С какво ви дразнят свекървите- 85

  • 66 165
  • 845
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 2 631
От родителя зависи да възпита децата си по такъв начин, че те сами да искат да посещават родителите си без да се чувсват длъжни или без самите родители да ги притискат да ги гледат на старини. Съгласи се, че е много по-приятно, когато си на 70 детето да отскача колкото му е възможно да те види, отколкото да си кукуваш сам, когато всички други са си отишли от тоя свят.

# 496
  • Мнения: 14 651
Чудесно ги разбирам момичетата, които не искат да имат деца, когато бях момиче и аз твърдо и убедено твърдях, че няма да имам, като при това изреждах доводи защо не е нужно да се раждат деца. Това, което ме учудва, е, че не го израстват до доста късна възраст, защото е период и се израства, нещо като "ужасните две" при децата. Лично аз не бих убеждавала жена, която казва, че не иска деца, да роди, как ли пък няма да се занимавам с някаква лигла, която се прави на интересна по този начин. Като не ще, да не ражда - неин си проблем, каквото сам си направиш, и Господ не може да ти го направи. Все пак си остава странно защо точно жени, които не се интересуват от майчинство, са се навряли във форум за майчинство и кърмене и участват активно в теми, засягащи майчинството Simple Smile

# 497
  • Мнения: X
Или за да не си сам на старини. Вие деца ли раждате или лични асистенти? Детото я си хване шапката за друга държава, я има време за вас като си поеме живота.

Колежката на 45 години дълбоко ме съмнява мъж да не погледне оттук нататък.
 
Разбира се, че ще си хване шапката и ще си поеме живота. Но понеже ти разсъждаваш теоретично, а моето голямо дете от 4 години насам си е хванало шапката и си е поело живота, нека леля Уишмастърова ти каже как стоят на практика нещата.  Laughing Като се изнесе, въпреки че аз от ранно детство му бях мляла на главата, че 20-годишен мъж не стои до полата на мама, а си взема живота сам в ръцете, около седмица бях много крива. Криво ми беше, че аз не съм на 22, а той моето бебе, а сме на по 20-отгоре и жалба за младост  ме тресеше. Ама ми мина. Сега се виждаме или по веднъж седмично, ако съм в София или по 1-2 пъти в месеца, ако пътувам. Но това, което е важно, е че него го има, че мислим един за друг, че може по телефон, скайп или вайбър за разменим по две думи, които стоплят и че връзката между нас е налице, а тя е много по-важна от ежедневното физическо присъствие. Та от леля Уишмастърова да знаеш, че тези неща топлят, когато одъртееш. ОК, наясно съм, че не е задължително да топлят всеки.

# 498
  • Германия
  • Мнения: 3 506
Или за да не си сам на старини. Вие деца ли раждате или лични асистенти? Детото я си хване шапката за друга държава, я има време за вас като си поеме живота.

Колежката на 45 години дълбоко ме съмнява мъж да не погледне оттук нататък.
 

Може и да погледне, не се знае. Но деца няма за кога да ражда..

И да, аз за лични асистенти ги раждам, от малки щи ги уча да ме гледат после на старини. Такъв ми е бил плана винаги

# 499
  • Мнения: 7 692
Съгласи се, че е много по-приятно, когато си на 70 детето да отскача колкото му е възможно да те види, отколкото да си кукуваш сам, когато всички други са си отишли от тоя свят.


Няма как да се съглася, нито съм на 70, нито знам дали изобщо ще доживея до тогава, нито имам дете. Относно кукуването сам, в нашия блок има 5-6 възрастни жени, чиито деца или са починали или не живеят в България. Някои все още имат живи съпрузи. Два пъти в седмицата ходят да пеят в кварталното читалище, записват се на екскурзии за пенсионери, обикалят, събират се заедно, имат си хобита и интереси. Та, кукуването сам е малко въпрос на личен избор.


Янечек както винаги старателно се опитва да убеди някого, че й е под нивото да се занимава и да коментира. Толкова старателно, че най-накрая все пак почва да се занимава и да коментира.





# 500
  • Варна
  • Мнения: 38 686
Аз и преди съм писала по темата ама нищо не пречи пак Simple Smile Аз много дълго време не исках деца. Категорична бях. Като се събрахме с мъжа, той реши, че иска. Аз все още не щях, но си погледнах годинките и си рекох - какво пък, той иска, а и аз все някога поне едно трябва да родя, ще се прежаля. И го направихме. Броях дните до раждането, не можех да се понасям бременна и се зарекох, че втори път няма да се прежаля. Първата една година с бебето ми беше странна - някак не се чувствах майка, липсвало ми е цялото това умиление покрай бебоците, което масово наблюдавам около себе си. Чак като се поочовечи дъщеря ми, демек почнахме да общуваме, не беше съвсем бебе вече и разбираше това онова, чак тогава започнах да се чувствам майка. Чак тогава започнах да ми просветва как неусетно за мен самата приоритетите ми някак са се преподредили в нейна полза, как малката хуна е заела безапелационно първото място в егоистичната ми дотогава душичка и започнах да се плаша, виждайки колко безумно всъщност си обичам детето. Към днешна дата тя е смисълът на живота ми, всеки път като я погледна се благодаря, че баща й ми даде такова прекрасно дете и ми показа, че за някои неща не съм била права. Открих умилението към бебоците Simple Smile без да изпадам в крайности, макар че твърдо съм решила, че наистина втори път няма да се прежаля. Животът сам ме опроверга. Но това е за мен, каква я мислих, каква стана Yum

Никак обаче не ми е чудно, че има хора, които не желаят и никога не пожелават да имат деца. Малко са, но има и такива. Просто всички сме различни, не сме правени в калъп.

Имам приятелка и комшийка, която има син, бивш съпруг и две внучки. Ама си живее сама. Както Антигона е казала - екскурзии, приятелки, не й липсва никак социален живот. Личен избор е и не е задължително да кукуваш сам.

# 501
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
И аз ги пях песните за без деца... когато забременях всичко се промени.  Wink Говорила съм ги тези приказки от чист келешлък.
Не мога да опиша чувството, самата мисъл някой да ми "посегне" на корема може да ме изкара извън релси. Не знам как се нарича това чувство, но не е като нищо друго, което съм изпитвала, и според мен човек, който не го изпита поне веднъж не живее пълноценно.
Познавам и такива, които не искаха и си останаха без вече на късен етап, както се казва последните години шанс за забременяване. Само стоят и ми търкат корема да "хванели" и те. Искрено им го пожелавам.
Нямам против тези, които са решили да нямат, но според мен трябва много много ама много добре да го обмислят. В 20-те си години да не искаш деца меко казано не е фактор.
Пожелавам на всеки да получи все пак каквото иска от живота, и да е доволен най- вече от това, което си е пожелал.
 bouquet

# 502
  • Варна
  • Мнения: 38 686
Оф, това пък с пипането на коремите ми е точно толкова противен жест, колкото и да видя някой мъж да си намества пакета. Не знам защо толкова се кефят на това и бременните и пипащите, за мен е просташко.

# 503
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Оф, това пък с пипането на коремите ми е точно толкова противен жест, колкото и да видя някой мъж да си намества пакета. Не знам защо толкова се кефят на това и бременните и пипащите, за мен е просташко.
Не се кефя изобщо, в началото малко ме шашкаха. Ама сега просто не ми правят впечатление и ги разбирам. Имам някои познати веднага ръцете им се засилват там като магнит са. Преживявам ги някак, ама аз не съм от раздразнителните, и трябва повечко за да се ядосам за нещо.  Mr. Green

# 504
  • Мнения: 7 692
А кешелъците дето искат деца от какво говорят? А 30 или 40 годишните, които не искат? От дъртълък или?

# 505
  • Мнения: 706
Като сте подхванали темата за личните асистенти и аз да измрънкам срещу свекървата.

Оставихме и предишния ни апартамент да си живее в него, обзаведен с перални, печки, дивани, маси, столове - всичко, което е нужно на едно домакинство. Сега ново двайсе - да сме и правели ремонт на кухнята. Голям зор, изрина земята и изтормози сина си за този ремонт. Задължително ремонта трябваше да се започне преди да тя да си замине на почивка в България и да е готов до есента. Пък това че синът и има здравословни проблеми, че обикаля по доктори в работно време, че сън не е виждал от 2 години, че работи почти денонощно и е с малко дете вкъщи  - напълно за нея няма значение. На всичкото отгоре баш сега от 1 август смени работата!

Направо съм отвратена! То разбирам да е нещо мега-хипер-супер важно, че да му изяде така душата, а то ремонт на кухня. Кухня, която въобще не беше в толкова лошо състояние (гледала съм новородено бебе все пак в тоя апартамент). Обаче счупила един шкаф, подпалила нещо около печката.

И то ясно, че пак ние ще го направим ама поне да прояви разбиране и търпение. Но не - няма. Той пък имаше "смелостта" един уикенд да и откаже и да и каже, че не му е приоритет и последва един тон семейни драми. Обадила се на баба му в България, оплакала се как много я ядосал и вдигнала кръвното и паднала, рев и драми. Бабата звъни и прави още по-големи драми от типа "Ти неблагодарен, сине!"

Кому е нужно?!? Хайде бабата стара, но свекървата?!?

# 506
  • Варна
  • Мнения: 38 686
Искането или не искането на деца е абсолютно персонално решение. Понякога търпи промяна с времето, понякога не. Никой не трябва бъде да съден за решения, които е взел и касаят единствено него, защото всеки си носи сам последствията от решенията. Това е моето мнение.

# 507
  • Мнения: 14 651
Че няма да коментирам, не съм обещавала никъде, ще коментирам всичко, което си поискам, просто няма да хабя усилие да убеждавам жени като теб защо е хубаво нещо да имаш деца. Не раждайте, щом не искате, приемам го и го и разбирам дори, само че мога да коментирам казуса и да споделя мнение, без да имам изисквания към чуждите решения.

# 508
  • Мнения: 2 631
Кукуването е въпрос на личен избор до един момент. В общия случай е доста вероятно животът сам да те притисне. (Не говоря за случаите, в които не дай си Боже, да надживееш децата си, това на никого не го пожелавам). Ти сега не си на 70, но може и да доживееш, и разбрах, че нямаш Simple Smile Като казвам теб, нямам предвид точно теб, а по принцип. Приятелите, с които се ходи по екскурзии, са едно. Да имаш семейство, което държи на теб, е съвсем друго.

# 509
  • Мнения: 1 985
И аз до към 27-28 години се ужасявах от мисълта за деца, не по- скоро изпитвах непоносимост към тях. В един момент, някак от само себе си, след като срещнах мъжа ми, реших, че все пак не е чак толкова срашно. Сега, 2 години по- късно с бебе на 9 месеца, осъзнавам, че дъщеря ми ми дава емоции, които по никакъв друг начин не бих могла да изпитам и някак си се чувствам, че животът ми е по- смислен.
Дълбоко уважавам решението на хора, които не искат деца, ако разбира се и двамата партньори са на едно мнение. За мен това е много по- достойно за уважение поведение от това да родиш под нечий натиск и после го друснеш на баба и дядовци да гледат и възпитават. Примери бол.

Общи условия

Активация на акаунт