Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

За България ли говориш? И двете двойки са българи? Еее, тук кой ли не се изреди да убеждава точно в обратното, а ти изби рибата с тази история. И веднага започнаха с прокобите и черните сценарии.

Дали е в България според теб?

Грешиш Невена, у нас няма отворено осиновяване. Бебето е настанено по спешност в детски дом, но няма отказ от майката, нито , по думите на социалните, постъпки да си го върне. Но го е посещавала в дома, а социалните не са го вписали по служебен път, докато не минила проверка от София. Но пак не прекъснали контакта с БМ, въпреки че законът е категоричен, че след вписване на детето в регистрите за пълно осиновяване се прекратява контактът с биологичните роднини и започва работа с психолог, който да подготви детето за осиновяването. Но в моя случай не са процедирали според закона, а негативите останаха за детето и за мен. По същия начин негативно на изграждането на връзка влияе и приемното семейство, ако детето е било по-голямо при осиновяването си. До една възраст детето не прави разлика между биологично, приемно семейство и осиновители. Затова и контакти с приемното семейство не се препоръчват на всякъде. Особено чести на детето с приемните родители. Нормално то тъгува за тях и ги търси, радва се да ги чуе по телефон, скайп и т.н, но ако приемното семейство не се поотдръпне, повече може да попречи на адаптацията, отколкото да помогне. Не съм против като пораснат децата ми да установят контакт с БМ и да получат нужната им информация. Но не и това да става преди да са готови за такъв контакт или по нейна инициатива. Не мога да се поставя в ролята на дете, което знае мама и татко, но изведнъж започва да се среща и с чужд за него човек, за когото мама казва "това е биологичната ти майка, тя те е родила". Ха сега де. Пробвай да кажеш на сина ми това. Ще ти каже " да, бе, да лъжеш. Аз си имам майка" Най-много да настъпи смут в душичката му за известно време. И дъщеря ми вече не иска контакт. Тя и когато казваше, че иска да види "другата си майка" би се уплашила и вкопчила в мен при реална среща. И не защото я е забравила (в албума й има нейни снимки), а защото детето има нужда от стабилност и сигурност. А те идват от факта, че има един дом и едно семейство. По-назад беше писала, че детето има само една майка. Права си. Детето не може да има две майки едновременно. Майката е тази, която не само дава живот, но и която отглежда, изгражда, възпитава, обича, плаче, трепери над детето, лекува, изучва, дава дом и сигурна среда. При повечето деца това е БМ. При осиновените - осиновителката. При осиротелите - мащехата (ако има такава и тя иска да бъде майка на детето, а и то е на възраст, на която има нужда от майка, а не от приятелка). Твоите деца няма защо да се притесняват от дядо негър или по-тъмен цвят на кожата, защото средата е такава. Те не са изключение. Не са единствени. В училището им със сигурност има и други деца с корени в Африка, с по-тъмен цвят, може да има деца от смесени бракове, деца на имигранти. Но ние живеем не във Франция, а в България. Тук хората с тъмен цвят са рядкост, най-вече от ромската общност, а нейните представители не се ползват с добро име - не образоват децата си, не работят, просят, крадат, живеят на помощи... И в медиите виждаме гетата и проблемите в тях. Децата слушат коментарите на родителите си. И след това (не задължително пред училище) виждат свой съученик/ приятел/ познато дете с БМ. Децата са любопитни и директни. Ще зададат въпрос, ако не на детето, на родителите си. И... ще коментират, нещо, което е много лично по принцип. И осиновеното дете ще трябва да се справи и с това. Това, което описваш ти е неподходящо и неуместно при малките деца.
Колкот до вероятността от кръвосмешение то тя едва ли е по-голяма отколкото при всеки от нас, по простата причина че никой не може да е абсолютно сигурен, че дядо, баща, вуйчо, чичо нямат извънбрачно дете, за което може и да не знаят. Има един хумористичен разказ на Смирненски. Един младеж отива при баща си и му представя момиче, за което иска да се ожени. Бащата казва, че тя му е сестра. Представя втроа, трета - те също се оказват негови сестри. Младежът отива при майка си разстроен и тя му казва "Ожени се, за която искаш". Младежът е в недоумение " Но как? Те са ми сестри!" А майката отговаря "Не, не са ти сестри. Баща ти не знае, че не ти е баща."  А иначе, за избягване на подобни ситуации би било добре осиновителите да знаят поне за другите осиновени деца. То е ясно, че в днешно време само ромите раждат по много деца и ги дават за осиновяване. Но едно осиновено дете няма шанс да срещне и да се влюби в полубрат/ полусестра от гетото. Пътищата им няма да се пресекат, а и да се пресекат, ще са твърде различни, за да има нещо между тях.

Познавате ли жени дали децата си за осиновяване?
Аз познавам една такава гадина и знам,че тя чете тук .Не е циганка.
Има си мъж,имат си една дъщеря.Нямат брак.Не са и бедни.
Жената е дала 4 деца за осиновяване.Отива,ражда и се отказва от бебетата..Дори не е пожелала да ги види.
След три дни излиза от болницата и си продължава живота все едно нищо не е станало.
Каза ми,че не се интересува какво ще стане с бебетата,все някой ги е взел .Нямала никакви чувства,защото даже не ги е виждала.И угризения няма.
Не желае да пие противозачатъчни,защото били вредни,презервативи не ползва,защото мъжът и не искал,от аборти се страхувала.
А първата си дъщеря я гледат като писано яйце и казват,че я обичат.
Питала съм я какво ще обясни ,ако един ден осиновените и деца я потърсят.
Надявала се  никога да не я намерят ,а ако това се случи,щяла да им затвори вратата,не била длъжна да се вижда с тях.

Е как да я нарека майка?Ами отвратих се направо и от нея и от мъжа и.
Една жена не става майка само защото е родила.Майката е тази,която е отгледала детето,а не тази,която го е захвърлила.Една майка не захвърля детето си.

Бременносттите на въпросната жена как остават скрити? Детето ѝ не забелязва ли, колегите, роднините?

За познаване - не познавам лично или поне не знам. Но съм работила в "Социално подпомагане" преди години (2004-2005) и там съм виждала и българки. Две ученички и две омъжени жени. Едната - разделена с мъжа си, родила от любовник, другата - неразделена, родила според клюката също от любовник обаче. Омъжените и двете имаха и други деца. И пак там имаше още една, оставила в дом и за осиновяване дете със синдром на Даун преди години. Не беше осиновено детето, живееше си в дом, по повод кампаниите за реинтеграция на децата тогава трябваше да я питаме иска ли да си го вземе - не искаше.
Гадина не бих нарекла нито една от всичките изброени. Не ги и познавам отблизо.

Ами може би тези жени късно са разбрали, че любовниците не искат децата - аборти се правят до 12 г.с.
А щом не са официално разведени - децата щяха да бъдат записани на името на съпрузите им.

Нямам представа как се е стигнало до ражданията, възможно е и късно да са се усетили.
Да, естествено, на "името" на съпрузите бяха и съпрузите също даваха съгласие за осиновяване.
На единия, този разделения, му казах да има предвид, че може по съдебен ред да оспори бащинството си, но той отговори, че нямало смисъл, нали ще го осиновят детето. Здравите бебета нециганчета наистина ги осиновяват всичките.

Двете ученички пък заедно с майките си бяха отишли в друг град да родят, за да не се знае в родните им места. Едната беше от града, в който работех, а беше родила в друг, другата - обратно.

Явно децата са нежелани от никого от 3-те страни, което е много гадно.
Защото дори любовникът да се прави на ударен - може да се води дело и с ДНК да се докаже, т.е. да се запише на негово име и да дължи издръжка, пък ако ще да го гледа.
Съпруга го разбирам...

Защото условието на съпруга е детето да бъде оставено и той ще забрави за изневярата. От какъв зор жената да води дело, при положение, че тя няма да гледа детето? И през нас са минавали такива. Докато мъжът е бил в чужбина, жената забременяла "дистанционно" и го остави. А имаха две големи деца, които не бяха разбрали, че майка им е бременна, едното даже пълнолетно. Само дето законът задължава да се питат и пълнолетните деца дали могат да се грижат за брат/сестра си. Те затова раждат в други градове, за да не се разбере. Само че вече не е като едно време.

А, те социалните си разбират, въпросът е вероятно махалата да не разбере, че после клюки...
Със съпрузите - случаи всякакви. В единия от "моите" случаи бяха трайно разделени, защо още не се бяха развели, не знам. Мъжът с голямото дете живееше в друг град.

Не те разбрах. За оспорване на бащинство ли дело? Може и мъжът да води - детето така или иначе не е биологично негово, може теоретично да не го осиновят (нищо, че за бяло здраво дете е много малко вероятно, да не кажа никак) или да го "разсиновят", може детето после да се заинтересува за биологичния си произход - както стана дума в темата - и данните няма да са верни. Разбира се, всеки си преценява сам.

Куко питаше защо майката не води дело и чрез ДНК да се установи бащинството и той да си поеме задълженията. Затова написах, че при положение, че мъжът ѝ ще ѝ прости, но ако остави детето, тя няма защо да води дела, които не ѝ трябват. А детето и неговите драми за произхода му, е видно, че подобна "майка" не я интересува.

Хич не питам, ясно ми е. Но е гадно, безспорно, щото любовникът и "майката" са имали еднаква липса на мозък

Аз познавам. Една от най-добрите ми приятелки е. Има кариера и никога не е искала деца. Забременяла е на 28. В този момент нейната най-добра приятелка се е борила за дете от 10 години. Успяли са да осиновят, но приятелката ми се е замислила дали да направи аборт или да даде шанс на детето и семейство, което го иска.
Ражда дъщеря си и предварително е уредено осиновявянето. Не е отворено. Тя само получава информация за детето от осиновителите му. Детето може винаги да се свърже с нея. До този момент не го е правила, но поне има избора.

Това е отворено осиновяване  . Тя знае кои са осиновителите и те и детето -коя е тя. Сама пишеш, че детето винаги може да се свърже с нея. Ако от самото начало е уговотено, че срещи и гостувания няма да има, такива просто няма. Да не повярваш, че не е отишла да им иска пари или да не ги злепоставя, както вещаят повечето от пишещите в темата! Или, че детето несе е депресирало и не е настъпил смут в душата му. Че детето не е хукнало да живее с нея и да и пречи на свободния от деца живот. И предполагам, там където сте, никой не я обвинява в изоставяне или нисък морал, както в темата описват жените, дали за осиновяване деца. В по-горен пост някой нарече такава майка гадина.

Даун, а сега, като пълнолетна, нямаш ли достъп до информацията, която те интересува? Още повече осиновителите ти не са живи. Има страница във Фейсбук на български. Моя приятелка така намери братя и сестри. Родителите, за съжаление са починали и не можа да се срещне с тях. Изкара късмет, че майка и е казала на другите си деца за нея и са я познали. Струва си да пробваш.

Мама Ру, а защо дъщеря ти е дадена за осиновяване при положение, че е била посещавана от майка си и че майката не е била съгласна? Нормално е при това положение да е объркана в началото. Не виждам как може да се получи отворено осиновяване в случая, след като майката не е искала никакво. А защо са прекратили срещите изведнъж? Това е направо жестоко към детето, но и към майка му.

 Мащеха майка не става. Баба ми и дядо ми, които са отгледани от мащехи, особено баба, останала сирак на няма и 2г и не помнеща майка си, винаги правеха разлика. Имали са добри отношения с мащехите, които даже са гледали майка ми като малка и са я взимали през ваканциите. Едната мащеха на баба я помня. Нищо лошо към нея, даже ме е гледала заедно с родната си правнучка, но знаех, че не ми е прабаба и това ми го е казвала самата тя. Имам си прабаба, която емпочинала и която не познавам. Когато дядо ми и брат му говореха за вече покойната мащеха я наричаха по име, като пред името и слагаха баба. Баба еди коя си. Уважаваха я много за това, че ги е отгледала, единия брат от лазещо бебе. Казвали са ми го неколкократно. Но уважаваха и паметта на майка си и тя имаше място в сърцата им. Място, която друга жена никога не може да заеме.