Славе
, тая камера що поне един път не се излъга да ни покаже Гупито бяла и добричка....и малко хубавка 
И аз това се питам всеки път
... дали пък тя не е такава, а ние не виждаме 
- Публикувана: 23 авг. 2017, 17:58 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2017, 12:27 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58
Славе
, тая камера що поне един път не се излъга да ни покаже Гупито бяла и добричка....и малко хубавка И аз това се питам всеки път
... дали пък тя не е такава, а ние не виждаме 
...., тука казвал ,че ще снима история,която сам написал
Скрит текст: 
Една история за любовта между красавеца и ламята, заимствана до някъде от неговата нереална история за приказната любов и още нещо, което знае само той
...., тука казвал ,че ще снима история,която сам написал
Скрит текст: 
Една история за любовта между красавеца и ламята, заимствана до някъде от неговата нереална история за приказната любов и още нещо, което знае само той
Не знам,ще видим, отивам да поработя , обаче ви оставям ненарязаната версия на целувката
https://vk.com/50shadeselbar.official?z=video284069459_456239323 … sp;
Добро утро - наминавам за малко , Славена мерси за кафето
мамашите пуснаха снимката, тука казвал ,че ще снима история,която сам написал
Ще бъде интересно да видим каква история е съчинил!?
Еми, колко ли още не сме видели?
Добро утро - наминавам за малко , Славена мерси за кафето
мамашите пуснаха снимката, тука казвал ,че ще снима история,която сам написал
Ще бъде интересно да видим каква история е съчинил!?
Еми, колко ли още не сме видели?
Данче версията е била за Румънската телевизия.......т. е. трябва да пуснат и другите изрязани сцени а те рускините веднага ще ни ги покажат...............
Не знам,ще видим, отивам да поработя , обаче ви оставям ненарязаната версия на целувката
https://vk.com/50shadeselbar.official?z=video284069459_456239323 … sp;
https://vk.com/50shadeselbar.official?z=video284069459_456239323 … sp;
Здравейте
Рускините бяха пуснали клипче с изрязаната част още след серията... и тогава всички се чудехме дали са си го монтирали сами или наистина е било изрязана част
Сега аз се питам- те тогава откъде я докопаха тази изрязана част, след като никой дори не подозираше за нея
Приказката до 63 глава
+ последните две да си припомните до къде сме стигнали Подсказка: на меден месец сме 
Аз отивам да се опитам да напиша още някоя
Глава 64
Йомер се събуди от аромата на нещо вкусно, носещ се из цялата къща. Огледа се, но Дефне не се виждаше никаква. Той бе задрямал на дивана и с изненада установи, че навън вече е нощ. Стана, за да потърси Дефне. Водеше се по изкушаващото ухание, принудило стомахът му да къркори предателски.
Откри я в кухнята, тананикаща си някаква мелодия, докато разбъркваше нещо в тенджера. Бе облякла единствено негова риза, стигаща до средата на бедрата ѝ, а косата ѝ бе вързана на опашка ниско на тила. Беше с гръб към него и все още не го бе усетила, затова той си позволи просто да постои и да я наблюдава.
„Мечтите понякога се сбъдват!”- помисли си доволно, докато Дефне се премести на плота до котлона и започна да кълца някакви подправки. Защото точно това бе неговата мечта. Дефне, в неговия дом, като негова съпруга. Изпълняваща такива обикновени домашни задължения, шетаща напред назад, грижеща се за него. Вечер заспиваща в ръцете му и сутрин будеща се отново до него.
Приближи се бавно, предвкусващ удоволствието да е прегърне. Обви ръце около нея, но тя подскочи и изпищя, захвърляйки ножа, който държеше. Обърна се и Йомер едва сега видя слушалките в ушите ѝ.
- Изкара ми акъла! Отново!- Беше изплашена и ядосана едновременно, докато смъкваше слушалките.- Защо се промъкваш така зад мен?!
- Извинявай, мислех, че си ме чула и просто ме дразниш.- Пое телефона от ръцете ѝ, остави го на масата зад себе си и отново я прегърна.- Защо си станала без мен?!
- Така сладко спеше, а бях гладна. Реших да приготвя вечеря и едва тогава да те събудя.- Отдръпна се от него и отново разбърка врящата течност.- Супата е почти готова, но на основното ще му трябват поне още 30 мин. във фурната.
- Мислиш ли, че храната ме интересува в този момент.- Оглеждаше я отгоре до долу, облизвайки устни.- Има доста по- привлекателна гледка пред мен. Дрехите ми ти отиват, знаеш ли?
- Всичко твое ми отива!- Усмихна се тя, подлагайки устните си на неговите. Нежната целувка се задълбочи, повличайки и двамата в огъна на страстта. Йомер тъкмо посягаше към котлона, за да го изключи, когато Дефне се отдръпна. Поклати глава засмяна.
- Не може така! И двамата трябва да се храним!
Измъкна се от ръцете му, обръщайки му гръб, докато Йомер още се опитваше да осъзнае случилото се. Загледа се отново в нея, сядайки до високия плот, следейки бързите ѝ и сръчни движение, докато проверяваше фурната и довършваше супата.
- Още не мога да повярвам, че всичко е истина. Тук си!- Говореше на себе си, но тя го чу. Обърна се и му се усмихна, докато изключваше фурната.
- Остана само още едно нещо и щастието ни ще е пълно!- Приближи се и застана пред него, слагайки ръце на раменете му.- Сетих се за един свой сън вчера, докато правехме планове. Думите ти, че ще си купим яхта и ще обикаляме с нея навсякъде.
- Ще го направим. Само ние двамата.
- Може би тримата?! Съвсем скоро.- Повтори думите си от съня, изчаквайки неговата реакция. Видя объркването му, след което дяволити пламъчета заиграха в очите му.
- Дефне?! Да разбирам ли…
- Не, не съм бременна. Все още!- Засмя се тя и видя как той помръкна.- Но искам дете в най- близко бъдеще. Едно малко твое копие, което ще е част и от двама ни. Моят малък Йомер.
- Аз пък искам да е момиче. Малка рижава красавица, която ще е точно толкова палава и дива като теб. Ще е принцесата на татко и много ще я глезя. Ще изпълнявам всяко нейно желание!
- Значи аз ще бъда лошата, така ли?! Ще прехвърлиш на мен ролята на строгият и вечно забраняващ всичко родител?!
- Аз не мога да отказвам нищо на теб, какво остава за децата ни. Съжалявам, но наистина ти ще трябва да контролираш всичко!- Смееше се, наблюдавайки сбърчените ѝ вежди.- Шегувам се, любима.
- Много си лош!- Отпусна се, прегръщайки го и въздъхвайки дълбоко.- Ще бъдем добри родители, нали?! Въпреки всичко, което сме преживели ние.
- Точно това ще ни помогне да го направим. Ще се прекрасни родители, не се тревожи. Ще обичаме децата си повече от всичко и ще направим всичко по силите си, за да пораснат те добри и щастливи.
- Радвам се, че си до мен!
Вечеряха, въпреки че наближаваше десет. Оставиха масата неразтребена и се качиха горе. Йомер затвори вратата и се прегърна Дефне, целувайки шията ѝ.
- Мисля, че оставихме нещо недовършено.
- Десертът?!- Пошегува се тя, отпускайки се на гърдите му.
Ръцете му се скриха под края на ризата, с която тя все още бе облечена. Плъзна ги по бедрата ѝ, докато устните му засмукваха ухото ѝ. Усети я как загуби равновесие и се обляга на него, поемайки си често въздух. Притисна я до себе си, обсипвайки врата ѝ с целувки. Бавно я поведе към леглото, разкопчавайки по пътя копчетата на ризата.
- Това повече не ти трябва.
Обърна я с лице към себе си и бавно свали дрехата от раменете ѝ. Ръцете ѝ вече бяха на колана на халата, с който той бе останал през цялото време. Освободиха се набързо и от него, строполявайки преплетените си тела на леглото. Дори не си бяха направили труда да светнат лампата, разчитайки единствено на светлината от половинката луна, надничаща през прозореца. Беше им напълно достатъчно.
- Значи ти си сънувала нашето бъдеще!- Прошепна Йомер, държащ полузадрямалата Дефне в ръцете си.
- Беше отдавна. Бяхме скарани. Една нощ ни сънувах така- заедно в леглото, скрити под един чаршаф. Правехме планове за бъдещето: нова къща, в която да живеем и яхта, на която да прекарваме лятото. Точно както сега. Уточнявахме, че ще сме си само двамата и изведнъж аз предположих, че може да сме трима. Сутринта много се смях, всичко ми изглеждаше толкова невъзможно. А ето ни тук сега.
- Сигурен съм, че съвсем скоро всичко ще стане реалност.- Целуна косата ѝ, докато тя се притискаше още по- близо до него.
- Стига ми това, че си до мен. Понякога не вярвам, че всичко, през което преминахме, е истина. Сякаш е било просто кошмар, от който най- после съм се събудила. Сякаш ти винаги си бил до мен, тук.- Сложи ръка на гърдите си.
- Понякога и аз си мисля, че не всичко е било случайност. Като че ли е било писано да стане така. Мисля, че планът на Нериман просто усложни нещата.
- Как така?- Дефне се повдигна, за да го погледне в очите.
- Аз бях поразен от теб в мига, в който те целунах. Налудничавата ми идея, за да се измъкна от уредената среща, се обърна срещу мен. Не спирах да мисля за теб през следващите дни и изпитах истински шок, когато те видях в моята кухня. Вече обмислях как мога да те намеря, за да ти се извиня. Бях решил да се върна в ресторанта, за да разбера коя си. Щях да направя всичко възможно, за да те открия, любов моя. И да те спечеля. Ти си моята съдба, моето бъдеще. Сигурен съм, че е така.
Глава 65
Събудиха се рано, но днес дори Дефне не искаше да става. Излежаваха се дълго, радвайки се на ласките и любовта си, безгрижни за нормалния свят. Бяха си откраднали едва няколко дни с твърдото решение да ги използват докрай.
Нямаше обаче как да прекарат цялото време в леглото, колкото и да им се искаше. Слязоха късно, заварвайки всичко долу в пълен безпорядък. Чиниите, които снощи бяха оставили на масата, сега бяха изпотрошени на земята, заедно с някои от чашите. Имаше съборени неща и по шкафовете.
- Какво е ставало тук? Кой е влизал?! Крадец?!- Дефне се оглеждаше изплашено, докато Йомер приближаваше до остатъците от вечерята им.
- Как е възможно да не сме чули нищо?!- Заеха се да събират счупените съдове, когато дочуха задната врата да се хлопа. Подскочиха, но звукът се повтори.
- Забравили сме да затворим!
Вратата наистина бе отворена и се притваряше от нахлулия вятър. Дефне излезе на верандата и се засмя.
- Ето го и нашият крадец. Или крадци?!- Клекна и повика котката, излегнала се на слънце до един от столовете си, заедно с три малки котенца.- Какво правите тук, милички?!
- Дошли са да търсят храна. А ние сме им осигурили цяло пиршество!- Йомер се подпря на вратата, за да не подплаши животинките, до които Дефне бавно се приближаваше.- Внимавай да не те одраска.
- Явно е дива, виж как само съска.- Бързо отдръпна протегнатата си ръка.- Няма, миличка, искам само да те погаля. Няма да взема бебетата ти. Дали да не ѝ донесем още малко храна. И вода?! – Погледна тя към Йомер, който я гледаше странно.- Какво?
- Нищо. Сега ще потърся съдове.- Влезе вътре, а Дефне го последва.
Намериха чинийки за еднократна употреба в един от шкафовете. Дефне сипа щедра доза от печеното, което бе приготвила снощи. В една купичка напълниха вода и изнесоха всичко навън. Оставиха ги близо до писаната, която ги гледаше подозрително, но щом те се отдръпнаха, стана и отиде да види какво са ѝ донесли. Явно одобри, защото започна да мърка, викайки малките. Скоро и те бяха обкръжили чинийката, потапяйки муцунки в храната.
- Виж ги колко са сладки!- Прошепна Дефне, сгушена в Йомер.
- Предполагам са дошли от близкото село. Сигурно са търсели приключения в гората и са се загубили. Но майка им ще намери пътя, не се тревожи. Котките умеят да намират пътя към дома си.
- Надявам се да е така. Хайде, нека ги оставим. Чака ни голямо чистене.
Дефне измете начупените съдове, докато Йомер раздигаше оцелелите след претърсването на маца. Наложи се да измият и пода, защото по него имаше повече храна, отколкото по масата.
- Скъпа, телефонът ти премигва. Явно и него не сме чули снощи!- Самодоволството, с което го каза, разсмя Дефне. Приближи си и погледна учудено телефона си.
- Нихан е звъняла. Какво ли е станало?!
Опитвайки да не се паникьосва, Дефне позвъни на снаха си. С Йомер бяха решили да изключат телефоните си, за да не ги притеснява никой. Но тъй като снощи имаше нужда да се разсее, Дефне бе включила своя, за да слуша музика, докато готви. А след това Йомер я отвлече с други неща и тя напълно забрави за него.
Оказа се, че любимата мишка на малкия Исо е останала в техния дом. Дефне не си спомняше да я е виждала онази вечер, но Нихан настояваше, че са я занесли на сватбата. Дефне ѝ обеща веднага да позвъни на Шукрю, за да отиде и да потърси глупавата играчка. Използва случая, за да попита как са вкъщи и това, естествено, се оказа голяма грешка, защото Нихан веднага започна да ѝ разказва за станало в махалата вчера и днес. Дефне на три пъти се опита да спре приятелката си, но Нихан бе толкова ентусиазирана от клюките, които разказваше, че това бе невъзможно. Предавайки се, Дефне седна на дивана и изслуша всичко, което ѝ разказаха. Когато най- после успя да приключи разговора, откри, че всичко е разчистено, а Йомер не се вижда никакъв.
- Скъпи, къде си?!- Провикна се тя, отправяйки се в издирване на съпруга си. Откри го в кухнята.- Какво правиш?
- Закуска! Ще хапнем, а след това ще излезем. Ако искаш, докато приготвя омлета, направи списък какво искаш да купим.
- Добре. Само да погледна какво правят гостите.
За съжаление на Дефне на терасата я очакваха единствено празната чинийка и почти изпитата вода. Надявайки се, че котетата наистина ще намерят дома си, тя изхвърли ненужните вече съдове.
Приключили със закуската, Йомер поведе Дефне към задната част на къщата. В близост до входа, през който бяха влезли, бяха подпрени няколко колелета. Йомер освободи две, като подаде едното на нея.
- Само че…- Дефне недоверчиво погледна велосипеда, а след това Йомер.- Не съм се качвала на такова нещо от години. Дали да не те изчакам вкъщи?!
- Дефне, нали знаеш какво казват хората- карането на колело не се забравя. Хайде, нека опитаме. Ще ти помогна!
Изтикаха колелетата до пътя, по който бяха дошли. Йомер остави своето подпряно на едно дърво и се зае да припомня на Дефне как да спре, за да не стане някоя беля. След няколко негови напътствия и окуражаващи думи, тя все пак се престраши.
- Не ме пускай, моля те!- Стискаше здраво кормилото, докато Йомер я държеше през кръста.- Не искам да падна.
- Няма, успокой се! Ето така, пази равновесие!
Движеха се бавно, докато Йомер не усети, че тя е готова и бавно отслаби захвата си, докато накрая въобще не се докосваше до нея. Отдръпна се, оставяйки я сама да направи няколко метра, преди да спре.
- Успях!- Смееше се, вдигнала високо ръце.
- Както казах, никой не може да забрави как се кара колело. Но моля те, бъди внимателна. Ще караме бавно, защото пътищата не са равни.
Успяха да стигнат до магазина без проблем. Дефне често се заглеждаше в природата и Йомер съжаляваше, че не я остави вкъщи, но слава Богу, разминаха се без инцидент. Постояха известно време на моста, под който преминаваше малка река, приличаща по- скоро на поточе. Дефне бе очарована колко чиста и бистра е водата в нея, съжалявайки, че не могат да слязат и да я докоснат.
Днес нямаше вятър, но времето бе студено. Двамата наближаваха къщата, когато закапаха първите капки дъжд. Докато се скрият под навеса вече бяха мокри и Дефне разтръска глава, за да паднат последните капки от вече ужасно къдравата ѝ коса. Някакъв образ премина пред очите на Йомер, но той не успя да го осъзнае.
- Дали Шебнем ще има сешоар тук?!- Жално попита съпругата му, докато влизаха вътре.- Мразя влагата! Виж ме на какво приличам!
- Вещица в сряда!- Засмя се Йомер, докато се събличаше.- Обожавам косата ти, когато е такава! Дива!
- Ще се изкъпя и ще се опитам да я вкарам в някакъв ред!- Дефне постави чантите на плота и се обърна, оказвайки се в прегръдките на Йомер.
- Поправка: Ще се изкъпем, а след това ще ме оставиш да се насладя на прекрасната ти коса в естествения ѝ вид. Не приемам възражения!
Преди да е успяла да каже каквото и да е, Дефне се оказа преметната на рамото на Йомер, носещ я към горния етаж. Смеейки се, тя се остави в ръцете му.
+ последните две да си припомните до къде сме стигнали
Подсказка: на меден месец сме Аз отивам да се опитам да напиша още някоя Глава 64
Йомер се събуди от аромата на нещо вкусно, носещ се из цялата къща. Огледа се, но Дефне не се виждаше никаква. Той бе задрямал на дивана и с изненада установи, че навън вече е нощ. Стана, за да потърси Дефне. Водеше се по изкушаващото ухание, принудило стомахът му да къркори предателски.
Откри я в кухнята, тананикаща си някаква мелодия, докато разбъркваше нещо в тенджера. Бе облякла единствено негова риза, стигаща до средата на бедрата ѝ, а косата ѝ бе вързана на опашка ниско на тила. Беше с гръб към него и все още не го бе усетила, затова той си позволи просто да постои и да я наблюдава.
„Мечтите понякога се сбъдват!”- помисли си доволно, докато Дефне се премести на плота до котлона и започна да кълца някакви подправки. Защото точно това бе неговата мечта. Дефне, в неговия дом, като негова съпруга. Изпълняваща такива обикновени домашни задължения, шетаща напред назад, грижеща се за него. Вечер заспиваща в ръцете му и сутрин будеща се отново до него.
Приближи се бавно, предвкусващ удоволствието да е прегърне. Обви ръце около нея, но тя подскочи и изпищя, захвърляйки ножа, който държеше. Обърна се и Йомер едва сега видя слушалките в ушите ѝ.
- Изкара ми акъла! Отново!- Беше изплашена и ядосана едновременно, докато смъкваше слушалките.- Защо се промъкваш така зад мен?!
- Извинявай, мислех, че си ме чула и просто ме дразниш.- Пое телефона от ръцете ѝ, остави го на масата зад себе си и отново я прегърна.- Защо си станала без мен?!
- Така сладко спеше, а бях гладна. Реших да приготвя вечеря и едва тогава да те събудя.- Отдръпна се от него и отново разбърка врящата течност.- Супата е почти готова, но на основното ще му трябват поне още 30 мин. във фурната.
- Мислиш ли, че храната ме интересува в този момент.- Оглеждаше я отгоре до долу, облизвайки устни.- Има доста по- привлекателна гледка пред мен. Дрехите ми ти отиват, знаеш ли?
- Всичко твое ми отива!- Усмихна се тя, подлагайки устните си на неговите. Нежната целувка се задълбочи, повличайки и двамата в огъна на страстта. Йомер тъкмо посягаше към котлона, за да го изключи, когато Дефне се отдръпна. Поклати глава засмяна.
- Не може така! И двамата трябва да се храним!
Измъкна се от ръцете му, обръщайки му гръб, докато Йомер още се опитваше да осъзнае случилото се. Загледа се отново в нея, сядайки до високия плот, следейки бързите ѝ и сръчни движение, докато проверяваше фурната и довършваше супата.
- Още не мога да повярвам, че всичко е истина. Тук си!- Говореше на себе си, но тя го чу. Обърна се и му се усмихна, докато изключваше фурната.
- Остана само още едно нещо и щастието ни ще е пълно!- Приближи се и застана пред него, слагайки ръце на раменете му.- Сетих се за един свой сън вчера, докато правехме планове. Думите ти, че ще си купим яхта и ще обикаляме с нея навсякъде.
- Ще го направим. Само ние двамата.
- Може би тримата?! Съвсем скоро.- Повтори думите си от съня, изчаквайки неговата реакция. Видя объркването му, след което дяволити пламъчета заиграха в очите му.
- Дефне?! Да разбирам ли…
- Не, не съм бременна. Все още!- Засмя се тя и видя как той помръкна.- Но искам дете в най- близко бъдеще. Едно малко твое копие, което ще е част и от двама ни. Моят малък Йомер.
- Аз пък искам да е момиче. Малка рижава красавица, която ще е точно толкова палава и дива като теб. Ще е принцесата на татко и много ще я глезя. Ще изпълнявам всяко нейно желание!
- Значи аз ще бъда лошата, така ли?! Ще прехвърлиш на мен ролята на строгият и вечно забраняващ всичко родител?!
- Аз не мога да отказвам нищо на теб, какво остава за децата ни. Съжалявам, но наистина ти ще трябва да контролираш всичко!- Смееше се, наблюдавайки сбърчените ѝ вежди.- Шегувам се, любима.
- Много си лош!- Отпусна се, прегръщайки го и въздъхвайки дълбоко.- Ще бъдем добри родители, нали?! Въпреки всичко, което сме преживели ние.
- Точно това ще ни помогне да го направим. Ще се прекрасни родители, не се тревожи. Ще обичаме децата си повече от всичко и ще направим всичко по силите си, за да пораснат те добри и щастливи.
- Радвам се, че си до мен!
Вечеряха, въпреки че наближаваше десет. Оставиха масата неразтребена и се качиха горе. Йомер затвори вратата и се прегърна Дефне, целувайки шията ѝ.
- Мисля, че оставихме нещо недовършено.
- Десертът?!- Пошегува се тя, отпускайки се на гърдите му.
Ръцете му се скриха под края на ризата, с която тя все още бе облечена. Плъзна ги по бедрата ѝ, докато устните му засмукваха ухото ѝ. Усети я как загуби равновесие и се обляга на него, поемайки си често въздух. Притисна я до себе си, обсипвайки врата ѝ с целувки. Бавно я поведе към леглото, разкопчавайки по пътя копчетата на ризата.
- Това повече не ти трябва.
Обърна я с лице към себе си и бавно свали дрехата от раменете ѝ. Ръцете ѝ вече бяха на колана на халата, с който той бе останал през цялото време. Освободиха се набързо и от него, строполявайки преплетените си тела на леглото. Дори не си бяха направили труда да светнат лампата, разчитайки единствено на светлината от половинката луна, надничаща през прозореца. Беше им напълно достатъчно.
- Значи ти си сънувала нашето бъдеще!- Прошепна Йомер, държащ полузадрямалата Дефне в ръцете си.
- Беше отдавна. Бяхме скарани. Една нощ ни сънувах така- заедно в леглото, скрити под един чаршаф. Правехме планове за бъдещето: нова къща, в която да живеем и яхта, на която да прекарваме лятото. Точно както сега. Уточнявахме, че ще сме си само двамата и изведнъж аз предположих, че може да сме трима. Сутринта много се смях, всичко ми изглеждаше толкова невъзможно. А ето ни тук сега.
- Сигурен съм, че съвсем скоро всичко ще стане реалност.- Целуна косата ѝ, докато тя се притискаше още по- близо до него.
- Стига ми това, че си до мен. Понякога не вярвам, че всичко, през което преминахме, е истина. Сякаш е било просто кошмар, от който най- после съм се събудила. Сякаш ти винаги си бил до мен, тук.- Сложи ръка на гърдите си.
- Понякога и аз си мисля, че не всичко е било случайност. Като че ли е било писано да стане така. Мисля, че планът на Нериман просто усложни нещата.
- Как така?- Дефне се повдигна, за да го погледне в очите.
- Аз бях поразен от теб в мига, в който те целунах. Налудничавата ми идея, за да се измъкна от уредената среща, се обърна срещу мен. Не спирах да мисля за теб през следващите дни и изпитах истински шок, когато те видях в моята кухня. Вече обмислях как мога да те намеря, за да ти се извиня. Бях решил да се върна в ресторанта, за да разбера коя си. Щях да направя всичко възможно, за да те открия, любов моя. И да те спечеля. Ти си моята съдба, моето бъдеще. Сигурен съм, че е така.
Глава 65
Събудиха се рано, но днес дори Дефне не искаше да става. Излежаваха се дълго, радвайки се на ласките и любовта си, безгрижни за нормалния свят. Бяха си откраднали едва няколко дни с твърдото решение да ги използват докрай.
Нямаше обаче как да прекарат цялото време в леглото, колкото и да им се искаше. Слязоха късно, заварвайки всичко долу в пълен безпорядък. Чиниите, които снощи бяха оставили на масата, сега бяха изпотрошени на земята, заедно с някои от чашите. Имаше съборени неща и по шкафовете.
- Какво е ставало тук? Кой е влизал?! Крадец?!- Дефне се оглеждаше изплашено, докато Йомер приближаваше до остатъците от вечерята им.
- Как е възможно да не сме чули нищо?!- Заеха се да събират счупените съдове, когато дочуха задната врата да се хлопа. Подскочиха, но звукът се повтори.
- Забравили сме да затворим!
Вратата наистина бе отворена и се притваряше от нахлулия вятър. Дефне излезе на верандата и се засмя.
- Ето го и нашият крадец. Или крадци?!- Клекна и повика котката, излегнала се на слънце до един от столовете си, заедно с три малки котенца.- Какво правите тук, милички?!
- Дошли са да търсят храна. А ние сме им осигурили цяло пиршество!- Йомер се подпря на вратата, за да не подплаши животинките, до които Дефне бавно се приближаваше.- Внимавай да не те одраска.
- Явно е дива, виж как само съска.- Бързо отдръпна протегнатата си ръка.- Няма, миличка, искам само да те погаля. Няма да взема бебетата ти. Дали да не ѝ донесем още малко храна. И вода?! – Погледна тя към Йомер, който я гледаше странно.- Какво?
- Нищо. Сега ще потърся съдове.- Влезе вътре, а Дефне го последва.
Намериха чинийки за еднократна употреба в един от шкафовете. Дефне сипа щедра доза от печеното, което бе приготвила снощи. В една купичка напълниха вода и изнесоха всичко навън. Оставиха ги близо до писаната, която ги гледаше подозрително, но щом те се отдръпнаха, стана и отиде да види какво са ѝ донесли. Явно одобри, защото започна да мърка, викайки малките. Скоро и те бяха обкръжили чинийката, потапяйки муцунки в храната.
- Виж ги колко са сладки!- Прошепна Дефне, сгушена в Йомер.
- Предполагам са дошли от близкото село. Сигурно са търсели приключения в гората и са се загубили. Но майка им ще намери пътя, не се тревожи. Котките умеят да намират пътя към дома си.
- Надявам се да е така. Хайде, нека ги оставим. Чака ни голямо чистене.
Дефне измете начупените съдове, докато Йомер раздигаше оцелелите след претърсването на маца. Наложи се да измият и пода, защото по него имаше повече храна, отколкото по масата.
- Скъпа, телефонът ти премигва. Явно и него не сме чули снощи!- Самодоволството, с което го каза, разсмя Дефне. Приближи си и погледна учудено телефона си.
- Нихан е звъняла. Какво ли е станало?!
Опитвайки да не се паникьосва, Дефне позвъни на снаха си. С Йомер бяха решили да изключат телефоните си, за да не ги притеснява никой. Но тъй като снощи имаше нужда да се разсее, Дефне бе включила своя, за да слуша музика, докато готви. А след това Йомер я отвлече с други неща и тя напълно забрави за него.
Оказа се, че любимата мишка на малкия Исо е останала в техния дом. Дефне не си спомняше да я е виждала онази вечер, но Нихан настояваше, че са я занесли на сватбата. Дефне ѝ обеща веднага да позвъни на Шукрю, за да отиде и да потърси глупавата играчка. Използва случая, за да попита как са вкъщи и това, естествено, се оказа голяма грешка, защото Нихан веднага започна да ѝ разказва за станало в махалата вчера и днес. Дефне на три пъти се опита да спре приятелката си, но Нихан бе толкова ентусиазирана от клюките, които разказваше, че това бе невъзможно. Предавайки се, Дефне седна на дивана и изслуша всичко, което ѝ разказаха. Когато най- после успя да приключи разговора, откри, че всичко е разчистено, а Йомер не се вижда никакъв.
- Скъпи, къде си?!- Провикна се тя, отправяйки се в издирване на съпруга си. Откри го в кухнята.- Какво правиш?
- Закуска! Ще хапнем, а след това ще излезем. Ако искаш, докато приготвя омлета, направи списък какво искаш да купим.
- Добре. Само да погледна какво правят гостите.
За съжаление на Дефне на терасата я очакваха единствено празната чинийка и почти изпитата вода. Надявайки се, че котетата наистина ще намерят дома си, тя изхвърли ненужните вече съдове.
Приключили със закуската, Йомер поведе Дефне към задната част на къщата. В близост до входа, през който бяха влезли, бяха подпрени няколко колелета. Йомер освободи две, като подаде едното на нея.
- Само че…- Дефне недоверчиво погледна велосипеда, а след това Йомер.- Не съм се качвала на такова нещо от години. Дали да не те изчакам вкъщи?!
- Дефне, нали знаеш какво казват хората- карането на колело не се забравя. Хайде, нека опитаме. Ще ти помогна!
Изтикаха колелетата до пътя, по който бяха дошли. Йомер остави своето подпряно на едно дърво и се зае да припомня на Дефне как да спре, за да не стане някоя беля. След няколко негови напътствия и окуражаващи думи, тя все пак се престраши.
- Не ме пускай, моля те!- Стискаше здраво кормилото, докато Йомер я държеше през кръста.- Не искам да падна.
- Няма, успокой се! Ето така, пази равновесие!
Движеха се бавно, докато Йомер не усети, че тя е готова и бавно отслаби захвата си, докато накрая въобще не се докосваше до нея. Отдръпна се, оставяйки я сама да направи няколко метра, преди да спре.
- Успях!- Смееше се, вдигнала високо ръце.
- Както казах, никой не може да забрави как се кара колело. Но моля те, бъди внимателна. Ще караме бавно, защото пътищата не са равни.
Успяха да стигнат до магазина без проблем. Дефне често се заглеждаше в природата и Йомер съжаляваше, че не я остави вкъщи, но слава Богу, разминаха се без инцидент. Постояха известно време на моста, под който преминаваше малка река, приличаща по- скоро на поточе. Дефне бе очарована колко чиста и бистра е водата в нея, съжалявайки, че не могат да слязат и да я докоснат.
Днес нямаше вятър, но времето бе студено. Двамата наближаваха къщата, когато закапаха първите капки дъжд. Докато се скрият под навеса вече бяха мокри и Дефне разтръска глава, за да паднат последните капки от вече ужасно къдравата ѝ коса. Някакъв образ премина пред очите на Йомер, но той не успя да го осъзнае.
- Дали Шебнем ще има сешоар тук?!- Жално попита съпругата му, докато влизаха вътре.- Мразя влагата! Виж ме на какво приличам!
- Вещица в сряда!- Засмя се Йомер, докато се събличаше.- Обожавам косата ти, когато е такава! Дива!
- Ще се изкъпя и ще се опитам да я вкарам в някакъв ред!- Дефне постави чантите на плота и се обърна, оказвайки се в прегръдките на Йомер.
- Поправка: Ще се изкъпем, а след това ще ме оставиш да се насладя на прекрасната ти коса в естествения ѝ вид. Не приемам възражения!
Преди да е успяла да каже каквото и да е, Дефне се оказа преметната на рамото на Йомер, носещ я към горния етаж. Смеейки се, тя се остави в ръцете му.
