Първо: за себе си да изясниш чувствата си, какво и кое не ти харесва, кое те прави нещастна или щастлива в отношенията с мъжа ти.
После, второ: да помислиш как се виждаш без партньора си, сама с дете, как ще се грижиш за него, ще успяваш ли, как виждаш бъдещето на детето и твоето. А може би детето ще остане при съпруга ти? Пак: как виждаш ситуацията и твоята роля в нея.
На трето място: преди да предприемеш каквито и да е срещи на живо с виртуалния си ухажор, изчисти ситуацията с постоянния си партньор (съпруга) – говори с него, ако си взела категорично решение за себе си, сподели какво мислиш и чувстваш с него. Ако не го обичаш вече – кажи му го. Да съжаляваш или лъжеш един човек е неуважително и ниско най-малкото заради годините, които сте били заедно. Едва тогава се посвети на виртуалните си заигравки.
Четвърто: не се поддавай на твърде големи фантазии и очаквания за виртуалния човек. Неговият образ е преди всичко плод на собствените ти липси – често тези срещи се оказват тотално разочарование.
Пето: не си организирайте подобни удължавания на агонията "да се разделим за малко". Това са само замитания под килима на реалния проблем. В една двойка изчерпа ли се доверието и влезе ли студенина, дистанцията няма да помогне, напротив. Ще затвърди проблема.
Шесто: опитай да погледнеш на собствената си ситуация от птичи поглед. С очите на чужд човек, отстрани. Това ще ти помогне да си по-безпристрастна и да видиш картинката в цялост без да се фокусираш над дребните неща.