Ключът на палатката ама друг път. Аз като реша да се напрягам за приятели все е даром. Изобщо не е това проблемът.
Иначе ние доста често каним приятели, но не в нас, а в заведение.
- Публикувана: 1 авг. 2017, 12:33 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2018, 16:39 ч.
Колко често каните гости вкъщи?
Другият вариант вече го писах - неумение да се казва твърдо не. Виж, когато се касае за нежелание да общуваш с когото и да е, включително с близки роднини и приятели, вече говорим за друго нещо, но честно казано ми е трудно да повярвам че за много хора това е причината. Добавям и разлика в критериите - за някои явно че първа братовчедка, майка, сестра или много близка приятелка е дошла на гости не е гости и не се брои. Сори, ама се брои.
Иначе ние доста често каним приятели, но не в нас, а в заведение.
Освен физическа умора, има и психическа - не може да са ти се стоварили 100 беди и нещастия върху главата и да си във ведро насторение да веселиш гости. Никой не ще да слуша за проблемите на другите, всеки се старае да обърне разговора в посока, която сочи негова светлиост, за да може да изпълни точно това, заради което има нужда от срещи с приятели -
да говори за себе си, при това с ентусиазъм и се очаква този ентусиазъм да бъде споделен от слушателя - ето затова не искам гости и ме уморява самата мисъл за тях. И между другото, когато се поразбере, че нещо не ти е много харно - загубил си близък, разболял си се, за децата имаш притеснения, любителите на веселби и сбирки сами те избягват, дори за чуване по телефона.
да говори за себе си, при това с ентусиазъм и се очаква този ентусиазъм да бъде споделен от слушателя - ето затова не искам гости и ме уморява самата мисъл за тях. И между другото, когато се поразбере, че нещо не ти е много харно - загубил си близък, разболял си се, за децата имаш притеснения, любителите на веселби и сбирки сами те избягват, дори за чуване по телефона.
Невярно обощение – нямам абсолютно никакъв проблем с "не"-то, що се отнася до гостуване в нас, "да"-то ми е проблем.
Иначе ние доста често каним приятели, но не в нас, а в заведение.
Не виждам особена разлика с някои хора дали ще се видя вкъщи или на заведение - все си е натоварващо. Не видях и някой да каже че НИКОГА не ходи с приятели на заведение и ВИНАГИ кани всички вкъщи. А щом ходиш с тези хора на заведение, надли точно общуването ти е проблема и стигаме до другите неща - колко е досадно и унизително да се готви за когото и да е или как ще ми изцапат. Това в рамките на шегата, но имаше такива оправдания. Всъщност не видях някой да е обърнал дома си в безплата страноприемница, говорим за периодични, а не ежедневни гости от достатъчно близки хора. Ако ти се изсипват нежелани гости и то не еднократно, значи проблемът е в теб най-вероятно.
Аз не каня НИКОГА НИКОГО вкъщи. И видите ли, не съм чак толкоз саможива, имам си приятели, кеф ми е да се виждаме и то не рядко. Но не ща това да става в нечий дом, било то моя или техния. Изключително рядко правя изключения от това правило.
Като виден темерут, да те светна, че не готвенето, чистенето, подреждането и т.н. ме натоварват, а необходимостта да общувам. Склонна съм да сготвя като в ресторант с 5 звезди на Мишлен и да дам не само пари, а цяло царство, само да ми се махнат от главата евентуалните кандидати за общуване.
Ама ти си цяло съкровище, готвиш и излизаш. Общуването го остави на мъжа си или и той е като теб?
А чак да чистя преди гости - не, след като съм благоволила да ги поканя, и това е достатъчно.
Аз не каня НИКОГА НИКОГО вкъщи. И видите ли, не съм чак толкоз саможива, имам си приятели, кеф ми е да се виждаме и то не рядко. Но не ща това да става в нечий дом, било то моя или техния. Изключително рядко правя изключения от това правило.
Свекърва ми живее в чужбина от години. Идвала си е веднъж или два пъти за последните 5 години, единия път спа у нас, да, но беше инцидентно, непланирано пътуване, по работа. Сестра ми също живее в чужбина, връща се веднъж годишно, гостува в къщата на родителите ми и като се събираме цялата фамилия майка ми предпочита да сме у тях понеже й е кеф да слага маси и да готви за всички наред. Братът на мъжа ми също е в чужбина, но там отношенията са обтегнати и дори да беше тук, няма начин да гостува у дома.
Домът на майка ми е единственото изключение. Там мога да влизам и излизам, когато си искам, даже имам ключ, не ми е нужна покана. Но аз дори там не се чувствам на място.
Домът на майка ми е единственото изключение. Там мога да влизам и излизам, когато си искам, даже имам ключ, не ми е нужна покана. Но аз дори там не се чувствам на място.
Невярно обощение – нямам абсолютно никакъв проблем с "не"-то, що се отнася до гостуване в нас, "да"-то ми е проблем.
Иначе ние доста често каним приятели, но не в нас, а в заведение.
Не виждам особена разлика с някои хора дали ще се видя вкъщи или на заведение - все си е натоварващо. Не видях и някой да каже че НИКОГА не ходи с приятели на заведение и ВИНАГИ кани всички вкъщи. А щом ходиш с тези хора на заведение, надли точно общуването ти е проблема и стигаме до другите неща - колко е досадно и унизително да се готви за когото и да е или как ще ми изцапат. Това в рамките на шегата, но имаше такива оправдания. Всъщност не видях някой да е обърнал дома си в безплата страноприемница, говорим за периодични, а не ежедневни гости от достатъчно близки хора. Ако ти се изсипват нежелани гости и то не еднократно, значи проблемът е в теб най-вероятно.
Свекърва ми живее в чужбина от години. Идвала си е веднъж или два пъти за последните 5 години, единия път спа у нас, да, но беше инцидентно, непланирано пътуване, по работа. Сестра ми също живее в чужбина, връща се веднъж годишно, гостува в къщата на родителите ми и като се събираме цялата фамилия майка ми предпочита да сме у тях понеже й е кеф да слага маси и да готви за всички наред. Братът на мъжа ми също е в чужбина, но там отношенията са обтегнати и дори да беше тук, няма начин да гостува у дома.
Домът на майка ми е единственото изключение. Там мога да влизам и излизам, когато си искам, даже имам ключ, не ми е нужна покана. Но аз дори там не се чувствам на място.
Домът на майка ми е единственото изключение. Там мога да влизам и излизам, когато си искам, даже имам ключ, не ми е нужна покана. Но аз дори там не се чувствам на място.
Миленака, и аз обичам понякога да ходя на заведение, просто не винаги и огромната част не ми харесват, а тези които ми харесват биха натежали много на бюджета ако ходя всяка седмица там.
Виж, не знам как да го обясня. Да, има хора, с които желая да се виждам. Сестра ми е от тях. Даже и свекърва ми, с нея сме в отлични отношения. Но предпочитам срещите ни да не са у дома. Разбира се, че няма да затворя вратата си, ако те са в нужда. Но ако не са, гледаме да се виждаме другаде. Това не прави срещите ни по-малко емоционални или по-малко приятни. Оня лаф за моят дом е моята крепост важи за мен с пълна сила. Моята "кочинка" си е моя, не ща други хора там освен семейството ми, толкоз.
По отношение на гостито у майка ми - това е едно от изключенията за мен. И в никакъв случай не взимам пример от родителите си. Те открай време си канят гости и ходят на гости, изключително гостоприемни са.
По отношение на гостито у майка ми - това е едно от изключенията за мен. И в никакъв случай не взимам пример от родителите си. Те открай време си канят гости и ходят на гости, изключително гостоприемни са.
Мхм, и аз не ходя всяка седмица, нямам нужда от толкова чести контакти. Иначе съм си подбрала заведения, които харесвам, за всякакъв повод и случай.
По соцвреме нямаше хотели. И кръчмите не бяха много.
Хотелите стигаха, защото хората с адрес в съответното място, нямаха право да отсядат.
Но, на никого от хората, поканили приятели на гости, не е минавал през ум мисълта да ги заведат на ресторант и да ги натирят в ходела да спят.
Що се отнася до ресторанти- ами, имаше си достатъчно- не само в София.
Просто бяха съобразени с броя на населението.
Малките деца също са фактор, който не е за пренебрегване. Ако трябва да сме с тях, съответно другото семейство-също, трябва да намерим подходящо заведение с детски кът, където да играят. Това се оказва една не много лесна задача, защото заведенията, които харесвам, нямат такива кътове. Тези, които имат са не много по вкуса ми, но да кажем стават. При последния такъв случай казах, че повече за подобни сбирки да не съм чула. Сметката за детския кът беше доста голяма. Като сметнах всички разходи на двете семейства, си представих какъв пир щяхме да направим у нас и децата пак щяха да си играят, и ние доволни.
Сега, не че не мога да си го позволя, но не и всяка седмица по този начин.
А най-много обичам лятно време да ходим на гости при приятели, които живеят в къща с градина, където децата могат да играят на воля, без да търча по площадки, да ги вардя да не набият някого или да паднат отнякъде. Тъй като ние нямаме тази екстра с нашия панел, следващата ми мечта е точно заради децата и приятното прекарване с приятели, да се сдобием с къща и градина.
Сега, не че не мога да си го позволя, но не и всяка седмица по този начин.
А най-много обичам лятно време да ходим на гости при приятели, които живеят в къща с градина, където децата могат да играят на воля, без да търча по площадки, да ги вардя да не набият някого или да паднат отнякъде. Тъй като ние нямаме тази екстра с нашия панел, следващата ми мечта е точно заради децата и приятното прекарване с приятели, да се сдобием с къща и градина.