Неприятните професии

Не, не правят така, но често влияят върху избора.
Аз, например имах съученичка, родителите и бяха казали в прав текст- Издържаме сестра ти в София, няма да ни е лесно и теб да издържаме ,моля, огледай се за някаква специалност във Варна/Във време с три вуза, те и сега не са толкова много/

Потомствени лекари и юристи очакват и децата им да бъдат такива, въобще и на 18-19 от много неща се влияят все още младите хора.

Хубаво, на 19 влияе, ама ако човек не иска да учи нещо, той ще прекъсне, а прекъсването е най-лесната работа - просто не се явяваш на изпитите. Но явно предпочита да продължи да учи нещо нелюбимо, само защото се очаква да бъде адвокат или лекар, но да не му спрат кранчето или да не изпада в конфликт, отколкото да си търси пътя и да поеме отговорност, пък дори и да се разбунтува. Всяко нещо си има цена, а щом е решил да плати цената да учи нещо, което не иска, значи все пак е имал и ползи, които не е искал да изпусне. На възрастта след училище това й е хубавото, макар и опассното, че все още пубертетът не е съвсем свършил о човек е склонен да се бунтува и да търси. Въпросът е дали на човек му стиска, както винаги. Най-лесно е после родителите да са виновни за това, че някой учил нещо, което не иска. Хубаво де, в един момент нали започва да работи, какво му пречи тогава да направи завой? Ама не го прави, но и мрънка, че не бил щастлив. Няма как да изядеш тортата и тя да остане цяла. Все пак, не говорим за някакви екстремни ситуации на живот и смърт или оставането гладен и без покрив. Вярно, има и родители, които са такива тирани, че няма да им мигне окото, но те не са толкова много.

       Ако е нещо съвсем неприятно, детето едва ли ще се съгласи. Но да кажем, нещо приемливо, но нелюбимо. Детето иска да става музикант, има талант средна работа, но влага усърдие и любов, харесва му. Бащата и майката обаче- лекари.Без кой знае какво "намилане" му внушават, че от него се очаква да избере лекарската професия, детето не иска много , ама защото е съвестно си учи и следва очакването на родителите си. Едва ли е щастливо с избора, но го следва, а след няколко години медицина къде да ходи отново.

     
      Защо мислите, че има потомствени професии, много им се учи на децата ли? Просто към тях има очаквания да поемат пътя на родителите, а не че чак толкова харесват професиите на родителите си.

      За гимназиите също е абсолютна манипулация,гледам по седмокласните теми, масово родителите попълват заявления. Там вярно, по-малки са децата, но пак не са на възраст да нямат мнение.

     

Значи пишеш точно това, което казвам и аз - за да се съгласи, значи не е чак толкова зле и има ползи като полззите надвишават риска. Много от потомствените предпочитат да останат в семейното лоно заради това, че всичко им е наготово, няма нужда тепърва да започват от нулата да градят име, практика, а вече се знае, че името Иванов работи за него Да, след време ще започне да се опъва на баща си, ще иска да излезе от сянката му, но това ще е след като вече е видял облагите. Освен това е много вероятно да имат качества за тази професия. Все пак, говорим за пълнолетни хора, които ако сега не си определят пътя, когато дори отвътре им напира да се бунтуват, кога? Честно, тези с потомствените професии хич не ги ожалвам, защото в повечето случаи хич не са от натиснатите на принципа "или адвокат - или знаеш къде е вратата". Те много добре знаят какво печелят.

За седми клас е малко по-друго, защото на тази възаст се влияят много повече от аргументи от типа "най-добрият ми приятал:гадже отиват в училището Х, затова и аз отивам." Или вече класическото "обичам анимета и затова искам да уча японски или корейски". Естествено, че при такива пориви на чисто моментно състояние или водейки се по чужд акъл, родителят трябва да се намеси. Нека просто да попита детето си "ти искаш да отидеш в училището Х заради Иван, защото сте  приятели, но ако поискаш от него той да дойде с теб в училището У, според теб ще го направи ли?", повечето деца се светват, а ако питат Иван, най-често изживяват разочарованието, че Иван казва "искам да отива в училището Х" или "нашите казаха, че в училището Х е по-хубаво". Тогава се вижда и кой е лидерът и кой последователят. Или с аниметата - днес може да ги харесва, а утре вече не, и ко прайм ся - няма как да се премести в друга паралелка, а ще-неще, ще трябва да учи корейски пет години.

Добре де, кое е по- доброто в случая? Да стане посредствен музикант и да не може да си вади прехраната с музика, или да стане лекар като родителите си? Има качества които се възпитават с времето.
Моята философия за работата е, че стига да вадя добри пари и да мога да живея нормално, нямам нищо против да бъда и чистачка. Разбира се не бих станала палач, или някоя друга "неприятна" професия.

"Във езиковата момичетата са по красиви от тези в математическата, за това искам там" ..и това съм го чувала

Със същия успех, може да стане и посредствен лекар. Кой определя дали таланта е среден, нисък, или висок?

Постиженията, заплащането...Ако седи само на кабинет в ДКЦ и чака ден да мине, друг да дойде, не може да се сравнява с най-добрия хирург в частна клиника.

Трябва и доза късмет. Никак не е лесно да се докопаш до специализация, колкото и да си талантлив, но виж, ако родата са потомствени лекари със съответното име и връзки, може и най-посрествен да си от курса, и пак да специализираш каквото там е най-престижното или най-платеното. И някои много добре го знаят, затова се ориентират втази насока. Сещам се за един новоизлюпен политик и адвокат, навремето беше с някакъв протест на ученици, които бяха прецакани по учебния план, май нещо за въвеждането на матурите беше. Той нито е талантлив, нито красив..., обаче е амбициозен и има основа от родата, май баща му е бил някакъв отговорен фактор. Иначе представяте ли си ученик да води дела срещу МОН?

А откъм характер, ако ще чудо да стане, този млад човек ще зареже всичко и ще тръгне да си гони мечтата, дори да е посредствен като качества. Обаче ще положи невероятно много усилия и ще си намери мястото, а е възможно дори да надмине някой талнтлив, но по-лежерен съученик или състудент или колега, дори тръгнал от нулата. А може и да е опортюнистичен характер и да не му дреме какво и как, стига да му е добре. Някои са ориентирани към парите.
Има талантливи, но неамбициозни, нищо че са в ДКЦ-то, те пак могат да са много добри, просто имат други неща, които са им важни, а не кариерата или нямат издържливостта да катерят по стълбицата.

Някои са късметлии да получат пълния пакет - качества, включително талант, добра основа от родителите и последователност и амбиция да се развиват. В момента се сещам за една такава фамилия лекари - те просто си го могат, сякаш Господ им го е спуснал.

За седмокласник може и друг аргумент - смотаните са в Х, а готините са в У, а става въпрос за съизмерими зубрачески гимназии. Поне това е като да избереш между златна ябълка и златна круша, и на родителя не му е трудно да преглътне хапа.

Факт, талантът не струва и пукната стотинка без постоянство, устойчивост, мотивация и бач. Също така, същият е в главата, начин на мислене изразен , чрез съответните изразни средства.
Личното ми мнение е, че няма човек, който да не е талантлив, а оценката винаги е субективна. Ако на мен не ми харесва един човек как работи и мисли, съм свободна да го определям както си искам, но това не го определя изобщо, защото със сигурност си има и своите фенове. Мен също са ме определяли във всяка крайност, но какво от това след като работя и си изкарвам парите с това, което искам и обичам да правя.
А категоричното бездарие е резултат от други личностни дефицити и най-вече от липсата на желание.
Има случаи и на потомствени професии, в които родителите са против и също обявяват детето за бездарно, но ако то има желание и мотивация, полага усилия, работи здраво и преследва неговото си, в крайна сметка го постига. Аз съм именно такъв. Човек трябва да гони своето, това е.
Преди няколко дни гледах епизод на Черешката и Радина Кърджилова разказваше как е станала актриса - буквално ей така, а плановете 'и са били свързани с криминалистика или нещо такова, не запомних. Уменията не идват с  таланта. Ако не искаш да правиш едно нещо, то винаги води до посредственост в една или друга посока, що се отнася до същото това нещо.

По отношение на това как родителите държат децата вързани- за някои е материално. За други са манипулации- лягат да мрат, ако детето не влезе в желаната специалност. Или постоянно натякване. Все неща, които могат да спънат духа дори на вироглаво дете. Всява се страх, че иначе няма да се справи, че възможностите в живота са малко...а не е точно така.

Колкото до това да ти е все скучно и да искаш да правиш каквото си щеш- и от това в някои случаи се изкарват пари. Даже може да се окаже, че в 21 век такива хора са по-адаптивни, за разлика от тези, които са се забили в една професия и тя им е изпила енергията да погледнат на живота под друг ъгъл. И се почват едни кризи на средната възраст...

С това съм 100 % съгласна. И тези истерии покрай избора на образование допринасят, сякаш решението на 18 е доживот, това втренчване и преувеличаване на прочутия избор на професия, тоя юруш да гониш кариера по норматив, от който не ти остава време да вдигнеш глава и да се запиташ няма ли други възможности, които преминават покрай тебе без да се усетиш. Уважавам адаптивните хора с разчупено мислене, които не ги е страх да пробват нещо ново. Особено ако в един момент се усетят, че са сбъркали, а това се среща доста често. На 18 е лесно да сбъркаш. У повечето млади хора липсва себепознаване, но пък има доста голяма зависимост от разни "престижни" съображения, родителски натиск, розови представи за това или онова. И този манталитет тип "това си учил, налягай си сега парцалите до пенсия, щото да се издигнеш, да си гониш пътя и ала-бала" произвежда сума хора, които са нещастни с това, което вършат. Цял живот. Присъда си е това.

А лошото е, че освен нещастни, вършат нещата зле. Да не говорим, че почти няма професии с гарантирано "издигане", малко са монополите, които не могат след 5-10 години да се окажат малка отживелица. Пък и задачите и нуждите в съвременното общество се менят. Така че не се знае коя ниша ще се окаже търсена и платена.

Различно е.
Посредствен лекар ще стане, ако едва скърпва тройката и търси начин да си купи изпита, а за добър музикант е нужно и талант, освен къртовски труд.

И посредствения лекар прави куп пари.

Истерията покрай образованието си е доста правилна. Това не е Америка с многото възможности видиш ли. Възможности няма.