Публикувана: 8 авг. 2017, 15:10 ч.
Последно мнение: 17 окт. 2017, 20:14 ч.

Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

42 224
687
1

# 60 9 авг. 2017, 13:51 ч.

Мнения: 5 508

Янечек, та нали назад се писа, че ако няколко поколения назад са необразовани, то и детето ще е такова? А на село хората по онова време са били крайно ограничени, доближаващо се до глупост, а не до необразованост. Да гледаш животни в двора, да копаеш на нивата и да подрязваш лозето не е било висш пилотаж все пак. А щом смея да твърдя, че в семейството, назад, е имало откровено глупави хора, то това е потвърдено от други две поколения преди това. Имало е и хора без възможност, разбира се.
Иначе и аз писах назад, че си е до човек. Ако има качества и те се развиват ще стане човек. Ако не се - ще е един от многото оцеляващи. Но не смятам, че качествата се наследяват. В рода ми няма ни един креативен човек, пък аз се занимавам с ръчна изработка и имам всестранни интереси в тази сфера от 9-10 годишна, че и пари съм изкарвала от това си хоби. Е от къде тази 'жилка' щом тези неща се наследяват?

В този ред на мисли сега ме е яд, че от страна на майка ми единствения жив роднина е вуйчо ми, който е по-малък от нея и едва ли помни родовата история, а дядо ми (техния баща) преди години е проследил рода до 1860 и някоя година, направил е родословно дърво, но май никъде не е писал нещо повече за тях от годините на раждане и на смъртта, но не и какви са били приживе ...

# 61 9 авг. 2017, 13:55 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 317

Преди време гледах по телевизията едно предаване за осиновени деца.Две ромчета,които са били осиновени в чужбина идват след години заедно с осиновителите си за да посетят детския дом от който са излезли.
Двете момчета бяха завършили Музикално училище ,едното свиреше прекрасно на пиано.Говореха два езика.
Хората са видели,че децата имат талант и са им дали възможност да се развиват.
Като се замислих,ако не бяха ги осиновили в чужбина,най-вероятно щяха да свирят в някой подлез..

# 62 9 авг. 2017, 14:03 ч.

София
Мнения: 62 595

не се наследяват точно качества. не зная дали ще успея да се изразя точно, затова ще дам пример. Някои хора са изключително атлетични, което не е точно качество, а съвкупност от характеристики като скелет, мускулатура. Обаче как ще се прояви не е ясно. Ако има и добър вестибуларен апарат, ето ти гимнастик или акробат. И като гледаш детето, гледаш майката или бащата, а има и някой друг в рода, който е с такава структура и не го било страх да ходи като коза по чукарите. А за да се катериш като коза ти трябват всичките тези неща. Същото е и с музикалността - ако наследи точно такава структура съвсем биологически да има "чувствително ухо" каато съвкупност от ухо плюс мозък. може и да не е музикант, но да улавя много фини разлики в звуците и проесията му да е свързана с това му предимство.

# 63 9 авг. 2017, 14:11 ч.

Мнения: 46 580

Осиновените са пъти по-малко от другите, пък сред другите не забелязвам да е пълно с таланти, така че статистиката каквото и да покаже вероятно повечето от децата ни ще бъдат обикновени хора, нищо че саморъчно сме си ги изработили Joy

# 64 9 авг. 2017, 14:14 ч.

Мнения: 30 802

То и да си обикновен не е лесно. Да не говорим, че има значение кое се води за "обикновено" ниво. При някои групи "обикновеното" е доста височко дори. При други "обикнвеният" се намира някъде между животно и разбойник по скалата на развитието. И може да се каже, че дори обикновените имат таланти, които за друг са недостижими и хич не са разпространени и обичайни черти.

Познавам осиновени, разбира се, успешни са, но си личи, че не са хванати от гората. Единият е чистокръвен янки. Те си приличат като братя, всичките.

А и в крайна сметка тук говорим за интелект само, което по-трудно се мери и зависи и от образование. Но има и физически характеристики, които водят до успех в живота. Няма как с възпитание да направиш някого висок и красив.

# 65 9 авг. 2017, 14:18 ч.

София
Мнения: 62 595

то не е за талант, а за неща, които при някои хора са по-развити. От един клас с деца има 2-3-5, които рисуват доста по-добре от останалите. Не е задължително да са таланти, просто им се получава по-добре. Дуги 2-3-4 учат стихотворенията по-бързо от останалите. Пак има 2-3-4, които винаги надбягват другите. Вероятно никой от тях няма да стане олимпиец или известен художник, но съъс сигурност инстинктивно ще ги влече към това да използват именно това, в което се отличават, защото животът им се бъде по-лек, отколкото ако не ги използват. И почти винаги се намира някой, а и доста често повече хора от родата, които са са били така.

# 66 9 авг. 2017, 14:29 ч.

Мнения: 46 580

Да, но няма никаква гаранция, че наш талант ще се наследи от детето ни, както и че осиновено няма да има талант, за който не сме си мечтали.
Въобще непредвидими са тези неща Simple Smile

# 67 9 авг. 2017, 14:35 ч.

София
Мнения: 62 595

При родните деца има нещо, на което му казват семейна прилика - всички хора от едно семейство - деца и родители, по някакъв начин си приличат и в този смисъл няма големи изненади от всяка гледна точка. Но осиновеното дете е пълна загадка, защото нямаш никакви критерии за прилики.

# 68 9 авг. 2017, 14:37 ч.

Мнения: 30 802

Талантът е бонус, аз говоря да наследи базовото: минимум интелект, минимум здраве, минимум визия. Защото този минимум доста варира. Та не става въпрос дали ще има талант, а да няма дефекти, които да са огромна пречка в живота. Вече изброих няколко, които частично зависят от гените и селекцията. Защото в крайна сметка всяка човешка способност е съвкупност от черти, някои- телесни, други- сетивни. И вече е въпрос на това какви хора и как са се женили. Дали са търсили трудолюбиви партньори, или красиви, или умни.

Менталното здраве също донякъде е въпрос на гени, а там не може да се възпитава нищо.

Та така, въпросът с осиновените е дали няма да са наследили някои специфични проблеми. Някои етноси си имат специфични генетични проблеми. Не ми казвайте как хората са еднакви, защото има една симпатична група, която яко носи генчета за Tay-Sachs. В тоя аспект българите сме ОК. Както вече писах, не е лесно дори да си обикновен и да си на нулата, защото някои са под нулата.

Та това да държиш на генетичната си група не е само въпрос на таланти, ами и въпрос на ограничаване на генетичните дефекти, да не плъзнат навсякъде, а да си стоят в една група и някой ден естествено да се елиминират, а не да се разнасят тайничко навсякъде.

# 69 9 авг. 2017, 14:41 ч.

Мнения: 46 580

Цитат на: Andariel в ср, 09 авг 2017, 14:35

Имам осиновени братовчеди (и в двата рода), интересното е, че децата са копие на родителите си, дори като външност.
Имаме и съседи с 2 осиновени деца. Голямото е 1:1 с баща си, по характер също.
И трите са осиновени малки, когато още приликата не личеше.
Ето това го наблюдавам и при други, в/у които нямам чак толкова близък поглед за характер, но винаги ми е било загадка как се получава Simple Smile

# 70 9 авг. 2017, 14:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Тези деца не са играни на тото, нали са "харесани" от родителите или от социалните работници. Когато има възможност, винаги социалните работници гледат да съберат потенциални родители и дете, които дават някаква бегла прилика - цвят на кожата, коса, дори носа ледат, колкото и на всички бебета носовете им да са малки. А с времето се попиват жестове, реплики и начин на мислене, то това е възпитанието и подражанието. Затова и повечето осиновители искат детето да е от същата раса и етнос като тях. Инстинкт, какво да правиш, приличащото винаги оцелява по-лесно, а и се живее по лесно, когато комшиите кажат "осиновени са, ама как приличат на баща си".

# 71 9 авг. 2017, 14:55 ч.

Мнения: 1 267

Баща ми е осиновен, след няколко години и чичо - хубави мъже, е поостаряха...И двамата с добро образование, добро дадоха и на нас - следващото поколение. Доста добри синове са, грижовни, така ни и възпитаха. Имам приятел, който е осиновен - стахотен и като позиция, и като съпруг и баща, и като син, и като визия щом тя е толкова важна. Това съм видяла аз, а параноични хипотези няма защо да ги обсъждам. По тази логика донорска сперма или яцеклетка - никога, така ли? Който си е бездетен да си търпи!?!

# 72 9 авг. 2017, 14:58 ч.

Мнения: 46 580

Andariel, не мисля, братовчедка ми е осиновена на 6 седмици, никакви белези отличителни не е имала. Освен това няколко месеца след това родителите й се развеждат, новият баща (тя друг и не помни) не е бил на осиновяването.
А и като цяло не се избира много, каквото има...

mimikria Hands Thumbsup

# 73 9 авг. 2017, 15:00 ч.

София
Мнения: 62 595

Затова писах, че си е личен избор. Има достатъчно много хора, които предпочитат да нямат деца, отколкото да осиновят, те и донорски генетичен материал не искат и за себе си са прави. Никой не е казал, че всички трябва непременно да имат деца, независимо дали родни, донорски или осиновени. В тази работа няма "трябва".

Човече,не е баш така. На месец и половина бебето вече си има една избистрена физиономийка и най-малкото цветът на кожата, косата и изобщо цялостния вид на бебето вече има достатъчно отличителни белези, за да има или да няма някаква прилика с потенциалните осиновители. Тук интересни са случаите с разменени по случайност деца в родилното - почти винаги разликата се вижда, хората се чудят на кого прилича бебето, забелязват го и комшии, и в детската градина, и в училище,, а когато се случи след години да се съъберат родители и разменени деца, приликите с биологичните родители, братя и сестри е поразителна.

Последна редакция: ср, 09 авг 2017, 15:07 от Andariel

# 74 9 авг. 2017, 15:17 ч.

Мнения: 1 267

Това дали всички трябва да имат е така, съгласна съм, около мен примери бол как се раждат деца, после се неглижират и т.н. Но който иска нека стане родител както му го е отредила съдбата. Както казва баба "Исках да съм майка и съм майка!"

Препоръчани теми

Забременяване и проследяване на бременност с херпес тип 2 /генитален/

Поликистоза и инсулинова резистентност

Хипохондрия

С термин ноември вече и в родени

26
Родени 2017 г.

Причина:

Причина: