Публикувана: 10 май 2006, 18:19 ч.
Последно мнение: 19 май 2006, 10:04 ч.

За боя?!

5 652
138
1

# 15 10 май 2006, 23:35 ч.

Мнения: 1 761

За мен няма удряне и пошляпване.Колкото и да са леки и двете са достатъчно унизителни за дете, което не може да се защити.Дете, което е наказвано физически расте без самочувствие, неуверено, плахо.Някой след години стават агресивни при съвсем лек дразнител.
Може да съм крайна,но децата не са виновни за слабите нерви на родителите си.Ако не харесам как някоя от вас си е лакирала ноктите или се почесва видимо там,където според мен не трябва и я " плясна " лекичко през ръцете, как ще се почувствате?...А детската психика е още по-крехка от вашата....

Не приемам насилието като метод за решаване на проблем с дете.То трябва да се чувства обичано и сигурно,когато мама и татко са наблизо.Не да се чуди как да ги излъже след време,за да си спести физическата болка.Контролирането на детското поведение става само с търпение и внимание ( уви,нас няма кой да ни набие, когато не се справяме добре като родители).

# 16 10 май 2006, 23:42 ч.

Мнения: 22 908

Цитат на: MiRa_55 в ср, 10 май 2006, 18:30

И аз понашляпвам Ивайло, ама без това неможе според мен. Пък и понякога нервите ми са изпънати до крайност, за да имам търпението да му обяснявам по сто пъти най-малко, защо нещо нетрябва да прави. А Ивчо е много смешен, когато го напердаша веднага обръща устата, нацупва се и си ляга в креватчето. Последният случай беше, когато го помолих няколко пъти подред да си прибере играчките, а той: "Няма", накрая го напердаших /а тази дума е доста силна, всъщност лекичко го ударих!/. Той отново се нацупи, легна в креватчето си, но аз не му обръщах внимание. След малко дойде при мен, обърна лицето ми към него, усмихна ми се, целуна ме по бузата и каза: "Аз много слушам" и започна да прибира играчките си. Но понякога има инат на магаре.

Така че, лекото потупване или удряне според мен върши работа. Въпреки, че при нас и по-строгия поглед също върши работа.

И ние сме така. Peace

# 17 10 май 2006, 23:45 ч.

Мнения: 22 908

Цитат на: kartinka в ср, 10 май 2006, 23:35

И с това съм повече от съгласна,ама не успявам да го постигна.Но се опитвам. Embarassed

# 18 10 май 2006, 23:54 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

има един момент когато много помага: дете, което силнооооооооо реве и не може даже да те чуе. и така 10 - 20 минути може ...
щляпваш леко, то се сепва, гушкаш и обясняваш и туто финито.
Не е хубаво нещо шляпането, но понякога е по-малкото зло и ако детето знае, че го обичат и се чувства така през цялото останало време, психиката е ОК.
Но не съм привърженик на метода!

# 19 11 май 2006, 00:02 ч.

Мнения: 46 518

Когато стана на година и няколко месеца няколко пъти я шляпнах леко, след като известно време обяснявах със сериозен и спокоен тон. След това четох, четох и реших, че няма да го правя повече.
Но тя скоро ще стане на 1 г. и 9 м., реално от 9 месеца насам, аз повтарям едно и също и тя си прави едно и също, не съм сигурна до кога ще издържа. Вашите деца така ли реагират? За 9 месеца нищо ли не схващат Shocked

# 20 11 май 2006, 00:04 ч.

Мнения: 781

Леееко го пошляпвам от време на време Rolling Eyes

Сигурна съм, че може и без бой, аз лично през живота си не съм била удряна от майка ми или баща ми, но може би времената са били различни, някак си по-спокойни...днес с този стрес...знам ли??!! newsm78

Според мен има случай в които е позволено пошляпването, но бой - в никакъв случай! Naughty

# 21 11 май 2006, 00:10 ч.

София
Мнения: 7 097

И аз крещя като истеричка понякога. За мен и пошляпването е бой, защото после се чувствам като болна - все едно съм я пребила. Случвало ми се е да шляпна Калина по ръчичката или памперса. Мен никога не са ме били и може би точно затова се чувствам така ужасно после. Виж, свекърва ми с гордост разказва как е спуквала от бой мъжа ми като малък...Той т,ва да я шляпне Калина го няма за нищо. Карали сме се жестоко за това, но явно има значение дали един родител е бил бит като дете и това как той ще възпитава! И макар че е бил здраво тупарен, мъжът ми е най-увереният и последователен човек, когото познавам, в никакъв случай не му липсва самочувствие - понякога чак му се чудя!

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 00:26 от naty_sk

# 22 11 май 2006, 07:32 ч.

Мнения: 3 405

Цитат на: naty_sk в ср, 10 май 2006, 18:19

Темата ми е провокирана от една друга - за случаите, в които боят е оправдан и се визираше конкретен такъв. Кои според вас са случаите, в които е оправдан? Биете ли децата си или в редки случаи го пошляпвате? Смятате ли, че може да се мине и без това?

Няма случай, в който боят е оправдан. Личността трябва да се уважава, особено детската. Peace

Много от проблемите ма възрастните идват от това, че техните родители са ги били. Насилието, възпитава насилие.
По темата може много да се разсъждава. Има други начини децата да разберат какво им говорим.
Ако намерите една книжка "Изкуството да възпитаваш", на д-р Джеймс Добсън, прочетете я. Много е полезна Hug

Там има различни случки с дечица и родители и различни начини, по които да се справим в определена ситуация.
Не бийте децата!!! Peace

kartinka , bouquet

за теб и за всички, които мислят така.

# 23 11 май 2006, 07:42 ч.

Мнения: 1 493

Цитат на: kartinka в ср, 10 май 2006, 23:35

Напълно съм съгласна с написаното ! bouquet

Аз все си спомням думите на стара майка, лека й пръст : "Умният човек разбира от поглед, глупавият от думи, а животното от бой !" . Аз дори и кучетата си възпитавам с думи и ласки ! Естествено, че понякога нервите ми не издържат и повишавам тон, но после се извинявам, защото се чуствам виновна ! Embarassed

# 24 11 май 2006, 08:45 ч.

Мнения: 1 077

може без бой, да. Вече 3 г, поне, може....

Пробвах веджъх пляскане по панталона насред улицата, когато Ида (2г.) хукна към колите - не бях изнервена, нито ситуацията беше неовладяема, по-скоро исках да пробвам Ида как ще реагира - ами, кошмар. Въобще вече беше забравила за какво съм я пляснала, в очите и остана само обида и уплах. Повече не съм си правила експерименти, никога. И още съжалявам за "пробата".

# 25 11 май 2006, 09:21 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 366

Цитат на: Leo в ср, 10 май 2006, 18:32

Смятам,че има случаи в които боят е необходимо зло(пласване, не пребиване)!

Съгласна съм....много рядко ми се случва, но ми се случва Embarassed

...

# 26 11 май 2006, 09:23 ч.

София
Мнения: 3 421

  Няма смисъл от бой и го знам със сигурност, но... от време на време не ми издържат нервите и шляпвам по дупето(основно щерката, тя винаги е била много непослушна и палава). Напоследък само се карам, че тя е голяма и като стане нещо се обръща и започва да нарежда като циганка "За това ли си ме родила, да ме биеш". На мен съответно една огромна буца ми застава на гърлото и съжалявам хиляди пъти за собственото си неконтролируемо поведение.
Един единствен път съм хляпнала малкият по дупето и той се обърна и съвсем искрено учуден ме попита "Защо бие?". Направо ми идеше да се гръмна - той въобще не осъзнава за какво съм го шляпнала, така че си е направо безсмислено.
  Баба ми има една хубава приказка - "ако днес го удариш веднъж, утре трябва два пъти, други ден да го пребиеш и в крайна сметка то ще свикне и няма да има никаква полза. А ти не искаш да си прибиваш детето , нали!"

# 27 11 май 2006, 09:26 ч.

Мнения: 433

Цитат на: MiRa_55 в ср, 10 май 2006, 19:13

Аха, и крещенето се случва при нас. А после ме е срам от комшиите

Същата картинка съм и аз.

# 28 11 май 2006, 09:27 ч.

Мнения: 5 790

Случвало ми се е 1-2 пъти да я потупам приятелски по памперса. След като 18 пъти повторих да не прави нещо, обясних търпеливо поне 3 пъти защо не трябва да го прави и въпреки всичко, тя го направи, гледайки ме в очите.
По принцип съм против боя като средство за възпитание.

# 29 11 май 2006, 09:29 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Принципно викам. Шляпвала съм 2-3 пъти общо. Съгласна съм за боя обаче. Sad

Препоръчани теми

120 ДЕ цветущи изрази и фрази на мулти-култи обществото

Бута гърдата

Забременели по нормален начин с една тръба

За наказанията в яслите...

Причина:

Причина: