Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Аааа, ние всичко проучихме. Направихме си купища тестове за най-различни вируси, бактерии, абеее, за каквото се сетиш. Което не го поемаше здравната система + хормони и витамини и нам си кво си (живеехме в Англия), ни го направи приятелка в изследователска лаборатория. Генетичноте ни ги направи бившата ми съквартирантка безплатно като подарък. Проучихме застраховки, пенсии, наследствени права, гражданства (сестрата на мъжо свърши работата). Решихме да почнем опитите след нова година 2002. И въпреки противозачатъчните взех, че забременях. Исках да раждам в къщи, но при проучените акушерки нямаше места. Мой приятел уреди да си следя бременността в много добра университетска болница при най-добрия специалист по фетална морфология. Е, родих 3 месеца преждевременно в друга болница. Идеалните изследвания не помогнаха. "Просто си стара първескиня- от това е" каза гинеколожката.

Вторият път пак контрасепшън фейльър. Не си дадох зор. Нямах и късмет - в деня на раждането родилните зали бяха фрашкани, та родих в манипулационна набързо. Преживява се.

Абееее, живи и здрави да сме

Пак стигаме до "Аз не съм виждал/а"

Много благодаря, Мама Ру за изчерпателния отговор. Значи в Бг, както и във Фр, отворено осиновяване няма. А как така сменят мястото на раждане и ЕГН-то? После как детето вади нов акт? Остава с две идентичности, така ли? Зная, че тук пълното осиновяване дава автоматично гражданство на малолетния осиновен, но не и на непълно осиновения.

Тук повечето осиновени желаят да видят био-майката. Но не винаги имат инфо за нея. Тя може да избере да не остави никаква следа и да роди под Х. А защо трябва да е изоставила детето? Ами ако е умряла?

А не е ли обидно за осиновения да няма право на достъп до информацията, свързана с идентичността му? А био-майката получава ли писма от социалните със снимки и картички?

Ако аз умра и чужда жена вземе да учи децата ми, че им е майка, защото ги отглежда и обича, сигурно ще се обърна в гроба.

Андариел, аз карам със старата версия. Новата е ужасна. Пробвай старата!

old.bg-mamma.com

Това с донорството все още ми малко странно ,няма ли все пак да се чудите дали някъде там няма ваше генетично дете ? Представям си след години някои да се изтърси с думите аз съм твое дете от донорство ?

Невена, в решението на съда от делото за осиновяване съдията нарежда да се изпрати копие на общината по местоживеене на родителите и да бъде издадено ново удостоверение за раждане, в което осиновителите да бъдат записани като рождени родители на осиновеното дете, то да носи имената, избрани от осиновителите. Съответно се записва, че детето е родено в съответната община. За целта всеки месец, като се определят номерата за новородените се оставят резервни номера за такива случаи. Детето не е с две самоличности, след осиновяването то получава нова самоличност. Много осиновени изпитват желание да научат за произхода си, да зададат въпросите си на БМ, най-вече да си изяснят причините довели до изоставянето им, както и да получат информация относно наследствени заболявания и таланти, да се запознаят с биологични братя/ сестри. С промените в закона БМ ще оставя информация за себе си, и ще посочва дали е съгласна да се разкрие тайната на осиновяването и детето да научи за произхода си. Много осиновители, особено на деца с ромски произход се страхуват от възможността БМ да научи къде е детето и да ги притеснява и изнудва. Като знаем какъв е манталитета на тази част от обществото, не бих казала, че страховете им са неоснователни. Затова и БМ няма право официално и законно да получава информация относно новата самоличност на детето и осиновителите. Законът предпазва от такъв род контакти както детето, така и БМ. Не е справедливо пълнолетен възрастен да не може да получи информация за произхода си, но...
Ако се случи нещо с теб, или която и да е жена най-вероятно децата й ще бъдат отгледани от баща си. Той естествено има право да създаде ново семейство. А детето, особено докато е малко има нужда от майка. И ако новата жена на баща му го отглежда с любов и грижа, то най-вероятно ще започне да я приема като майка и да я нарича "мамо" и без да бъде учено на това. За децата е важно да бъдат обгрижвани и обичани, без значение от биологичната или друга майка. Тоест, не е толкова важна биологичната връзка, а емоционалната такава с родителя. Няма по-страшно неща за едно дете от това да расте без любов. (Баба ми губи майка си при раждането си, а баща си по време на война. Остава кръгъл сирак на 6-7-годишна възраст на милостта на доста по-големи братя и омъжена сестра. Братята й буквално се опитват да я убият - недохранена, жестоко експлоатирана от тази ранна възраст, бита... Оцелява, когато някой от селото я скрива и извежда от там и я настаняват в града като слугинче у един зъболекар. Хиляди пъти по-добре би било да я бяха дали хранениче на някое бездетно семейство и на чужди хора да беше казвала "мамо" и "татко", но да беше ходила на училище, вместо полугола и гладна да спи по кошарите с овцете на 7-8 годинки. А сестра й е омъжена за кмета на селото, бездетни са и си вземат хранениче. Не са й бедни, така че става въпрос за обсебване на нейния дял от наследството уж срещу гледане.)

Ани, донор ставаш съвсем осъзнато. По закон нито детето, нито хората, възползвали се от донорския материал, нито донорът имат право на такава информация. Освен ако не става въпрос за семейството, т.е да си донор на роднина. Донорът в общия случай го прави за пари и, за да помогне на някое бездетно семейство. За разлика от осиновяването, където семейство с деца може да вземе решение да осинови, за да помогне на някое дете, като му даде семейство и любов, към донорски материал се прибягва при здравословен проблем, който не позволява на единия от партньорите да има биологично дете. Никой няма да си каже "я да не си хабя спермата/ яйцеклетките и да си купя донорски". Такова решение се взема с цел детето да има биологична връзка с единия си родител поне. Интересни въпроси ти се въртят из главата.

Аз, лично, не бих.

Това е абсолютно погрешен мотив. Пристъпите на благородство се утоляват с благотворителност, а осиновяването е един от начините да станеш РОДИТЕЛ. Ако искаш да се чувстваш добра стани спонсор или дарител, защото с осиновяването това дете няма да е на комшията, а твое и ще изисква всички отговорности и трудности, и радости на родителството, а ти трябва да си уверена, че те няма да ти тежат.Нали знаеш, че осиновяването не е за месец? Ти казваш, че би го правила за някое детенце, а трябва да го направиш за теб, нали разбираш както не си родила децата си за тяхно добро, а за да станеш майка.

В случая Ани визира приемните грижи, защото И тях обсъждаме тук.
Назад се писа, че само заради парите някой би станал приемен родител.

Мислила съм,че когато пораснат мойте деца ще съм още млада за поне още едно дете ,но нямам никакво желание да раждам пак ,след като минах през възможно най - тежката бременност .

Децата ти са още в градинска възраст, а ти мислиш за още по-сложната ситуация. Имаш някакви пристъпи на благородство, но е добре да се концентрираш върху отглеждането на собствените си деца, че те чакат още почти петнайсет години, докато ги добуташ да завършат гимназия. Имаш си достатъчно грижи с тях.

В страни от темата, но се радвам да го прочета от човек, който е вътре в нещата.
Това съм се опитвала да обясня винаги, когато е ставало въпрос защо не бих имала интимни отношения с негър- миришат ми различно и неприемливо.
Но винаги опонентите са ме убеждавали, че всеки индивид, независимо от расата си има различна телесна миризма, а аз просто съм расистка.

Наистина е забавно да се твърди колко важни са нашите гени пред чужди, все едно ние сме от епруветка, без недостатъци. Дали съм знаела как точно ще се съчетаят моите и на ММ гени? Тц. Изразът "природно интелигентен" показва точно, че не всеки добър ген се развива в дадена среда.
А гените и техното съчетаване и проявление са доста сложна материя, отвъд видимата наследственост.

Може да се каже, че интуитивно си знаела как ще се комбинират гените, щом си се влюбила и си го избрала за баща на децата. Защото има хора, с които никога не би се решила да правиш деца, нали?

Сирен, имала съм други мотиви при зачеването на децата си.
А на природата не й пука дали аз искам дете със сини очи, както моя позната държеше  
Сега ме е яд, че генът за височина не е подействал при нито едното дете, но за сина ми още има надежда, въпреки че хората над среден ръст май са си такива още от малки

Защо мислиш приемните родители отглеждат деца, ако не заради парите? Това е водещият мотив, а при някои е основен.
По темата - ако ми се наложи, бих станала приемен. Не бих осиновила дете, при положение, че имам мое.