Случи ми се нещо странно XVІ

Зачетох се в последните коментари и срещнах на места за почукване и събаряне на вещи. Това ми напомни, че в пубертета, за да не съм в една стая с братята ми, за мен специално със секцията в хола оградиха част от помещението за моя стая. Докато спях в обща стая с братята нямаше никакви почуквания, но когато се преместих в хола секцията всяка вечер започваше да пука, имаше почуквания и продължаваше цялата нощ. Тогава родителите ми ми обясниха, че е стара и затова пука, а започвало вечер, защото се получавало някакво слягане след като цял ден е имало движение и вибрации около нея. Но аз не бях спокойна докато спях там. Много си харесвах стаята, получи се уютно, но не се чувствах спокойна нощно време. По онова време започнаха и кошмари, които сънувах всяка нощ и продължиха години след това, дори когато вече не живеехме там. Бяха много стряскащи.
А същата тази секция си взехме с нас когато се преместихме в апартамента, в който живеем сега. И тук години наред спях в хола при същата тази секция, но пукане нямаше.

Не бях правила до момента връзката между кошмарите ми и онзи период, също така не ми беше правило впечатление, че пукането вече го няма.Може би е чисто съвпадение и си има логичен отговор, но просто сега ми хрумна докато четях и затова го пиша.

Точно за пукането и аз нямам обяснение. Моят постоянно пукащ скрин, спря да пука от както сложих икона върху него...

Осветена ли е иконата?
На мен ми подариха една много хубава,все ще ходя да я остеетят и все нещо става.Мисля,че от църква е купена,но знам,че се освещават.

Не се страхувай, светлина бяла негативна няма. Между другото в родопския край правят всяка година някакви дървени дърворезби. Пускат ги в някаква река. Четох че вдин софиянец отишъл на онзи празник. Мъжа на една жена бил направил дърворезба и някакси му я дал да я снима и през ноща останала с него, забравили я. В хотела изведнъж дърворезбата с надпис че я обича и с нвин лик просветила. На другия ден обяснил и всички се шашардисали. Един възрастен човек им казал че не е страшно. Хората рядко виждаме, но вс е енергия и човек ако прави нещо с много любов от енергията се получава светлината. И казал че човека много я е обичал. Така че спокойно. Моли си се. Имам подозрения че сина ти ще е някакво надарено дете, благословено. Не мога да спя и днес вече ме побърква тоя тропот от телевизора. Станах и четох молитва до Архангел Михаил. Казах че утре ако не отида на църква да пея в хора  заради тормоза утре тв ще е през терасата. Е то каквото чука все ще намери начин да ме тормози пак;(

Разбира се, всичките ми икони са осветени.

Може ли да се допитам нещо до вас, за църквата, ако не е подходящо може да го махнете, защото не е по темата за странните случки, преди време много ми беше хубаво да ходя в църквата беше ми спокойно там, сега обаче като вляза там едва се сдържам да не ревна с глас , нещото което ме стяга ми излиза със сълзи, и ми е притеснено, стискам зъби да се сдържа, все ме притеснява и това ,че не съм все по правилата не съм семейна по правило църковно, както и с празниците и постите не съм много е ред, сега не мога как да кажа с чиста душа да вляза там все си мисля,че съм много в издънка и избягвам църквата и си паля свещички в къщи.благодаря

Преди време и аз питах същото, но никой не отговори. Моя приятелка като влезе в църква започва да плаче. Но пък тя е омъжена. Това е нещо, за което не съм се сещала...

Аз понякога ходя на църква,олеква ми.
Но според мен вярата не е в църквата,тя е в сърцето и душата.Дори не е важно толкова да постиш, важно е да си счисто сърце .

Преди две години през март, с мъжа ми, брат ми и снаха ми, отидох за първи път на Рупите. Никога преди това не съм ходила в този край. Беше ден през седмицата, спокойно, имаше много малко хора, слънчев топъл ден. Когато стигнахме до къщата на Ванга, в нея бяхме само ние. Влязохме, разгледахме спокойно, те ми разказаха за нея и излязохме. В момента, в който излязохме, аз избухнах в неконтролируем и разтърсващ плач, без никаква причина или някакъв знак, че ще последва такова нещо. 5 минути направо се тресях от рев и бях обляна в сълзи, не знаех и не можех да обясня защо. Наревах се и както започна, така приключи. Продължихме обиколката си и да разглеждаме наоколо. Това не ми се случи като влязох в самата църква, която никак не ми прилича на църква и не ми харесват тия ужасни рисунки там, а в къщата, в която е живяла пророчицата. Нямам обяснение и до днес...

И аз не харесвам рисунките в църквата на Ванга.Дори не мога да ги нарека икони.

Постете една седмица и се изповядайте, говорете със свещенник. Ако сте от София ще препоръчам две църкви, много топли хора са там, предразполагат.

Интересна тема, а къде във форума мога да прочета повече за астралната проекция?

На мен като възрастна не ми се е случвало нещо странно, свръхестествено или нещо, което да ме озадачи или накара да се замисля. Обичайно имам силно развито 6-то чувство и усещам доста неща преди да се случат. В повечето случаи преминават през съзнанието ми толкова бързо, че нямам дори възможност да ги асимилирам,  друг път са по-ясни. Но това са съвсем дребни неща, ежедневни.
По-странни неща ми са се случвали като дете. Майка ми почина, когато бях на 11 и аз го приех много тежко. В първите дни и седмици постоянно имах усещането, че някой е покрай мен. Веднъж си спомням, че метях някакви листа пред вратата и съвсем ясно чух "Мирка, Миркаа.."(така ме наричаше), гласът идваше сякаш от далеч, много тих и мелодичен, но все едно беше реален. Друг път съм усещала допир по кожата си, понеже много обичах да ме гали по ръката го усетих все едно някой наистина го прави, а бях сама.
Иначе съм я сънувала няколко пъти, обикновено ми казва нещо, но не помня. С годините тези неща престанаха. Даже може би бяха само в първите 1-2 години след смъртта й.
Друго, което се сещам е, че като деца също сме се увличали по духове, Дама Пика и т.н. Мен ме беше шубе и само веднъж съм участвала при викане на духове, за щастие нищо не стана.
Сещам се, че веднъж посред нощ както си спя и се събуждам и виждам срещу мен на закачалката една бяла рокля, озарена  в светлина и човешки очертания. Тогава наистина много се бях наплашила, въпреки че го отдадох на факта, че в този период бяхме прекалили със страшните истории и духове, но все пак спях дълго време на запалена лампа.

Колкото до котките - преди години си говорихме с приятелка, чийто баща беше починал. Тя ми каза, че в деня на погребението една котка съвсем ненадейно се появила у тях. Не е била съседска, просто се е появила. Те го приеха като знак от починалия и задържаха котето.

Аз мисля,че правилно са постъпили като са задържали котето.

На мен ми се е случвало да ми дойде да ревна. Бях в "Музея на религиите" в Стара Загора. Това е джамия, построена върху църква, има следи езическо светилище....много религии. Качих се на вътрешната тераса, за да огледам обекта отгоре, седнах на пода, затворих очи и се отпуснах без да мисля. Първо усетих сякаш някаква сила ме натиска надолу, а после аха да ми тръгнат сълзи, но се спрях. Споделих това с уредничката на музея, тя се усмихна и каза, че не съм първата с такова усещане.

Моя позната, която има малка дарба да лекува и да вижда разни неща, по същия начин в някои църкви започва да плаче.

Аз това го свързвам с усещането на някаква енергия, а не че сме били примерно в кофти период и само сме чакали как и кога да отпушим Но защо тази енергия ни подтиква да плачем - не знам.

Рядко ходя на църква, но и мен ме избива на рев. Не разтърсващ, а само ми напират сълзи.