Колко често каните гости вкъщи?

  • 160 112
  • 2 819
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 773
Здравейте,

колко често каните гости вкъщи, имам впредвид не само приятелки, а и роднини с приспиване.
Защото, ако дойде някой за по на кафе не ми тежи толкова, но с преспиване много ми тежи и отказвам.
За тези, които не ме познавам, имам две малки деца, на три и половина и на четри и половина. Работим и двамата със съпругът ми. Бях за кратко на половин работен ден, но сега съм на цял.
И много ми тежи да посрещам често гости.
Разкажете, как е при вас?

Колкото се може по-рядко.  Laughing Предпочитам с близки и приятели да се виждаме навън - или правим нещо заедно, или, ако е да седим на маса, в заведение е много по-приятно за всички - никой не се гърби с пазаруване и шетане, има разнообразие за всички вкусове.

Гости с преспиване не обичам - нито да ходя, нито да посрещам, освен ако е някаква извънредна ситуация. Има хотели във всякакъв ценови диапазон.

Знам, че това е неприемливо за много съфорумки, чиято младост е минала във времената, когато хората са си гостували на общо основание, обаче животът в днешно време е значително по-напрегнат и забързан от някогашния и повечето хора имат нужда домът им да е само за живущите в него. А допускам, че домакините и навремето са имали нужда от повече почивка, но не е било обществено приемливо да не посрещаш гости.

# 61
  • Мнения: X
Ами моята младост не е минала в едни далечни времена, но ми е немислимо да поканя майка си и да я пратя на хотел. Идеята се губи.
Честно казано не очаквах, че толкова народ ненавижда гости и му е голям зор да ги посреща. Вече като ида у дома на някой, ще го засипвам от вратата с благодарности за поканата.

# 62
  • Мнения: 3 773
Нормално, когато каниш някого да преспи, го каниш у вас, а не на хотел. Аз не каня с преспиване, така че не пращам никого никъде.

За у родители не очакваме специална покана, питаме дали е удобно еди-кога-си да минем, ако е удобно, минаваме. Същото важи и за тях.

# 63
  • град-държава
  • Мнения: 5 856
Лейди, 😂😂😂
Аз просто не виждам причина да се завираме по къщите. Навън светът е голям, маджа и забвления дебнат отвсякъде. Да си причиня пазаруване, готвене, шетане и в обратен ред + всичко останало няма нужда.
Дори като ни канят нас на гости предлагам да се видим навън. Предпочитам го и мога да се отпусна да се кефим на компанията си, без нищо което да чака да го върша в допълнение.
Както казах, всеки който има желание да ми освободи 2-3часа бонус да поспя или да направя нещо за себе си, е добре дошъл. 😆

# 64
  • MI
  • Мнения: 11 890

За у родители не очакваме специална покана, питаме дали е удобно еди-кога-си да минем, ако е удобно, минаваме. Същото важи и за тях.

Само дето авторката не живее в България и сигурно не ще да е толкова лежерна и евтина организацията. А, да, и гостуването не е измислено от комунистите, нито от българите. Joy А някои хора дори обичат да готвят, а имат и миални та не е чак толкова голяма хамалогията.

# 65
  • Мнения: 3 773
Най обичам, когато някой си измисли теза, която не си изразявал, и почне да те убеждава колко грешиш.  hahaha Даже си има и име, straw man fallacy. Отде дойдоха комунисти в тема за гостуване, само НелиГ си знае. А хората, които обичат Аврамовите домове, никой не ги е спрял да ходят, готвят и зареждат миялната. Останалите са напълно свободни да не го правят.

# 66
  • Мнения: 1 109
Аз обичам да каня гости, да ходя на гости - също. Обичам да готвя, да изпробвам нови рецепти, да си измисля интересно меню, да подредя красиво масата, да пусна хубава музика, да създам приятна атмосфера. За мен домашното гостуване има чар, който съвместното ходене по заведения заедно не може да предложи. Ходенето по ресторанти и барове заедно също е хубав начин да се срещаш с хора, просто различен.

# 67
  • Мнения: 690
Аз също обичам и да ходя на гости и да ми идват на гости. За съжаление когато живеехме в Пловдив апартамента ни беше много малък и почти не се събирахме в нас. С преспиване са идвали само майка ми и свекърва ми (основно когато родих за да помагат). Вярно че ще има маалко хамлогия с чистене и готвене ама пък си е и весело. Сега живеем в чужбина и за съжаление нямаме близки и приятели наблизо така че и да искаме някой да дойде на гости няма как.

# 68
  • Мнения: 6 629
Сестра, майка....не ги броя за гости, а за част от семейството. Винаги мога да влезна в стаята, в която спят, за да си взема нещо /дрехи, козметика....ползваме гардеробите на всички стаи/. Докато ако ще спят други хора, трябва предварително да си изнеса нещата, които ще ми трябват и все забравям нещо.

# 69
  • Мнения: X
Каква е целта на темата всъщност ,какво значение има кой колко гости приема в дома си ?
Хубав въпрос. Всеки решава за своя дом и за него няма никакво значение дали другите приемат гости в домовете си или не. По темата, обичам да приготвям неща за гости, още повече, че кулинарията ми е хоби. Но на пръстите на едната ръка се броят хората, които каня у дома. А за преспиване и дума не може да става. Не ми тежи обслужването, но чак толкова дълго да се съобразявам с външни хора, не, не и не.

# 70
  • MI
  • Мнения: 11 890

Знам, че това е неприемливо за много съфорумки, чиято младост е минала във времената, когато хората са си гостували на общо основание, обаче животът в днешно време е значително по-напрегнат и забързан от някогашния и повечето хора имат нужда домът им да е само за живущите в него. А допускам, че домакините и навремето са имали нужда от повече почивка, но не е било обществено приемливо да не посрещаш гости.
Не че нещо, но доколкото знам тези  'времена' са били по време на социализЪма. Освен ако не мислиш че тук има потребителки на над 80 години...Joy Нищо че едва помня това време, както и повечето от темата, обичащи гости. Като влзеш с рогата, мислейки че светът почва с теб, очаквай ответна реакция. Иначе лично мен не ме вълнува особено факта, че някой извън моя кръг мразел гости. Rolling Eyes

# 71
  • Мнения: 19 077
Аз помня времената . То просто условията бяха такива , че събирането и преспиването по апартаментите беше нещо обичайно. Защото, първо нямаше толкова кръчми. А беше пълно навсякъде.  Второ, нямаше толкова хотели / особено в малък град/ . Трето - нямаше таксита , някакви държавни само, и беше голяма драма да попаднеш на свободен.  Сега и случайно да ти дойдат гости- денонощни магазини , все ще импровизираш. Не че много са обичали да се събират точно така , въпрос на принуда и липса на алтернативи.
Аз съм редуцирала всякакви ходеници и посрещаници на гости. Абсолютно ненужна гимнастика.
Имахме разни приятели преди години , мм ги беше научил, преди да се появя , да си минават ей така , по всяко време и остават , естествено, за часове. Зависи от частта на деня , и започвам аз- кафета , чай , али бали,  ако не си тръгнат , се минава непринудено на основно хранене с каквото има. Е , досадно ми беше . Приятни хора , ама ей така да се изсипват , хич не обичам.
Та сега сме си по кръчмите и кафенетата за срещи и раздумка. Домът е за релакс. Аз мразя дори когато някой звъни на вратата и не зная кой е. Понякога дори не отварям. Имаме телефони , ако е близък , ще звънне.
Чудя се кога ще дойдат крадци и ще ме заварят да си пиша на компа  Joy. Няма и да ги чуя , ако съм със слушалки  Crossing Arms

# 72
  • MI
  • Мнения: 11 890
A, неканени гости надали някой обича. Много рядко се случва и то само за половин час за кафе, какви вечери, какви преспивания... Аз говоря за надлежно поканени - иначе няма и да има какво да ядат, аз готвя само за нас и то само колкото за вечерята. Няма да правя големи тави за всеки случай ако намине някой я. А може и други планове да имам. Ако не се касае за членве на семейството, разбира се, но там е друго. А за преспиването вечеписах че се касае за близки роднини и приятели. Другите и не пробват.

# 73
  • София
  • Мнения: 38 823
Аз помня времената . То просто условията бяха такива , че събирането и преспиването по апартаментите беше нещо обичайно. Защото, първо нямаше толкова кръчми. А беше пълно навсякъде.  Второ, нямаше толкова хотели / особено в малък град/ . Трето - нямаше таксита , някакви държавни само, и беше голяма драма да попаднеш на свободен.  Сега и случайно да ти дойдат гости- денонощни магазини , все ще импровизираш. Не че много са обичали да се събират точно така , въпрос на принуда и липса на алтернативи.
Аз съм редуцирала всякакви ходеници и посрещаници на гости. Абсолютно ненужна гимнастика.
Имахме разни приятели преди години , мм ги беше научил, преди да се появя , да си минават ей така , по всяко време и остават , естествено, за часове. Зависи от частта на деня , и започвам аз- кафета , чай , али бали,  ако не си тръгнат , се минава непринудено на основно хранене с каквото има. Е , досадно ми беше . Приятни хора , ама ей така да се изсипват , хич не обичам.
Та сега сме си по кръчмите и кафенетата за срещи и раздумка. Домът е за релакс. Аз мразя дори когато някой звъни на вратата и не зная кой е. Понякога дори не отварям. Имаме телефони , ако е близък , ще звънне.
Чудя се кога ще дойдат крадци и ще ме заварят да си пиша на компа  Joy. Няма и да ги чуя , ако съм със слушалки  Crossing Arms
Да, съгласна съм с това. Сега, когато има варианти за всеки джоб и вкус, няма начин да си причиня такова неудобство. Моето удобство и комфорт са ми много по-важни от чуждите такива.

# 74
  • Русе, България
  • Мнения: 1 491
Аз пък искам да ме посъветвате по следния казус, свързан с гости: канени сме с ММ на гости в чужбина, става въпрос за скандинавските страни. Домакините са много добри приятели на свекърите, съответно са и на техните години. За нас обаче са... ами, непознати. ММ ги е виждал няколко пъти, главно докато още са живели в България, а пък аз съм виждала само мъжа и то преди две или три години.
Проблемът е, че ние вече два пъти отклоняваме поканата, а те настояват и настояват да им отидем на гости. Последният път, когато отново изпратиха покана по свекърва ми, е онзи ден! Weary Тъй като едно такова гостуване е свързано с дълга отпуска, от една страна, с доста финанси, от друга, и не на последно място - с неудобството да спим у тях, въпреки желанието ни да посетим тази страна (по принцип), не можем да им гостуваме по никакъв начин за тази година. А пък за догодина - я камилата, я камиларя.
Единствените ми притеснения всъщност са, да не би така настоятелните домакини да се разсърдят по някакъв начин на свекърите ми за това, че не им уважаваме поканата. Свекърва ми и тя все се опитва да ни убеди (те вече са ходили там): "Толкова красиво, толкова спокойно, ама в къщата им има място много, ама няма да ги притеснявате, ама такава хубава разходка ще си направите..."

Предполагам какви отговори ще получа - че такъв кахър е шапка на тояга - ама все пак темата ме провокира да пиша.

Общи условия

Активация на акаунт