Следобеден сън

Не се обвинявай, човек си.
Защо не измислиш някаква активност преди следобедния сън, която да го измори - тичане навън, игри с топка, да си играе на разни катерушки. После един качествен обяд и сънят му е в кърпа вързан.
Изключи и храните със захар и какао, те превъзбуждат децата.

Здравей ,
сутрин излизаме в 9:00 и до 12:30 сме на площадките където щурее като през повечето време бяга и се катери .Захар почти не давам само от време на време по някоя бисквитка и то рано сутрин какао също.
Малкия има много енергия ,но не е хиперактивен .

Ами спри му следобедния сън тогава, не е края на света.

О и това съм опитвала ,но му се спи става раздразнителен ,че не се е наспал и се тръшка на земята започва да приритва с крачета  и казва ''нани ,нани' като си блъска главата в пода .Като го сложа на леглото веднага става и почва да си играе .Докато не му се скарам .Писна ми всеки ден да викам заради един сън.И аз бих го махнала ,но си го търси .

Детето си играе и ви провокира чисто по детски просто сте влезли в този "режим" и то си го изисква, точно като ритуал му е  .  Относно спането, ако спи достатъчно след като заспи, значи има нужда от сън не му го спирайте, малък е още..съня е здраве за психиката на детето.

Къде спи детето, в негово легло или... вие при него ли стоите? Защото казвате "катери се по мен". Не може ли да направите ритула, четете, гушкате се и той ляга и вие излизате и той остава сам. Дори и да играе, ще е до време и след това ще заспи след като няма "публика".

Вечер малкия няма проблем със заспиването след ритуала -къпане ,пижамка ,приказка си ляга и заспива за не повече от минутка две като се държим за ръцете  .Спи си в леглото ,но понякога е и в нашето легло.При следобедния сън спи в количката  другаде не мога и не мога да го приспя въпреки отчаяните ми опити.Освен това като дойде следобед  сам си сочи количката ,защото опитвам да го приспя на леглото .Като го сложа в количката започва да става и да си играе с коланите, с копчетата изправя се да падне .После следва ''ритуала '' викане и ляга и заспива  на минутата.

За мен лично детето е малко да му се спира съня. Вие си знаете, разбира се, кое е най-добре за него.
Опитайте с гушкане в притъмнена стая и леко полюшване. При моя син имаше ефект, като беше малък, но и той си е от поспаливите. На 6 г. е и още спи следобед. Не всеки ден, но в повечето - и в градината, и вкъщи. То при него е и създаден режим, най-вече от градината. Опитай да въведеш режим - закуска в 8 ч., игра навън от 9 до 12 ч., 12,30 ч. обяд, 13-16 ч. следобеден сън. Ако не иска да спи, го оставяш да лежи, но не му разрешаваш да става и да играе. Лека-полека ще се нагоди.

Здравей ,
опитвам с гушкане в притъмнена стая и полюшване при което той ми взема очилата ,смее се, катери се по мен ,играе си с косата ми т.е. направо си я скубе . Иначе сме на същия режим ,но го приспивам към 14;00-14:30  след едночасови опити .Проблема не е със заспиването ,а с слагането да лежи .Виждам го как буквално се бори със съня .Буквално ако успея да го полежа заспива на минутата.

Трябва да си намериш начина, който е валиден за него. Пробвай с четене на приказка. Ако пак щурее, казваш - няма да четем приказка, докато не се успокоиш.
Сега се сещам, че моят на тази възраст заспиваше със шише с вода. Гушвах го, давах му шише с биберон с вода и той се унасяше.

Не знам в колко става сутрин и колко му е нощният сън, но опитай да го слагаш около 13-13.30ч.Според мен детето е преуморено и превъзбудено, заради възбудата се бори със съня и продължава да си играе. Опитай се да му поставиш ултиматум - ако става няма приказка, или ще го оставиш сам. В тази възраст, ако не е свикнал да заспива сам и се страхува, една такава заплаха има ефект.

Няма нищо по-полезно от следобедния сън !

Съгласна съм, че е възможно детето да е преуморено. Ако изтърва моят син и легне по-късно, се държи по същия начин, иначе  заспива много бързо. Освен това също смятам, че на тази възраст децата имат нужда от сън, не разбирам родители, които махат съня на деца под 3 г. (често за свое удобство). Аз бих разкарала количката (ако е възможно, разбира се). Приспивах големия си син като бебе, в количка и шезлонг до година и половина, един ден просто го сложих в леглото му и си заспа. Махнете количката и го сложете в кошарата, на тази възраст би следвало да разбере какво се случва.

Относно нервите, понеже съм трошила и троша доста в момента, бих казала, че ако се примирите, че ще е така, няма да Ви пука много. Деца са, щуреят, нормално е. Може пак да се поскарате, но без да се нервирате и после да се укорявате. Не, че има за какво, в крайна сметка, първо сме хора и ние и второ, детето едва ли чак толкова е впечатлено от караницата.

Моето момиченце е на същата възраст и напоследък се случва нещо, като при вас.
Попринцип от година и повече през деня не заспива другаде освен в кошарата си.
До преди 2-3 седмици си беше влезнала в един режим, който и двете ни устройвсше.
Събуждаме се около 9.
Излизаме, прибираме се между 12-13:00, хапва и като я сложа в кошарата за има, няма 5 мин си заспиваше. Спеше си по 3 часа.
Вечер си лягаше по - късно към 22,23:00, но и ние лягаме след 23:00, така че нормално, все пак си спеше до късно сутрин, спи следобед.
Но...разбра, че може да си прескача решетката (кошарата е допряна до спалнята) и режима се развали.
Започна по 10 пъти да прескача - вънка, вътре, носи си играчки, изхвърля ги през кошарата...
При моето дете от малка гушкане, люлеене и пеене не вървят...по - скоро ще се разбуди, отколкото да заспи. И за това или излизам от стаята и я гледам през притворената врата (без тя да ме вижда) или лягам на спалнята и гледам да не мърдам много, много, че на всяко мое мърдане, тя е изправена и готова да прескача...
Та и аз се бях поизнервила и се случваше с каране да си ляга през деня.
Тя иначе не се сеща...докато не се изтощи напълно, да си легне сама и то и тогава не отива в кошарата ами заспива я на килима, я на дивана (това е вечер), през деня все още не е заспивала някъде сама... ако се залежи в кошарата заспива...или не спи.
Не я принуждавам, като не иска да не спи, ама тя хем не ляга, хем мрънка и търка очите...слагам я в кошарата . 1,2..5пъти, тя излиза и накрая и двете сме изнервени...скарам и се и си легне и аз всеки път се питам защо трябва да е така...ама...с добър тон не се получава.
Бяхме на почивка до вчера, за седмица и само 1 ден спа час и половина през деня...сутрин става в 7, вечер ляга в 22...
Незнам от къде беше тази енергия, обаче ни спря тока това дете....
През деня - плаж, разходки, площадки, играем...не заспива...
Обаче и се отразява...мрънка навън, мрънка вътре, като сме...прави едни кълбета по спалнята, аз само я дебна от коя страна е, да я хвана да не падне...за секунди се качва на кухненската маса и сяда отгоре...прави си едни спринтове, аз след нея...всичко, което го види го разхвърля...шкафове, играчки... По някое време започва от най - малкото един истеричен рев, ясно е че е защото и се спи, но пак не ляга...слагам я в кошарата, скача, подскача, мрънка да излиза, изхвърля си чаршафа, завивките, дори матрака Там е сгъваема кошарата, ако е отворен ципа...изкача на втората секунда, ако го затворя, уж да се залежи се започват тези изпълнения...после стои на ципа и се опитва да го отвори, мрънка...
И накрая не и издържахме на темпото и се прибрахме по - рано...изтощени от почивката.
Ще видя сега, като се прибрахме, дали пък не и омръзна излизането от кошарата и да вземе да си влезе в режима, че и на нея и на нас ни се отразява не спането...
Както казах при моето дете - книжки, песни, гушкане, люшкане, не вършат работа...остава доброволно да си легне, да не спи.. или най - неприятното...да се изнервим и двете и чак тогава да реши да си ляга.
Моето писане няма да ти помогне, ама поне да знаеш, че не само при вас е така

Ekaterina93, ако си по-нервна и напрегната вероятно усеща. При нас действаше безотказно - лягам до него и заспивам  когато се събудех винаги спеше. Щом види, че няма реакция когато се катери върху мен и ме закача  , рано или късно се успокоява и заспива - между 10 минути и половин час отнема. Понякога само се преструвах, но ме усещаше дребното, и колкото по-бързо исках да заспи, толкова по-дълго отнемаше