Имам ужасни спомени от регресия... Усетих и преживях смъртта си... Или по-скоро момента след смъртта... Бях се самоубила с медикаменти. Гледах, сякаш отгоре, проснатото си на леглото тяло... Изпитвах ужасен страх, паника, съжаление и чувство за... как да кажа... необратимост... безизходица... Единствената ми мисъл беше "Боже Господи, какво направих" и паника, и страх... неописуем страх...
- Публикувана: 1 авг. 2017, 14:55 ч.
- Последно мнение: 10 март 2018, 07:26 ч.
Случи ми се нещо странно XVІ
Чета и двете теми. Бяхме помолени да споделяме за регресията в другата тема. За която е даден и линк. 
Мили дами, има си тема за РЕГРЕСИЯТА и моля дискусията да се премести там.
http://www.bg-mamma.com/?topic=828306.180
Тази тема е за странни случки.
http://www.bg-mamma.com/?topic=828306.180
Тази тема е за странни случки.
Имам ужасни спомени от регресия... Усетих и преживях смъртта си... Или по-скоро момента след смъртта... Бях се самоубила с медикаменти. Гледах, сякаш отгоре, проснатото си на леглото тяло... Изпитвах ужасен страх, паника, съжаление и чувство за... как да кажа... необратимост... безизходица... Единствената ми мисъл беше "Боже Господи, какво направих" и паника, и страх... неописуем страх...
Това ми дава отговор на чуденката ми, какво се случва, ако в момента на смъртта при самоубийство усетиш, че не си готов и си направил необратима грешка.
Имам ужасни спомени от регресия... Усетих и преживях смъртта си... Или по-скоро момента след смъртта... Бях се самоубила с медикаменти. Гледах, сякаш отгоре, проснатото си на леглото тяло... Изпитвах ужасен страх, паника, съжаление и чувство за... как да кажа... необратимост... безизходица... Единствената ми мисъл беше "Боже Господи, какво направих" и паника, и страх... неописуем страх...
Това ми дава отговор на чуденката ми, какво се случва, ако в момента на смъртта при самоубийство усетиш, че не си готов и си направил необратима грешка.
+1
Аз също съм си задавала този въпрос ..,но не искам и да си представя какво е изпитала wdv 
Това се случи преди няколко години.Една вечер спях, а котката лежеше в краката ми. Събудих се от почукване на перваза на пода. Най странното, че се почука 3 пъти. Надигнах се да видя какво става, котката също се размърда и погледна към мястото, откъдето идваше звука. Естествено, нямаше нищо...Така и не разбрах какво беше това посред нощ...
Момичета, освен двата тематични съня, които ви разказах, да ви споделя и че много често сънувам самолетни катастрофи. Винаги е адски реално и усещам страха и паниката на 200 души, сякаш съм на борда. Отново не е обвързано с нищо, което съм гледала или чела, просто ми идва от нищото. Когато се събудих след първия такъв сън преди няколко години, първата новина, която прочетох в интернет, беше, че два малайзийски самолета са изчезнали над океана. 
Брутално беше.. Замислям се и че имам сензори основно за човешката болка, която принципно е по-силната емоция от щастието...
Брутално беше.. Замислям се и че имам сензори основно за човешката болка, която принципно е по-силната емоция от щастието... И аз често сънувам как виждам да пада самолет. В съня си изпитвам истински ужас, макар и да съм само наблюдател. Отдавам го на това, че ме е страх да летя и изпадам в истински ужас, когато има турболенция.
Иначе исках да ви разкажа за нещо странно, поне за мен, което се случи с моя приятелка. Преди известно време почина майка й, лека й пръст. Мойта позната е била тогава с нея в стаята. Жената беше доста болна, на легло, с психическо заболяване. В смисъл не беше особено комуникативна и през повечето време си лежеше тихо. Точно преди да издъхне обаче, лицето и се е озарило и тя се е усмихнала широко, което по принцип не й се е случвало след разболяването. И точно в този момент е издъхнала. Може би не ви се струва странно, но на мен тази история не ми излиза от главата. Още се питам има ли причина за тази усмивка. А аз по принцип не съм от вярващите в прераждания, духове и т.н.
Аз пък вярвам във всичко изброено. Всичко е реално и може да се е озарило лицето й, защото е видяла светлината или нейни скъпи починали близки, които са дошли да я посрещнат.
Моя позната пък вече седмица не може да си намери място. Свекър й почина наскоро и няколко дни след това двамата с мъжа й са видяли отражението му в някакво огледало. Ужасени са, никога не са вярвали в такива неща.
Аз също видях отражението на дядо в огледалото малко след смъртта му и после разбрах за поверието да се покрива всичко огледално до 40-тия ден, вкл. и телевизорите. Ама това практически ми се струва невъзможно. Все пак ходим на работа, мъжете се бръснат, жените се гримират, няма как да се покрият всички огледала. А и да може, стъклата на прозорците ще останат.
Моя позната пък вече седмица не може да си намери място. Свекър й почина наскоро и няколко дни след това двамата с мъжа й са видяли отражението му в някакво огледало. Ужасени са, никога не са вярвали в такива неща.
Аз също видях отражението на дядо в огледалото малко след смъртта му и после разбрах за поверието да се покрива всичко огледално до 40-тия ден, вкл. и телевизорите. Ама това практически ми се струва невъзможно. Все пак ходим на работа, мъжете се бръснат, жените се гримират, няма как да се покрият всички огледала. А и да може, стъклата на прозорците ще останат.
Аз също видях отражението на дядо в огледалото малко след смъртта му и после разбрах за поверието да се покрива всичко огледално до 40-тия ден, вкл. и телевизорите.
п.п. поверието няма общо с християнските канони, тук е обяснено откъде идва:
https://dveri.bg/xu6y
Така че спокойно.
...очевидно е факт, че мъртвите се отразяват в огледалните повърхности.
Може и да няма общо с каноните, но очевидно е факт, че мъртвите се отразяват в огледалните повърхности.
Ама и ти се изказа категорично
Изказала съм се категорично от гледна точка на себе си и на хората, които също като мен са имали такова преживяване. Не ви виня, че не вярвате и няма как, а и нямам желание да ви се доказвам. Не ви се е случвало, не можете да се доверите на чужди разкази. Но аз вярвам на очите си.