Бясна съм на ретроградния Меркурий! 
Вие усещате ли го?
Вие усещате ли го?
- Публикувана: 9 авг. 2017, 18:47 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2017, 23:15 ч.
Жената Везни - Тема N°6
За сега не. Но и не ща да знам за него!
Хъх, да го чакам значи... Ми не го ща! 
Я ще се развали уред, я ще стане объркване в комуникация.Заради днешната случка мога с гордост да се изтипосам в темата за Муните, ама не искам.
Заради днешната случка мога с гордост да се изтипосам в темата за Муните, ама не искам.
В работата предпочитам да се развали някой уред. Не, не предпочитам, даже е желателно!
В комуникациите... не очаквам проблеми. Друго, по сериозно - да пази Господ, както се казва.
Ох, не, че и сред муните няма да бъда разбрана и оценена 
но тук май наистина ще го споделя, че и без това сме се събрали сестри по съдба 
но тук май наистина ще го споделя, че и без това сме се събрали сестри по съдба Скрит текст:
Грешно адресирано съобщение
Е, поносимо е!
Скрит текст:
Всъщност и при мен вече имаше грешка в комуникацията днес... колега се обади, че друг ще дойде да вземе ключовете от сървърното помещение(които стоят при мен), а аз тъкмо бях поканена на кафе със сладолед и бързах да отида, бях направо на вратата, но се наложи да вися да чакам да вземат ключовете, защото не мога да изляза и да заключа стаята, никой друг не влиза там. Отвисях 15 минути и все пак реших да звънна да видя кога ще дойде колегата да вземе ключовете. Ми нямало да идва, проблемът не бил в сървъра. Щях да си чакам до края на работното време иначе... ма що да се обади този, на когото трябват(или не трябват) ключове, като може друг да си придаде важност. Но както всички знаем: посредникът е л@йно 
За разсеяност ли искаш да си говорим. Разсеяна е второто ми име! 
По 5 пъти проверявам дали съм си прибрала ключовете в портмонето и все се шашкам дали са там или не.
Просто пример...
Обаче си се успокоявам - въздушен знак сме, нормално е вятър да ни вее на бял кон.
Боже, Боже, що така за мен говорите и то в мое отсъствие. Що ма издавате, що ми вадите ризите на показ. 
От разсеяност и от отнесеност, от вечното ми потъване наум в размисли и страсти се чудя как съм жива и как съм отгледала човек. Моите истории са тежки случаи на отнесеност- няма да ви ги кажа пък.
От разсеяност и от отнесеност, от вечното ми потъване наум в размисли и страсти се чудя как съм жива и как съм отгледала човек. Моите истории са тежки случаи на отнесеност- няма да ви ги кажа пък.
Да изляза и да си забравя телефона, това е равно на второ пришествие! Е, все по често ми се случва... Ходя на работа по домашни чехли... Добре, че там имам разни обуща. Сложа ли нещо някъде "за да го знам къде е", край, няма намиране. Често срещам познати хора и никакво име не ми изниква в главата! А те, мили, любезни, подробни... Веднъж във Фантастико една жена, напълно непозната за мен, така ми се зарадва 
е, и аз бях любезна, ама нищо не ми говори радостта ѝ. Мъж ми с мен, още по изненадан я гледа, а тя и към двамата на име се обръща... 
И аз, нали съм достатъчно лоша, като тя пита мъжа ми не се ли сеща коя е, злорадо се обръщам към него с думите: а, да те видя сега ще се сетиш ли! 
той гледа като гръмнат, а аз чакам провидение! Накрая тя си каза, а аз доволна: ето никога нищо не помниш, как можа да не се сетиш!
И безброй още случаи на пълна безмозъчност...
е, и аз бях любезна, ама нищо не ми говори радостта ѝ. Мъж ми с мен, още по изненадан я гледа, а тя и към двамата на име се обръща... И аз, нали съм достатъчно лоша, като тя пита мъжа ми не се ли сеща коя е, злорадо се обръщам към него с думите: а, да те видя сега ще се сетиш ли! той гледа като гръмнат, а аз чакам провидение! Накрая тя си каза, а аз доволна: ето никога нищо не помниш, как можа да не се сетиш! И безброй още случаи на пълна безмозъчност...
Вие ли сте разсеяни 😏 Какви случки имам,отделно по двеста пъти се връщам да проверям всичко ли съм изключила и вратата дали е заключена. Като ученичка съм се връщала от половината път до училище,защото реших,че съм забравила ключа на вратата,ми не беше на вратата😀 Изобщо не беше стигнал до вратата,не си бях направила труда да заключа. Всякакви такиви истории имам 😂
Оня ден отидохме на вилата на кумовете ни за 3-4 часа, на около 35 км от града и вече стигаме, а аз си мисля "м@мка му, дали изключих всичко?! Ма какво да съм изключила като нищо не съм включвала!? Обаче сигурна ли съм... да му се не види...". Като всички дотук, мога да разказвам с часове. В училище едно време бяхме 7 приятелки и имаше един сериал, популярен тогава - Седморката на Блейк и така ни викаха. Кой беше шефа на групата? Аз 
съответно кой бях аз - Блейк. 
да, ама приятелките ми, ми викаха... БлейкО!
съответно кой бях аз - Блейк. да, ама приятелките ми, ми викаха... БлейкО!