Тревожност при раздяла с майката при 10год.

  • 1 223
  • 3
  •   1
Отговори
  • софия
  • Мнения: 386
Здравейте!При дъщеря ми;която е на 10,5год.това усещане се прояви в последно време.Два пъти отива на почивка без мен-единият път беше с дядо и баба и братовчедка си.През почти цялото време на престоя плака за мен и се моли да я взема.Трудно издържа и 3 дни без мен.Сега е на море с баща си;тъй като аз имам служебни ангажименти. Историятя се повтаря. Отново е много тревожна и разстроена от това,че не съм там.
Досега е ходила самостоятелно и на зелено у-ще и дори в чужбина и не е била толкова разстроена.
Как да я успокоя-никакви разговори не помагат?Някак е прекалено тревожна и не е способна да се успокои.

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Явно има някаква промяна във вашите взаимоотношения, която кара дъщеря ви да се държи собственически спрямо вас. Обикновено зад подобно поведение стои страх от загуба. Първо помислете, дали няма нещо в живота ви, промяна, която да ограничава или пречи на общуването ви. Ако не може да намерите такова житейско събитие или факти от реалността, трябва а насочим мисленето си към пубертета, който на 10,5 г. "чука на вратата". Каквито и да са причините, естествения ход на нещата е детето, да се обръща все повече и повече към общуване със своите връстници. Спомнете си за вашия пубертет - обикновено най-важното и приятното е да се "помотаем заедно"...
Следователно трябва да се поработи върху нейното адекватно самочувствие и вече - женственост, така че да се чувства комфортно всред другите момичета от тайфата. По този начин "отделянето" ще стане естествено, без кой знае какво напрежение..
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 2
  • софия
  • Мнения: 386
Благодаря за отговора!Промяна не виждам.Напоследък съм по-ангажирана служебно,но мисля че детето би трябвало да го разбира. Може би ще се наложи и консултация,защото днес плаче през час и баща й реши да прекъснат почивката,защото са се затормозили и двамата.

# 3
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Понякога неща, които си мислим, че би трябвало да се "разбират" децата не ги разбират. Нещо повече, мислят си, че върху говоренето за това има табу. И се забърква една каша...
За консултацията вие си знаете,защото най-добре от целия свят си познавате и разбирате детето. Мисля обаче, че трябва преди това да се опитате да поговорите с нея за нещата, които я карат да реве през едни час, опитайте се да надникнете в нейния свят, ако разбира се ви позволи.
Даниела Тахирова - психотерапвет

Общи условия

Активация на акаунт