сещам за някой, който да е роден в София, но всички са се преселили тук в един момент. Из центъра и Лозенец е пълно с техни паметни плочи, където са им били жилищата.

Последна редакция: чт, 17 авг 2017, 10:16 от Анонимен

# 423
  • София, Bulgaria
  • Мнения: 2 983
Аз съм на мнение, че всеки трябва да гради собствения си живот и дом. Както  баби, дядовци и родителите преди нас, в едни други, не по-леки времена са съумели да построят къщи,  така за  всяко поколение си му идва реда...
Някои хора нямат за  цел да притежават собствено жилище, добре са си и под наем...харчат си парите за други неща, за тях притежанието е равно на ограничение. За други хора е тъкмо обратното.
Работа ми ме среща с много различни хора, някои са спестовници/да се чудиш как им  се получава/ други тъкмо обратно. Имам доста случай, хора около 30г. с много доброи доходи и никакви спестявания, ами те се харчат парите....и както казват дойде време да се дисциплинираме.

Относно пазара на имоти... пазар е имало и винаги ще има... кризи ..възходи... пак кризи и така колелото се върти, животът си тече... за това, Купувачи, разумни бъдете и не се надскачайте...

# 424
  • Мнения: X
tomeva, не мисля, че MayyaI има предвид живот под наем - та нали пак плащаш, и то съпоставимо с кредитна вноса Simple Smile Мисля, че има предвид да спестиш този разход, като живееш с родители или пра-родители.

Няма нищо лошо в наследяването, разбира се.  Peace И е естествено всеки да иска роднините му да са живи и здрави по-дълго. Въпросът е къде ще живееш, докато са живи роднините ти или пък ако имотите им са там, където ти не си и не искаш да бъдеш по ред причини.

Като цяло мисля, че най-сигурният начин да си развалиш трайно отношенията с близки роднини е да поживеете заедно, с една баня и с една кухня Simple Smile

# 425
  • Мнения: X
Аз също не си представям 2 поколения да живеят заедно. Може би някакъв компромис до събирането на първата вноска за кредита - да, но и това ми се струва тежко.
Ако родителите са разбрани, сами биха предложили да помогнат - например да се преместят в по-малко жилище, така и така са останали максимум 2-ма човека. Гледайки прагматично, вариант е да продадеш апартамента в малкия град и да купиш в София, а да плащаш наем за родителите там, където е евтино.
Обаче знам, всички ще скочат - "как така ще оставиш родителите си на стари години под наем"; "как така ще продаваш имот - имот не се продава, никога, сакън!!!"
В крайна сметка, какво лошо има да си оправиш нещата сега, докато роднините са живи и не си под натиск, а не да чакаш някой (всички) да умре и да ходиш после по мъките, наред с мъката от загубата?
А чакайки, като бонус, получаваш доживотно скарване с всички въвлечени роднини и подбиване на цената от купувачи,заради усложненията по сделката,  емигрирали роднини и т.н.

# 426
  • Мнения: 4 518
По принцип варианта да продадеш апартамента на родителите си и да плащаш наем там, където е по-евтино, е логичен. Моите родители не биха се съгласили, баби и дядовци също. Повечето апартаменти са ги купували много трудно, целия им живот е минал там. Трудно биха се разделили. Ако единият е починал пък никакъв шанс.
Честно казано е малко егоистично, загърбват се нуждите им, а те и без това повечето са пред нервен срив, зарязани от всички и не е добра идея.
Баба ми би набила всеки с такова предложение.

# 427
  • Мнения: 11 067
И моята баба, лека й пръст, почина преди 6 м. На края не беше добре - не ни познаваше, не можеше да се оправя самостоятелно, не помнеше, не знаеш ден ли, нощ ли е, и така... Но когато майка я пита - дай да идем да прехвърлим апартамента - защото единият наследник е в чужбина, и с него сме се разбрали за пари и всичко. Изведнъж - като скочи - рече - а, не, докато съм жива, апартамента не го давам.
Та така - не искат хората. Млади, стари - не искат.
Честно да ви кажа, и аз не бих искала

# 428
  • Мнения: 1 438
 Ей това "не искаме да продаваме" аз не мога да го разбера.  Ето Ви и пример.При наличие на свободно, необитавано наследствено жилище, което стои празно и заключено, при наличие на възможност за продаване на "въздух" т.е надстрояване на къщата в която живеят родителите ти да плащаш наем вместо да ти помогнат като начало /сумата  няма да е толкова голяма, защото жилището е в не голям град/. А момчето е със стабилна професия, загрижено и отговорно към родителите си. Та всеки си има мнение, шета си на акъла, де.

# 429
  • Мнения: 11 067
в случая баба ми си живееше в апартамента, ако мен имаш предвид Wink

А инак, нашият старият ап-т у наше село, сега стои заключен и рядко го ползваме. Но не искам да го продавам, защото сме го ремонтирали чудесно, а ще му вземем до 25 000 лв. Тук няма значение дали е ремонтирано, или не е - цената е същата.
Ползваме го за склад, и някой път когато ММ е болен, за да не изпоразболее децата, ходи да спи там.
Реално, можем да минем и без него, но за 25000 лв в София нищо не бихме могли да купим. А ако го продадем, ще изхарчим парите.

По отношение на това да го отавя на някое от децата - не ми е приоритет, защото те ... дали ше искат да живеят тук? мм..едва ли. Ако някое иска - имаме си 2 къщи, ще го устроя.

Вие имате ли подобен казус ... какво правите в случая?

# 430
  • Мнения: 35 453
Аз лично продадох апартамент, но за ремонт в провинцията. Парите не ми стигнаха дори за 20% от цената на апартамента в София. Trollface
Обаче иначе съвсем нямаше как да купим или трябваше варианта ипотечен + потребителски. Dizzy Face
Плюс това се притеснявах, че ще започне да се руши, като не се поддържа.

# 431
  • Мнения: X
Не искам да ви разочаровам, но цените на имотите в села и малки градчета в дългосрочен план едва ли ще се вдигнат.  Както Румка написа, децата едва ли ще живеят на същото място. Ако вие живеете в София, а родителите ви са живели в Тутракан, какъв е шансът вашите деца да се върнат в панелния апартамент по БДС, в който вие сте отраснали? Според мен клони към 0.
Натали - за рушенето при къщи си много права, нищо чудно накрая "гордите собственици" да се окажат длъжници на общината, защото имотът е станал опасен за преминаващите. Хайде, при апартаментите това го няма, но пък плащаш данъци всяка година (вместо да отидеш на екскурзия, да речем, или да прекараш деня на спа), прекарваш поне 2-3 дни годишно в чистене и задължително годишната ти отпуска включва "екзотична" дестинация като Антоново, Вълчедръм, Чипровци. Нямам нищо против жителите на въпросните населени места, просто като изпатила от семейно "имане" и бумащина по разни несвойски общини показвам гледната точка на наследниците, за които се пазят тези (без)ценни имоти.

Освен по курорти (море, планина, минерални извори) и областните градове не виждам смисъл да се пазят имоти, ако семейството трайно се е устроило другаде.

# 432
  • Мнения: 4 518
Много е относително това.
Баба и дядо живеят в град на 100км от морето. Преди 20 години дойдоха в София без да си продават апартамента. След няколко години решиха, че не им харесва и се върнаха пак там. Няма и 10 години по-късно решиха, че искат на село да гледат животни и си купиха къща на село, а апартамента дадоха под наем. След още няколко години пак си се върнаха там. Дядо почина там, моето детство мина там. Не мисля, че бих я продала след като баба ми почине. Има три внучки, съмнявам се някоя от нас да я иска, но и не мисля, че бихме я продали.
Иначе дядото на мъжа ми имал къща на 80км от София, в едно село. Не я ползвали дълги години, но преди време я оправихме. Баща му ходи там всяка седмица, ние ходим когато имахме възможност.
Мисля, че всеки имот има за какво да се ползва. Да, разправии са, но всеки има избор.

# 433
  • София
  • Мнения: 4 714
tomeva, не мисля, че MayyaI има предвид живот под наем - та нали пак плащаш, и то съпоставимо с кредитна вноса Simple Smile Мисля, че има предвид да спестиш този разход, като живееш с родители или пра-родители.

Скрит текст:
Няма нищо лошо в наследяването, разбира се.  Peace И е естествено всеки да иска роднините му да са живи и здрави по-дълго. Въпросът е къде ще живееш, докато са живи роднините ти или пък ако имотите им са там, където ти не си и не искаш да бъдеш по ред причини.

Като цяло мисля, че най-сигурният начин да си развалиш трайно отношенията с близки роднини е да поживеете заедно, с една баня и с една кухня Simple Smile

Моля те, не изопачавай думите ми! /до накъде/  Peace
Аз лично с най-най близките си роднини нямам проблем да живея. Напротив, колкото повече живея, повече ми се иска това. Защо да имам   "развалиш трайно отношенията с близки роднини е да поживеете заедно, с една баня и с една кухня "
Нямаме една баня с близките си. Да, една кухня, имахме, което ми доставяше огромно удоволствие. Какво по-щастливо нещо от това да се съберете семейството и да правите нещата в кухнята заедно и да си споделяте.
Извинете, че "разбудих духове". Не съм желала това. Peace

# 434
  • Мнения: 4 518
Това с роднините зависи от много неща. Аз с майка ми не мога да живея, често ходя да си говорим, близки сме, но не мога да живея с нея. Със свекито нямам проблем, освен че ме бие много на табла.

Общи условия

Активация на акаунт