Трябва ми мъжко мнение относно изневяра

  • 57 917
  • 269
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 2 746
То тогава ще е късно ,ти ако си с тези качества който описваш ..ще си намериш бързо половинка
[/quote]

Благодаря, дай Боже!

# 151
  • Мнения: 51
Ето и още едно мъжко мнение:
Няма нужда повече да контактуваш с този човек. Такава грешка в живота, каквато е направил той, се допуска един път и последствията от нея са завинаги. Няма такъв филм - вчера се обърках и обичах друга, ама днеска съм сигурен, че обичам теб. Вчера реших, че обичам други деца, ама днес май обичам своите си...
Телефона му - в черен списък. Първоначално за някакъв период от време. После може да се окаже и завинаги.
Относно децата - боли, ама най-добре е да не ги вижда, поне за известно време. После може да се окаже и завинаги. Да не се беше опитвал да ги използва за егоистичните си цели. Те трябваше да са за него на първо място, а не п...ата му да е на топло и влажно, те трябваше да го хранят с щастие и да създават смисъла на живота му, тогава никога нямаше да си помисли да предава теб. Доколкото разбирам, са големи деца, ще могат да разберат. Да, винаги ще им липсва обичта на татко им, но дали като е до тях я получават. Дали като се гледат в очите, те я чувстват? А той чувства ли тяхната? Според мен, не.
Все ще се намери кой да води детето. Той сега да си гледа новия живот, където само нещастие го чака. То не се намира толкова лесно, колко глупаци като него са го откривали и са го захвърляли в калта. Приеми че е извършил душевното си самоубииство, не ви трябва на теб и децата, да виждате такъв ходещ "труп".
А за теб, както и за всеки друг в тази ситуация, смея да твърдя, че обичта на децата ви е достатъчна, за да имате щастлив живот.
Послепис: я виж какво пише на аватара ти... много е уместно за случая.

# 152
  • Мнения: 145
Много ми е интересно, дали моят бивш съпруг би споделил последното мнение.  newsm78

Иначе, то е горе-долу това, което аз си мисля лично за моята ситуация, която преди година и половина беше сходна с тази на авторката, а и за тази на авторката, между впрочем. Интересно ми беше да го прочета от мъж.

Но, защо ли, ако това мнение е вярно и нещата са наистина такива, каквито ги смята потребителят от мъжка гледна точка, поведението и действията на бившият ми излъчват душевна хармония, баланс и увереност, че е поел по по-правилния път? Лично аз, не виждам в бившия си ходещ труп, или осъзнаване, че е извършил душевно самоубийство, след като развали по сходен с този при авторката начин семейство от 10 години с две малки деца.

Към авторката: според мен, е започнало осъзнаване, че е направил нещо, с което е загубил част от живота си такъв, какъвто го помни. Не задължително съжалява, обаче, и не задължително си го иска обратно. Просто опитва да тъче на два стана. От теб зависи дали ще го позволиш. Може би, до някаква степен е добре да го направиш, не заради децата, а заради спокойствието което ще постигнеш, че си успяла да не станеш злобен, гневен човек. Ако можеш, прости му под някаква форма.

Аз лично, не успях да преодолея предателството. Хвърлих му телефона в черния списък и за себе си го обявих за умрял. Заличих цялото си минало с него, все едно е бяло петно. След една година опити да има някакви отношения с мен, къде по мирен, къде по враждебен начин, той също се отказа, и започна да прави мръсотии. Ако бях успяла да се преодолея може би сега щях да съм по-спокойна, но аз съм под постоянно напрежение за новата простотия, която ще се измисли за отмъщение. Продължих напред, но завинаги ще съм променена от събитията.

# 153
  • Мнения: 51
Познавам и други мъже, които ще споделят мнението ми. Не бих казал, че са много, но познавам и такива. Ама знам и много, които не просто не биха споделили мнението ми, ами биха ме обвинили агресивно, че греша (цитат:"Ае ти нормален ли си бе! Кви глупости пишеш...").
А ако твоят бивш е балансиран и уверен, що тогава прави глупости и мръсотии? То да изглеждаш такъв, не е чак толкова трудно - мъжете умеем да го постигаме. Външно всичко е точно, ходиме на една педя от земята, преливаме от щастие уж, обичаме си жените и децата на думи, а вътрешно - пустош и мрак и се чудим с какво да се захванаме, за да ни минават дните по леко... лов, джипове, мотори, коли...

# 154
  • Мнения: 3 689
Познавам и други мъже, които ще споделят мнението ми. Не бих казал, че са много, но познавам и такива. Ама знам и много, които не просто не биха споделили мнението ми, ами биха ме обвинили агресивно, че греша (цитат:"Ае ти нормален ли си бе! Кви глупости пишеш...").
А ако твоят бивш е балансиран и уверен, що тогава прави глупости и мръсотии? То да изглеждаш такъв, не е чак толкова трудно - мъжете умеем да го постигаме. Външно всичко е точно, ходиме на една педя от земята, преливаме от щастие уж, обичаме си жените и децата на думи, а вътрешно - пустош и мрак и се чудим с какво да се захванаме, за да ни минават дните по леко... лов, джипове, мотори, коли...
Аз категорично не споделям мнението ти и ми се иска да те попитам на колко години си. Жената може да зачертне мъжа си, но не може да зачертне бащата на децата си!

# 155
  • Мнения: 145
След развод жената не е длъжна да прави нищо спрямо бащата на децата си, освен да осигурява децата за личния режим за контакт (ако тя е отглеждащия родител). Отношенията на бащата на децата с децата са си негова работа и от него зависи какви ще са те, а на по-късен етап - от него и от децата. Какво точно трябва "да не зачерква" жената в този случай?

Как ли пък няма да зачеркна бащата на децата си, като ме подлага на тормоз и преследване? Да се усмихвам, като ме обижда, унижава и ми посяга пред децата, защото е избрал да се изнесе от дома и да разтури семейството, и заради това е останал с режим на лични отношения с децата и сега го е яд, че не му се въртя на петичка?

То заради такова мислене мъжете кръшкат под път и над път, без грам мисъл за последствията.

# 156
  • Мнения: 18 530
Естествено, че може всякак да го зачертае. Това, че е баща на децата налага само редки контакти с него. Не води до нищо друго. Поне в моя случай човекът е напълно излязъл от живота ми. Може да се каже точно зачертан. На децата си е баща и си общува с тях, разбира се, но на мен никакъв не ми е. Е, по документи сме бивши съпрузи и дотам.

# 157
  • Мнения: 3 689
Естествено, че може всякак да го зачертае. Това, че е баща на децата налага само редки контакти с него. Не води до нищо друго. Поне в моя случай човекът е напълно излязъл от живота ми. Може да се каже точно зачертан. На децата си е баща и си общува с тях, разбира се, но на мен никакъв не ми е. Е, по документи сме бивши съпрузи и дотам.
Ами нали и аз това написах - да не зачертва бащата на децата си, което означава да не ги лишава  от баща. Това в отговор на съвета на Frysco:
Относно децата - боли, ама най-добре е да не ги вижда, поне за известно време. После може да се окаже и завинаги.

# 158
  • Мнения: 18 530
Аааа, не съм разбрала. Аз децата не крия по никакъв начин, редовно си виждат баща си. Просто не контактувам аз с него, освен за кратко, ако се налага нещо да обсъдим. Така ми е добре Simple Smile

# 159
  • Мнения: 51
Аз категорично не споделям мнението ти и ми се иска да те попитам на колко години си. Жената може да зачертне мъжа си, но не може да зачертне бащата на децата си!
На 33 години.А когато бащата е зачеркнал децата си? Едно е да се разделиш с жена си и да продължиш да обичаш детето/децата си, обаче съвсем друго е да ги използваш, за да манипулираш нея.
Във всеки случай, съвета беше да ограничи контактите им ВРЕМЕННО. За да може въпросния мъж, да поосмисли малко нещата, евентуално може би да се поосъзнае и да си стъпи на краката и оттам нататък, вече - ако обича децата си, ще си ги вижда според режима, поддържайки що годе нормални, може да се каже-делови отношения с бившата си съпруга.
Това което аз съм виждал, много рядко се случва така... то се почват едни манипулации, едно извиване на ръцете, войни и използване на децата като оръжие.
Децата трябва да имат и мама и татко, да знаят, че мама и татко ги обичат и подкрепят, и те също да обичат мама и татко. Иначе започват да губят самите себе си, увереност и вяра в своето аз, нещо което понякога избива в много големи крайности. Когато таткото лъже, децата могат да го усетят, те имат много силна интуиция. Да чуваш думата е едно, а да усещаш обичта с душата си е нещо съвсем друго. В случая, ако всичко написано от авторката е вярно, таткото лъже и мами, а това до какво може да доведе? Ами не се знае, но ето, виж другите потребители какво пишат за техния опит. И вероятноста лъжливия татко да се озлоби е голяма, когато усети че за него вече вратата на този дом е затворена окончателно и вратата към сърцето на бившата му жена също. И злобата и омразата, също няма как да не се усети от децата, повярвай ми-знам го от личен опит, със собствения си баща.
Само майката може да ги предпази от това.
Пак да повторя, че стана дълго и може да се загуби идеята на съвета ми... става дума за ВРЕМЕННИ мерки. Да станат постоянни е много трудно и начини бащата да ги прескача бол. Но поне временно - докато не спре да лъже.

Последна редакция: чт, 02 ное 2017, 17:37 от Frysco

# 160
  • Мнения: 18 530
За съжаление жената не е в положение да контролира срещите на децата с бащата и въобще няма смисъл да хаби енергия в тази посока.

# 161
  • Мнения: 145
Всичко казано от Frysco е вярно, поне по моя опит, относно моите деца и баща им. Ама всичко. Продължава да ги лъже и манипулира толкова нагло, колкото мен навремето. Добре, че на мен ми се случи, че да мога да разпозная техниките. Не мога да контролирам срещите им и не знам какво се случва, но голямото дете ми разказва ползвайки фрази, за които психолозите се изразяват, че описват "ужас".

Жената трябва да запази собствения си разсъдък в тези случаи, а това нерядко се постига със зачеркването на бащата на децата от нейния собствен живот.  Разбира се, тогава бащата на децата оревава света, че жената го е зачеркнала като баща, което влече нови, допълнителни неприятности на жената. Това е и крайната цел - използване на децата, за да се създават неприятности, стрес и нерви на жената. Обаче, освен с личен пример, жената няма как иначе да научи децата как да се справят с такъв лъжлив, озлобен баща. Надявам се само, да успея да предпазя децата, това не знам дали ще ми се получи. Thinking Имайте предвид, че моите деца си се виждат съвсем редовно с баща си и далеч не ги крия.

# 162
  • Мнения: 51
То и да му ограничиш контактите с детето, веднага ще бъде използвано манипулативно "Ето, вижте колко ви обича майка ви, не иска да се виждате с родния си баща, а аз толкова много ви обичам и ми липсвате..."
Написах, че децата усещат и няма да повярват в думите, но като се позамислих, всъщност много греша. Вярват на думите много, до една възраст. Ако са малки, ще вярват и още как. Няма да повярват на усещането си и на самите себе си и оттам почват проблемите.
Освен това, е много, ама много трудно, в нашата страна, да ограничиш вредното влияние на един такъв човек, над собствените му деца. Ще ги причаква пред тях, като излизат да играят, пред училището им, ще им звъни по телефона от други номера... няма и съд, който да влезе в частния случай и да прецени правилно и трезво. Не и у нас де.
За мен правилния лекар не е психолог, а психотерапевт. На запад, когато някой създава такива проблеми, съда го задължава да мине през психотерапевт. Може да се направи аналогия между психолога и психотерапевта, с травматолог и кинезитерапевт. Единия лекува повреденото, а другия се грижи да се възстановят нормалните му функции.

# 163
  • Мнения: 145
Отново много вярно. Малкото дете  (на 5) още не разбира, но приема пъхането на таблет в ръцете като голяма обич, голямото (на 10) започна да разбира, но се обърква, защото усещанията му не съвпадат с думите, които чува. Ако каже, че не иска да ходи при баща си, се започват сигналите до Закрила на детето, че майката отчуждава децата. А детето обвинява майката, че не му дава ясни методики за противодействие на бащата по време на срещите им. Майката продължава да реве 2 години след развода, и се обвинява, че е вкарала всички в такава ситуация някога.
Няма оправия. Борим се както можем, връщаме децата в реалността, и това е.
Точно как да не се зачеркне бащата на децата от живота на майката, че не разбрах?

# 164
  • Мнения: 51
Manekena, до колкото аз го разбрах, възразяваше срещу това, че не бива да бъдат прекъсвани връзките между децата и бащата. Може би се е ядосал и затова не стана ясно.
Няма как да се съглася с него. Правиш ли такива големи глупости срещу децата,  нанасяш ли им такива душевни травми с много трайни и дълбоки последици - нямаш морално право повече да ги виждаш, поне докато не направиш опит да се излекуваш сам. В развитите общества, точно така постъпват. За съжаление, това не важи и от юридическа гледна точка. Трябва удара да е физически, за да се задейства тромавата ни бюрократична машина.

Общи условия

Активация на акаунт