Отношения с бивш

Истината е, че държавата не защитава такива жени. А ограничителната заповед е бошлаф и никого не пази. Клиентка от 2009 год. се бори с бившия и няма напредък. Рита я и я скуба пред дома ѝ, нахлу в жилището и наби майка ѝ първия път, а втория - баща ѝ. Те са възрастни хора, жената е и с рак. Това при положение, че клиентката имаше ограничителна заповед да не я доближава! При една от срещите с децата, наби дъщерята. Издадоха ограничителна заповед и за тях - да не ги доближава извън времето за контакти! Смях в залата! Че той я би точно по време на контактите. Посъветвах майката да не пуска децата. Тъпакът дошъл с полиция, но тя им показала становище от нас, че децата не бива да бъдат насаме с бащата. Нямам право да възпрепятствам контактите му с децата, даже съм длъжна да съдействам за изпълнението на съдебно решение, съдът е над всички. Но го написах, нека ме глобят, ако искат. Важното е, че свърши работа, не посмяха да принудят децата да тръгнат с него. После излезе решение (майката заведе дело за лишаване от родителски права) да провежда срещи в присъствието на социален работник. Не го лишиха от права, ограничиха му ги, такъв любящ баща, как да го лишиш? Макар че и да го лишат, пак има право на срещи с децата. Не търся вече логика в българските закони. Неговото право е неприкосновено, децата - кучета ги яли. Срещите бяха живо мъчение за децата - успяваше да ги разплаче, а момчето започваше да заеква. Е, не съм мазохистка. Казах на децата да не идват. Вече бяха над десет години и да видим кой ще ги задължи да идват на тези инквизиции. Причакваше ги пред училище, звънеше им по телефона, веднъж отвел момичето у тях... Звъняхме на полицията да го изведе оттам. Звъним след един час - ми, ние отидохме, детето каза, че иска да остане. Направихме ги на нищо -
какво очаквате да каже това смачкано, уплашено дете пред него?! Той има решение да не се среща с детето насаме, те  го оставили и се прибрали! Върнаха се обратно и го изведоха от дома му. Толкова за надеждата, че полицията може да ти помогне. Всеки път подавахме сигнали до прокуратура, водиха се дела за нарушаване на съдебното решение и ВСЕКИ път само го глобяваха. Преди два месеца дъщерята навърши пълнолетие. Плаче ми се, защото знам, че вече абсолютно никой не може да ѝ помогне. Бащата налетя на мен и колежка, подадохме сигнал в прокуратура. Върнаха ни отговор -
бил афектиран!  Да не дава Господ да разчиташ на българското законодателство и особено на спазването му.

Естествено, че сериозно. Като не може да се разчита на друг да ви опази, научете се да се отбранявате сами.

И аз съм за самозащитата: насилниците разбират само от насилие! Ако не можеш ти, ангажирай побойници да го пребият, без да му казват защо. Ще му държи известно време! Намери начин да се отдалечиш от него. Тръпки ме побиват ... Стискам ти палци и кураж!

Щом се е стигнало до такива сцени, наистина ако имаш познати нека го ступат, другия вариант е да си вземеш бокс... В момент на ярост и да не можеш да се биеш много, пак можеш да му нанесеш щета, недей толкова със страх, мъжете насилници са като кучетата, усещат страха.

Срещу човек,който е готов да понесе последствията от действията си нищо не може да се направи.Както с стана с този,който уби 20--години по-младата си жена.Неговият живот е разбит и той чудесно го е осъзнавал преди да предприеме тези действия.В случая обаче е напълно възможно детето да се предава без въобще да се виждат родителите му.

За щастие не съм имала брак с "моят" човек, но имахме връзка повече от година, която беше достатъчно несериозна, но пък и аз бях достатъчно глупава, че да я продължавам толкова време изобщо. Завърши зле (особено последните 4 месеца от нея).
В началото всичко беше наред, но след като се преместих в друг град, той се премести след мен и след като упорито отказвах да живеем заедно се започна с преследването, дебненето под прозореца ми в 2 през нощта какво точно правя,  забраните да излизам с други хора и да се виждам с някой, особено пък мъже, обажданията посред нощ и заплахите, че ще се самоубие, ако не е с мен, писането на смси 24/7 (не 1-2, ами 20-30 подред, почивка от 1 час и пак наново следващите 20 смса), стискал ме е до степен на посиняване (по ръцете), причакването пред блока..
Не съм намирала за необходимост да търся помощ от някого, а пък и то кой ли може да помогне на човек в такава ситуация..
За щастие, беше по-посредствен тип и след няколко заплахи за полиция, ограничителна заповед и съд за психически и физически тормоз се отказа от мен сравнително лесно.
Честно казано, сега не ходя в квартала, в който живееше той (мисля че все още е там), сама. Никога.
Просто винаги си имам едно наум и ме е страх да не ми изскочи от някъде.
Курсът за самозащита е най-доброто в такива ситуации.
За жената, която изверга уби ми е мъчно. Но се питам, ако тя е знаела, че той е имал пистолет, уведомила ли е някого? Ако да, и пак са спали и са си бъркали в носа, да се търсят отговорните. Но при всички положения, да, държавата уби Елена, не някой друг.

Авторке, а дело по Закона за защита от домашно насилие имаше ли?

Когато изтече срока на разрешителното, законът задължава да се предаде оръжието в КОС, където остава докато се поднови.
Ако това не стане, след 2 години оръжието се конфискува.
За съжаление, тези, които е трябвало да изискат пистолета, са си бъркали в носа, проявявайки типичната колегиалност към бившия колега.
Така че, държавата наистина е виновна, но служителят, който всъщност уби жената, си остава на поста и ще се пенсионира по живо- по здраво.

Това, че законът "задължава" някого е пълен абсурд. То наистина няма никакъв контрол. Не съм чула някой полицай да обикаля и да събира изтекли пистолети и пушки..
За най-голямо съжаление, случаят ще се потули -всяко чудо за 3 дни- и после ще му дадат условна и ще го оставят да си живее както му е кеф. Много ще се радвам МВР да докаже, че работи в подобни случаи и извършва реална, а не фиктивна дейност, но както се пееше в една песен - "А дано, ама надали" ..

Авторке, моля те свържи се с фондация Анимус. Горещата им телефонна линия за пострадали от насилие: 02/981-76-86

Ако те е страх, ако не знаеш как да постъпиш и към каква институция да се обърнеш - те ще те посъветват. Обработвали са какви ли не случаи през годините. Имат връзки с всякакви институции и специалисти - или ще те свържат, или ще ти дадат контакти. Там работят доброволци, така че наистина имат желание да помогнат!

Не е нужно в момента да си пострадала или ударена, не е нужно да се намираш в кризисна ситуация, за да се обърнеш към тях. Те помагат и на жени и деца, които са застрашени, или се чувстват застрашени по някаква причина.

Ще ми се това мнение да го бяхте написали и в другата сходна тема, където се развиваха тези какви огромни дефекти било имало в западното (в конкретния случай в канадското) законодателство и в институционалните действия. Не знам какво е канадското, но е очевидно и за слепите, че нашето е дефектно от начало до край - не е нормално рецидивиращи случаи на лека, средна и тежка телесна повреда да не бъдат наказани адекватно по наказателен кодекс, не е нормално да не могат да бъдат отнети родителските права на подобен идиот социопат. Както не са адекватни законите, така не са адекватни и институциите, които се предполага да ги прилагат - полиция, дознатели, прокурори, социални служби и т.н.

Съжалявам за случая с авторката на темата, не се предавайте - търсете помощ по всички възможни официални канали, както и от специализирани организации, приятели, близки... желая Ви успех!

За съжаление повечето законодателни системи по света са сходни в частта си семейно насилие.

Много е сложно и наистина спасението е, срещите да са с присъствие на трети човек. Няма изобюо да коментирам съветите за огнестрелно оръжие и биячи.

Мисля, че авторката е изключително разумна и всъщност повдига въпроса за обвиняването на жертвата, което се наблюдава всеки път при подобни инциденти.

Дали е просто жажда са сензации или е начин да се успокоим, че на нас няма да ни се случи, няма значение, но показва пълна липса на емпатия, която няма как да не се простира и над органите на реда и съда.

Мен ме обхваща липсата на емпатия, когато прочета 2-3 от най-горните теми в подфорума. Млади момичета, които приемат да бъдат наричани уличници, боклуци, приемат да просят любов на колене, приемат да бъдат блъскани и стискани от любимия. Няма деца, няма дългогодишни връзки... Къде остава личната отговорност с кого избираш да се обвържеш? После държавата и всички ние сме виновни...

Към авторката: сменяй квартирите толкова пъти, колкото се налага, но без да сменяш адресната си регистрация. Ако трябва отивай в друг град и скъсай връзки с всичките ви общи познати. Направи всичко възможно да се скриеш вдън земя. И не му давай повече детето. Какво като има права? На детето кажи самата истина по подходящ за възрастта начин. Като подаде жалба, че не си вижда детето, ти пишеш отговор, че ви е страх за животите ви. И така всеки път. Добре е, ако покрай теб има хора, от които го е страх. Не знам дали ще имаш финансовата възможност, но ако трябва си наеми охрана някаква поне временно. Или колеги да те изпращат, по-яки ако е възможно. Говори свободно пред който можеш за този проблем. В един момент, когато се скриеш, пак трябва да си постоянно нащрек. Минала съм през всичко това ... пожелавам ти късмет от сърце !!!

Личната отговорност няма нищо общо със спазването на закона. Да, държавата и всички ние сме виновни, че си решаваме проблемите с насилие, че самите ние нарушаваме закони и после се чувстваме гузни и не смеем да се обадим пред институциите и си казваме, че "навсякъде са такива законите" и превиваме главичка, и се "оправяме сами". С кого се обвързва си е работа на човека, това не дава право на никого да бие и измъчва. Като онова момче с колата, забравих къде беше, май в северозападна България, което беше правило забележка на някакви бабаити на улицата, че пресичали неправилно и после го бяха убили от бой. Сигурно не е най-разумното нещо да правиш забележки и да се конфронтираш, но нерде забележка, нерде бой до смърт. Спомням си го този случай, защото го четох, точно когато чаках в родилното новини за дъщеря ми и си мислех - ето в каква държава, в какво общество идваш на бял свят...

Сигурно "навсякъде е така", ама полякините се вдигнаха масово да протестират, когато се опитаха да посегнат на правото им на аборт...Пък тук най-честият съвет е "преклонена главичка, сабята не я сече".