Е, кекс, кой би се излагал с кекс за гости, все едно да занесеш русенско варено вместо месо за скара 
- Публикувана: 1 авг. 2017, 12:33 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2018, 16:39 ч.
Колко често каните гости вкъщи?
Аз също си мисля, че в случая на Янечек, етървата се е опитала да "разчупи" леда, но явно по неподходящ начин. Деверът на Янечек би следвало да я познава и да не го допусне, но пък е добър повод явно за прекъсване на отношенията. Аз лично не бих отрязала някой заради подобна грешка, но може пък и това да е било капката.
То пък голямото "готвене" на една салата.
Аз нямам приятели, в които да ходя с балната рокля, високите обувки и прическа.
И ако случайно ме помолят да направя нещо да се фръцна, че не ми било удобно.
Но съм си простакеса явно, такива ми и приятелите. Не сядаме на колосани бели покривки и със сребърни прибори.
Аз нямам приятели, в които да ходя с балната рокля, високите обувки и прическа.
И ако случайно ме помолят да направя нещо да се фръцна, че не ми било удобно.
Но съм си простакеса явно, такива ми и приятелите. Не сядаме на колосани бели покривки и със сребърни прибори.
Е не, никога не бих прекъснала отношенията с брата на мъжа ми, но просто няма да си ходим на семейни гостита. Мм се вижда с брат си, аз със сестра ми отделно и така всички сме доволни. Ако решат да ни канят, пращам мм с малкия, че големият вече не желае да ходи на гости у роднини и така отношенията си вървят съвсем добре. Не е нужно да се мъкнем като катун навсякъде в пълен комплект.
Уиш, то май по-сладкодумна ще изляза, отколкото добра в кухнята.
Ама няма проблем - аз парите с приказки си ги изкарвам, а не с готвене, та чудесно ме устройва тая работа.
Ако имаш здрав стомах, с удоволствие бих ти сготвила и посрешнала в дома си.
Иначе ще те водя на ресторант и ще си приказваме сладко сладко
Ама няма проблем - аз парите с приказки си ги изкарвам, а не с готвене, та чудесно ме устройва тая работа.
Ако имаш здрав стомах, с удоволствие бих ти сготвила и посрешнала в дома си.
Иначе ще те водя на ресторант и ще си приказваме сладко сладко
На мен десертите са ми любимият дял от кулинарията и понякога предлагам да занеса торта или друго подходящо. Ясно ми е, че е зор ако трябва освен хубаво основно да направиш и хубав десерт, и понеже и на мен е приятно, предлагам десертът да е от мен. Иначе ще се яде сладолед или диня, което ми навява спомени от столовата на лагерите в Кранево.
Десерт не предлагам. Приятелите знаят и ако някой реши- носи нещо.
Лошото е, че от няколко години почнах да налитам на сладко и като дойдат, ги гледам в ръцете с блеснал поглед.
Ох, веднага някой ще се обиди че бил прост. Затова сума време се чудих каква дума да напиша вместо обикновен в смисъл на simple. Просто има хора с различно възпитание, произход, навици и т.н., понякога и в едно и също семейство като в случая на Янечек. Лошо няма, само дето после комуникацията помежду им е леко затруднена.
Аз просто си представям как ще погледна ако някой за сближаване ме помоли да изпържа тиквичките или да напълня пилето. Не нарочно, но няма начин да не зяпна опулено.
Това с помагането в кухнята наистина не е по български маниер, та не виждам защо трябва хората, които го практикуват да са простички. Поне аз нямам подобни впечатления и спомени от детството си. Аз никога не се сещам да предложа помощ, например, не че ме мързи да помогна или съм много сложна....
Аз не отварям никога входната врата, ако не очаквам някого. Не си и вдигам телефона, ако е непознат номер или не желая да говоря с конкретния човек.
Ние не сме прекъснали комуникацията заради това гости, просто вече не им ходим на гости, но ако етървата ми звънне да изведем децата, че се разбират братовчедите и имам възможност, излизаме. Приятелки няма да станем, защото не ставаш приятел с някого, само защото сте се сродили по мъжка линия. Както и жените на приятелите на мм няма как да станат и мои приятелки, пък децата ми - приятели с техните деца. Всеки си има кръг от хора, с които е по-близък и общува по-често и ако трябва всички тези хора да ни станат общи семейни и да се виждаме само вкупом, съвсем ще спрем да се виждаме с хора, защото е много по-лесно с приятелка да се видим на кафе, отколкото да организираме семейно гости, на което ние да си бъбрим, мм и нейният да се чудят за какво да си говорят, защото въобще не си допадат, а децата да се сбият.
Това с помагането в кухнята наистина не е по български маниер, та не виждам защо трябва хората, които го практикуват да са простички. Поне аз нямам подобни впечатления и спомени от детството си. Аз никога не се сещам да предложа помощ, например, не че ме мързи да помогна или съм много сложна....
Аз винаги предлагам помощ, в България очаквам че ще ми откажат, тук знам че ще приемат. И че ако не предложа дори ще ме гледат странно за да разберат темерут, невъзпитана или притеснителна съм или просто е културна особеност.