Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Заключенията не завършват с въпросителен знак! Опитваш се интрига да завъртиш, но !?! е различно от !!! И на теб специално пък защо да ти се измъквам - много си ми ценна ли?

Защо пък трябва да избираш нейните гени, въпросът е дали би избрала лотария пред собствените си. На чуждите гени и 100 тояги са малко.

Никъде не карат никого да вземе дете насила ...

Отнема време да се минат всички процедури по настаняване, намиране на осиновители от същият етнос и на приемна грижа където могат да се отглеждат всички братя и сестри заедно.
Трудна задача е и не е  за всеки.

Имайки предвид, че не познавам моите в детайли, но и следя постовете, предпочитам лотарията.

Е защо? Каква е разликата с планиране на родни деца, освен ако не са от случайно забременяване?
Преди да реша да имам дете не съм проучвала болници, доктори и т.н. подробности за раждане...

Родителят не само дава живот, родителят отглежда. Родителят трепери над болното си дете, родителят се радва на успехите, родителят възпитава, родителят подкрепя и насърчава, родителят обича... Осиновителите са родителите на осиновените си деца. Те не носят техните гени, но във всеки друг смисъл стават техни деца. Все повече осиновители приемат да осиновят деца от ромски произход. А децата имат шанс за семейство, което да ги отгледа с любов и да ги подкрепя в развитието им. Не всеки е способен на това. Някои осиновители искат детето им да не се отличава много от тях и поставят изискване за произход. И проблемът не е толкова в гените, колкото в какви условия е протекла бременността. При голяма част от осиновените в днешно време деца тя не протича по най-добрият начин тъй като БМ са бедни, не особено образовани, здравно неосигурените, алкохолички, наркоманки ... За това и тези деца имат дефицити, които трудно се преодоляват. Плюс евентуалния престой в институция. А и не всички приемни семейства са всеотдайни, за съжаление. И няма възрастово ограничение, но все пак по-възрастните осиновители са съветвани да осиновяват по-големи деца 5-6-годишни. А дали осиновеното дете ще познава биологичното си семейство зависи и от биологичното семейство. Не всяка жена изоставила детето си и продължила живота си след двайсет години иска да се срещне с осиновеното си дете. В България има и т.нар. непълно осиновяване. При него осиновеното дете запазва контакта с биологичното си семейство и се явява негов наследник. Такова осиновяване се практикува обикновено между роднини. Повечето осиновители предпочитат пълното осиновяване.
Аз станах майка сравнително късно. Разликата с дъщеря ми е 38, а със сина ми 42 години. Не мисля да осиновявам повече деца, но след време живот и здраве, евентуално бих станала приемен родител. Ако имам сили и условия за това.

Човече ти може да си проучила всички болници, ама ако не правиш секс без предпазни средства, ей така  ще си останеш с проучването. В случая с осиновяването човек предприема реалните стъпки по доокументалната част - като да правиш секс без презерватив и без хапчета. И на всичко отгоре повечето осиновители не планират "ще  осиновя след Х години", а дори обратното - щом решат, че наистина искат, дори бързат. При планерането на биологични деца човек също не казва "ще махнем презерватива след Х години" а веднъж поиска ли деца, бърза да забременее. Останалото е като разликата между "иска ми се" и "искам".

Точно, искаш ли нещо, правиш постъпки да го осъществиш. Досега не съм видяла нито един, който твърди, че би осиновил по принцип, да го направи. Който е искал, вече е осиновил и отгледал осиновеното дете, и аз имам осиновена братоведка, имам и приятели с две родни и едно от дом, та знам, че хората действат, а не философстват как нямали условия, пък финански и т.н. пречки по пътя към благородното дело.

Капацитацията е предпоследната стъпка в развитието на сперматозоидите при бозайниците. Нормално се извършва във влагалището от вещества, които са естествено произведени от организма на женската. Химическо отърване от холестерол и разграждане на гликопротеини. Офф - гликацията ни състарява и ни прави бръчки  . Ето тук повече:

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Capacitation


Интересно, МамаРу. Не съм съвсем съгласна, че отглеждащите детето автоматически стават родители. В България много деца са отглеждани от баби и дядовци, но те си остават такива - баба и дядо. Думата родител идва от род и раждане, според мене. А дете могат да отгледат лели, чичовци, баби, съседи и всякакви други хора. Майката е една. И бащата също. Поне при бозайниците. А защо при пълно осиновяване не може да се запази контакт с родното семейство? Или самото родно семейство не го иска? Винаги съм се чудела защо се налага задължително информационно затъмнение и това ме плаши.

Аз съм виждала. Познавам жена, осиновила 2 деца от български дом. Имай предвид, че осиновяването в днешно време е труден, дълъг и много, много скъп процес. В световен мащаб броят на осиновяванията намалява. Тук преди десетилетие са осиновявани по 4-6 хиляди деца годишно а миналата година само 2000. Повечето общини изобщо не приемат документи на хора минали 40г. Самотна, болна, дебела, без яки доходи и просторно жилище няма никакъв шанс да осинови тук. Само в чужбина чрез частни агенции и това в момента излиза към 30-40000€. Хората, които както казваш, само приказват, може би са поели по трънливия път или пък вече им е отказано, но не желаят да го споделят с тебе

Andariel, казвам, че не съм проучвала.
Нямах никаква представа какви документи са ми нужни за ЖК, за приемане за раждане, за записване на дете и т.н.
Нормално е човек да планира, да казва - не точно сега. Като настъпи моментът вече проучва и намира информацията.

Не, не е автоматически. В процеса на отглеждане. Жената дала живот и изоставила детето ли е майката или тази, която го е приела, обикнала, хранила, подкрепяла, лекувала, възпитавала и полагаща всички грижи съпътстващи израстването? Едната е носила детето под сърцето си, но другата го носи в сърцето си. И това я прави майка.
При пълното осиновяване по закон се прекъсва връзката с биологичното семейство. Всъщност тази връзка е доброволно прекъсната при изоставянето на детето на грижата на държавата. Това са ничии деца до момента, в който не бъдат осиновени. С осиновяването те се приравняват с биологичните деца. Стават пълноправни членове на семейството и негови наследници, с всички права и задължения на биологичните деца. В удостоверението за раждане осиновителите се вписват като рождени родители, а тяхното местожителство (по постоянен адрес) става рождено място на детето. При непълното осиновяване биологичният родител не се отказва от детето си, а дава съгласие на да бъде непълно осиновено, има право на контакт, детето запазва имената си, ЕГН, място на ражданери наследствени права. При непълното осиновяване осиновеният не е наследник на осиновителите си. В удостоверението за раждане се записват осиновителите.
Дали осиновеният при пълно осиновяване ще знае за своя произход зависи от осиновителите, но и от социалните. Осиновители имат оскъдна информация относно биологичните родители, а нито те, нито осиновеният, нито биологичните родители имат право да търсят информация един за друг. Освен в изключителни случаи, с разрешение на съда. Някои осиновени успяват да открият биологичната си майка. Понякога резултатът е разочарование и нова болка, ако бъдат повторно отхвърлени. Някои изобщо не желаят да търсят БМ, други установяват контакт, но това зависи от добрата воля и на двете страни. Нежеланите и ненавременна поява на БМ в живота на вече осиновеното й дете, може да донесе много стрес, тревоги и неприятности и на детето и на осиновителите му, особено ако е в неподходяща и чувствителна възраст. Най-често осиновените приемат осиновители си за свои истински и единствени родители. Емоционалната връзка е по-силни от генетичната.

Осиновяването не е благородна постъпка, а необходимост! Дори когато раждах го планувах и си правех сметка дали мога да ги гледам тези деца. Говорила съм с служителите и знам как стават нещата.

А, сори, Човече, не-тосъм го пропуснала. Аз писах и преди, че с новата визия постоянно ми се случва да скролирам и ми се размазва четенето.